Изборът: никакво бъдеще или едно хубаво бъдеще

ИНФОРМИРАЙ СЕ ПРЕДИ ДА НАПРАВИШ ИЗБОР!

ИСТИНА, КОЯТО МНОГО ХОРА НЕ ОБИЧАТ ДА СЛУШАТ: ДА СЕ НАДЯВАШ НА БОГ ИЛИ ДА БЪДЕШ БЕЗ НАДЕЖДА

УЧЕНИТЕ предричат, че на разширяващия се космос ще се свърши енергията, че ще настъпи мрак и с това ще завърши всякакъв живот или пък, че космоса ще се сгромоляса в себе си и по този начин ще свърши живота. Ученият Пикоук пише: „Следователно, науката не може да отговори на ,основния въпрос за надеждата‘“. Тя „повдига въпроси за същинското значение на човешкия живот в един космос, в който в края на крайщата изгасва всякакъв живот“.

Ако припишем съществуванието си на еволюцията и изключим Бог, Библията и нравствеността, животът ни изгубва всякакъв смисъл и значение. Ние ставаме братя на мравките, слоновете, червеите, раците, хлебарките и котките. От какво значение е една мравка, рак, да, от какво значение е човекът тогава?

Тъй като еволюционистите ограбиха смисъла на живота ни, те се чувстват принудени да ни направят значителни. Много от тях завършват книгите си с кратка, едва ли убеждаваща глава за честта, която се пада на нас хората, защото ни е позволено да образуваме едно стъпало от стълбата на еволюцията, чрез която нашите потомци в течение на милиони години ще достигнат несравнимата кулминационна точка на възвишеност и величие.

Безсмисленото философиране на еволюционистите

Професор Миликън смята с възхищение, че съзнанието, че човек е взел участие в еволюционния възход към бъдещи висини, дава на същия „огромен духовен подтик“. Генетикът Херман Мюлер трепери пред бъдещия Хармагедон в биологията, който ни застрашава чрез мутациите, но въпреки това вярва, че чрез тях ние ще се развием до „непонятни висини“. Дали пудингът е вкусен или не, забелязваме само когато ядеме от него, а той дори хапка не взима от него, като например да си пожелае тези мутации. Добжански писал, че стремежите на човека да се развие по-нататък, биха дали на живота надежда, достойнство и смисъл и заключава с думите: „Така нека да повторим: Еволюцията придава надежда.“

Такива думи без съдържание не утешават никого. С право Съливан писал в „Границите на науката“: „Нашите религиозни импулси могат да бъдат задоволени само чрез вярата, че животът има трансцедентално значение“ (стр. 149, 150). Ако крайната цел на нашия живот е вечно несъществувание, може да ни бъде безразлично. И също, ако нашите чудесни хипотетични потомци в милиони години нямат никакво друго предназначение, то и техното съществувание е безцелно. Чрез техните философии без съдържание, еволюционистите се опитват да задоволят вродената нужда от Бог. Те правят един вид патерици, за да заместят вярата в Бог, от която те са се отказали. Те не искат да чуят истината: Надежда в Бог или без надежда.

Библейската надежда

Обаче, каква надежда ни дава Бог? Той е създал земята за да съществува вечно, за да бъде завинаги Рай, обитаем от покорни хора (Еклисиаст 1:4; Исаия 45:18). Човекът произвежда точни часовници, строи хубави къщи и прави разкошни градини; но всичко това не го прави за да го разруши след това. Същото се отнася и за земята; Бог не я е създал заедно с живота, за да я остави да бъде разрушена. Той обяснява: „Както го изказах, така и ще го направя“ (Исаия 46:11, превод на „Менге“).

Колко много Бог държи на земята, показва неговото наказателно предизвестие за всички хора, които сега замърсяват земята. Той възнамерява, „да погуби тези, които погубват земята“ (Откровение 11:18). Чрез Божието Царство под ръководството на Исус Христос, ще бъдат осъществени обстоятелствата, описани в Откровение 21:3, 4: „Ето! Шатрата на Бога е при хората и той ще обитава с тях. И той ще избърше всяка сълза от очите им и смъртта няма да я има вече, нито скръб, ни плач, ни болка. Предишните неща са преминали.“

„Надеждата“ на еволюционистите не е никаква надежда. С нея си „вечно забравен“. Библията обаче дава прекрасна надежда за бъдещето — вечен живот на райска земя! Всеки трябва да избере. Но преди да извършиш това, трябва основно да се информираш.