КНИГАТА РУТ

1 По времето, когато управляваха съдиите, в страната настъпи глад. И един човек от Витлеем, който е в Юда, тръгна към моавската земя, за да се засели там с жена си и двамата си синове. 2 Името на този човек беше Елимелех, жена му се казваше Ноемин, а двамата му синове — Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем в Юда. И когато стигнаха в моавската земя, заживяха там.

3 След време Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си синове. 4 По-късно мъжете се ожениха за моавки. Едната се казваше Орфа, а другата — Рут. И живяха там около десет години. 5 После двамата синове, Маалон и Хелеон, също умряха, така че жената остана без синовете си и без мъжа си. 6 Тогава тя реши да се върне от Моав в родината си заедно със своите снахи, защото беше чула, че Йехова се е погрижил за народа си и му е дал храна.

7 И тя тръгна с двете си снахи от мястото, където живееше. Докато вървяха по пътя към Юда, 8 Ноемин каза на снахите си: „Хайде, върнете се вкъщи при майките си! Нека Йехова да прояви лоялна любов към вас, както вие я проявихте към починалите си мъже и към мен. 9 Нека Йехова да даде на всяка от вас спокойствие в дома на нов мъж“. Тогава тя ги целуна и те заплакаха с глас. 10 И казваха: „Не, ще дойдем с теб при твоя народ!“. 11 Но Ноемин каза: „Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Мога ли да родя още синове, които да ви станат съпрузи? 12 Върнете се, дъщери мои! Вървете, защото вече съм твърде стара, за да се омъжа. Дори да се омъжа още тази вечер и да родя синове, 13 ще ги чакате ли, докато пораснат? Ще останете ли неомъжени заради тях? Не, дъщери мои, много ми е мъчно за вас, защото Йехова е против мен“.

14 Тогава те пак заплакаха с глас и Орфа целуна свекърва си и си тръгна. А Рут остана с нея. 15 Ноемин ѝ каза: „Виж, етърва ти се върна при народа си и при боговете си. Върни се и ти с нея“.

16 А Рут ѝ отговори: „Не ме моли да те оставя и да не идвам с теб, защото където отидеш ти, там ще отида и аз, и където нощуваш ти, там ще нощувам и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог. 17 Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребана. Нека Йехова да ме накаже сурово, ако позволя нещо друго освен смъртта да ме раздели от теб“.

18 Като видя, че Рут е решена да отиде с нея, Ноемин престана да я разубеждава. 19 И двете продължиха да вървят, докато не стигнаха до Витлеем. Щом пристигнаха, целият град се развълнува и жените се питаха: „Това Ноемин ли е?“. 20 А тя им казваше: „Не ме наричайте Ноемин*. Наричайте ме Мара*, защото Всемогъщият направи живота ми много горчив. 21 Имах всичко, когато тръгнах, но сега Йехова ме връща с празни ръце. Защо да ме наричате Ноемин, след като Йехова е против мен и Всемогъщият ми причини мъка?“.

22 Така Ноемин се върна от моавската земя със снаха си, моавката Рут. Те дойдоха във Витлеем, когато започваше жътвата на ечемика.

2 А Ноемин имаше роднина от страната на мъжа си Елимелех. Той беше много богат човек и се казваше Вооз.

2 Моавката Рут каза на Ноемин: „Позволи ми, моля те, да отида на нивите и да събирам класове след този, който се отнесе добре към мен“. А Ноемин ѝ отговори: „Отиди, дъще“. 3 И Рут отиде в нивите и започна да събира класове след жътварите. Така тя попадна на нивата на Вооз, роднината на Елимелех. 4 По същото време Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: „Йехова да бъде с вас!“. А те му отговориха: „Йехова да те благослови!“.

5 Вооз попита служителя, който надзираваше жътварите: „От кое семейство е тази млада жена?“. 6 А той отговори: „Тя е моавка, която се върна с Ноемин от моавската земя. 7 Дойде при нас и ни попита: „Може ли да събирам от пожънатите класове*, които остават след жътварите?“. На крак е от сутринта и едва сега седна под навеса да си почине за малко“.

8 Тогава Вооз каза на Рут: „Чуй ме сега, дъще! Не отивай да събираш класове на друга нива, а остани тук и стой близо до моите жътварки. 9 Гледай на коя нива жънат и върви с тях. Заповядах на момчетата да не те закачат. Когато ожаднееш, отиди и пий от съдовете с вода, които са напълнили“.

10 Тогава тя падна на колене, поклони се до земята и му каза: „С какво съм заслужила да си толкова добър към мен и да ми обръщаш внимание, като съм чужденка?“. 11 А Вооз ѝ отговори: „Научих за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си напуснала баща си, майка си и родината си и си дошла при народ, който преди не си познавала. 12 Нека Йехова да те възнагради за всичко, което си направила, и нека Йехова, Богът на Израил, под чиито крила си дошла да търсиш защита, да ти даде голяма награда“. 13 Тогава тя каза: „Ти си много добър към мен, господарю мой, защото ме утеши и с думите си ми вдъхна увереност, въпреки че не съм твоя служителка“.

14 Когато стана време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела да хапнеш нещо. Вземи хляб и го топи в оцета“. И Рут седна до жътварите. Той ѝ подаде също печено зърно. Тя се наяде и дори ѝ остана. 15 Когато тя стана да събира класове, Вооз заповяда на момчетата си: „Оставете я да събира и сред пожънатите класове* и не я закачайте. 16 Дори отделяйте класове за нея и ги оставяйте след себе си, за да ги взема, и не я спирайте“.

17 Рут събираше на нивата до вечерта. Когато очука събраното, то беше около една ефа* ечемик. 18 Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко беше събрала. После извади и храната, която ѝ беше останала от обяда, и я даде на Ноемин.

19 Свекърва ѝ я попита: „Къде събира класове днес? Къде работи? Нека да бъде благословен човекът, който ти е обърнал внимание!“. Тогава Рут ѝ отговори: „Мъжът, при когото работих днес, се казва Вооз“. 20 И Ноемин каза на снаха си: „Нека Йехова, който прояви лоялна любов и към живите, и към мъртвите, да го благослови“. И добави: „Този човек ни е роднина. Той може да ни откупи*“. 21 Тогава моавката Рут продължи: „Той ми каза още: „Стой близо до моите хора, докато не ожънат всичките ми ниви“. 22 А Ноемин каза на снаха си Рут: „Дъще, по-добре да ходиш с неговите жътварки, за да не те закачат в друга нива“.

23 Така Рут ходеше да събира класове с жътварките на Вооз, докато не свърши жътвата на ечемика и жътвата на пшеницата. И тя живееше със свекърва си.

3 Тогава нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дъще, искам да ти намеря спокоен дом, за да ти бъде добре. 2 Вооз, който ти позволи да работиш с неговите жътварки, е наш роднина. Тази вечер той ще вее ечемик на хармана. 3 Изкъпи се, намажи се с ароматно масло, облечи си най-хубавите дрехи и отиди на хармана. Не се показвай пред Вооз, докато не свърши да яде и да пие. 4 И когато отиде да спи, виж къде ляга. Тогава отиди, отвий му краката и легни там. Той ще ти каже какво да правиш“.

5 Рут ѝ отговори: „Ще направя всичко, каквото ми казваш“. 6 Тя отиде на хармана и направи точно както ѝ каза свекърва ѝ. 7 А Вооз яде и пи и беше в добро настроение. После отиде да си легне до купа със зърното. Тогава Рут дойде тихо, отви му краката и легна там. 8 Към полунощ човекът започна да трепери и се събуди. Надигна се и видя, че в краката му лежи жена. 9 Тогава попита: „Коя си ти?“. А тя отговори: „Аз съм Рут, твоя робиня. Покрий ме с края на дрехата си*, защото си един от тези, които могат да ме откупят“. 10 А той каза: „Нека Йехова да те благослови, дъще. Лоялната любов, която проявяваш сега, е по-голяма от предишната, защото не отиде да си търсиш съпруг сред младите мъже, било то бедни, или богати. 11 И сега, дъще, не се страхувай! Ще направя за теб всичко, каквото казваш, защото всеки в града* знае, че си чудесна жена. 12 Вярно е, че мога да те откупя, но има и по-близък роднина от мен. 13 Тази нощ остани тук и ако утре сутринта той иска да те откупи, добре, нека да те откупи. Но ако не иска да те откупи, тогава аз ще те откупя — заклевам се в Йехова, живия Бог! Остани тук до сутринта“.

14 И тя остана да лежи в краката му до сутринта. После стана още преди да могат да я разпознаят. А той ѝ каза: „Внимавай да не се разбере, че на хармана е идвала жена“. 15 И добави: „Дай си горната дреха и я дръж разгърната“. И тя я задържа разгърната, а Вооз сложи в нея шест мерки* ечемик и ѝ помогна да ги вдигне. После той отиде в града.

16 А тя се прибра при свекърва си, която я попита: „Какво стана*, дъще?“. Тогава Рут ѝ разказа всичко, което Вооз направи за нея, 17 и добави: „Той ми даде тези шест мерки ечемик и ми каза: „Не отивай с празни ръце при свекърва си“. 18 Тогава Ноемин каза: „Изчакай тук, дъще, докато не разбереш какво ще стане, защото човекът няма да се успокои, докато не уреди въпроса още днес!“.

4 А Вооз отиде при градската порта и седна там. И ето че мина роднината, за когото беше говорил. Тогава Вооз го повика: „Ела и седни тук*“. И той отиде и седна. 2 След това Вооз извика десет от старейшините на града и им каза: „Седнете тук“. И те също седнаха.

3 Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се върна от моавската земя, трябва да продаде нивата, която принадлежеше на нашия роднина Елимелех. 4 Сметнах, че трябва да ти съобщя за това и да ти предложа да я купиш в присъствието на жителите на града и старейшините на народа. Ако искаш да я откупиш, откупи я. Но ако не искаш, кажи ми, за да знам, защото ти си първият, който има правото да я откупи, а аз съм след теб“. Тогава роднината отговори: „Ще я откупя“. 5 Но Вооз добави: „В деня, когато купиш нивата от Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, вдовицата на умрелия, така че наследството на умрелия да остане в семейството му и името му да не се забрави“. 6 Тогава роднината каза: „Не мога да я откупя, за да не навредя на наследството си. Ти я откупи, отстъпвам ти правото си*, защото аз не мога да я откупя“.

7 А в миналото в Израил, когато се откупуваше нещо и се прехвърляше правото за това, имаше обичай договорът да бъде потвърден така: човекът събуваше сандала си и го даваше на другия. Така се потвърждаваха споразуменията в Израил. 8 Затова, когато каза на Вооз „Ти я купи“, роднината събу сандала си. 9 Тогава Вооз се обърна към старейшините и към всички останали: „Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, и всичко, което принадлежеше на Хелеон и Маалон. 10 Вземам и моавката Рут, вдовицата на Маалон, за да ми бъде жена, така че наследството на умрелия да остане в семейството му и името му да не изчезне измежду роднините му и жителите на града му*. Днес сте свидетели на това“.

11 Тогава всички хора при градската порта и старейшините казаха: „Да, свидетели сме! Йехова да благослови жената, която идва в дома ти: нека тя да бъде като Рахил и Лия, от които произлезе израилският народ. А ти нека да имаш успех в Ефрата и да си създадеш добро име* във Витлеем. 12 И нека чрез потомците, които Йехова ще ти даде от тази млада жена, родът ти да стане като рода на Фарес, когото Тамар роди на Юда“.

13 Така Вооз се ожени за Рут. Той имаше интимни отношения с нея и Йехова я благослови: тя забременя и роди син. 14 А жените казваха на Ноемин: „Благословен да бъде Йехова, защото днес не те остави без роднина, който да те откупи. Нека да се прослави името му* в Израил! 15 Този син ти върна радостта от живота и ще се грижи за теб, когато остарееш, защото го роди снаха ти, която те обича и е по-ценна за теб от седем синове“. 16 И Ноемин взе детето, държеше го в прегръдките си и се грижеше за него. 17 А съседките му дадоха име. Те казаха „На Ноемин ѝ се роди син“ и го нарекоха Овид*. Той стана баща на Йесей, който е бащата на Давид.

18 Ето потомците* на Фарес: Фарес беше баща на Есрон, 19 Есрон беше баща на Рам, Рам беше баща на Аминадав, 20 Аминадав беше баща на Наасон, Наасон беше баща на Салмон, 21 Салмон беше баща на Вооз, Вооз беше баща на Овид, 22 Овид беше баща на Йесей, а Йесей беше баща на Давид.