Първата книга на царете — или първата книга на Самуил

1 В Раматаим–софим,+ в планинската област на Ефрем,+ имаше един мъж, ефремец*, който се казваше Елкана+ и беше син на Йероам, син на Елиу*, син на Тоху, син на Суф.+ 2 Той имаше две жени. Едната се казваше Анна, а другата — Фенина. И Фенина имаше деца, но Анна нямаше.+ 3 Всяка година този мъж тръгваше от своя град, за да се поклони+ на Йехова, Богът на небесните войнства,* и да му принесе жертви в Сило.+ Там двамата синове на Илий, Офни и Финеес,+ служеха като свещеници на Йехова.+

4 Когато принасяше жертва, Елкана даваше на жена си Фенина и на нейните синове и дъщери повече дялове от жертвата,+ 5 а на Анна даваше само един дял. Но той обичаше повече Анна,+ въпреки че Йехова я беше направил безплодна.+ 6 А нейната съперница постоянно я дразнеше,+ за да я измъчва за това, че Йехова беше направил Анна безплодна. 7 Фенина правеше това всяка година,+ щом отидеха в дома на Йехова.+ И толкова я измъчваше, че Анна плачеше и не ядеше. 8 И нейният мъж, Елкана, я питаше: „Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е тъжно сърцето ти?+ Нима аз не съм по–скъп за тебе от десет синове?“+

9 И ето, след като бяха яли и пили в Сило, Анна стана, а свещеникът Илий седеше на стола до входа на храма*+ на Йехова. 10 И тя беше огорчена в душата си+ и започна да се моли на Йехова,+ като плачеше много.+ 11 И даде обет+ пред Бога, като каза: „О, Йехова, Боже на небесните войнства, ако обърнеш очите си към болката на своята робиня+ и си спомниш за мене,+ ако не забравиш робинята си и дадеш мъжко дете на робинята си, аз ще го дам на тебе, Йехова, за всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине върху главата му.“+

12 И докато тя се молеше дълго+ пред Йехова, Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 И Анна говореше в сърцето си+ и само устните ѝ потрепваха, без да се чува гласът ѝ. Затова Илий си помисли, че тя е пияна.+ 14 И Илий ѝ каза: „Докога ще бъдеш пияна?+ Изтрезней от виното, което си изпила!“ 15 А Анна отговори с думите: „Не съм пияна, господарю мой, а съм много отчаяна. Не съм пила нито вино, нито други опияняващи питиета, а излях сърцето си пред Йехова.+ 16 Не мисли своята робиня за непочтена жена*,+ защото поради голямото си безпокойство и мъка говорих чак досега.“+ 17 Тогава Илий отговори: „Върви си с мир+ и нека Богът на Израил да изпълни молбата, която си отправила към него!“+ 18 А тя каза: „Нека робинята ти придобие благоволение в твоите очи!“+ След това си отиде и яде,+ и лицето ѝ вече не беше тъжно.+

19 На сутринта те станаха рано и се поклониха пред Йехова, след което си тръгнаха и се прибраха в своята къща в Рама.+ И Елкана легна+ с жена си Анна и Йехова си спомни за нея.+ 20 Така, като мина една година, Анна забременя и роди син, и го нарече+ Самуил*, защото, както каза тя, „От Йехова го измолих“.+

21 След време Елкана, заедно със семейството си, отиде да принесе на Йехова годишната жертва+ и приноса за даден обет.+ 22 Анна обаче не отиде,+ защото каза на мъжа си: „Когато детето бъде отбито,+ ще го заведа да застане пред Йехова и да остане да живее там до безпределни времена.“+ 23 Тогава Елкана, нейният мъж,+ ѝ отговори: „Направи така, както смяташ за добре!+ Остани у дома, докато не го отбиеш, и нека Йехова да изпълни обещанието си!“+ И жената остана в дома си и кърмеше своя син, докато не го отби.+

24 И веднага щом го отби, тя го взе със себе си, а също взе и един тригодишен бик, една ефа* брашно и една голяма стомна с вино.+ И влезе в дома на Йехова в Сило,+ а момчето беше с нея. 25 Тогава бикът беше заклан, а момчето беше заведено при Илий.+ 26 И Анна каза: „Прости ми, господарю мой! Както е сигурно, че е жива душата ти,+ господарю мой, така е сигурно, че аз съм жената, която стоеше пред тебе на това място и се молеше на Йехова.+ 27 Молех се на Йехова да изпълни молбата,+ която отправих към него+ във връзка с това момче. 28 Затова сега го давам* на Йехова.+ Нека то бъде посветено* на Йехова през всичките дни на живота си.“

И той* се поклони там пред Йехова.+

11 След това Елкана отиде в къщата си в Рама, а момчето остана да служи+ на Йехова пред свещеника Илий.

12 А синовете на Илий бяха негодници*.+ Те не зачитаха Йехова.+ 13 Свещениците имаха право да получат от хората дял от жертвата,+ но ето какво ставаше, когато някой принасяше жертва: Служителят на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато месото още се вареше,+ 14 и бъркаше с нея в съда за готвене или в гърнето, или в котела, или в менчето. Каквото се набождаше на вилицата, свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Сило с всички израилтяни, които идваха там.+ 15 Освен това служителят на свещеника идваше, преди да бъде изгорена тлъстината.+ Той казваше на човека, който принасяше жертвата: „Дай на свещеника месо за печене! Той няма да вземе от тебе варено месо, а сурово.“+ 16 Ако човекът му отговореше „Нека първо да бъде изгорена тлъстината+ и после вземи каквото поиска душата ти“,+ той му казваше: „Не, дай го сега! А ако не го дадеш, ще го взема насила!“+ 17 И грехът на тези служители* беше много голям в очите на Йехова,+ защото тези мъже презираха жертвите на Йехова.+

18 А момчето Самуил, облечено в ленен ефод*+ с пояс, служеше+ пред Йехова. 19 И майка му веднъж в годината правеше за него малка горна дреха без ръкави и му я носеше, когато идваше с мъжа си за принасянето на годишната жертва.+ 20 И Илий благослови+ Елкана и жена му с думите: „Йехова нека да ти даде потомство от тази жена на мястото на сина, когото тя даде на Йехова!“+ После те си отидоха там, където живееха. 21 Тогава Йехова насочи вниманието си към Анна+ и тя забременя, и роди трима синове и две дъщери.+ А момчето Самуил продължаваше да расте в благоволението на Йехова.+

22 А Илий беше много стар и беше чул+ за всичко, което правеха неговите синове+ с целия Израил, и за това, че имаха сексуални отношения с жените,+ които служеха при входа на шатъра на събранието.+ 23 И той им казваше:+ „Защо правите тези неща?+ Чувам, че целият народ говори лошо за вас.+ 24 Недейте+ така, синове мои! Нещата, които чувам да се говорят за вас сред народа на Йехова, не са добри.+ 25 Ако човек извърши грях срещу друг човек,+ Бог може да се застъпи за него.+ Но ако човек извърши грях срещу Йехова,+ кой ще се застъпи за него?“+ Те обаче не искаха да послушат думите на баща си,+ защото Йехова вече беше решил да ги предаде на смърт.+ 26 А момчето Самуил растеше и придобиваше одобрението както на Йехова, така и на хората.+

27 И ето, един човек, изпратен от Бога,+ дойде при Илий и му каза: „Това казва Йехова: ‘Нима не се разкрих на дома на твоя прародител, докато израилтяните бяха роби в Египет, в дома на фараона?+ 28 Той беше избран от всички племена на Израил,+ за да служи като свещеник и да се качва на моя олтар,+ за да принася жертвен дим, и да носи ефод пред мене. И на дома на твоя прародител дадох всички жертви, които синовете на Израил принасят чрез огън.+ 29 Тогава защо вие се отнасяте с презрение към моите жертви+ и моите приноси, които по моя заповед биват принасяни в дома ми?+ И защо оказваш по–голяма почит на синовете си, отколкото на мене, като се охранвате+ с най–добрите дялове от всички жертви, принасяни от моя народ Израил?+

30 Затова ето какво казва Йехова, Богът на Израил: „Наистина казах, че твоят дом и домът на твоя прародител ще изпълняват свещеническа служба* до безпределни времена.“+ Но сега Йехова казва: „Няма да бъде така! Защото аз оказвам почит+ на онези, които ме почитат,+ а онези, които ме презират, заслужават презрение.“+ 31 Ето, идват дни, когато ще отнема твоята сила и силата на дома на твоя прародител, така че в дома ти вече няма да има стар човек.+ 32 Сред всичките добри неща, на които ще се радва Израил, ти ще виждаш врагове в мястото, което обитавам.+ И никога вече няма да има стар човек в дома ти. 33 Но все пак ще оставя при олтара си човек от твоя род, та заради него да се замъглят очите ти и да се изтощи душата ти. Но повечето хора от твоя дом ще умрат от меч.+ 34 Ето знамението за тебе относно това какво ще стане с твоите двама синове, Офни и Финеес:+ двамата ще умрат в един ден.+ 35 А аз ще си поставя верен свещеник,+ който ще прави всичко според желанието на сърцето ми и душата ми. Ще му построя траен дом и той винаги ще служи като свещеник на моя помазаник*.+ 36 А онзи, който остане+ от твоя дом, ще дойде и ще се поклони пред него, за да моли за заплата и хляб, и ще каже: „Моля те, приеми ме на служба като свещеник, та да имам парче хляб!“’“+

3 През цялото това време Самуил, който беше още момче, служеше+ на Йехова пред Илий. По онова време рядко+ идваше слово от Йехова+ и видения+ не се разказваха.

2 И ето, един ден Илий спеше на своето място. Очите му бяха отслабнали,+ така че вече не виждаше. 3 Божият светилник още не беше изгаснал, а Самуил спеше в храма+ на Йехова, където беше ковчегът на Бога. 4 И Йехова повика Самуил. А той отговори: „Ето ме!“+ 5 И като изтича при Илий, каза: „Ето ме, ти ме извика!“ Но той каза: „Не съм те викал. Отиди да си легнеш!“ И той отиде и си легна. 6 И Йехова отново го повика: „Самуиле!“+ А Самуил стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме, нали ме извика!“ Но той каза: „Не съм те викал, сине!+ Отиди да си легнеш!“ 7 (А Самуил още не познаваше Йехова и Йехова още не беше започнал да разкрива словото си пред него.)+ 8 И Йехова още веднъж, за трети път, каза: „Самуиле!“ А той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме, сигурен съм, че ме извика!“

Тогава Илий разбра, че Йехова викаше момчето. 9 Затова Илий каза на Самуил: „Отиди и си легни, и ако той те повика отново, кажи: ‘Говори, Йехова, защото твоят служител слуша!’“ И Самуил отиде и си легна на своето място.

10 Тогава Йехова дойде, застана на онова място и го повика както преди това: „Самуиле, Самуиле!“ А Самуил отговори: „Говори, защото твоят служител слуша!“+ 11 И Йехова каза на Самуил: „Ето, ще направя+ в Израил нещо, от което всеки, който чуе за него, ще изтръпне*.+ 12 В онзи ден ще причиня на Илий всичко, което казах относно неговия дом, от началото до края.+ 13 Кажи му, че моята присъда над неговия дом+ ще трае до безпределни времена и тя е заради прегрешението, за което той знае.+ Защото неговите синове хулят Бога,+ но той не ги порицава.+ 14 Затова дадох клетва пред дома на Илий, че до безпределни времена прегрешението на дома на Илий няма да бъде освободено от наказание с жертва или принос.“+

15 И Самуил остана да лежи до сутринта. После отвори вратите на дома на Йехова,+ но се страхуваше да разкаже видението на Илий.+ 16 Но Илий повика Самуил с думите: „Самуиле, сине мой!“ А той отговори: „Ето ме!“ 17 Тогава Илий го попита: „Какво е словото, което той ти каза? Моля те, не го крий от мене!+ Нека Бог ти причини това и това и да добави още към него*,+ ако скриеш от мене някоя дума от всичко, което той ти е казал!“ 18 Тогава Самуил разказа всичко и не скри нищо от него. А Илий каза: „Това е волята на Йехова! Нека той постъпи така, както сметне за добре!“+

19 И Самуил растеше, а Йехова беше с него+ и не позволи нито една изречена от него дума да остане неизпълнена*.+ 20 И целият Израил, от Дан до Вирсавее,+ разбра, че Самуил е определен за пророк на Йехова.+ 21 И Йехова отново се явяваше+ в Сило, защото Йехова се разкри пред Самуил в Сило чрез словото на Йехова.+

4 И Самуил предаваше словото на Бога на целия Израил.

Тогава израилтяните тръгнаха на бой срещу филистимците и се разположиха на стан край Евен–езер,+ а филистимците се разположиха на стан в Афек.+ 2 И филистимците се наредиха в бойни редици+ против Израил и битката не се разви добре за израилтяните, понеже филистимците+ бяха по–силни и победиха израилтяните, като убиха на бойното поле около четири хиляди души. 3 Когато воините се върнаха в стана, старейшините на Израил казаха: „Защо Йехова позволи филистимците+ да ни победят? Нека да вземем ковчега на договора+ на Йехова от Сило, за да бъде сред нас и да ни спаси от ръцете на враговете ни!“ 4 Така че израилтяните изпратиха хора в Сило, които взеха оттам ковчега на договора на Йехова, Богът на небесните войнства, който седи над херувимите*.+ А двамата синове на Илий — Офни и Финеес — бяха при ковчега на договора на истинския Бог.+

5 И веднага щом ковчегът на договора на Йехова беше донесен в стана, всички израилтяни започнаха да викат със силен глас,+ така че земята се разтресе. 6 Филистимците също чуха вика и казаха: „Какъв е този силен вик+ в стана на евреите?“ Накрая те разбраха, че ковчегът на Йехова е пристигнал в стана. 7 И филистимците се уплашиха и казаха: „Бог е дошъл в стана!“+ И казаха още: „Горко ни, защото никога досега не е ставало такова нещо! 8 Горко ни! Кой ще ни спаси от ръката на този величествен Бог? Това е Богът, който нанесе на Египет всякакви бедствия в пустинята.+ 9 Филистимци, бъдете смели, бъдете мъжествени, за да не служите на евреите, както те служеха на вас!+ Бъдете мъже и воювайте!“ 10 Тогава филистимците тръгнаха на бой и победиха израилтяните,+ така че всеки един от тях побягна към своя шатър.+ Поражението беше много голямо+ и от Израил паднаха трийсет хиляди пешаци.+ 11 Ковчегът на Бога беше взет в плен,+ а двамата синове на Илий — Офни и Финеес — бяха убити.+

12 И един мъж от племето на Вениамин побягна от бойното поле и още в същия ден дойде в Сило, с раздрани дрехи+ и глава, посипана с пръст.+ 13 Когато той дойде там, Илий седеше на стола край пътя и чакаше, защото сърцето му трепереше от страх за ковчега на истинския Бог.+ И когато този мъж дойде и каза какво е станало, хората от целия град нададоха силен вик. 14 А Илий чу силния вик и попита: „Каква е тази врява?“+ И мъжът дойде бързо при Илий, за да му каже какво е станало. 15 А Илий беше на деветдесет и осем години и очите му бяха отслабнали толкова много, че вече не виждаше.+ 16 Тогава мъжът каза на Илий: „Идвам от бойното поле, от бойното поле побягнах днес.“ А той го попита: „Какво се случи, сине мой?“ 17 И вестоносецът отговори с думите: „Израилтяните побягнаха пред филистимците и претърпяха голямо поражение.+ Твоите двама синове — Офни и Финеес — бяха убити,+ а ковчегът на истинския Бог беше взет в плен.“+

18 И щом той спомена ковчега на истинския Бог, Илий падна назад от стола до градската порта, счупи си врата и умря, защото беше стар и тежък. Той беше съдия на Израил четирийсет години. 19 А неговата снаха, жената на Финеес, беше бременна и скоро щеше да роди. И когато чу вестта, че ковчегът на истинския Бог е взет в плен и че нейният свекър и нейният мъж са умрели, тя се преви на две и започна да ражда, защото родилните ѝ болки се появиха внезапно.+ 20 И тя умираше, а жените, които стояха край нея, ѝ казаха: „Не се страхувай! Ти роди син!“+ Тя обаче не отговори, нито обърна внимание на това. 21 Но нарече момчето Ихавод*,+ като каза „Славата на Израил отиде в изгнание“,+ понеже мислеше за взетия в плен ковчег на истинския Бог, както и за своя свекър и за своя мъж.+ 22 И тя каза: „Славата на Израил отиде в изгнание,+ защото ковчегът на истинския Бог е взет в плен.“+

5 Що се отнася до филистимците, те взеха ковчега+ на истинския Бог и го занесоха от Евен–езер в Азот.+ 2 И филистимците взеха ковчега на истинския Бог, внесоха го в храма на Дагон и го поставиха до Дагон.+ 3 И когато на следващия ден жителите на Азот станаха рано, ето, Дагон беше паднал по очи на земята пред ковчега на Йехова.+ И те взеха Дагон и го поставиха на мястото му.+ 4 А на следващия ден, когато станаха рано, ето, Дагон пак беше паднал по очи на земята пред ковчега на Йехова, а главата на Дагон и дланите на двете му ръце бяха отрязани и лежаха на прага.+ От него беше останала само подобната на риба половина*. 5 Поради това и до днес жреците на Дагон и всички, които влизат в храма на Дагон, не стъпват върху прага на храма на Дагон в Азот.

6 И ръката на Йехова+ натежа върху жителите на Азот — той направи така, че да ги обземе ужас, и ги порази с хемороиди,+ порази Азот и областта му. 7 Когато видяха какво става, жителите на Азот казаха: „Не бива ковчегът на Бога на Израил да остава сред нас, защото неговата ръка е вдигната срещу нас и срещу нашия бог* Дагон!“+ 8 Затова те изпратиха хора да повикат всички съюзени филистимски владетели и като ги събраха при себе си, ги попитаха: „Какво да правим с ковчега на Бога на Израил?“ А те отговориха: „Нека ковчегът на Бога на Израил бъде пренесен в Гет!“+ И те пренесоха там ковчега на Бога на Израил.

9 Но когато го пренесоха там, ръката на Йехова+ се насочи срещу града, причинявайки много голям смут, и той порази жителите на града, от малък до голям, така че започнаха да им излизат хемороиди.+ 10 Затова те изпратиха ковчега на истинския Бог в Акарон.+ Но щом ковчегът на истинския Бог пристигна в Акарон, жителите на Акарон извикаха: „Донесоха ковчега на Бога на Израил, за да унищожат и нас, и нашия народ!“+ 11 Затова те изпратиха хора до всички съюзени филистимски владетели и като ги събраха, им казаха: „Изпратете обратно ковчега на Бога на Израил и нека се върне на своето място, за да не унищожи и нас, и народа ни!“ Защото целият град беше обхванат от смъртен страх.+ Ръката на истинския Бог натежа много върху него+ 12 и онези, които не умряха, бяха поразени с хемороиди.+ И викът+ за помощ, който се чуваше от жителите на града, се издигаше до небесата.

6 И ковчегът+ на Йехова остана в земята на филистимците седем месеца. 2 Тогава филистимците повикаха жреците и гадателите+ и ги попитаха: „Какво да направим с ковчега на Йехова? Кажете ни как да го изпратим на неговото място!“ 3 А те отговориха: „Ако изпратите обратно ковчега на Бога на Израил, не го изпращайте без принос, а непременно изпратете с него и принос за вина!+ Тогава ще оздравеете и ще разберете защо ръката му все още тежи върху вас.“ 4 Тогава филистимците попитаха: „Какъв принос за вина трябва да му изпратим?“ А те отговориха: „Пет златни изображения на хемороиди и пет златни скокливи мишки, според броя на филистимските съюзени владетели,+ защото едно и също бедствие сполетя и вас, и вашите съюзени владетели. 5 Направете изображения на хемороидите, които ви измъчват, и на скокливите мишки,+ които унищожават земята, и отдайте слава+ на Бога на Израил! Може би той ще отдръпне ръката си от вас, от вашия бог и от вашата земя.+ 6 Защо да проявявате упорство, както проявяваха упорство египтяните и фараонът?+ Нима когато Бог постъпи строго с тях,+ те не пуснаха израилтяните да си вървят?+ 7 Затова сега направете една нова товарна кола,+ доведете две дойни крави, на които още не е слаган ярем,+ и впрегнете кравите в колата, а телетата им върнете в обора! 8 Вземете ковчега на Йехова, поставете го на товарната кола, а златните изображения,+ които му изпращате като принос за вина,+ сложете в ковчеже до него. Така изпратете ковчега и нека да върви! 9 След това гледайте: Ако тръгне по пътя към своята област, към Вет–семес,+ тогава Бог ни е причинил това голямо зло. Но ако не тръгне натам, ще знаем, че не ни е докосвала неговата ръка, а това, което стана с нас, е било случайно.“+

10 И хората направиха така. Взеха две дойни крави и ги впрегнаха в една товарна кола, а телетата им затвориха в обора. 11 След това поставиха на колата ковчега на Йехова+ и ковчежето със златните скокливи мишки и с изображенията на хемороидите, които ги измъчваха. 12 И кравите тръгнаха направо по пътя към Вет–семес.+ Вървяха по този път, като мучаха, и не се отклоняваха нито надясно, нито наляво. А филистимските съюзени владетели+ вървяха след тях чак до пределите на Вет–семес. 13 По това време жителите на Вет–семес жънеха пшеница+ в долината. И когато вдигнаха очи и видяха ковчега, се зарадваха. 14 Товарната кола влезе в нивата на Исус от Вет–семес и спря при един голям камък. Тогава хората нацепиха дървените части на колата, а кравите+ принесоха на Йехова като принос за изгаряне.+

15 А левитите+ свалиха ковчега на Йехова и ковчежето, което беше с него и в което бяха златните изображения, и ги поставиха върху големия камък. Жителите на Вет–семес+ принесоха на Йехова приноси за изгаряне и в този ден продължиха да принасят и други жертви.

16 И като видяха това, в същия ден петимата съюзени филистимски владетели+ се върнаха в Акарон. 17 А златните изображения на хемороиди, които филистимците изпратиха на Йехова като принос за вина,+ бяха следните: едно за Азот,+ едно за Газа,+ едно за Аскалон,+ едно за Гет+ и едно за Акарон.+ 18 А златните скокливи мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата съюзени владетели — както укрепените градове, така и незащитените села.

Големият камък в нивата на Исус от Вет–семес, върху който поставиха ковчега на Йехова, е свидетел за това и до днес. 19 Но жителите на Вет–семес+ гледаха ковчега на Йехова, затова той ги подложи на унищожение. Унищожи седемдесет души измежду тях — петдесет хиляди души измежду тях* — и те започнаха да жалеят, защото Йехова им нанесе голямо поражение.+ 20 И жителите на Вет–семес казаха: „Кой може да устои пред Йехова, този свят Бог?+ Дали не е възможно той да се отдръпне от нас и да отиде при други?“+ 21 Накрая те изпратиха пратеници при жителите на Кириат–иарим+ с думите: „Филистимците върнаха ковчега на Йехова. Елате и го вземете при вас!“+

7 Тогава жителите на Кириат–иарим+ дойдоха, взеха ковчега на Йехова, занесоха го в къщата на Авинадав,+ която беше на хълма, и осветиха сина му Елеазар, за да пази ковчега на Йехова.

2 А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат–иарим, мина много време — общо двайсет години, и целият дом на Израил започна да търси Йехова с ридания.+ 3 И Самуил каза на целия дом на Израил: „Ако се връщате към Йехова с цялото си сърце,+ махнете чуждите богове+ и изображенията на Астарта,+ които са сред вас, насочете непоколебимо сърцата си към Йехова, служете само на него+ и той ще ви избави от ръцете на филистимците!“+ 4 И синовете на Израил махнаха своите Вааловци+ и изображенията на Астарта+ и започнаха да служат само на Йехова.

5 Тогава Самуил каза: „Съберете целия Израил+ в Масфа,+ за да се помоля+ на Йехова за вас!“ 6 И когато се събраха в Масфа, започнаха да вадят вода и да я изливат пред Йехова, и в същия ден постиха.+ После казаха: „Извършихме грях против Йехова.“+ И в Масфа Самуил започна да съди+ синовете на Израил.

7 А филистимците чуха, че синовете на Израил са се събрали в Масфа, и съюзените филистимски владетели+ тръгнаха да воюват срещу Израил. Когато чуха за това, синовете на Израил започнаха да се страхуват от филистимците.+ 8 Затова синовете на Израил казаха на Самуил: „Не преставай да призоваваш на помощ Йехова, нашият Бог,+ за да ни спаси от ръцете на филистимците!“ 9 Тогава Самуил взе едно агне сукалче и го принесе на Йехова като принос за изгаряне, цялото го изгори.+ И Самуил започна да призовава Йехова да помогне на Израил+ и Йехова му отговори.+ 10 И докато Самуил принасяше приноса за изгаряне, филистимците се приближиха, за да воюват против израилтяните. Но в този ден Йехова загърмя+ срещу филистимците със силни гръмотевици и ги хвърли в смут.+ Така израилтяните ги победиха.+ 11 Тогава израилтяните излязоха от Масфа, започнаха да преследват филистимците и ги избиваха чак до областта на юг от Вет–кар. 12 А Самуил взе един камък,+ постави го между Масфа и Есана и го нарече Евен–езер*, като каза: „Досега Йехова ни помагаше.“+ 13 Така филистимците бяха покорени и не идваха вече в пределите на Израил.+ И през всичките дни на Самуил ръката на Йехова беше насочена срещу филистимците.+ 14 И градовете, които филистимците бяха отнели от Израил, отново бяха върнати на Израил — от Акарон до Гет — и израилтяните освободиха цялата тази област от ръцете на филистимците.

И между израилтяните и аморейците+ настана мир.

15 И Самуил продължи да съди Израил през всичките дни на своя живот.+ 16 Всяка година той пътуваше и обикаляше Ветил,+ Галгал+ и Масфа,+ за да съди израилтяните+ във всички тези места. 17 Но накрая се връщаше в Рама,+ защото там беше неговата къща и там съдеше Израил. Там също построи олтар за Йехова.+

8 А когато остаря, Самуил назначи+ своите синове за съдии на Израил. 2 Първородният му син се казваше Йоил,+ а вторият — Авия.+ Те съдеха във Вирсавее. 3 Но синовете му не следваха неговите пътища,+ а се стремяха към нечестна печалба,+ приемаха подкупи+ и изопачаваха правосъдието.+

4 След известно време всички старейшини на Израил+ се събраха заедно, дойдоха при Самуил в Рама 5 и му казаха: „Ето, ти остаря, а синовете ти не следват твоите пътища. Затова постави цар+ над нас, който да ни съди, както е при всички други народи!“ 6 Но това, че те казаха „Дай ни цар, който да ни съди!“, беше нещо лошо в очите на Самуил. И Самуил се обърна към Йехова в молитва.+ 7 Тогава Йехова каза на Самуил:+ „Послушай думите на израилтяните относно всичко, което ти казаха,+ защото не отхвърлят тебе, а отхвърлят мене, понеже не искат аз да бъда цар+ над тях! 8 Както постъпваха във всяко едно отношение от деня, в който ги изведох от Египет,+ до днес, като постоянно ме изоставяха,+ за да служат на други богове,+ така постъпват и с тебе сега. 9 Затова послушай думите им, но сериозно ги предупреди за последствията и им кажи какви правомощия ще има царят, който ще владее над тях!“+

10 И Самуил каза всички думи на Йехова пред израилтяните, които искаха цар от него. 11 После им каза: „Ето какви правомощия+ ще има царят, който ще владее над вас: Ще взема синовете ви,+ за да ги качва на колесниците си+ и за да ги поставя сред конниците си,+ и на някои от тях ще заповядва да тичат пред колесниците му.+ 12 И ще ги назначава за предводители на хиляда души+ и предводители на петдесет души,+ някои ще му орат+ и ще жънат реколтата му,+ ще му правят оръжия+ и принадлежности за колесниците му.+ 13 Той ще взема дъщерите ви, за да правят благоуханни масла, да готвят и да пекат хляб.+ 14 Ще взема и най–добрите ви ниви, лозя+ и маслинови градини+ и ще ги дава на своите служители. 15 Ще взема и десятък* от зърното ви и от гроздето ви+ и ще го дава на своите придворни служители+ и на своите роби. 16 Ще взема слугите и слугините ви, най–добрите ви говеда и магаретата ви и ще ги използва за своята работа.+ 17 Ще взема десятък от вашите стада овце+ и кози и вие самите ще станете негови роби. 18 И в онзи ден ще викате за помощ поради своя цар,+ когото сами си избрахте, но в онзи ден Йехова няма да ви отговори.“+

19 Но израилтяните отказаха да послушат думите на Самуил+ и казаха: „Не! Нека да има цар над нас! 20 Така и ние ще бъдем като всички народи.+ Нашият цар ще бъде съдия над нас, ще върви пред нас и ще воюва за нас!“ 21 И Самуил изслуша всичко, което казаха израилтяните, и после предаде тези думи на Йехова.+ 22 И Йехова каза на Самуил: „Послушай думите им и постави цар, който да владее над тях!“+ След това Самуил каза на израилтяните: „Върнете се всеки в своя град!“

9 А в племето на Вениамин+ имаше един много богат+ мъж, който се казваше Кис+ и беше син на Авиил, синът на Серор, син на Вехорат, син на Афия. 2 Той имаше млад и красив син, който се казваше Саул.+ Сред синовете на Израил нямаше по–красив мъж от него. Той беше с една глава по–висок от всички хора.+

3 И един ден магариците+ на Кис, бащата на Саул, се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и отиди да потърсиш магариците!“ 4 И те минаха през планинската област на Ефрем+ и през земята Салиса,+ но не ги намериха. След това минаха през земята Саалим, но те не бяха и там. Минаха и през земята на Вениамин, но не ги намериха.

5 А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: „Хайде да се връщаме, защото баща ми вече няма да се безпокои за магариците, а за нас!“+ 6 А той му каза: „Ето, в този град има един служител на Бога,+ когото всички уважават много. Всичко, което казва, се сбъдва.+ Нека да отидем там! Може би той ще ни каже по кой път да тръгнем.“ 7 А Саул каза на слугата си: „Ако отидем, какво ще занесем на този човек?+ Защото не остана хляб в торбите ни и нямаме какво да занесем като дар+ на Божия човек. Какво можем да му дадем?“ 8 Тогава слугата отговори на Саул с думите: „Ето, имам четвърт сикъл+ сребро. Ще го дам на Божия човек и той ще ни каже накъде да тръгнем.“ 9 (А преди в Израил, когато някой отиваше да поиска съвет от Бога, казваше „Нека да отидем при прорицателя!“,+ защото този, който днес се нарича пророк, преди се наричаше прорицател.) 10 И ето, Саул каза на своя слуга: „Думите ти са разумни.+ Хайде да отидем!“ И отидоха в града, в който беше Божият човек.

11 И когато се изкачваха по възвишението към града, срещнаха момичета, които излизаха, за да си налеят вода,+ и ги попитаха: „Тук ли е прорицателят?“+ 12 А те им отговориха: „Да, ето го там, пред вас е. Побързайте, защото днес той е в града! Днес на свещената височина+ се принася жертва+ за народа. 13 Ще го намерите веднага щом влезете в града, още преди да се е изкачил на свещената височина, за да яде от жертвата. Защото хората не бива да ядат, преди да дойде той, тъй като той трябва да благослови жертвата.+ Чак след това онези, които са поканени, могат да ядат. Затова тръгнете веднага и ще го намерите!“ 14 И те отидоха в града. И когато влязоха в града, ето, Самуил вървеше насреща им, защото беше тръгнал към свещената височина.

15 А в деня преди да дойде Саул, Йехова разкри+ на Самуил следното: 16 „Утре по това време ще изпратя при тебе един мъж от земята на Вениамин+ и ти го помажи+ за водач на моя народ Израил. Той ще спаси народа ми от ръцете на филистимците,+ защото видях страданията на хората от своя народ и стенанията им стигнаха до мене.“+ 17 И когато Самуил видя Саул, Йехова му каза: „Ето мъжа, за когото ти казах ‘Той ще упражнява власт над моя народ’.“+

18 Тогава Саул се приближи до Самуил при градската порта и каза: „Моля те, кажи ми къде е къщата на прорицателя!“ 19 А Самуил отговори на Саул: „Аз съм прорицателят. Върви пред мене до свещената височина. Днес ще ядете с мене,+ а утре сутринта ще те изпратя да си вървиш и ще ти кажа всичко, което е в сърцето ти.+ 20 Що се отнася до магариците, които ти загуби преди три дни,+ не се тревожи+ за тях, защото са намерени. Освен това на кого принадлежат всички скъпоценни неща в Израил?+ Нима не на тебе и на целия дом на баща ти?“ 21 А Саул отговори: „Нима аз не съм от племето на Вениамин, най–малкото+ от всички племена на Израил,+ и нима моето семейство не е най–незначителното от всички семейства в племето на Вениамин?+ Тогава защо ми казваш всичко това?“+

22 После Самуил заведе Саул и неговия слуга в трапезарията и ги сложи да седнат на най–видните места+ сред поканените, които бяха около трийсет души. 23 След това Самуил каза на готвача: „Донеси дела, който ти дадох и за който ти казах ‘Отдели го при себе си’!“ 24 Тогава готвачът взе бута с онова, което беше на него, и го сложи пред Саул. А Самуил каза: „Ето, това е пазено за тебе. Сложи го пред себе си и яж, защото това беше пазено за тебе точно за този случай, за да можеш да ядеш с поканените.“ Така в този ден Саул яде със Самуил. 25 После слязоха от свещената височина+ и отидоха в града. И той продължи да говори със Саул на покрива на къщата.+ 26 И на сутринта те станаха рано. Щом се зазори, Самуил повика Саул, който беше на покрива на къщата, и му каза: „Стани, за да те изпратя!“ И Саул стана, и двамата — той и Самуил — излязоха навън. 27 Когато слизаха от покрайнините на града, Самуил каза на Саул: „Кажи на слугата си+ да върви напред — и слугата тръгна напред, — а ти спри сега, за да ти предам словото на Бога!“

10 Тогава Самуил взе съда+ с маслото, изля го върху главата му, целуна+ го и каза: „Ето, Йехова те помаза за водач+ на своето наследство!+ 2 Днес, след като се разделим, по пътя ще срещнеш двама мъже близо до гроба на Рахил+ в пределите на Вениамин, при Селса. Те ще ти кажат: ‘Магариците, които отиде да търсиш, бяха намерени, но сега баща ти не се безпокои вече за магариците,+ а за вас, като казва: „Какво да направя за своя син?“’+ 3 И когато оттам продължиш по–нататък и стигнеш чак до голямото дърво до Тавор, там ще срещнеш трима мъже, които отиват да поискат съвет от истинския Бог във Ветил.+ Единият ще носи три ярета,+ другият ще носи три кръгли хляба,+ а третият ще носи една голяма стомна с вино.+ 4 Те ще те поздравят+ и ще ти дадат два хляба. Вземи ги от ръцете им. 5 После ще отидеш до хълма на истинския Бог,+ където е филистимският гарнизон.+ И когато влезеш в града, ще срещнеш група пророци,+ които слизат от свещената височина.+ И докато те пророкуват, пред тях ще вървят хора с лири,+ дайрета,+ флейти+ и арфи.+ 6 И духът+ на Йехова ще започне да действа върху тебе и ти ще говориш като пророк+ заедно с тях, и ще станеш различен човек. 7 Когато тези знамения+ се изпълнят върху тебе, направи каквото е по силите ти,+ защото истинският Бог е с тебе.+ 8 Отиди преди мене в Галгал.+ И ето, аз ще дойда при тебе, за да принеса приноси за изгаряне и жертви на общението.+ Чакай седем+ дни, докато дойда при тебе, и ще ти кажа какво трябва да направиш.“

9 И веднага щом Саул се обърна и се раздели със Самуил, Бог промени сърцето му.+ И през този ден се изпълниха всичките знамения.+ 10 Когато Саул и неговият служител стигнаха до хълма, ето, там срещнаха една група пророци. Тогава изведнъж Божият дух започна да действа върху него+ и той започна да говори като пророк+ сред тях. 11 И всички, които го познаваха отпреди, видяха, че той говори като пророк заедно с пророците. Затова хората си казваха един на друг: „Какво е станало със сина на Кис? Нима и Саул е сред пророците?“+ 12 Тогава един местен човек отговори с думите: „Кой е техният баща?“ Ето защо това стана пословица:+ „Нима и Саул е сред пророците?“

13 Накрая той престана да говори като пророк и отиде на свещената височина. 14 След това братът на бащата на Саул попита Саул и неговия слуга: „Къде ходихте?“ А той отговори: „Търсихме магариците,+ но когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуил.“ 15 Тогава чичото на Саул му каза: „Кажи ми, какво ви каза Самуил!“ 16 А Саул отговори на чичо си: „Той ни каза, че магариците са намерени.“ Но не му каза нищо+ във връзка с царската власт, за която му беше говорил Самуил.

17 И Самуил свика народа пред Йехова в Масфа+ 18 и каза на синовете на Израил: „Това казва Йехова, Богът на Израил:+ ‘Аз изведох Израил от Египет+ и ви избавих от ръцете на египтяните и от ръцете на всички царства, които ви потискаха.+ 19 Но днес вие отхвърлихте своя Бог,+ който ви избавяше от всичките ви беди и от всичките ви страдания, и казахте: „Не! Искаме да поставиш цар над нас!“ Затова сега застанете пред Йехова според своите племена+ и според своите родове*!’“

20 Тогава Самуил събра всички племена на Израил+ и беше посочено племето на Вениамин.+ 21 След това той нареди да се представят родовете от племето на Вениамин и беше посочен родът на Матри.+ Накрая беше посочен Саул, синът на Кис.+ Но когато го потърсиха, не можаха да го намерят. 22 Затова отново се допитаха+ до Йехова с думите: „Дали този мъж вече е дошъл тук?“ А Йехова отговори: „Тук е, крие се+ между вещите.“ 23 Тогава изтичаха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, той беше с една глава по–висок от всички останали.+ 24 И Самуил каза на всички хора: „Видяхте ли този, когото Йехова избра?+ Няма подобен на него сред целия народ.“ Тогава всички хора започнаха да викат: „Да живее царят!“+

25 После Самуил каза на народа какви правомощия ще има царят+ и ги записа в една книга, която остави пред Йехова. След това Самуил освободи хората да си вървят, всеки в своята къща. 26 А Саул се върна у дома си в Гавая+ и с него отидоха и храбрите мъже, чиито сърца Бог беше подтикнал да го последват.+ 27 А имаше и някои мъже, някои негодници,+ които казаха: „Как ще ни спаси този?“+ И го презираха+ и не му занесоха никакъв дар.+ Но той не им каза нито дума.+

11 А амонецът+ Наас дойде и се разположи на стан против Явис,+ който е в Галаад. Тогава всички жители на Явис казаха на Наас: „Сключи договор с нас, за да ти служим!“+ 2 Тогава амонецът Наас им каза: „Ще сключа договор с вас при условие, че избода дясното око+ на всеки един от вас. Ще направя това, за да опозоря целия Израил.“+ 3 А старейшините на Явис му казаха: „Дай ни седемдневен срок, за да изпратим пратеници във всички области на Израил, и ако няма кой да ни спаси,+ ще се предадем!“ 4 След известно време пратениците дойдоха в Гавая,+ градът на Саул, и казаха тези думи на израилтяните. И всички хора заплакаха с глас.+

5 И ето, Саул се прибираше от полето, като вървеше след стадото. И попита: „Какво е станало, та хората плачат?“ И му разказаха всичко, което казаха жителите на Явис. 6 И когато Саул чу тези думи, Божият дух+ започна да действа върху него и той се разгневи силно.+ 7 И взе два бика, наряза ги на парчета и ги изпрати по всички области на Израил+ чрез ръцете на пратеници, като каза: „Това ще стане с добитъка на онзи, който не излезе и не тръгне след Саул и Самуил!“+ И страх+ от Йехова+ обзе хората, така че всички тръгнаха заедно като един човек.+ 8 После във Везек Саул ги преброи+ — синовете на Израил бяха триста хиляди, а мъжете на Юда бяха трийсет хиляди. 9 И те казаха на пратениците, които бяха дошли: „Това кажете на жителите на Явис, който е в Галаад: ‘Утре, щом напече слънцето, вашето спасение ще дойде!’“+ Тогава пратениците дойдоха и казаха това на жителите на Явис, които започнаха да се радват. 10 И жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще се предадем. Постъпете с нас, както сметнете за добре!“+

11 На следващия ден Саул+ раздели хората на три отряда+ и по времето на сутрешната стража*+ те влязоха в стана на амонците+ и започнаха да ги избиват до настъпването на голямата горещина на деня. И онези, които оцеляха, се разпръснаха, така че сред тях нямаше дори двама, които да останат заедно.+ 12 И хората казаха на Самуил: „Кой казва: ‘Нима Саул ще бъде наш цар?’+ Доведете тези хора, за да ги накажем със смърт!“+ 13 Но Саул каза: „Никой да не бъде наказван със смърт през този ден,+ защото днес Йехова донесе спасение на Израил!“+

14 По–късно Самуил каза на хората: „Хайде да отидем в Галгал+ и там да бъде потвърдено царството!“+ 15 Затова всички хора отидоха в Галгал. И там, в Галгал, пред Йехова, направиха Саул цар. После принесоха пред Йехова жертви на общението+ и Саул и всички израилтяни се радваха много.+

12 Накрая Самуил каза на всички израилтяни: „Ето, послушах думите ви относно всичко, което ми казахте,+ и поставих цар, който да владее над вас.+ 2 И сега, ето го царя, който ще ви води!+ Що се отнася до мене, аз остарях+ и побелях,+ и моите синове са тук сред вас.+ Служейки на Бога, аз ви водих от младостта си до днес.+ 3 Ето ме! Свидетелствайте против мене в присъствието на Йехова и на неговия помазаник!+ Чий бик съм взел или чие магаре?+ Кого съм измамил или кого съм ощетил? От чии ръце съм приел подкуп, за да си затворя очите за нещо?+ Ще ви върна всичко това!“+ 4 А те отговориха: „Ти не си ни измамил, нито си ни ощетил, нито си приел нещо от нечии ръце.“+ 5 Тогава той им каза: „Днес Йехова е свидетел против вас, а и неговият помазаник+ е свидетел, че нищо не сте намерили в ръцете ми.“+ А те отговориха: „Свидетел е!“

6 После Самуил каза на хората: „Йехова, който избра Моисей и Аарон и изведе вашите прадеди от египетската земя, е свидетел.+ 7 Затова сега застанете, за да ви съдя пред Йехова и да ви припомня всичките праведни дела,+ които Йехова извърши за вас и за вашите прадеди!

8 Когато Яков дойде в Египет+ и вашите прадеди започнаха да викат към Йехова за помощ,+ Йехова изпрати Моисей+ и Аарон да изведат вашите прадеди от Египет и да ги заселят на това място.+ 9 Но те забравиха Йехова, техният Бог,+ така че той ги предаде*+ в ръцете на Сисара,+ военачалникът на Асор, в ръцете на филистимците+ и в ръцете на царя на Моав,+ които воюваха срещу тях. 10 И те започнаха да викат към Йехова за помощ,+ като казваха: ‘Извършихме грях,+ като изоставихме Йехова и служихме на Вааловците+ и на изображенията на Астарта.+ Но сега ни избави+ от ръцете на нашите врагове, за да ти служим!’ 11 И Йехова изпрати Йероваал,+ Ведан, Йефтай+ и Самуил+ и ви избави от ръцете на всичките ви врагове наоколо, така че да живеете в безопасност.+ 12 А когато видяхте, че Наас,+ царят на синовете на Амон, е дошъл срещу вас, ми казвахте ‘Не! Нека цар да ни управлява!’,+ макар че през цялото време Йехова, вашият Бог, беше ваш Цар.+ 13 Ето го сега царя, когото избрахте, когото искахте!+ Ето, Йехова постави цар над вас.+ 14 Ако се боите от Йехова,+ ако му служите,+ ако слушате неговия глас+ и ако не се бунтувате+ против заповедите на Йехова, тогава и вие, и царят, който ще владее над вас, ще покажете, че относно всичко следвате Йехова, вашият Бог. 15 Но ако не слушате гласа на Йехова+ и ако се бунтувате против заповедите на Йехова,+ ръката на Йехова ще се насочи срещу вас и срещу вашите бащи.+ 16 И ето, сега застанете на мястото си и вижте това велико дело, което Йехова ще извърши пред очите ви. 17 Нима днес не е жетвата на пшеницата?+ Ще извикам+ към Йехова, за да изпрати гръмотевици и дъжд,+ и тогава ще разберете и ще видите, че извършихте голямо зло+ в очите на Йехова, като поискахте да имате цар.“

18 И Самуил извика към Йехова+ и през този ден Йехова даде гръмотевици и дъжд,+ така че всички израилтяни бяха обзети от силен страх от Йехова и от Самуил. 19 И всички израилтяни казаха на Самуил: „Помоли се+ за своите служители на Йехова, твоят Бог, за да не умрем! Защото прибавихме още едно зло към всичките си грехове, като поискахме да имаме цар.“

20 Тогава Самуил каза на израилтяните: „Макар че извършихте цялото това зло, не се страхувайте!+ Само вървете по пътя на Йехова, без да се отклонявате,+ и служете на Йехова с цяло сърце!+ 21 Недейте да се отклонявате, за да следвате нищожните богове,+ от които няма полза+ и които не могат да избавят никого, тъй като са нищожни! 22 Защото заради великото си име+ Йехова няма да изостави+ своя народ, понеже Йехова е решил да ви направи свой народ.+ 23 Що се отнася до мене, аз също в никакъв случай не бих съгрешил против Йехова, като престана да се моля за вас,+ а ще ви уча+ на добрия+ и правилен път. 24 Вие обаче се бойте+ от Йехова и му служете вярно* с цяло сърце!+ Не забравяйте какви велики дела извърши той за вас!+ 25 Но ако упорито вършите зло, ще бъдете унищожени+ и вие, и вашият цар!“+

13 Саул беше на ...* години, когато започна да управлява.+ И след като беше управлявал две години над Израил, 2 Саул избра за себе си три хиляди мъже от Израил. Две хиляди бяха с него в Михмас+ и в планинската област на Ветил, а хиляда бяха с Йонатан+ в Гавая,+ която принадлежи на Вениамин. А останалите мъже Саул освободи да си вървят, всеки в своя шатър. 3 Тогава Йонатан изби филистимския+ гарнизон,+ който беше в Гава,+ и филистимците чуха за това. А Саул беше заповядал да надуят рог+ в цялата земя, като беше казал: „Нека чуят евреите!“ 4 И целият Израил чу известието: „Саул изби филистимския гарнизон и сега Израил стана омразен+ на филистимците.“ И израилтяните бяха свикани в Галгал,+ за да тръгнат след Саул.

5 А филистимците се събраха, за да воюват срещу Израил — трийсет* хиляди бойни колесници,+ шест хиляди конници и хора, многобройни като песъчинките на морския бряг.+ И излязоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Вет–авен.+ 6 И когато видяха, че са в опасност,+ тъй като враговете им силно ги притискаха, израилтяните се скриха в пещерите,+ в кухините, в пукнатините на скалите, в подземните дупки и в ямите за вода. 7 Евреите дори преминаха Йордан+ и отидоха в земята на Гад+ и в Галаад. Но самият Саул все още беше в Галгал, а всички, които вървяха след него, трепереха от страх.+ 8 И той продължи да чака седем дни, до времето, което беше определил Самуил.+ Но Самуил не дойде в Галгал и израилтяните започнаха да се разотиват, напускайки Саул. 9 Накрая Саул каза: „Донесете ми приноса за изгаряне и жертвата на общението!“ След това пристъпи към принасянето на приноса за изгаряне.+

10 И точно когато беше свършил с принасянето на приноса за изгаряне, ето, Самуил дойде. И Саул отиде да го посрещне и да го благослови.+ 11 А Самуил го попита: „Какво направи ти?“+ Тогава Саул отговори: „Когато видях, че хората се разотиват и ме напускат+ и че ти не дойде в уреченото време,+ а филистимците се събраха в Михмас,+ 12 си казах:+ ‘Сега филистимците ще дойдат против мене в Галгал, а аз не съм потърсил благоволението* на Йехова.’ Затова бях принуден+ да принеса приноса за изгаряне.“

13 Тогава Самуил каза на Саул: „Ти постъпи глупаво!+ Не спази заповедта+ на Йехова, твоят Бог, която той ти даде.+ Ако я беше спазил, Йехова щеше да утвърди царството ти над Израил до безпределни времена. 14 Сега обаче твоето царство няма да остане дълго.+ Йехова ще намери мъж, угоден на сърцето му,+ и Йехова ще го постави за водач+ на своя народ, защото ти не спази онова, което ти заповяда Йехова.“+

15 После Самуил тръгна от Галгал и отиде в Гавая, която принадлежи на Вениамин, и Саул преброи хората, които бяха останали с него, и те се оказаха около шестстотин мъже.+ 16 И Саул, неговият син Йонатан и хората, които бяха останали с тях, живееха в Гава,+ която принадлежи на Вениамин. Що се отнася до филистимците, те се бяха разположили на стан в Михмас.+ 17 И от стана на филистимците излязоха три грабителски отряда.+ Единият отряд тръгна по пътя към Офра,+ към земята Суал, 18 другият отряд тръгна по пътя за Вет–орон,+ а третият отряд тръгна по пътя към границата, която е при долината Севоим, при пустинята.

19 А в цялата земя на Израил нямаше нито един ковач, защото филистимците бяха казали: „За да не могат евреите да си направят меч или копие.“+ 20 И всички израилтяни отиваха при филистимците, когато някой искаше да си наостри палешника или мотиката, или брадвата, или сърпа.+ 21 А цената беше по един пим* за острене на палешник, на мотика, на тризъба вила и на брадва, както и за поправката на остен.+ 22 Така в деня на битката никой от мъжете, които бяха със Саул и Йонатан, не носеше меч+ или копие в ръката си. Само Саул+ и неговият син Йонатан бяха въоръжени.

23 И ето, един стражеви отряд+ на филистимците тръгна към прохода, минаващ през клисурата при Михмас.+

14 И ето, един ден Йонатан,+ синът на Саул, каза на служителя, който носеше оръжията му: „Хайде да отидем до стражевия отряд на филистимците, който е отсреща!“ Но на баща си не каза нищо.+ 2 А Саул се намираше в покрайнините на Гавая,+ под наровото дърво, което е в Мигрон. С него бяха около шестстотин мъже.+ 3 (А Ахия, синът на Ахитув,+ брат на Ихавод,+ син на Финеес,+ син на Илий,+ който беше свещеник на Йехова в Сило,+ носеше ефода.)+ И израилтяните не знаеха, че Йонатан е излязъл. 4 А между проходите, през които Йонатан смяташе да мине, за да отиде до стражевия отряд+ на филистимците, имаше две остри скали — едната от едната страна, а другата от другата страна. Едната беше наречена Восес, а другата — Сене. 5 Едната скала се издигаше като стълб от северната страна, срещу Михмас,+ а другата беше от южната страна, срещу Гава.+

6 И Йонатан каза на служителя си, оръженосецът: „Хайде да отидем оттатък до стражевия отряд на тези необрязани+ мъже! Може би Йехова ще ни помогне, защото нищо не може да попречи на Йехова да донесе спасение и с много, и с малко воини.“+ 7 А неговият оръженосец му отговори: „Направи това, което си намислил! Отиди, където поискаш! Аз съм с тебе. Направи това, което желае сърцето ти!“+ 8 Тогава Йонатан каза: „Ще отидем оттатък при тези мъже и ще се покажем пред тях. 9 Ако ни кажат ‘Стойте, докато не дойдем при вас!’, ще останем на мястото си и няма да се качваме при тях. 10 Но ако ни кажат ‘Качете се при нас!’, тогава ще се качим, защото Йехова ще ги предаде в нашите ръце. Това ще е знак за нас.“+

11 Тогава те двамата се показаха пред стражевия отряд на филистимците, а филистимците казаха: „Гледайте, евреите излизат от дупките, в които се бяха скрили!“+ 12 И мъжете от стражевия отряд извикаха към Йонатан и към неговия оръженосец: „Качете се при нас да ви кажем нещо!“+ Тогава Йонатан каза на своя оръженосец: „Качвай се след мене, защото няма съмнение, че Йехова ще ги предаде в ръцете на Израил!“+ 13 И Йонатан продължи да се изкачва нагоре с ръце+ и крака и неговият оръженосец се изкачваше след него. И филистимците падаха пред Йонатан,+ а оръженосецът му ги убиваше след него.+ 14 И в това първо поражение, което им нанесоха, Йонатан и неговият оръженосец убиха около двайсет мъже върху земя колкото половин нива, която един впряг бикове може да изоре за един ден*.

15 Тогава всички в стана сред полето, както и всички от стражевия отряд, се разтрепериха от страх.+ Дори мъжете от грабителския отряд+ трепереха от страх, а и земята започна да се тресе.+ И това беше страх от Бога.+ 16 И стражите на Саул в Гавая,+ която принадлежи на Вениамин, видяха това, и ето, смутът в стана се разпространяваше на всички страни.+

17 И Саул каза на хората, които бяха с него: „Пребройте мъжете и вижте кой е излязъл!“ А когато те преброиха мъжете, ето, Йонатан и неговия оръженосец ги нямаше. 18 Тогава Саул каза на Ахия:+ „Донеси тук ковчега на истинския Бог!“+ Защото в този ден ковчегът на истинския Бог беше при синовете на Израил.+ 19 И докато Саул говореше със свещеника,+ смутът в стана на филистимците продължаваше, като нарастваше все повече и повече. Затова Саул каза на свещеника: „Остави това!“ 20 И Саул и всички, които бяха с него, се събраха заедно и тръгнаха+ към мястото на битката, а там всеки беше насочил меча си против своя ближен.+ И поражението беше много голямо. 21 А евреите, които преди бяха преминали на страната на филистимците+ и затова бяха в техния стан, сега също застанаха на страната на израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 И всички израилтяни, които се криеха+ в планинската област на Ефрем, чуха, че филистимците започнали да бягат, така че и те тръгнаха да ги преследват в битката. 23 И през този ден Йехова спаси+ Израил, а битката продължи до Вет–авен+ и по–нататък.

24 И макар че израилтяните бяха много изтощени през този ден, Саул обвърза хората с клетва,+ като каза: „Проклет да бъде онзи, който яде нещо, преди да дойде вечерта, преди да отмъстя+ на враговете си!“ И никой от хората не яде нищо.+

25 И всички хора влязоха в гората, където по земята имаше мед.+ 26 Когато хората влязоха в гората, ето, капеше мед,+ но никой не сложи от него в устата си, защото хората се страхуваха от клетвата.+ 27 Но понеже не беше чул, че баща му е обвързал хората с клетва, Йонатан+ протегна ръката си, в която държеше тоягата, и като натопи върха на тоягата в медената пита, сложи малко мед в устата си и очите му заблестяха.+ 28 Но един от мъжете каза: „Баща ти обвърза хората с клетва, като каза: ‘Проклет да бъде онзи, който яде днес!’“+ (А хората вече бяха започнали да се уморяват.)+ 29 Тогава Йонатан отговори: „Баща ми навлече беда+ на тази земя. Вижте как очите ми заблестяха, поради това че хапнах малко мед!+ 30 Колко по–добре щеше да бъде, ако хората бяха яли+ днес от плячката, която взеха от враговете си!+ Но сега поражението на филистимците не е голямо.“+

31 През този ден израилтяните преследваха и избиваха филистимците от Михмас+ до Айалон+ и се умориха много.+ 32 Затова мъжете се нахвърлиха алчно върху плячката+ и вземаха овце, говеда и телета, колеха ги на земята и ядяха месото заедно с кръвта.+ 33 Така че на Саул беше съобщено: „Ето, хората вършат грях срещу Йехова, като ядат месото заедно с кръвта!“+ И той каза: „Проявихте невярност! Сега дотъркаляйте при мене един голям камък!“ 34 След това Саул каза: „Разпръснете се сред хората и им кажете: ‘Нека всеки доведе при мене своя бик и своята овца, заколете ги тук и яжте! Недейте да вършите грях срещу Йехова, като ядете месото заедно с кръвта!’“+ Така всеки един от израилтяните доведе бика, който тази вечер беше в неговите ръце, и го закла там. 35 И Саул построи олтар+ за Йехова. Това беше първият олтар, който той построи за Йехова.+

36 След това Саул каза: „Нека да тръгнем след филистимците още докато е нощ, и да вземем плячка от тях, преди да е съмнало!+ Нека да не оставим нито един от тях!“+ А те отговориха: „Направи така, както смяташ за добре!“ Тогава свещеникът каза: „Нека да се обърнем тук към истинския Бог!“+ 37 И Саул попита Бога: „Да тръгна ли след филистимците?+ Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“+ Но той не му отговори през този ден.+ 38 Затова Саул каза: „Елате тук,+ всички предводители на израилтяните,+ проверете и разберете как е извършен този грях днес. 39 Както е сигурно, че е жив Йехова, Избавителят на Израил, така е сигурно, че който го е извършил, дори и да е моят син Йонатан, ще умре!“+ Но никой от хората не му отговори. 40 И той каза на всички израилтяни: „Вие застанете от едната страна, а аз и моят син Йонатан ще застанем от другата страна!“ Тогава хората казаха на Саул: „Направи така, както смяташ за добре!“+

41 Тогава Саул каза на Йехова: „О, Боже на Израил, дай ни отговор чрез тумим*!“+ И бяха посочени Йонатан и Саул, а хората бяха оправдани.+ 42 И Саул продължи: „Хвърлете жребий,+ за да се реши между мене и моя син Йонатан!“ И беше посочен Йонатан. 43 Тогава Саул каза на Йонатан: „Кажи ми, какво си направил?“+ А Йонатан му отговори: „Ядох малко мед от върха на тоягата, която е в ръката ми.+ Ето ме, готов съм да умра!“

44 Тогава Саул каза: „Нека Бог ми причини това и това и да добави още към него,+ ако ти не умреш,+ Йонатане!“ 45 Но израилтяните казаха на Саул: „Нима Йонатан, който по такъв славен начин спаси+ Израил, трябва да умре? В никакъв случай!+ Както е сигурно, че Йехова е жив, така е сигурно,+ че нито един косъм+ от главата на Йонатан няма да падне на земята. Та нали днес той действаше с помощта на Бога!“+ Така хората спасиха+ Йонатан и той не умря.

46 И Саул не тръгна да преследва филистимците, а филистимците се върнаха в своята област.+

47 И Саул утвърди царската си власт над Израил+ и започна да воюва срещу всички свои врагове наоколо — срещу моавците,+ срещу амонците,+ срещу едомците,+ срещу царете на Сова+ и срещу филистимците.+ И накъдето и да се обърнеше, изпълняваше присъда над враговете си.+ 48 Той извърши много храбри дела,+ унищожи амаликитците+ и избави израилтяните от ръцете на онези, които ги ограбваха.

49 И синовете на Саул бяха Йонатан,+ Исви и Мелхисуа,+ а що се отнася до двете му дъщери, по–голямата се казваше Мерава,+ а по–малката — Михала.+ 50 Жената на Саул се казваше Ахиноам и беше дъщеря на Ахимаас, а военачалникът на войската на Саул се казваше Авенир+ и беше син на Нир и чичо на Саул. 51 Кис+ беше бащата на Саул, а Нир,+ бащата на Авенир, беше син на Авиил.

52 И войната срещу филистимците продължаваше да се води все така ожесточено през всичките дни на Саул.+ И когато видеше някой силен или храбър мъж, Саул го вземаше при себе си.+

15 След време Самуил каза на Саул: „Йехова ме изпрати, за да те помажа+ за цар над неговия народ Израил. Затова сега чуй думите на Йехова!+ 2 Това казва Йехова, Богът на небесните войнства:+ ‘Ще потърся сметка+ от амаликитците за онова, което направиха на Израил, като застанаха на пътя му, докато той излизаше от Египет.+ 3 Сега отиди и нападни амаликитците,+ и ги обречи на унищожение+ заедно с всичко, което имат! И нямай пощада към тях, а избий+ мъжете и жените, децата и кърмачетата,+ биковете и овцете, камилите и магаретата!’“+ 4 Тогава Саул свика хората и ги преброи в Телаим.+ Те бяха двеста хиляди пешаци и още десет хиляди мъже от племето на Юда.+

5 И Саул дойде чак до града на амаликитците и постави засада в речната долина*. 6 Междувременно Саул каза на кенейците:+ „Бързо! Отделете се+ от амаликитците и излезте измежду тях, за да не ви унищожа заедно с тях! Защото вие проявихте милост* към всичките синове на Израил,+ когато излизаха от Египет.“+ И кенейците се отделиха от амаликитците. 7 След това Саул избиваше амаликитците+ от Хавила+ чак до Сур,+ който е срещу Египет. 8 И той хвана жив Агаг,+ царят на амаликитците, а всички останали амаликитци унищожи с острието на меча.+ 9 Но Саул и израилтяните пощадиха Агаг и най–добрите овце, кози и говеда+ — охранените животни, както и овните и всичко най–отбрано, и не ги обрекоха на унищожение.+ А всичко, лишено от стойност и отхвърлено, него унищожиха.

10 И словото на Йехова дойде при Самуил и му каза: 11 „Съжалявам,+ че поставих Саул да управлява като цар, защото той се отвърна+ от мене и не изпълни думите ми.“+ А това обезпокои Самуил+ и той цяла нощ викаше към Йехова за помощ.+ 12 След това Самуил стана рано сутринта, за да отиде при Саул, но му беше съобщено следното: „Саул отиде в Кармил,+ и ето, там той издигна паметник+ в своя чест, а после се върна обратно, премина от другата страна и слезе в Галгал.“ 13 И ето, Самуил дойде при Саул, а Саул му каза: „Бъди благословен+ от Йехова! Аз изпълних словото на Йехова!“+ 14 Но Самуил отговори: „Тогава какво е това блеене на овце и кози, което стига до ушите ми, и какво е това мучене на говеда, което чувам?“+ 15 А Саул каза: „Доведоха ги от амаликитците, понеже хората+ пощадиха най–добрите овце, кози и говеда, за да ги принесат в жертва на Йехова, твоят Бог.+ Всичко останало обаче обрекохме на унищожение.“ 16 Тогава Самуил каза на Саул: „Замълчи, за да ти кажа какво ми каза Йехова през нощта!“+ А той му каза: „Говори!“

17 И Самуил продължи да говори: „Нима ти не стана предводител на племената на Израил, докато беше малък в собствените си очи?+ И нима Йехова не те помаза+ за цар над Израил? 18 След това Йехова те изпрати със задача, като ти каза: ‘Отиди и обречи на унищожение грешниците,+ амаликитците, и воювай срещу тях, докато не ги избиеш докрай!’+ 19 Тогава защо не послуша гласа на Йехова, а се нахвърли алчно върху плячката,+ извършвайки зло в очите на Йехова?“+

20 А Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах+ гласа на Йехова и отидох да изпълня задачата, която Йехова ми възложи. Доведох Агаг,+ царят на амаликитците, а амаликитците обрекох на унищожение.+ 21 Хората+ обаче взеха от плячката, от онова, което беше обречено на унищожение, най–отбраните овце и говеда, за да принесат жертва+ на Йехова, твоят Бог, в Галгал.“+

22 А Самуил отговори: „Нима за Йехова приносите за изгаряне+ и другите жертви са толкова приятни, колкото послушанието спрямо гласа на Йехова? Виж, послушанието+ е по–добро от жертвите+ и подчинението е по–добро от тлъстината+ на овните, 23 защото бунтовничеството+ е грях като гадателството+ и самонадеяността е като магьосничеството и идолопоклонството*.+ Понеже ти отхвърли словото на Йехова,+ то и той те отхвърля и няма да бъдеш вече цар!“+

24 Тогава Саул каза на Самуил: „Извърших грях.+ Наруших заповедта на Йехова и твоите думи, защото се уплаших от хората+ и послушах техните думи. 25 А сега те моля да простиш+ греха ми и да се върнеш с мене, за да се поклоня+ на Йехова.“ 26 Но Самуил каза на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли словото на Йехова, и затова Йехова отхвърля тебе, за да не бъдеш вече цар над Израил!“+ 27 Когато Самуил се обърна, за да си тръгне, Саул хвана здраво края на горната му дреха без ръкави, но тя се изтръгна+ от ръката му. 28 Тогава Самуил каза: „Днес Йехова изтръгна+ от ръката ти царското управление над Израил. Няма съмнение, че той ще го даде на твой ближен, който е по–добър от тебе.+ 29 Освен това Великият Бог на Израил+ няма да излъже,+ нито ще съжали за нещо, защото той не е човек, та да съжалява за нещо.“+

30 Тогава Саул каза: „Извърших грях! Но моля те, окажи ми чест+ пред старейшините на моя народ и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Йехова, твоят Бог!“+ 31 И Самуил се върна, като вървеше след Саул, а Саул се поклони на Йехова. 32 След това Самуил каза: „Доведете при мене Агаг, царят на амаликитците!“ И Агаг дойде при него с нежелание*, но си повтаряше: „Няма съмнение, че се избавих от горчивината на смъртта.“ 33 Самуил обаче каза: „Както твоят меч+ е оставял жени без деца, така и твоята майка+ ще остане без деца сред жените.“+ Тогава Самуил разсече Агаг на парчета пред Йехова в Галгал.+

34 После Самуил отиде в Рама, а Саул отиде в своя дом в Гавая,+ която принадлежи на Саул. 35 До деня на смъртта си Самуил не видя отново Саул, но Самуил жалееше+ заради Саул. Що се отнася до Йехова, той съжали, че е поставил Саул за цар над Израил.+

16 След време Йехова каза на Самуил: „Докога ще жалееш за Саул?+ Аз го отхвърлих и той няма вече да управлява като цар над Израил.+ Напълни рога си с масло+ и тръгни на път! Ще те изпратя при Йесей+ от Витлеем, защото избрах за себе си цар измежду неговите синове.“+ 2 Но Самуил каза: „Как да тръгна? Щом Саул чуе за това, ще ме убие!“+ А Йехова отговори: „Вземи със себе си една юница от стадото и кажи: ‘Дойдох да принеса жертва на Йехова.’+ 3 И повикай Йесей на принасянето на жертвата, а аз ще ти кажа какво да направиш.+ Помажи+ за мене онзи, когото ти посоча!“

4 И Самуил направи това, което му каза Йехова. И като дойде във Витлеем,+ щом го видяха, старейшините на града се разтрепериха от страх+ и го попитаха: „С мир ли идваш?“+ 5 А той отговори: „С мир идвам. Дойдох да принеса жертва на Йехова. Осветете се+ и елате с мене на принасянето на жертвата!“ После той освети Йесей и неговите синове, след което ги повика на принасянето на жертвата. 6 И когато те дойдоха и той видя Елиав,+ веднага си каза: „Ето, пред Йехова е неговият помазаник!“ 7 Но Йехова каза на Самуил: „Не гледай външността му, нито високия му ръст,+ понеже го отхвърлих! Защото Бог не вижда нещата така, както ги вижда човек:+ човек вижда онова, което виждат очите,+ а Йехова вижда какво е сърцето.“+ 8 Тогава Йесей повика Авинадав+ и го доведе пред Самуил, но Самуил каза: „И този не е избраникът на Йехова.“ 9 После Йесей доведе Сама,+ но Самуил каза: „И този не е избраникът на Йехова.“ 10 Така Йесей доведе пред Самуил седем от своите синове, но Самуил му каза: „Йехова не е избрал нито един от тях.“

11 Накрая Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ А той отговори: „Остана само най–младият,+ но той пасе овцете.“+ Тогава Самуил каза на Йесей: „Изпрати някого да го доведе, защото няма да седнем да ядем, докато той не дойде!“ 12 И Йесей изпрати хора да го повикат. А той беше румен+ младеж с красиви очи и хубава външност. И Йехова каза: „Стани! Помажи го, защото това е той!“+ 13 И Самуил взе рога с маслото+ и помаза Давид сред братята му. И от този ден нататък духът на Йехова започна да действа върху Давид.+ След това Самуил си тръгна и отиде в Рама.+

14 И духът на Йехова напусна+ Саул. И Йехова позволи Саул да бъде измъчван от зъл дух*.+ 15 А служителите на Саул му казваха: „Ето, Бог позволява да бъдеш измъчван от зъл дух. 16 Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред него, да потърсят някой човек, който може да свири добре+ на арфа.+ И когато Бог позволи зъл дух да дойде върху тебе, той ще свири и на тебе ще ти стане по–леко!“ 17 Затова Саул каза на своите служители: „Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете!“+

18 А един от неговите служители отговори: „Ето, видях, че един от синовете на Йесей от Витлеем може да свири добре.+ Той е храбър и силен мъж,+ воин,+ освен това говори мъдро,+ красив е+ и Йехова е с него.“+ 19 Тогава Саул изпрати хора при Йесей и му каза: „Изпрати при мене сина си Давид, който е със стадото!“+ 20 И Йесей взе едно магаре, натовари на него хляб, един мях+ с вино и едно яре и ги изпрати на Саул чрез своя син Давид.+ 21 Така Давид дойде при Саул и започна да му служи,+ а той го обикна много и го направи свой оръженосец.+ 22 След време Саул изпрати хора при Йесей с думите: „Моля те, позволи на Давид да продължи да ми служи, защото той придоби благоволение в моите очи!“ 23 И когато Бог позволяваше духът да идва върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. Тогава Саул чувстваше облекчение и му ставаше по–леко, и злият дух го напускаше.+

17 И филистимците+ събраха войската си, за да воюват. Събраха се край Сохо,+ който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан между Сохо и Азика,+ в Ефес–дамим.+ 2 А Саул и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в долината Ила,+ и се наредиха в бойни редици против филистимците. 3 Филистимците стояха на планината, която беше от едната страна, а израилтяните — на планината, която беше от другата страна, като долината беше между тях.

4 И от стана на филистимците излезе един воин, който беше техен представител и се казваше Голиат,+ от Гет.+ Той беше висок шест лакътя и една педя*.+ 5 На главата си имаше меден шлем и беше облечен с медна броня, направена от застъпващи се плочици. Медната му броня+ тежеше пет хиляди сикъла*. 6 На краката си имаше медни наколенници, а на гърба си късо копие+ от мед. 7 Дървената дръжка на дългото му копие беше като кросно на тъкач,+ а желязното острие на това копие тежеше шестстотин сикъла*. И пред него вървеше воинът, който носеше големия му щит. 8 Тогава филистимецът застана срещу бойните редици на израилтяните+ и започна да вика към тях: „Защо сте излезли и сте се наредили в бойни редици? Аз излязох да се бия на страната на филистимците! А вие нали сте служители+ на Саул? Тогава изберете един мъж измежду вас и нека той дойде да се бие с мене! 9 Ако излезе срещу мене и ме повали, ние ще станем ваши служители. Но ако аз съм достоен негов противник и го поваля, тогава вие ще станете наши служители и ще ни служите.“+ 10 И филистимецът каза още: „Днес отправям предизвикателство+ към бойните редици на Израил. Дайте ми някого, с когото да се бия!“+

11 Когато чуха думите на филистимеца, Саул+ и всички израилтяни силно се изплашиха и се ужасиха.+

12 А Давид беше син на онзи ефратец+ от Витлеем в Юда, който се казваше Йесей и имаше осем синове.+ В дните на Саул този мъж вече беше остарял. 13 И ето, тримата най–големи синове на Йесей последваха Саул на бойното поле, за да воюват.+ Тези трима бяха Елиав,+ който беше първородният син, Авинадав,+ вторият син, и Сама,+ третият син. 14 Давид беше най–младият+ измежду братята си, а тримата най–големи братя последваха Саул.

15 И Давид ходеше при Саул, а после се връщаше, за да пасе овцете+ на баща си във Витлеем. 16 И всяка сутрин и всяка вечер, в продължение на четирийсет дни, филистимецът излизаше и заставаше на своето място.

17 И ето, един ден Йесей каза на своя син Давид: „Хайде, вземи за братята си тази ефа* печено зърно+ и тези десет хляба и бързо им ги занеси в стана! 18 А тези десет пити сирене* занеси на предводителя на техния отряд!+ Виж дали твоите братя са добре+ и ми донеси от тях нещо, по което да разбера, че са живи!“ 19 А по това време Саул, заедно с тях и с всички останали израилтяни, беше в долината Ила,+ на война срещу филистимците.+

20 И Давид стана рано сутринта, остави овцете на пазача, взе нещата и тръгна, както му беше заповядал Йесей.+ Когато стигна до стана,+ войските излизаха на бойното поле+ с боен вик. 21 И израилтяните и филистимците започнаха да се нареждат едни срещу други в бойни редици. 22 А Давид остави това, което носеше,+ при пазача на вещите+ и изтича на бойното поле. Когато стигна там, той попита братята си как са.+

23 И докато говореше с тях, ето, представителят на филистимците, който се казваше Голиат+ и беше от Гет,+ излезе от бойните редици на филистимците и започна да казва същите думи, които казваше и преди,+ и Давид ги чу. 24 Като видяха този мъж, всички израилтяни побягнаха от него, изплашени до смърт.+ 25 И израилтяните казваха: „Видяхте ли онзи мъж, който излиза срещу нас? Той излиза, за да се надсмива+ над Израил. На онзи, който го повали, царят ще даде голямо богатство, ще му даде и своята дъщеря,+ а освен това и домът на баща му ще бъде освободен от данъци и повинност в Израил.“+

26 Тогава Давид попита мъжете, които стояха около него: „Какво ще се направи за мъжа, който повали този филистимец+ и премахне срама от Израил?+ Защото кой е този необрязан+ филистимец, та да се надсмива+ над войската на живия Бог?“+ 27 А хората му отговориха по същия начин: „Това ще се направи за мъжа, който го повали.“ 28 Но Елиав,+ неговият най–голям брат, чу какво говори Давид с мъжете. И гневът на Елиав пламна против него и Елиав каза на Давид:+ „Защо дойде тук? И на кого остави онези няколко овце в пустинята?+ Добре познавам дързостта ти и злината в сърцето ти!+ Дошъл си тук, за да видиш битката!“+ 29 Тогава Давид каза: „Какво толкова направих? Просто попитах!“+ 30 После той се обърна към другиго и зададе същия въпрос,+ а хората му отговориха по същия начин както преди.+

31 Когато се разчу какво каза Давид, това беше съобщено на Саул. Затова той го повика при себе си. 32 И Давид каза на Саул: „Нека никой да не се обезсърчава!+ Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“+ 33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш да се биеш с този филистимец,+ защото още си дете,+ а той е воин от младостта си!“ 34 А Давид каза на Саул: „Твоят служител стана пастир на овцете на баща си и когато дойде лъв+ — а също и една мечка — и отнесе овца от стадото, 35 аз тръгнах след него, ударих го+ и спасих овцата от устата му. А когато той се изправи срещу мене, го хванах за гърлото, повалих го и го убих. 36 Твоят служител уби и лъва, и мечката. Същото ще стане и с този необрязан филистимец,+ защото се надсмива+ над войската+ на живия Бог!“+ 37 После Давид каза още: „Йехова ме избави от лапите на лъва и от лапите на мечката и ще ме избави и от ръцете на този филистимец!“+ Тогава Саул каза на Давид: „Върви, и нека Йехова да бъде с тебе!“+

38 И Саул облече Давид в своите дрехи, сложи на главата му меден шлем и го облече с броня. 39 И Давид препаса меча върху дрехите и се опита да върви, но не успя, тъй като не беше свикнал с тези неща. Накрая Давид каза на Саул: „Не мога да вървя с тези неща, защото не съм свикнал с тях.“ И Давид ги свали от себе си.+ 40 После взе в ръка тоягата си и като си избра от речната долина пет много гладки камъка, ги сложи в пастирската си торбичка, която носеше със себе си. И с прашка+ в ръка тръгна към филистимеца.

41 И филистимецът се приближаваше все повече и повече към Давид, а пред него вървеше мъжът, който носеше големия щит. 42 И като видя Давид, филистимецът изпита презрение+ към него, защото той беше още дете,+ румен+ и красив.+ 43 И филистимецът каза на Давид: „Да не би да съм куче,+ та идваш срещу мене с тояга?“ И го прокле в името на своите богове.+ 44 После филистимецът каза още на Давид: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни!“+

45 А Давид отговори на филистимеца: „Ти идваш при мене с меч, с дълго копие и с късо копие,+ а аз идвам при тебе с името на Йехова, Богът на небесните войнства,+ Богът на войската на Израил, над когото ти се надсмиваш.+ 46 Днес Йехова ще те предаде в моите ръце+ и аз ще те убия и ще ти отсека главата! Днес ще дам на небесните птици и на земните зверове мъртвите тела на филистимските воини!+ И всички народи на земята ще знаят, че Израил има Бог!+ 47 И цялото това множество* ще разбере, че Йехова не спасява нито с меч, нито с копие,+ защото битката принадлежи на Йехова,+ и той ще ви предаде в нашите ръце!“+

48 И когато филистимецът тръгна напред, приближавайки се все повече и повече към Давид, Давид бързо се затича към бойното поле срещу филистимеца.+ 49 И като бръкна в торбичката си, Давид извади от нея един камък, хвърли го с прашката си и удари+ филистимеца в челото, така че камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.+ 50 Така, с прашка и камък, Давид се оказа по–силен от филистимеца и като удари филистимеца, го уби, без да има меч в ръката си.+ 51 И Давид продължи да тича, стигна до филистимеца и се надвеси над него. Тогава взе неговия меч,+ извади го от ножницата и погуби филистимеца, като му отряза главата.+ Щом видяха, че могъщият им воин умря, филистимците започнаха да бягат.+

52 Тогава израилтяните и мъжете от племето на Юда нададоха боен вик и тръгнаха да преследват+ филистимците до долината+ и чак до портите на Акарон.+ И смъртно ранените филистимци падаха по пътя, който идва от Саараим,+ чак до Гет и до Акарон. 53 След това синовете на Израил се върнаха от ожесточеното преследване на филистимците и разграбиха+ техния стан.

54 Тогава Давид взе главата+ на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в своя шатър.+

55 А когато видя как Давид излиза срещу филистимеца, Саул попита военачалника Авенир:+ „Авенире, чий+ син е този младеж?“+ А Авенир отговори: „Както е сигурно, че е жива душата ти, царю, изобщо не знам!“ 56 Тогава царят каза: „Разпитай чий син е този младеж!“ 57 И когато Давид се върна, след като уби филистимеца, Авенир го взе със себе си и го доведе при Саул. А Давид държеше главата+ на филистимеца в ръката си. 58 И Саул го попита: „Чий син си, момче?“ А Давид отговори: „Аз съм син на твоя служител Йесей,+ който е от Витлеем.“+

18 И след като Давид свърши да говори със Саул, душата на Йонатан+ се привърза+ към душата на Давид и Йонатан го обикна както своята душа.+ 2 В този ден Саул го взе при себе си и не му позволи да се върне в къщата на баща си.+ 3 И Йонатан сключи договор+ с Давид, защото го обичаше както своята душа.+ 4 След това Йонатан съблече горната дреха без ръкави, която носеше, и я даде на Давид, както и другите си дрехи, и дори меча си, лъка си и пояса си. 5 И Давид ходеше на военни походи. Където и да го изпратеше Саул, той постъпваше разумно,+ така че Саул го постави над своите воини.+ И това се хареса на целия народ и на служителите на Саул.

8 И Саул се разгневи много,+ понеже тези думи не му харесаха. И си каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха само хиляди. Остава още да му дадат и царството!“+ 9 И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с подозрение.+

10 На следващия ден+ Бог позволи зъл дух* да действа върху Саул,+ така че той се държеше като пророк*+ в дома си. И Давид свиреше на арфа+ както по–рано, а Саул държеше копие в ръката си.+ 11 И Саул хвърли копието,+ като си каза: „Ще прикова Давид за стената!“+ Но на два пъти Давид успя да се дръпне настрани.+ 12 И Саул започна да се страхува+ от него, защото Йехова беше с Давид,+ а от Саул се беше оттеглил.+ 13 Затова Саул го отстрани от себе си+ и го назначи за предводител на хиляда души. Така Давид предвождаше хората във военните походи.+ 14 И Давид продължаваше да постъпва разумно+ във всичките си пътища и Йехова беше с него.+ 15 А Саул виждаше, че той постъпва много разумно,+ и затова се страхуваше от него. 16 И всички хора от Израил и Юда обичаха Давид, защото ги предвождаше във военните походи.

17 Накрая Саул каза на Давид: „Ето, ще ти дам за жена+ Мерава,+ по–голямата ми дъщеря! Само покажи, че си храбър, и воювай в битките на Йехова!“+ Но Саул си мислеше: „Нека бъдат насочени срещу него не моите ръце, а ръцете на филистимците!“+ 18 А Давид отговори на Саул: „Кой съм аз и кой е моят род, семейството на баща ми в Израил, та да стана зет на царя?“+ 19 Когато обаче дойде времето да дадат Мерава, дъщерята на Саул, за жена на Давид, тя вече беше дадена за жена на Адриил+ от Меола.+

20 А Михала,+ която също беше дъщеря на Саул, беше влюбена в Давид. И когато го съобщиха на Саул, това му хареса. 21 И той си помисли: „Ще му я дам за жена, за да бъде тя примка за него+ и за да се насочат срещу него ръцете на филистимците.“ Затова Саул каза на Давид: „Днес ще ти дам другата си дъщеря и ти ще ми станеш зет.“ 22 Освен това Саул заповяда на своите служители: „Говорете насаме с Давид и му кажете: ‘Ето, ти си много желан за царя и всички негови служители те обичат. Затова стани зет на царя!’“ 23 И служителите на Саул предадоха на Давид тези думи, но Давид каза: „Да не мислите, че е лесно да станеш зет на царя? Та аз съм беден+ и незначителен човек!“+ 24 Тогава служителите съобщиха на Саул: „Това и това каза Давид.“

25 А Саул отговори: „Това кажете на Давид: ‘Царят не иска пари в замяна на невястата,+ а иска крайната плът+ от сто филистимци, за да отмъсти+ на враговете си.’“ Но Саул замисляше Давид да бъде убит от ръцете на филистимците. 26 А когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет+ на царя. И още преди да изтече определеният срок, 27 той, заедно със своите мъже, се приготви, отиде и уби+ двеста филистимци. И Давид донесе крайната плът+ от тях и даде на царя пълния брой, за да стане зет на царя. Тогава Саул му даде за жена дъщеря си Михала.+ 28 И Саул ясно разбра, че Йехова е с Давид.+ А дъщеря му Михала обичаше Давид.+ 29 И Саул още повече се страхуваше от Давид и оттогава до края на живота си беше негов враг.+

30 И всеки път, когато филистимските князе+ ходеха на военни походи, Давид постъпваше най–разумно+ от всичките служители на Саул и името му се прочу много.+

19 И Саул каза на своя син Йонатан и на всичките си служители, че иска да убие Давид.+ 2 Но Йонатан, синът на Саул, много обичаше Давид+ и затова каза на Давид: „Баща ми Саул иска да те убие. Моля те, пази се утре сутринта, скрий се някъде и остани там.+ 3 А аз ще изляза на полето, където ще си ти, ще застана до баща си и ще говоря с него за тебе. Щом разбера какво ще стане, ще ти кажа.“+

4 И Йонатан говореше хубави неща+ за Давид на баща си Саул, като му каза: „Нека царят не извършва грях+ против своя служител Давид, защото той не е извършил грях против тебе и онова, което правеше за тебе, беше много добро.+ 5 Той изложи живота си на опасност*+ и уби филистимеца,+ като така Йехова донесе голямо спасение+ на целия Израил. Ти сам видя това и се радваше. Тогава защо да извършиш грях против невинна кръв, като убиеш Давид+ без причина?“+ 6 И Саул послуша думите на Йонатан и се закле: „Както е сигурно, че е жив Йехова,+ така е сигурно, че Давид няма да бъде убит!“ 7 Тогава Йонатан повика Давид и му каза всички тези думи. След това Йонатан доведе Давид при Саул и Давид служеше при него както преди.+

8 След време отново избухна война и Давид излезе да воюва срещу филистимците. И им нанесе голямо поражение,+ така че те побягнаха пред него.+

9 И един ден Йехова позволи зъл дух*+ да дойде върху Саул, докато той седеше в своята къща с копието си в ръка, а Давид свиреше на арфа. 10 И Саул се опита да прикове Давид с копието за стената,+ но той се дръпна настрани,+ така че копието се заби в стената. И Давид побягна тази нощ, за да се спаси.+ 11 След това Саул изпрати хора да наблюдават къщата на Давид,+ защото искаше да го убие на сутринта.+ Но жената на Давид, Михала, каза на мъжа си: „Ако не избягаш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ 12 Тогава тя му помогна да се спусне през прозореца и той побягна и се спаси.+ 13 После Михала взе терафима*+ и го сложи на леглото, постави мрежа от козя вълна на мястото, където трябваше да бъде главата, и го покри с една завивка.

14 И Саул изпрати хора да хванат Давид. Тя обаче каза: „Болен е.“+ 15 Но Саул отново изпрати хората си, за да видят Давид, и им каза: „Донесете го при мене заедно с леглото, за да го убия!“+ 16 И когато те влязоха, ето, терафимът беше на леглото, а на мястото, където трябваше да бъде главата, беше мрежата от козя вълна. 17 Тогава Саул каза на Михала: „Защо ме измами+ така и пусна моя враг+ да избяга?“ А Михала отговори на Саул: „Той ми каза: ‘Пусни ме да вървя, или ще те убия!’“

18 Що се отнася до Давид, той избяга и се спаси.+ И като отиде в Рама+ при Самуил, му разказа всичко, което му беше направил Саул. После той и Самуил отидоха в Навиот+ и останаха там. 19 След време известиха на Саул: „Ето, Давид е в Навиот, който е в Рама.“ 20 И Саул веднага изпрати хора, за да хванат Давид. Но когато видяха как групата на по–възрастните пророци пророкува начело със Самуил, Божият дух+ дойде върху пратениците на Саул и те също започнаха да се държат като пророци*.+

21 Когато съобщиха на Саул за това, той веднага изпрати други хора, но и те започнаха да се държат като пророци. Тогава той изпрати хора за трети път, но и с тях стана същото. 22 Накрая и самият Саул отиде в Рама. Като стигна до големия кладенец*, който е в Сокхо, той започна да разпитва хората с думите: „Къде са Самуил и Давид?“ А хората му казаха: „В Навиот,+ който е в Рама.“ 23 Така Саул тръгна оттам към Навиот, който е в Рама. А Божият дух+ дойде и върху него и той започна да се държи като пророк, и вървеше така чак до Навиот в Рама. 24 Там и той съблече дрехите си и се държеше като пророк пред Самуил. И лежеше гол* цял ден и цяла нощ.+ Ето защо се говореше: „Нима и Саул е сред пророците?“+

20 И Давид избяга+ от Навиот, който е в Рама, дойде при Йонатан и го попита: „Какво съм направил?+ С какво съм виновен пред твоя баща и какъв грях съм извършил спрямо него, та да иска душата ми?“ 2 А той му отговори: „В никакъв случай няма да умреш!+ Ето, баща ми не върши нищо, било то голямо, или малко, без да ми каже.+ Защо да крие нещо от мене?+ Това няма да стане.“ 3 Но Давид се закле+ с думите: „Несъмнено баща ти знае, че съм придобил благоволение в твоите очи,+ и ще каже: ‘Йонатан не бива да знае нищо за това, за да не се наскърби.’ Но както е сигурно, че е жив Йехова+ и че е жива душата ти,+ така е сигурно, че само една крачка ме дели от смъртта!“+

4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще направя всичко, каквото поиска душата ти!“ 5 А Давид каза на Йонатан: „Ето, утре е новолуние+ и аз трябва да седя с царя на трапезата. Но ти ме пусни и аз ще се крия+ в полето до вечерта на третия ден. 6 Ако баща ти забележи, че ме няма, му кажи: ‘Давид настойчиво ме помоли да го пусна да отиде в своя град Витлеем,+ защото там ще бъде принесена годишната жертва за цялото му семейство.’+ 7 Ако той каже ‘Добре’, тогава ще има мир за твоя служител. Но ако се разгневи, знай, че е решил да ми причини зло.+ 8 И ти прояви милост*+ към своя служител, защото си сключил договор+ с него пред Йехова. Ако обаче съм съгрешил в нещо,+ сам ме убий! Защо да ме водиш при баща си?“

9 И Йонатан отговори: „В никакъв случай няма да стане това с тебе! Нима ако науча, че баща ми е решил да ти причини зло, няма да ти кажа?“+ 10 Тогава Давид попита Йонатан: „А кой ще ми каже дали баща ти е отговорил остро?“ 11 А Йонатан каза на Давид: „Ела, нека да излезем на полето!“ Така двамата излязоха на полето. 12 И Йонатан каза на Давид: „Йехова, Богът на Израил,+ нека бъде свидетел,+ че утре по това време или вдругиден ще ти разкрия какво мисли баща ми! Ако той е благоразположен към тебе, Давиде, нима няма да изпратя някого при тебе, за да ти каже това? 13 Нека Йехова причини на Йонатан това и това и да добави още към него,+ ако не ти разкрия дали баща ми е решил да ти причини зло и ако не те пусна да си отидеш с мир! Нека Йехова да бъде с тебе,+ точно както беше и с баща ми!+ 14 И ако още съм жив,+ нима няма да проявиш към мене такава милост, каквато проявява Йехова, та да не умра?+ 15 И не преставай да проявяваш милост към моето семейство до безпределни времена!+ И когато Йехова премахне враговете на Давид от лицето на земята, всеки един от тях, 16 нека името на Йонатан не бъде заличено от дома на Давид!+ И Йехова ще потърси сметка от враговете на Давид.“ 17 И Йонатан отново се закле пред Давид поради любовта си към него, защото го обичаше както своята душа.+

18 Йонатан му каза още: „Утре е новолуние+ и несъмнено ще забележат, че те няма, тъй като мястото ти ще бъде празно. 19 А вдругиден ще забележат още повече, че те няма. Затова отиди на мястото, където се беше скрил+ онзи ден*, и остани там до камъка! 20 А аз ще пусна три стрели от едната страна на камъка, сякаш стрелям към прицел. 21 И ето, ще изпратя слугата си, като му кажа: ‘Отиди, намери стрелите!’ Ако кажа на слугата си ‘Виж, стрелите са от тази ти страна, донеси ги!’, тогава ти ела, защото това ще означава, че има мир за тебе и няма опасност, както е сигурно, че е жив Йехова!+ 22 Но ако кажа на момчето ‘Виж, стрелите са по–далече от тебе!’, тогава върви, защото Йехова те изпраща да си вървиш! 23 А относно договора, който сключихме аз и ти,+ нека Йехова бъде свидетел между мене и тебе до безпределни времена!“+

24 И Давид се скри в полето.+ А когато настъпи новолуние, царят седна на трапезата да яде.+ 25 И както обикновено царят седеше на мястото си до стената, Йонатан беше срещу него, а Авенир+ седеше до Саул, но мястото на Давид беше празно. 26 И в този ден Саул не каза нищо, защото си помисли: „Нещо се е случило, та не е чист,+ сигурно не се е очистил.“ 27 И в деня след новолунието, на втория ден, мястото на Давид продължаваше да стои празно. Тогава Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей+ не дойде на трапезата нито вчера, нито днес?“ 28 А Йонатан отговори на Саул: „Давид настойчиво ме помоли да го пусна да отиде във Витлеем.+ 29 И ми каза: ‘Моля те, пусни ме, защото в този град ще принасяме жертвата за моето семейство и моят брат ми заповяда да отида. Така че, ако съм придобил благоволение в твоите очи, моля те, пусни ме да отида и да видя братята си!’ Затова той не дойде на царската трапеза.“ 30 Тогава гневът+ на Саул пламна против Йонатан и Саул му каза: „Бунтовнико!*+ Мислиш ли, че не знам, че си се сприятелил със сина на Йесей за срам на себе си и за срам на майка си?+ 31 Докато синът на Йесей живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито твоето царство!+ Затова сега изпрати хора и го доведи при мене, понеже е решено той да умре.“+

32 Но Йонатан отговори на баща си Саул: „Защо трябва да бъде убит?+ Какво е направил?“+ 33 Тогава Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши.+ И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.+ 34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен+ и на втория ден след новолунието не яде хляб, защото се наскърби заради Давид+ и защото баща му го унижи.+

35 И на сутринта Йонатан отиде на полето, там, където се беше уговорил с Давид,+ и с него беше младият му слуга. 36 И той каза на слугата: „Бягай и намери стрелите, които пускам!“+ И слугата побягна, а той така пусна стрелата, че тя го задмина. 37 Когато слугата дойде до мястото, където беше стрелата, която Йонатан пусна, Йонатан извика зад него: „Не е ли стрелата по–далече от тебе?“+ 38 И Йонатан викаше още зад слугата: „Бързо! Побързай! Не стой!“ И слугата на Йонатан бързо събра стрелите и се върна при своя господар. 39 А слугата не знаеше нищо, само Йонатан и Давид знаеха какво става. 40 След това Йонатан даде оръжията си на своя слуга и му каза: „Върви, занеси ги в града!“

41 Когато слугата тръгна, Давид стана от мястото, където беше, от южната страна, и падайки по очи,+ той се поклони три пъти. После те започнаха да се целуват+ един другиго и да плачат заедно, като Давид плачеше много.+ 42 А Йонатан каза на Давид: „Върви си с мир,+ защото и двамата се заклехме+ в името на Йехова, като казахме: ‘Нека Йехова бъде свидетел между мене и тебе, между моето потомство и твоето потомство до безпределни времена!’“+

И Давид стана и тръгна по пътя си, а Йонатан се върна в града.

21 След това Давид отиде в Ноб+ при свещеника Ахимелех.+ И Ахимелех се уплаши, като видя Давид, и го попита: „Защо си сам и няма никого с тебе?“+ 2 А Давид отговори на свещеника Ахимелех: „Имам заповед от царя, който ми каза:+ ‘Никой не бива да знае защо те изпращам и какво съм ти заповядал.’ Затова се уговорих с хората си да се срещнем на това и това място. 3 И сега, ако имаш подръка, дай ми пет хляба или каквото намериш.“+ 4 Но свещеникът отговори на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, а само свят хляб.+ Ще ти го дам, стига мъжете да са стояли далече от жени.“+ 5 А Давид каза на свещеника: „Да, ние стояхме далече от жени, както и по–рано, когато излизах на военни походи.+ Мъжете са свети дори когато изпълняват обикновена задача, а колко повече днес, когато задачата е особена.“ 6 Тогава свещеникът му даде онова, което е свято,+ защото там нямаше друг хляб освен представените хлябове, които бяха взети от мястото им пред Йехова,+ за да се сложи пресен хляб в деня, когато се вземат.

7 В този ден там беше един от служителите на Саул, задържан+ пред Йехова, който се казваше Доик.+ Той беше едомец+ и беше главният пастир на Саул.+

8 И Давид каза още на Ахимелех: „Имаш ли подръка тук някакво копие или меч? Понеже не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, защото задачата от царя беше спешна.“ 9 Тогава свещеникът отвърна: „Тук е мечът на филистимеца Голиат,+ когото ти уби в долината Ила.+ Ето, той е зад ефода,+ увит в една горна дреха. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма нищо друго освен него.“ А Давид отговори: „Няма друг меч като него. Дай ми го!“

12 И Давид размишляваше в сърцето си за тези думи и много се изплаши+ от Анхус, царят на Гет. 13 Затова започна да се преструва на луд+ пред тях+ и докато беше в ръцете им, се държеше като обезумял. Драскаше по градската порта и оставяше лигите си да текат по брадата му. 14 Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето, виждате, че човекът е луд. Защо ми го водите? 15 Нямам ли достатъчно луди, че сте ми довели и този да буйства пред мене? Трябва ли такъв човек да влезе в моя дом?“

22 И Давид тръгна оттам+ и избяга+ в пещерата+ край Одолам.+ Като чуха за това, неговите братя и всички от дома на баща му отидоха при него. 2 И всички, които бяха измъчени,+ всички, които имаха дългове,+ и всички, чиито души бяха огорчени,+ се събраха при него+ и той им стана водач.+ Така че към него се присъединиха около четиристотин мъже.

3 След това Давид отиде оттам в Масфа, която е в Моав, и каза на царя на Моав:+ „Моля те, нека баща ми и майка ми+ останат при вас, докато не разбера какво ще прави Бог с мене.“ 4 И така той ги доведе при моавския цар и те останаха да живеят при него през цялото време, докато Давид беше в недостъпно място.+

5 След време пророк Гад+ каза на Давид: „Не оставай в това недостъпно място, но стани и отиди в Юда.“+ Тогава Давид тръгна оттам и отиде в гората Херет.

6 И Саул чу, че Давид и мъжете, които са с него, са били видени. А Саул беше в Гавая и седеше под тамарисковото+ дърво на едно възвишение, като държеше копие+ в ръката си и всичките му служители стояха около него. 7 Тогава Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, вениаминци! Дали и синът на Йесей+ ще даде на всички вас ниви и лозя?+ Ще ви постави ли предводители на хиляда души+ и предводители на сто души? 8 Всички вие сте скроили заговор против мене и няма кой да ми каже,+ че собственият ми син сключва договор+ със сина на Йесей. И никой от вас няма съчувствие към мене и не ми казва, че синът ми е подбудил служителя ми против мене да стои в засада, както това се вижда днес.“

9 Тогава едомецът Доик,+ който беше поставен над служителите на Саул, проговори, като каза: „Видях сина на Йесей да идва в Ноб при Ахимелех,+ синът на Ахитув.+ 10 И Ахимелех потърси съвет+ от Йехова за него и му даде храна+ и меча+ на филистимеца Голиат.“ 11 Тогава царят веднага нареди да повикат свещеника Ахимелех, синът на Ахитув, както и всички от дома на баща му, свещениците, които бяха в Ноб.+ И всички те дойдоха при царя.

12 И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А той му отговори: „Ето ме, господарю!“ 13 И Саул продължи: „Защо ти и синът на Йесей скроихте заговор против мене?+ Защо си му дал хляб и меч и си търсил съвет от Бога за него, за да се надигне той против мене и да стои в засада, както това се вижда днес?“+ 14 Тогава Ахимелех отговори на царя с думите: „Та кой от всичките ти служители е като Давид,+ кой е толкова верен,+ а освен това е и царски зет+ и надзорник на твоите телохранители, почитан в дома ти?+ 15 Нима днес за първи път търся съвет+ от Бога за него? В никакъв случай! Нека царят не обвинява в нищо своя служител и целия дом на баща ми, защото служителят ти не знаеше нищо за всичко това, било то малко, или голямо.“+

16 А царят каза: „Ще умреш,+ Ахимелехе, ти и всички от дома на баща ти!“+ 17 И царят заповяда на своите телохранители*,+ които стояха около него: „Вървете и убийте свещениците на Йехова, защото и те подкрепят Давид! Знаеха, че е избягал, но не ми разкриха това.“+ Но служителите на царя не искаха да вдигнат ръка срещу свещениците на Йехова, за да ги нападнат.+ 18 Тогава царят каза на Доик:+ „Върви ти и убий свещениците!“ Незабавно едомецът Доик+ отиде и сам нападна свещениците, и в този ден уби+ осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.+ 19 Дори в Ноб,+ градът на свещениците, той уби с острието на меча мъже и жени, деца и кърмачета, както и бикове, магарета и овце.

20 Но един от синовете на Ахимелех, синът на Ахитув, на име Авиатар+ успя да се спаси и да избяга при Давид. 21 И Авиатар каза на Давид: „Саул изби свещениците на Йехова.“ 22 А Давид каза на Авиатар: „Още в онзи ден,+ когато едомецът Доик беше там, знаех, че той несъмнено ще каже всичко на Саул.+ Аз причиних зло на всяка душа в дома на баща ти. 23 Остани при мене и не се страхувай! Който иска моята душа, той иска и твоята, затова се нуждаеш от защитата ми.“+

23 След време съобщиха на Давид: „Ето, филистимците воюват срещу Кеила+ и ограбват харманите.“+ 2 И Давид потърси съвет+ от Йехова, казвайки: „Да отида ли да нападна тези филистимци?“ А Йехова каза в отговор на Давид: „Отиди, нападни филистимците и избави Кеила!“ 3 Тогава хората на Давид му казаха: „Ето, ние се страхуваме тук в Юда,+ а колко повече ще се страхуваме, ако отидем в Кеила срещу бойните редици на филистимците!“+ 4 Затова Давид потърси съвет от Йехова още веднъж.+ И Йехова му отговори с думите: „Стани и отиди в Кеила, защото ще предам филистимците в твоите ръце!“+ 5 И Давид отиде с хората си в Кеила и воюваше срещу филистимците. Откара добитъка им и им нанесе голямо поражение. Така Давид избави жителите на Кеила.+

6 А когато избяга при Давид в Кеила, Авиатар,+ синът на Ахимелех, носеше със себе си ефод.+ 7 След време известиха на Саул: „Давид дойде в Кеила.“+ А Саул каза: „Бог го предаде* в ръцете ми,+ защото той сам влезе в капан, като дойде в град, който има врати и резета.“ 8 И Саул свика за война целия народ, за да отиде в Кеила и да обсади Давид и хората му. 9 И Давид научи, че Саул замисля зло+ срещу него. Затова каза на свещеника Авиатар: „Донеси тук ефода.“+ 10 И Давид каза: „О, Йехова, Боже Израилев,+ твоят служител чу, че Саул възнамерява да дойде в Кеила, за да унищожи града заради мене.+ 11 Дали жителите на Кеила ще ме предадат в неговите ръце? Ще дойде ли Саул, както чу твоят служител? Моля те, Йехова, Боже Израилев, кажи това на служителя си!“ А Йехова отговори: „Ще дойде.“+ 12 И Давид каза още: „Дали жителите на Кеила ще предадат мене и моите хора в ръцете на Саул?“ В отговор Йехова каза: „Ще ви предадат.“+

13 Тогава Давид тръгна със своите хора, с около шестстотин мъже,+ и те излязоха от Кеила и където можеха да отидат, там отиваха. И известиха на Саул, че Давид избягал от Кеила, затова той се отказа от похода. 14 И Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и живееше в планинската област в пустинята Зиф.+ А Саул го търсеше постоянно,+ но Бог не го предаде в ръцете му.+ 15 И Давид се страхуваше, защото Саул беше тръгнал да търси душата му, когато Давид беше в пустинята Зиф, в Хореш*.+

16 Тогава Йонатан, синът на Саул, стана и отиде при Давид в Хореш, за да укрепи+ доверието му в Бога.+ 17 И му каза: „Не се бой,+ защото моят баща Саул няма да те намери! Ти ще бъдеш цар+ над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе. Баща ми Саул също знае това.“+ 18 Тогава двамата сключиха договор+ пред Йехова. И Давид остана в Хореш, а Йонатан се върна в дома си.

19 Един ден хората, които живееха в Зиф,+ отидоха при Саул в Гавая+ и му казаха: „Не се ли крие+ Давид близо до нас в недостъпните места в Хореш,+ на хълма Ехела,+ който е надясно* от Йесимон*?+ 20 Така че ела, царю, каквото е и желанието на твоята душа,+ а ние ще го предадем в ръцете на царя.“+ 21 А Саул отговори: „Нека Йехова ви благослови,+ защото проявихте състрадание към мене! 22 Моля ви, отидете и не се отказвайте, проверете и вижте по кои места стъпва кракът му и кой го е виждал там, понеже ми казаха, че е много хитър.+ 23 Вижте и проверете всички места, където се крие Давид, и се върнете при мене с точни сведения, и тогава аз ще тръгна с вас. Ако е в тази земя, ще го търся старателно сред всички родове*+ на Юда.“

24 Така че те станаха и отидоха в Зиф+ преди Саул, а Давид със своите хора беше в пустинята Маон+ в Арава*,+ на юг от Йесимон. 25 По–късно Саул дойде с хората си да търси Давид.+ Като известиха това на Давид, той отиде до скалата+ и остана в пустинята Маон. Като научи за това, Саул отиде да преследва+ Давид в пустинята Маон. 26 Саул стигна до едната страна на планината, а Давид и хората му бяха от другата страна на планината. Затова Давид бързаше да избяга+ от Саул, защото той и неговите хора обграждаха Давид и хората му, за да ги хванат.+ 27 Но при Саул дойде пратеник, който му извести: „Бързо ела, защото филистимците нападнаха страната!“ 28 Тогава Саул престана да преследва Давид+ и тръгна срещу филистимците. Затова нарекоха това място Села–амалекот*.

29 А Давид тръгна оттам и живееше в недостъпните места в Ен–гади.+

24 Когато Саул се върна от похода срещу филистимците,+ му известиха: „Ето, Давид е в пустинята Ен–гади.“+

2 И Саул взе три хиляди избрани мъже+ от целия Израил и отиде да търси Давид+ и неговите хора по голите скали, където живеят планинските кози.+ 3 И така стигна до каменните кошари край пътя, където имаше една пещера. И Саул влезе там по нужда,+ а Давид и хората му седяха по–навътре в пещерата.+ 4 Тогава мъжете, които бяха с Давид, му казаха: „Това е денят, в който Йехова ти казва: ‘Ето, предавам твоя враг в ръката ти!+ Направи с него каквото смяташ за добре!’“+ А Давид стана и незабелязано отряза края на горната дреха на Саул. 5 Но после сърцето на Давид го осъждаше+ за това, че беше отрязал края на горната дреха на Саул. 6 Затова каза на хората си: „Никога не бих постъпил така със своя господар, помазаникът+ на Йехова — да вдигна ръка срещу него, тъй като той е помазаникът на Йехова.+ Това не би било редно в очите на Йехова.“ 7 С тези думи Давид възпря своите хора и не им позволи да се надигнат срещу Саул,+ а що се отнася до Саул, той излезе от пещерата и продължи по пътя си.

8 След това Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: „Господарю мой,+ царю!“ Тогава Саул се обърна, а Давид му се поклони, като падна по очи.+ 9 И Давид каза на Саул: „Защо слушаш хората,+ които ти казват ‘Виж, Давид иска да ти причини зло’? 10 Ето, днес с очите си видя как Йехова те предаде в моите ръце в пещерата. Някои ми казаха да те убия,+ но аз те съжалих, като казах: ‘Няма да вдигна ръка срещу своя господар, защото той е помазаникът+ на Йехова.’ 11 И виж, татко мой,+ виж края на горната ти дреха в моята ръка, защото аз отрязах края на дрехата ти, но не те убих! Знай и разбери, че в мене няма нито злоба,+ нито бунт и не съм съгрешил против тебе, но ти ме дебнеш, за да отнемеш душата ми!+ 12 Нека Йехова отсъди кой има право — аз или ти!+ И нека Йехова ти отмъсти+ за мене, но аз няма да вдигна ръка срещу тебе.+ 13 Старата пословица казва ‘От зъл човек зло излиза’,+ но аз няма да вдигна ръка срещу тебе. 14 След кого е тръгнал израилският цар? Кого преследваш? Мъртво куче ли?+ Една бълха ли?+ 15 Йехова нека бъде съдията и нека отсъди кой има право — аз или ти! Той нека гледа и нека ме защити в съдебното ми дело!+ Нека ме съди и нека ме избави от твоята ръка!“

16 А когато Давид изговори всички тези думи на Саул, той отвърна: „Твоят глас ли е това, сине мой, Давиде?“+ Тогава Саул заплака с глас.+ 17 След това каза на Давид: „Ти си по–праведен от мене,+ защото ми се отплати с добро,+ а аз ти се отплатих със зло. 18 Ето, днес ти сам каза какво добро си извършил спрямо мене, защото Йехова ме предаде в твоите ръце,+ но ти не ме уби. 19 Дали когато човек срещне врага си, ще го пусне да си върви по пътя с мир?+ Нека Йехова те възнагради с добро+ за това, което днес извърши спрямо мене! 20 И ето, знам, че несъмнено ще бъдеш цар+ и че в твоите ръце царството на Израил трайно ще се утвърди. 21 Затова сега, закълни ми се в Йехова,+ че няма да унищожиш моето потомство след мене и че няма да заличиш името ми от дома на баща ми.“+ 22 И Давид се закле пред Саул. Тогава Саул отиде в дома си,+ а Давид и неговите хора отидоха в недостъпното място.+

25 След време Самуил+ умря. И целият Израил се събра и хората го оплакаха+ и го погребаха край неговия дом в Рама.+ Тогава Давид стана и отиде в пустинята Фаран.+

2 А в Маон+ живееше един човек, който имаше имот в Кармил*.+ Той беше много богат и притежаваше три хиляди овце и хиляда кози, и по това време стрижеше+ овцете си в Кармил. 3 Този човек се казваше Навал,+ а жена му се казваше Авигея.+ Жената беше много разумна+ и красива, но мъжът ѝ беше груб и зъл човек.+ Той беше от рода на Халев.+ 4 И Давид чу в пустинята, че Навал стриже+ овцете си. 5 Затова Давид изпрати десет млади мъже, като им каза: „Отидете при Навал в Кармил и го попитайте от мое име как е.+ 6 И това предайте на моя брат: ‘Нека мирът бъде с тебе,+ с твоето семейство и с всичко, което имаш! 7 Ето, чух, че стрижеш овцете си. Преди, когато твоите пастири бяха при нас,+ ние не ги безпокояхме,+ нито им се изгуби нещо през цялото време, докато бяха в Кармил. 8 Попитай своите хора и те ще ти кажат това. Нека хората ми придобият благоволение в твоите очи, защото е добър денят, в който дойдохме. Моля те, дай на служителите си и на своя син Давид каквото имаш подръка.’“+

9 И така хората на Давид дойдоха при Навал и му казаха всички тези думи от името на Давид, и после чакаха. 10 А Навал отговори на служителите на Давид: „Кой е този Давид+ и кой е синът на Йесей? В днешно време има много служители, които бягат от господарите си.+ 11 Нима трябва да взема своя хляб,+ своята вода и месото, което приготвих за стригачите си, и да ги дам на хора, за които дори не знам откъде са?“+

12 Тогава хората на Давид тръгнаха обратно по пътя си. И като дойдоха при Давид, му предадоха всички тези думи. 13 А Давид веднага каза на хората си: „Нека всеки препаше меча си!“+ И всеки препаса меча си и Давид също препаса меча си. И около четиристотин мъже последваха Давид, а двеста мъже останаха при вещите.+

14 А през това време едно момче от служителите съобщи на Авигея, жената на Навал: „Ето, Давид изпрати от пустинята пратеници, за да пожелае добро на нашия господар, но той се отнесе грубо+ към тях. 15 А тези хора бяха много добри към нас и не ни безпокояха, и не изгубихме нищо през цялото време, докато бяхме с тях в полето.+ 16 Те бяха като стена+ около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме при тях и пасяхме стадата. 17 Затова сега помисли и виж какво ще направиш, понеже е решено зло+ против нашия господар и против целия му дом, а той е груб*+ и не може да се говори с него.“

18 Тогава Авигея+ бързо взе двеста хляба, две големи стомни с вино,+ пет приготвени овце,+ пет сати печено зърно,+ сто пити стафиди+ и двеста пити смокини,+ и натовари всичко на магарета. 19 После каза на момчетата си: „Вървете пред мене!+ Ето, аз идвам след вас.“ Но на мъжа си Навал не каза нищо.

20 И когато тя, яздейки на магаре,+ скришом слизаше от планината, ето, срещу нея идваха Давид и хората му, и тя ги срещна. 21 А Давид беше казал: „Напразно пазех в пустинята всичко, което има този човек. И нищо от всичките му притежания не се изгуби,+ а той сега ми връща зло за добро.+ 22 Нека Бог причини на враговете на Давид това и това и да добави още към него,+ ако до утре сутринта оставя жив някого от мъжки пол*+ от онези, които са негови!“+

23 Когато видя Давид, Авигея бързо слезе от магарето и падайки по очи пред Давид, му се поклони+ до земята. 24 И падна в краката му+ и каза: „Господарю мой, нека вината бъде моя!+ Моля те, позволи на робинята си да говори+ пред тебе и чуй думите на робинята си! 25 Моля те, нека господарят ми не обръща внимание на този негодник,+ Навал, защото каквото е името му, такъв е и той. Навал* е името му и безразсъдството е с него.+ А твоята робиня не видя хората, които господарят ми беше изпратил. 26 Затова сега, господарю мой, както е сигурно, че е жив Йехова+ и че е жива душата ти,+ така е сигурно, че Йехова те спря+ да не си навлечеш кръвна вина+ и да не търсиш възмездие* със собствената си ръка.+ И нека твоите врагове и онези, които искат зло за моя господар, бъдат като Навал!+ 27 А този дар, който твоята робиня донесе на господаря си като благословия,+ нека бъде даден на хората, които следват+ моя господар. 28 Прости, моля те, простъпката на робинята си,+ защото Йехова без съмнение ще направи за моя господар траен дом,+ понеже господарят ми води войните на Йехова.+ И през всичките ти дни няма да се намери злина в тебе.+ 29 Когато някой стане, за да те преследва и да търси душата ти, душата на моя господар ще бъде вързана във вързопа на живота,+ който е при Йехова, твоят Бог,+ а душите на твоите врагове той ще хвърли като с прашка.+ 30 И за тебе, за моя господар, Йехова ще направи всички добри неща, които е обещал, и ще те постави за водач над Израил.+ 31 Нека моят господар не извърши нищо, за което после ще съжалява или което ще обезпокои сърцето му, като пролее кръв без причина+ и като потърси възмездие със собствената си ръка!+ И когато Йехова направи добро на моя господар, тогава си спомни+ за своята робиня.“

32 Тогава Давид каза на Авигея: „Нека бъде благословен Йехова, Богът на Израил,+ който днес те изпрати да ме посрещнеш! 33 И нека бъде благословена твоята разумност+ и благословена да бъдеш ти, която ме възпря днес, за да не си навлека кръвна вина+ и да не потърся възмездие със собствената си ръка!+ 34 Но както е сигурно, че е жив Йехова, Богът на Израил, който ме спря, за да не ти причиня зло,+ така е сигурно, че ако не беше дошла бързо да ме посрещнеш,+ до утре сутринта на Навал нямаше да му остане никой от мъжки пол!“+ 35 Тогава Давид прие от нея онова, което му беше донесла, и ѝ каза: „Върви си с мир+ в своя дом! Ето, ще послушам думите ти+ и ще се съобразя с тебе.“

36 След това Авигея се върна при Навал, а той имаше в дома си угощение, като царско угощение.+ Сърцето на Навал беше весело и той беше много пиян.+ Затова тя не му каза нищо до следващия ден. 37 А на сутринта, когато Навал изтрезня от виното, неговата жена му разказа какво се беше случило. Тогава сърцето+ му замря и той стана като камък. 38 След десет дни Йехова порази+ Навал и той умря.

39 И като чу, че Навал е умрял, Давид каза: „Нека бъде благословен Йехова, който ме защити в съдебното ми дело+ и свали от мене срама,+ който Навал хвърли върху мене. Йехова спря своя служител да не извърши зло дело,+ а злобата на Навал върна върху собствената му глава.“+ И Давид изпрати хора при Авигея, за да ѝ предложи да му стане жена.+ 40 Така че служителите на Давид дойдоха при Авигея в Кармил и ѝ казаха: „Давид ни изпраща при тебе, защото иска да те вземе за своя жена.“ 41 А тя стана, поклони се с лице до земята+ и каза: „Ето твоята робиня, която като прислужница ще мие краката+ на служителите на своя господар!“+ 42 Тогава Авигея+ стана бързо и се качи+ на магарето, и пет от нейните прислужнички вървяха след нея. И тя отиде заедно с пратениците на Давид и му стана жена.

43 Давид беше взел за жена и Ахиноам+ от Йезраел,+ така че и двете станаха негови жени.+

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала,+ жената на Давид, на Фалти,+ синът на Лаис, който беше от Галим.+

26 След време жителите на Зиф+ дойдоха при Саул в Гавая+ и му казаха: „Не се ли крие Давид на хълма Ехела,+ който е срещу Йесимон*?“+ 2 И Саул стана+ и отиде в пустинята Зиф заедно с три хиляди+ избрани израилтяни, за да търси Давид в пустинята Зиф. 3 И Саул се разположи на стан на хълма Ехела, който е срещу Йесимон, край пътя, а Давид беше в пустинята. И Давид разбра, че Саул е дошъл след него в пустинята. 4 Затова той изпрати съгледвачи,+ за да провери дали наистина Саул вече е дошъл. 5 После Давид стана и отиде до мястото, където Саул беше разположил стана си. И Давид видя мястото, където лежеше Саул, а също и Авенир,+ синът на Нир, военачалникът на войската. Саул лежеше в заградената част на стана,+ а хората му се бяха разположили около него. 6 Тогава Давид се обърна към хета+ Ахимелех и към Ависей,+ който е син на Саруя+ и брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в стана?“ И Ависей отговори: „Аз ще дойда с тебе.“+ 7 И Давид отиде с Ависей при войската през нощта. И ето, Саул спеше в заградената част на стана, а копието му беше до главата му, забито в земята. Авенир и воините лежаха около него.

8 И Ависей каза на Давид: „Днес Бог предаде врага ти в твоите ръце.+ Позволи ми сега само с един удар да го прикова с копието в земята. Втори удар няма да ми е нужен.“ 9 Но Давид отговори на Ависей: „Не го убивай! Защото кой може да вдигне ръка срещу помазаника на Йехова+ и да остане невинен?“+ 10 Давид каза още: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че самият Йехова ще му нанесе удар,+ или ще дойде денят му+ и той ще умре, или ще влезе в битка+ и ще загине.+ 11 Никога+ не бих вдигнал ръка+ срещу помазаника на Йехова,+ понеже това не би било редно в очите на Йехова.+ Затова вземи сега копието, което е до главата му, и стомната за вода, и да си вървим!“ 12 И Давид взе копието и стомната за вода, които стояха до главата на Саул, след което те си тръгнаха. Никой нищо не видя,+ нито забеляза, и никой не се събуди, защото всички спяха дълбок сън,+ който беше от Йехова. 13 Тогава Давид премина от другата страна и застана надалече, на върха на планината, така че между тях имаше голямо разстояние.

14 И Давид започна да вика към воините и към Авенир, синът на Нир, като каза: „Няма ли да отговориш, Авенире?“ А Авенир+ каза: „Кой си ти, че викаш към царя?“ 15 А Давид отговори на Авенир: „Не си ли ти храбър мъж? И кой е като тебе в Израил? Защо тогава не пазеше своя господар, царят? Понеже един от воините дойде, за да убие царя, твоят господар.+ 16 Не е добро това, което направи. Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че вие заслужавате смърт,+ защото не пазихте+ своя господар, помазаникът на Йехова!+ Виж сега къде са копието на царя и стомната за вода,+ които стояха до главата му.“

17 И Саул разпозна гласа на Давид и каза: „Твоят глас ли е това, сине мой, Давиде?“+ А Давид отговори: „Да, това е моят глас, господарю мой, царю!“ 18 След това продължи: „Защо господарят ми преследва своя служител?+ Какво съм извършил и каква злина има в ръцете ми?+ 19 Моля те, господарю мой, царю, чуй сега думите на своя служител! Ако Йехова те е подбудил да действаш против мене, нека приеме от мене зърнен принос,+ но ако са те подбудили човешки синове,+ нека бъдат проклети пред Йехова.+ Защото ме изгониха днес, за да нямам дял в наследството на Йехова,+ и ми казват: ‘Върви, служи на други богове!’+ 20 Затова не позволявай кръвта ми да падне на земята пред лицето на Йехова!+ Защото царят на Израил излезе да търси една бълха,+ точно както някой гони яребица по планините.“+

21 Тогава Саул каза: „Съгреших.+ Върни се, сине мой, Давиде! Вече няма да ти причинявам зло, понеже днес душата ми беше скъпоценна+ в твоите очи. Ето, постъпих неразумно и допуснах голяма грешка!“ 22 А Давид отговори: „Ето копието на царя! Нека дойде един от мъжете да го вземе! 23 Йехова ще плати на всекиго според неговата праведност+ и според неговата вярност. Защото днес Йехова те предаде в ръцете ми, но аз не исках да вдигна ръка срещу помазаника на Йехова.+ 24 Както днес твоята душа беше скъпоценна в моите очи, така и моята душа нека бъде скъпоценна в очите на Йехова+ и нека той ме избави от всяка беда!“+ 25 Тогава Саул каза на Давид: „Бъди благословен, сине мой, Давиде! Не само ще извършиш своето дело, но без съмнение ще имаш успех във всичко.“+ И Давид отиде по пътя си, а Саул се върна в своето място.+

27 Тогава Давид каза в сърцето си: „Все пак един ден ще загина от ръката на Саул. Най–добре е да избягам+ във филистимската земя.+ Тогава Саул ще престане да ме търси по всички области на Израил+ и аз ще се избавя от ръцете му.“ 2 И той стана и заедно с мъжете, които бяха с него, шестстотин души,+ отиде при царя на Гет, Анхус,+ синът на Маох. 3 И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки със своето семейство.+ Давид беше с двете си жени — Ахиноам+ от Йезраел и Авигея,+ жената на Навал, която беше от Кармил. 4 След време известиха на Саул, че Давид избягал в Гет, затова той престана да го търси.+

5 А Давид каза на Анхус: „Ако съм придобил благоволение в твоите очи, нека сега ми бъде даден един от градовете в тази земя, за да се заселя там. Защо служителят ти да живее при тебе в царския град?“ 6 И в този ден Анхус му даде Сиклаг.+ Затова Сиклаг принадлежи на царете на Юда и до днес.

7 Давид остана в земята на филистимците една година и четири месеца.+ 8 И отиваше с хората си на военни походи срещу гесурците,+ гезерците и амаликитците,+ понеже те населяваха земята, която се простира от Телам+ до Сур,+ и чак до Египет. 9 И Давид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена.+ И вземаше едрия и дребния рогат добитък, магаретата, камилите, а също и дрехите. После се връщаше оттам и идваше при Анхус. 10 И Анхус го питаше: „Къде ходихте на поход днес?“ А Давид му отговаряше:+ „На юг от Юда,+ на юг от йерамеилците+ и на юг от кенейците.“+ 11 Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да не може да ги доведе в Гет, защото си мислеше: „Да не би да съобщят за нас, като кажат: ‘Ето, Давид направи това.’“+ И той постъпваше така през цялото време, докато живееше в земята на филистимците. 12 А Анхус вярваше+ на Давид и си казваше: „Несъмнено той е станал омразен сред своя народ Израил.+ Затова ще ми служи до безпределни времена.“

28 По това време филистимците събраха войската си, за да воюват против Израил.+ И Анхус каза на Давид: „Несъмнено знаеш, че ще тръгнеш с мене на война, ти и твоите хора!“+ 2 А Давид каза на Анхус: „Добре знаеш какво ще направи твоят служител.“ И Анхус отговори на Давид: „Затова ще те поставя да бъдеш мой телохранител завинаги.“+

3 По това време Самуил вече беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в неговия град Рама.+ А Саул беше премахнал от земята онези, които викат духове*, и онези, чийто занаят е да предсказват бъдещето.+

4 И филистимците се събраха и дойдоха в Сунам,+ където се разположиха на стан. Така и Саул събра целия Израил и се разположи на стан на Гелвуе.+ 5 Когато видя стана на филистимците, Саул се изплаши и сърцето му силно се разтрепери.+ 6 И Саул търсеше съвет от Йехова,+ но въпреки това Йехова не му отговаряше+ — нито чрез сънища,+ нито чрез урим*,+ нито чрез пророците.+ 7 Накрая Саул каза на служителите си: „Потърсете ми жена, която знае да вика духове,+ за да отида при нея и да ѝ поискам съвет.“ А служителите му казаха: „Ето, в Ен–дор+ има една жена, която знае да вика духове.“

8 Тогава Саул промени външния си вид,+ облече други дрехи и тръгна с двама от своите хора. И когато дойдоха при жената през нощта,+ той ѝ каза: „Моля те, гадай+ ми с помощта на дух и повикай онзи, за когото ти кажа.“ 9 Но жената му каза: „Ти добре знаеш какво направи Саул, как погуби в тази земя онези, които викат духове, и онези, чийто занаят е да предсказват бъдещето.+ Защо тогава поставяш примка на душата ми, за да ме убиеш?“+ 10 А Саул се закле пред нея в Йехова с думите: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че няма да имаш вина за това!“ 11 Тогава жената попита: „Кого искаш да повикам?“ А той отговори: „Повикай ми Самуил.“+ 12 Когато видя „Самуил“,+ жената започна да вика с всичка сила. И каза на Саул: „Защо ме измами? Та ти си Саул!“ 13 Царят ѝ каза: „Не се плаши! Кажи ми какво видя?“ А жената каза на Саул: „Видях как един бог+ излиза от земята.“ 14 Саул я попита: „Как изглежда той?“ А тя отговори: „Излиза един старец, облечен с горна дреха.“+ Тогава Саул разбра, че това е „Самуил“,+ и се поклони, като падна по очи.

15 И „Самуил“ попита Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме викаш да изляза?“+ Тогава Саул каза: „Намирам се в голямо затруднение,+ защото филистимците воюват против мене, а Бог се оттегли+ от мене и не ми отговаря вече, нито чрез пророци, нито чрез сънища.+ Затова те повиках, за да ми кажеш какво да правя.“+

16 А „Самуил“ му каза: „Защо търсиш съвет от мене, щом като Йехова се е оттеглил от тебе+ и е станал твой враг?+ 17 Йехова ще направи точно както каза чрез мене. Йехова ще изтръгне от ръката ти царството+ и ще го даде на твоя ближен Давид.+ 18 Понеже ти не послуша гласа на Йехова+ и не направи така, че амаликитците да изпитат неговия пламтящ гняв,+ затова Йехова ще постъпи така с тебе днес. 19 И Йехова ще предаде Израил заедно с тебе в ръцете на филистимците,+ а утре ти+ и твоите синове+ ще бъдете с мене. И Йехова ще предаде стана на израилтяните в ръцете на филистимците.“+

20 Тогава Саул изведнъж падна с цялото си тяло на земята, защото се изплаши много от думите на „Самуил“. И в него нямаше сила, тъй като не беше ял нищо цял ден и цяла нощ. 21 А жената пристъпи към Саул и видя, че той беше обзет от ужас. И тя му каза: „Ето, твоята робиня послуша гласа ти. Изложих живота си на опасност*+ и послушах думите, които ми каза. 22 А сега, моля те, ти послушай думите на робинята си. Позволи ми да сложа пред тебе малко хляб и яж, за да имаш сила и да можеш да отидеш по пътя си.“ 23 Но той не искаше и каза: „Няма да ям.“ Но служителите му и жената настояваха, така че накрая той ги послуша, стана от земята и седна на леглото. 24 А жената имаше в дома си угоено теле.+ Тя бързо го закла*,+ взе брашно, замеси тесто и изпече безквасни питки. 25 После сложи това пред Саул и служителите му и те ядоха. След това станаха и си тръгнаха още същата нощ.+

29 И филистимците+ събраха цялата си войска край Афек, а израилтяните се разположиха на стан край извора, който е в Йезраел.+ 2 Филистимските съюзени владетели+ вървяха със своите отряди от по сто и от по хиляда души, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус.+ 3 И филистимските князе казаха: „Какво правят тук тези евреи?“+ В отговор Анхус каза на филистимските князе: „Та това е Давид, служителят на израилския цар Саул, и той е с мене вече една–две години!+ Не съм намерил+ нищо лошо в него от деня, в който избяга при мене, до днес.“ 4 Но филистимските князе се разгневиха на него и му казаха: „Изпрати този човек обратно,+ нека се върне на мястото, което си му определил! Нека не идва в битка с нас, за да не се обърне против нас+ в битката! С какво би могъл да придобие отново благоволението на своя господар, ако не с главите на тези наши хора? 5 Това не е ли Давид, за когото танцуваха и пееха, като си отговаряха ‘Саул погуби хиляди свои врагове, а Давид — десетки хиляди’?“+

6 Тогава Анхус+ повика Давид и му каза: „Както е сигурно, че е жив Йехова,+ така е сигурно, че ти си праведен човек и аз искам да ходиш с мене на война,+ защото не съм намерил нищо лошо в тебе от деня, в който дойде при мене, до днес.+ Но съюзените владетели+ не са благоразположени към тебе. 7 Затова сега се върни и си отиди с мир, за да не извършиш зло в очите на филистимските съюзени владетели.“ 8 А Давид отговори на Анхус: „Защо? Какво съм направил+ и какво си намерил в служителя си от деня, в който дойдох при тебе, до днес,+ така че да не мога да отида и да воювам срещу враговете на своя господар, царят?“ 9 Тогава Анхус отговори на Давид с думите: „Знам, че си добър, като Божи ангел!+ Но филистимските князе казаха: ‘Нека не идва с нас в битката!’ 10 Затова стани рано утре сутринта, ти и служителите на твоя господар, които дойдоха с тебе. Станете рано сутринта, щом се развидели, и си вървете.“+

11 И Давид стана рано, той и хората му, за да тръгнат сутринта+ и да се върнат във филистимската земя, а филистимците тръгнаха към Йезраел.+

30 На третия ден Давид и хората му стигнаха до Сиклаг.+ А амаликитците+ бяха нападнали областта Негев и Сиклаг. Те опустошиха Сиклаг, опожариха го 2 и отведоха в плен жените+ и всички, които бяха там, от най–малкия до най–големия. Не убиха никого, но ги взеха със себе си и тръгнаха по пътя си. 3 И когато Давид дойде с хората си в града, ето, градът беше опожарен, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха отведени в плен. 4 Тогава Давид и хората, които бяха с него, започнаха да плачат с глас,+ докато не им останаха сили да плачат. 5 Бяха отведени в плен и двете жени на Давид — Ахиноам+ от Йезраел и Авигея,+ жената на Навал, от Кармил. 6 И Давид много се измъчваше,+ защото хората искаха да го убият с камъни,+ понеже всички бяха огорчени в душата си,+ всеки заради своите синове и дъщери. Но Давид се укрепи благодарение на Йехова, неговият Бог.+

7 И Давид каза на свещеника Авиатар,+ синът на Ахимелех: „Моля те, донеси тук ефода!“+ И Авиатар донесе на Давид ефода. 8 Тогава Давид попита Йехова:+ „Дали да тръгна да гоня тези разбойници? Ще ги настигна ли?“ А той му отговори:+ „Гони ги, защото несъмнено ще ги настигнеш и ще освободиш пленниците!“+

9 И Давид тръгна незабавно, той и шестстотинте мъже,+ които бяха с него. И като стигнаха до речната долина Весор, някои от хората трябваше да останат там. 10 А Давид заедно с четиристотин мъже продължи преследването,+ но двеста мъже, които бяха твърде уморени, за да прекосят речната долина Весор,+ останаха там.

11 И намериха в полето един египтянин,+ когото доведоха при Давид, и му дадоха да яде хляб и да пие вода. 12 После му дадоха парче от пита смокини и две пити стафиди.+ И той яде и силата*+ му се върна, понеже не беше ял хляб, нито беше пил вода три дни и три нощи. 13 Тогава Давид му каза: „Чий си ти и откъде си?“ А той му отговори: „Аз съм египтянин, роб на един амаликитец, но господарят ми ме остави, защото преди три дни се разболях.+ 14 Ние нападнахме южната част от земята на херетците,+ земята, която принадлежи на Юда, и южната част от земята на Халев,+ и опожарихме Сиклаг.“ 15 Тогава Давид го попита: „Ще ме заведеш ли при тези разбойници?“ А той му отговори: „Закълни+ ми се в Бога, че няма да ме убиеш и че няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми,+ и ще те заведа при тях.“

16 И той го заведе при тях.+ А те се бяха разпръснали из цялата тази област, като ядяха, пиеха и се веселяха,+ тъй като бяха заграбили голяма плячка от филистимската земя и от Юда.+ 17 И Давид ги убиваше от сутринта, когато още беше тъмно, до вечерта и ги обрече на унищожение. И никой не успя да избяга,+ освен четиристотин млади мъже, които се качиха на камили и побягнаха. 18 Така че Давид върна всичко, което амаликитците бяха заграбили.+ И Давид избави и двете си жени. 19 И нищо не изгубиха, от най–малкото до най–голямото, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката — не изгубиха нищо от онова, което им бяха взели.+ Давид върна всичко. 20 Давид взе и всичките стада дребен и едър рогат добитък. А хората му ги караха пред другите стада, казвайки: „Това е плячката на Давид.“+

21 След това Давид се върна при онези двеста мъже,+ които бяха твърде уморени, за да отидат с него, и които бяха останали край речната долина Весор. И те излязоха, за да посрещнат Давид и хората, които бяха с него. Когато се приближи до тях, Давид ги поздрави. 22 Тогава всички лоши мъже, всички негодници+ от онези, които бяха отишли с Давид, започнаха да говорят: „Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която взехме. На всекиго от тях ще дадем само жена му и синовете му. Нека ги вземат със себе си и нека си вървят.“ 23 Но Давид каза: „Братя мои, не постъпвайте така с онова, което ни даде Йехова!+ Той ни пазеше+ и предаде в ръцете ни разбойниците,+ които дойдоха против нас. 24 И кой ще слуша това, което казвате? Защото какъвто е делът на онзи, който отиде в битката, такъв ще е и делът на онзи, който остана при вещите.+ Всички ще получат еднакво.“+ 25 И от този ден нататък Давид установи това като наредба и закон+ в Израил, както е и до днес.

26 Когато дойде в Сиклаг, Давид изпрати част от плячката на старейшините на Юда, на своите приятели,+ и им каза: „Ето дар+ за вас като благословия от плячката, взета от враговете на Йехова.“ 27 И той изпрати дар на онези във Ветил,+ на онези в южен Рамот,+ на онези в Ятир,+ 28 на онези в Ароир, на онези в Сифмот, на онези в Естемоа,+ 29 на онези в Рахал, на онези в градовете на йерамеилците,+ на онези в градовете на кенейците,+ 30 на онези в Хорма,+ на онези в Хорасан,+ на онези в Атах, 31 на онези в Хеврон+ и до всички места, където Давид ходеше със своите хора.

31 И филистимците воюваха срещу Израил,+ а израилтяните побягнаха пред тях и паднаха убити+ на планината Гелвуе.+ 2 И филистимците дойдоха много близо до Саул и до синовете му и убиха Йонатан,+ Авинадав+ и Мелхисуа,+ синовете на Саул. 3 И битката срещу Саул ставаше все по–ожесточена. Накрая стрелците с лъкове го намериха и го раниха тежко.+ 4 Тогава Саул каза на своя оръженосец: „Извади меча си+ и ме прободи с него, за да не дойдат онези необрязани+ мъже, та да ме прободат и да се отнесат унизително към мене!“ Но оръженосецът не искаше да направи това,+ понеже се страхуваше много. Затова Саул взе меча и се хвърли върху него.+ 5 Като видя, че Саул умря,+ оръженосецът също се хвърли върху своя меч и умря със Саул.+ 6 Така че в този ден загинаха Саул, тримата му синове, неговият оръженосец, а също и всички негови хора.+ 7 Когато видяха, че войската на Израил е избягала и че Саул и синовете му са загинали, израилтяните, които бяха в долината, и онези, които бяха в областта на Йордан, започнаха да напускат градовете и да бягат.+ Тогава филистимците дойдоха и се заселиха в техните градове.+

8 И на следващия ден, когато дойдоха да събират плячка от убитите,+ филистимците намериха Саул и тримата му синове да лежат убити на планината Гелвуе.+ 9 И отсякоха главата на Саул+ и свалиха от него оръжията му, а след това изпратиха хора из цялата филистимска земя, за да разнесат вестта+ по храмовете на своите идоли+ и сред народа. 10 И сложиха оръжията+ му в храма на Астарта,+ а тялото му провесиха на стената на град Вет–сан.+ 11 А когато жителите на Явис–галаад+ чуха какво бяха направили филистимците със Саул, 12 всички храбри мъже станаха и след като вървяха цяла нощ, свалиха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на град Вет–сан. И се върнаха в Явис и там ги изгориха.+ 13 После взеха костите им+ и ги погребаха+ под тамарисковото+ дърво в Явис. И постиха седем дни.+

[Бележки под линия]