Битие — или първата книга на Моисей

1 В началото*+ Бог*+ създаде+ небесата и земята.+

2 А земята беше неуредена и пуста и тъмнина покриваше повърхността на водната бездна.+ И Божията действена сила* се движеше+ над повърхността на водите.+

3 И Бог каза*:+ „Нека да има светлина!“ И се появи светлината.+ 4 Тогава Бог видя, че светлината беше нещо добро. След това Бог раздели светлината и тъмнината.+ 5 И Бог нарече светлината ден,+ а тъмнината нарече нощ.+ И беше вечер, и беше утро: първи ден.

6 И Бог каза още: „Нека да има пространство+ между водите и нека да бъдат разделени води от води!“+ 7 Тогава Бог направи пространството и раздели водите, така че да има води под пространството и води над пространството.+ И стана точно така. 8 И Бог нарече пространството небе.+ И беше вечер, и беше утро: втори ден.

9 И Бог каза още: „Нека бъдат събрани на едно място водите под небесата и нека се покаже сушата!“+ И стана точно така. 10 И Бог нарече сушата земя,+ а събраните води нарече морета.+ И Бог видя, че това беше нещо добро.+ 11 Тогава Бог каза: „Нека от земята да поникнат трева и растения, даващи семе,+ и плодни дървета, които според вида си+ раждат на земята плод, чието семе е в него!“+ И стана точно така. 12 И от земята поникнаха трева, растения, даващи семе според вида си,+ и дървета, раждащи плод, чието семе е в него, според вида му.+ После Бог видя, че това беше нещо добро. 13 И беше вечер, и беше утро: трети ден.

14 И Бог каза още: „Нека да има светила в небесното пространство, за да разделят деня и нощта!+ Те ще служат като знаци и ще бележат времената*, дните и годините.+ 15 Те ще служат като светила в небесното пространство, за да осветяват земята.“+ И стана точно така. 16 И Бог направи* двете големи светила — по–голямото светило да владее над деня, а по–малкото светило да владее над нощта, направи също и звездите.+ 17 И Бог ги постави в небесното пространство, за да осветяват земята,+ 18 да владеят през деня и през нощта и да разделят светлината и тъмнината.+ И Бог видя, че това беше нещо добро.+ 19 И беше вечер, и беше утро: четвърти ден.

20 И Бог каза още: „Нека водите да загъмжат от живи души+ и нека летящи създания да летят над земята в небесното пространство!“+ 21 И Бог създаде* според вида им големите морски чудовища+ и всички движещи се живи души,+ от които загъмжаха водите, а също и всички крилати летящи създания според вида им.+ И Бог видя, че това беше нещо добро. 22 И Бог ги благослови с думите: „Бъдете плодовити, станете много и напълнете морските води,+ и нека летящите създания да станат много по земята!“ 23 И беше вечер, и беше утро: пети ден.

24 И Бог каза още: „Нека земята+ да роди живи души според вида им, домашни+ животни, други движещи се+ по земята животни* и земни диви животни+ според вида им!“ И стана точно така. 25 И Бог направи земните диви животни според вида им, домашните животни според вида им и другите движещи се по земята животни според вида им.+ И Бог видя, че това беше нещо добро.

26 И Бог каза още: „Да направим+ човек* по нашия образ,+ по наше подобие,+ и нека той* да владее над рибите в моретата, над създанията, летящи в небесата, над домашните животни, над цялата земя и над всички движещи се по земята животни!“+ 27 И Бог създаде човека по своя образ, по Божия образ го създаде+ — създаде ги мъж и жена.+ 28 След това Бог ги благослови+ и им каза: „Бъдете плодовити+ и станете много, напълнете земята и я покорете,+ и владейте+ над рибите в моретата, над летящите в небесата създания и над всички движещи се по земята животни!“

29 И Бог каза още: „Ето, давам ви всички растения, които са по цялата земя и дават семе, и всички дървета с плодовете им, чието семе е в тях.+ Нека те ви служат за храна.+ 30 А на всички земни диви животни и на всички летящи в небесата създания, и на всяка душа, в която има живот и която се движи по земята, давам за храна всички зелени растения.“+ И стана точно така.

31 След това Бог огледа всичко, което беше направил, и ето, то беше много добро.+ И беше вечер, и беше утро: шести ден.

2 Така бяха завършени небесата и земята, и всичко, което е в тях*.+ 2 До седмия ден Бог завърши делата, които беше направил, и на седмия ден започна да си почива* от всичките дела, които беше направил.+ 3 И Бог благослови седмия ден и го освети*, защото на този ден започна да си почива от всичките си дела. Така Бог създаде всичко, което беше решил да направи.+

4 Това е повествованието за произхода на небесата и на земята, за времето, когато бяха създадени, за деня, в който Йехова* Бог направи земята и небето.+

5 На земята обаче още нямаше никакви храсти, не бяха поникнали и никакви други растения, понеже Йехова Бог още не беше пращал дъжд+ на земята и нямаше човек, за да обработва земята. 6 Но от земята се издигаше лека мъгла,+ която навлажняваше цялата земна повърхност.+

7 И Йехова Бог направи човека от пръст+ от земята+ и вдъхна в ноздрите му дъха на живота,+ и човекът стана жива душа*.+ 8 След това Йехова Бог засади градина в Едем*,+ на изток, и там постави човека, когото беше направил.+ 9 И Йехова Бог направи така, че от земята да израстват всякакви дървета, приятни за погледа и добри за храна, а също и дървото на живота+ в средата на градината, както и дървото на познанието за доброто и злото.+

10 А от Едем излизаше река, която напояваше градината, и след това се разделяше и образуваше четири големи реки. 11 Името на първата от тях е Фисон — тя тече, обикаляйки около цялата земя Хавила,+ в която има злато. 12 Златото на тази земя е с много добро качество.+ Там има още бделий*+ и оникс.+ 13 Името на втората река е Гион — тя тече, обикаляйки около цялата земя Хус*. 14 Името на третата река е Хидекел*+ — тя е реката, която тече на изток от Асирия.+ Четвъртата река е Ефрат.+

15 И Йехова Бог засели човека в Едемската градина,+ за да я обработва и да се грижи за нея.+ 16 След това Йехова Бог даде на човека следната заповед: „Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината.+ 17 Но от дървото на познанието за доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“+

18 След това Йехова Бог каза: „Не е добре човекът да бъде сам. Ще му направя помощничка, която да го допълва по подходящ начин.“+ 19 И Йехова Бог направи* от пръст от земята всякакви диви животни и всякакви създания, летящи в небесата, и ги доведе при човека, за да види как той ще нарече всяко едно от тях. И каквото име даваше човекът на всяко едно от тях, на всяка жива душа,+ така се казваше то.+ 20 И човекът даде имена на всички домашни животни, на всички създания, летящи в небесата, и на всички диви животни, но за човека не се намери помощничка, която да го допълва по подходящ начин. 21 Затова Йехова Бог направи така, че човекът да заспи дълбоко,+ и докато той спеше, Бог взе едно от ребрата му и после затвори плътта над това място. 22 И от реброто, което взе от човека, Йехова Бог направи жена и я доведе при човека.+

24 Заради това мъжът ще остави баща си и майка си+ и ще се обвърже* с жена си, и те ще станат една плът.+ 25 А двамата — и човекът, и жена му — бяха голи,+ но не се срамуваха+ от това.

3 А змията+ беше най–предпазливото+ от всички диви животни, които Йехова Бог беше направил.+ И ето, тя каза на жената:+ „Наистина ли Бог каза да не ядете от всяко дърво в градината?“+ 2 А жената отговори на змията: „От плода на дърветата в градината можем да ядем,+ 3 но за плода на дървото, което е в средата на градината,+ Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“+ 4 Тогава змията каза на жената: „Изобщо няма да умрете!+ 5 Понеже Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като Бога — ще знаете какво е добро и какво е зло.“+

6 И ето, жената видя, че дървото е добро за храна, примамливо за очите и приятно за погледа.+ Затова откъсна от плода му и яде. После даде и на мъжа си, когато беше при нея, така че и той яде.+ 7 Тогава очите и на двамата се отвориха и те разбраха, че са голи.+ Затова сплетоха смокинови листа и си покриха слабините.+

8 По–късно човекът и жена му чуха гласа на Йехова Бог, който ходеше из градината, когато духаше дневният ветрец,+ и се скриха от присъствието на Йехова Бог между дърветата в градината.+ 9 А Йехова Бог викаше човека с думите: „Къде си?“+ 10 Накрая човекът му отговори: „Чух гласа ти в градината, но се изплаших, защото съм гол, и се скрих.“+ 11 А той го попита: „Кой ти каза, че си гол?+ Да не си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?“+ 12 Човекът отговори: „Жената, която ти ми даде, за да бъде с мене, ми даде плод от дървото и аз ядох.“+ 13 Тогава Йехова Бог попита жената: „Какво направи ти?“ А жената отговори: „Змията ме измами и аз ядох.“+

14 И Йехова Бог каза на змията:+ „Бъди проклета измежду всички домашни животни и измежду всички диви животни, защото направи това! Ще пълзиш по корем и ще ядеш пръст през всичките дни на живота си.+ 15 И ще причиня+ вражда+ между тебе+ и жената+ и между твоето потомство*+ и нейното потомство.+ То*+ ще ти+ смаже главата,+ ти+ ще му+ нараниш петата.“+

16 На жената той каза: „Бременността ти ще е много трудна+ и в болки ще раждаш деца.+ Ще копнееш за мъжа си и той ще властва над тебе.“+

17 А на Адам той каза: „Проклета да бъде земята заради тебе, защото ти послуша гласа на жена си и яде от дървото, за което ти заповядах+ ‘Да не ядеш от него’!+ С тежък труд ще се изхранваш от нея през всичките дни на живота си,+ 18 тръни и бодили ще ти ражда+ и ще се храниш с растения от полето. 19 С пот на челото ще ядеш хляб, докато не се върнеш в земята, защото от нея беше взет.+ Защото си пръст и в пръстта ще се върнеш.“+

20 После Адам нарече жена си Ева*,+ защото тя щеше да стане майка на всекиго, който живее.+ 21 И Йехова Бог направи дълги кожени дрехи за Адам и за жена му и ги облече с тях.+ 22 И Йехова Бог каза още: „Ето, знаейки какво е добро и какво е зло, човекът стана като един от нас.+ И сега, за да не протегне ръка, да откъсне плод и от дървото на живота,+ да яде и да живее вечно...“ 23 Тогава Йехова Бог го изведе от Едемската градина,+ за да обработва земята, от която беше взет.+ 24 Така той изгони човека и постави в източната част на Едемската градина+ херувимите*+ и въртящия се меч с огненото острие, за да пазят пътя към дървото на живота.

4 И Адам имаше сексуални отношения с жена си Ева, и тя забременя.+ След време тя роди Каин*+ и каза: „С помощта на Йехова добих* човек.“+ 2 По–късно тя роди и брат му Авел.+

И Авел стана пастир и гледаше овце,+ а Каин стана земеделец.+ 3 И ето, след време Каин принесе земни плодове+ като принос за Йехова.+ 4 Авел, от своя страна, също принесе няколко първородни+ агнета от своето стадо заедно с тлъстината им.+ И Йехова погледна благосклонно на Авел и на неговия принос,+ 5 а на Каин и на неговия принос не погледна благосклонно.+ И Каин пламна от силен гняв+ и лицето му се намръщи. 6 Тогава Йехова каза на Каин: „Защо пламна от силен гняв и защо лицето ти се намръщи? 7 Няма ли да бъдеш приет благосклонно, ако започнеш да вършиш добро?+ Но ако не започнеш да вършиш добро, то грехът се е притаил на прага и те дебне.+ А ти ще го победиш ли?“+

8 След това Каин каза на своя брат Авел: „Хайде да отидем на полето!“ И докато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.+ 9 По–късно Йехова попита Каин: „Къде е Авел, твоят брат?“+ А той отвърна: „Не знам. Да не съм настойник на брат си?“+ 10 Тогава Бог каза: „Какво направи ти? Чуй! Кръвта на брат ти вика към мене от земята.+ 11 И сега бъди проклет, прогонен от това място,+ което отвори устата си, за да приеме кръвта на брат ти, пролята от твоята ръка.+ 12 Когато обработваш земята, тя няма да ти дава плода* си.+ Ще се скиташ като изгнаник по земята.“+ 13 Тогава Каин каза на Йехова: „Наказанието за прегрешението ми е твърде голямо, за да може да се понесе. 14 Ето, гониш ме днес от това място, и от лицето ти ще бъда скрит,+ ще се скитам+ като изгнаник по земята и който и да ме срещне, непременно ще ме убие.“+ 15 Тогава Йехова му каза: „Затова ако някой убие Каин, ще понесе седмократно възмездие.“+

И Йехова постанови знак за Каин, така че срещне ли го някой, да не го убие.+ 16 Тогава Каин излезе от присъствието на Йехова+ и се засели в земята Нод*, на изток от Едем.

17 После Каин имаше сексуални отношения с жена си+ и тя забременя и роди Енох. След това той започна да строи град и го нарече по името на сина си Енох.+ 18 По–късно на Енох му се роди Ирад. А на Ирад му се роди Мехуяил, на Мехуяил му се роди Метусаил, а на Метусаил му се роди Ламех.

19 А Ламех си взе две жени. Първата се казваше Ада, втората се казваше Села. 20 След време Ада роди Явал. От него водят началото си онези, които живеят в шатри+ и гледат добитък.+ 21 А името на брат му беше Ювал. От него водят началото си всички онези, които свирят на арфа+ и флейта.+ 22 Села също роди син и го нарече Тувал–каин, ковач на всякакви сечива от мед и желязо.+ А сестрата на Тувал–каин беше Наама. 23 И Ламех съчини следните думи за жените си Ада и Села:

25 И Адам отново имаше сексуални отношения с жена си, и тя роди син, когото нарече Сит*,+ защото, както каза тя, „Бог ми даде друг потомък вместо Авел, понеже Каин го уби“.+ 26 На Сит също му се роди син и той го нарече Енос.+ По онова време започнаха да призовават* името на Йехова.+

5 Ето повествованието за живота* на Адам. В деня, когато създаде Адам, Бог го направи по Божие подобие.+ 2 Създаде ги мъж и жена.+ В деня, когато бяха създадени,+ той ги благослови и ги нарече човек*.+

3 А когато Адам беше на сто и трийсет години, му се роди син, подобен на него, по неговия образ. И той го нарече Сит.+ 4 След като му се роди Сит, Адам живя още осемстотин години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.+ 5 Така Адам живя общо деветстотин и трийсет години и след това умря.+

6 И когато Сит беше на сто и пет години, му се роди Енос.+ 7 След като му се роди Енос, Сит живя още осемстотин и седем години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 8 Така Сит живя общо деветстотин и дванайсет години и след това умря.

9 И когато Енос беше на деветдесет години, му се роди Кенан.+ 10 След като му се роди Кенан, Енос живя още осемстотин и петнайсет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 11 Така Енос живя общо деветстотин и пет години и след това умря.

12 И когато Кенан беше на седемдесет години, му се роди Маалалеил.+ 13 След като му се роди Маалалеил, Кенан живя още осемстотин и четирийсет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 14 Така Кенан живя общо деветстотин и десет години и след това умря.

15 И когато Маалалеил беше на шейсет и пет години, му се роди Яред.+ 16 След като му се роди Яред, Маалалеил живя още осемстотин и трийсет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 17 Така Маалалеил живя общо осемстотин деветдесет и пет години и след това умря.

18 И когато Яред беше на сто шейсет и две години, му се роди Енох.+ 19 След като му се роди Енох, Яред живя още осемстотин години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 20 Така Яред живя общо деветстотин шейсет и две години и след това умря.

21 И когато Енох беше на шейсет и пет години, му се роди Матусал.+ 22 След като му се роди Матусал, Енох продължи да ходи с истинския Бог* още триста години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 23 Така Енох живя общо триста шейсет и пет години. 24 През цялото това време Енох ходеше+ с истинския Бог.+ После го нямаше вече, защото Бог го взе*.+

25 И когато Матусал беше на сто осемдесет и седем години, му се роди Ламех.+ 26 След като му се роди Ламех, Матусал живя още седемстотин осемдесет и две години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 27 Така Матусал живя общо деветстотин шейсет и девет години и след това умря.

28 И когато Ламех беше на сто осемдесет и две години, му се роди син. 29 И той го нарече Ной*,+ като каза: „Той ще ни донесе утеха в тежката работа и мъчителния труд на ръцете ни, които са последица от това, че Йехова прокле земята.“+ 30 След като му се роди Ной, Ламех живя още петстотин деветдесет и пет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери. 31 Така Ламех живя общо седемстотин седемдесет и седем години и след това умря.

32 И Ной стана на петстотин години. След това му се родиха Сим*,+ Хам+ и Яфет.+

6 И когато хората по земята станаха много и им се родиха дъщери,+ 2 синовете* на истинския Бог+ забелязаха,+ че човешките дъщери са красиви, и започнаха да си вземат от тях за жени всички онези, които си избираха. 3 Тогава Йехова каза: „Духът ми+ няма да проявява безкрайно търпение+ към човека, защото всъщност той е плът.+ Затова дните му ще бъдат сто и двайсет години.“+

4 По онова време, а и след това, на земята бяха нефилимите*. В онези дни синовете на истинския Бог имаха сексуални отношения с човешките дъщери и те им раждаха синове. Това бяха нефилимите, могъщите мъже, прочутите мъже, които живееха в древни времена.

5 И Йехова видя, че човекът върши големи злини на земята и че всичките мисли на сърцето му са насочени+ винаги към зло.+ 6 И Йехова съжали,+ че беше направил хора на земята, и изпита болка в сърцето си.+ 7 Затова Йехова каза: „Ще премахна от земята хората, които създадох+ — ще премахна човека и домашните животни, както и другите движещи се по земята животни и създанията, които летят в небесата,+ — защото съжалявам, че ги направих.“+ 8 Ной обаче придоби благоволение в очите на Йехова.

9 Ето повествованието за живота* на Ной.

Ной беше праведен човек,+ безгрешен* сред своите съвременници. Ной ходеше с истинския Бог.+ 10 След време на Ной му се родиха трима синове: Сим, Хам и Яфет.+ 11 И в очите на истинския Бог+ земята изглеждаше унищожена. Тя беше изпълнена с насилие.+ 12 Бог погледна земята, и ето, тя беше унищожена,+ защото всички хора на земята постъпваха пагубно*.+

13 Тогава Бог каза на Ной: „Виждам, че е време да сложа край на всички хора,+ защото напълниха земята с насилие. И ето, ще ги унищожа заедно със земята.+ 14 Направи си ковчег* от дървесината на смолисто дърво.+ Направи отделения в ковчега и го измажи с катран+ отвътре и отвън. 15 Ето как ще го направиш: дължината на ковчега ще бъде триста лакътя,+ ширината — петдесет лакътя, а височината — трийсет лакътя. 16 Направи прозорец* на ковчега и нека стената на ковчега стига до един лакът под покрива, а вратата на ковчега направи на широката му страна.+ Направи го с долен, среден и горен етаж.

17 И ето, аз ще изпратя водите на потопа+ върху земята, за да унищожа всяко създание под небесата, в което действа жизнената сила.+ Всичко, което е на земята, ще умре.+ 18 А своя договор установявам трайно с тебе. Влез в ковчега и заедно с тебе нека влязат и синовете ти, жена ти и жените на синовете ти.+ 19 И доведи в ковчега по две от всички видове създания,+ от всички животни, за да запазиш живота им със себе си.+ Нека да бъдат мъжко и женско. 20 От летящите създания според вида им и от домашните животни според вида им,+ от всички други движещи се по земята животни според вида им, нека влязат с тебе по две, за да запазиш живота им.+ 21 И вземи за себе си всякаква храна за ядене.+ Прибери я при себе си и нека тя служи за храна както на тебе, така и на тях.“+

22 И Ной направи всичко така, както му заповяда Бог. Точно така направи.+

7 След това Йехова каза на Ной: „Влезте в ковчега, ти и цялото ти семейство,+ защото видях, че си праведен пред мене сред това поколение.+ 2 Вземи със себе си от всяко чисто животно по седем, мъжко и неговото женско,+ а от всяко нечисто животно само по две, мъжко и неговото женско, 3 също така вземи и от създанията, които летят в небесата, по седем, мъжко и женско,+ за да живее потомството им по цялата земя.+ 4 Защото само след седем дни ще направя така, че върху земята да вали дъжд+ четирийсет дни и четирийсет нощи,+ и ще премахна от земята всяко същество, което създадох.“+ 5 И Ной направи всичко така, както му заповяда Йехова.

6 Ной беше на шестстотин години, когато водите на потопа* заляха земята.+ 7 Но преди да дойдат водите на потопа, Ной влезе в ковчега заедно със синовете си, жена си и жените на синовете си.+ 8 От всяко чисто животно и от всяко нечисто животно, от създанията, които летят, и от всички други създания, които се движат по земята,+ 9 при Ной в ковчега влязоха по две, мъжко и женско, точно както Бог беше заповядал на Ной. 10 И седем дни след това водите на потопа заляха земята.

11 През шестстотната година от живота на Ной, през втория месец*, на седемнайсетия ден от месеца, на този ден всички извори на голямата водна бездна* бяха освободени и небесните врати бяха отворени.+ 12 И пороят продължи да се излива върху земята четирийсет дни и четирийсет нощи.+ 13 В същия този ден Ной, а с него и неговите синове Сим, Хам и Яфет,+ жената на Ной и трите жени на синовете му влязоха в ковчега+ — 14 те и всяко диво животно според вида си,+ всяко домашно животно според вида си, всяко друго движещо се по земята животно* според вида си+ и всяко летящо създание според вида си,+ всяка птица и всяко крилато създание.+ 15 Така при Ной в ковчега влязоха, двойка по двойка, от всички видове създания, в които действаше жизнената сила.+ 16 Влязоха мъжко и женско от всички видове създания, точно както Бог беше заповядал на Ной. След това Йехова затвори вратата зад него.+

17 Четирийсет дни потопът се изливаше върху земята, водите продължаваха да се покачват и понесоха ковчега, така че той плаваше върху тях, като се издигаше над земята. 18 Водите прииждаха върху земята и се покачваха все повече и повече, но ковчегът плаваше по повърхността им.+ 19 И водите придойдоха толкова много върху земята, че покриха всички високи планини навсякъде под небесата.+ 20 Водите се издигнаха петнайсет лакътя над тях, така че планините бяха покрити.+

21 Така всяко създание, което се движеше по земята, умря+ — летящите създания, домашните животни, дивите животни, дребните животинки, от които гъмжеше земята, и всички хора.+ 22 Всички онези, в чиито ноздри се намираше дъхът на живота* — всички, които бяха на сушата, — умряха.+ 23 Така Бог* унищожи всяко същество по повърхността на земята — човекът, животните, другите движещи се по земята животни и създанията, които летяха в небесата, — всичко беше премахнато от земята.+ Останаха живи само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.+ 24 И земята беше залята от водите в продължение на сто и петдесет дни.

8 После Бог си спомни+ за Ной и за всяко диво животно, и за всяко домашно животно, което беше с него в ковчега.+ Тогава Бог прати вятър да духа по земята, така че водите започнаха да спадат.+ 2 И изворите на водната бездна*+ и небесните врати+ бяха преградени, така че пороят от небесата беше спрян. 3 И водите започнаха да се оттичат от земята, оттичаха се постоянно. И след сто и петдесет дни водите бяха спаднали значително.+ 4 През седмия месец*, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът+ заседна на един от върховете на Араратската+ планина. 5 До десетия месец* водите постоянно намаляваха, а през десетия месец, на първия ден от месеца, се показаха върховете на планините.+

6 И след като изминаха четирийсет дни, Ной отвори прозореца,+ който беше направил на ковчега. 7 После той пусна един гарван+ и птицата летеше навън — отлиташе и се връщаше, докато водите на земята не пресъхнаха.

8 След време Ной пусна един гълъб,+ за да види дали водите не са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът не намери къде да кацне* и се върна при него в ковчега, защото водите все още покриваха цялата повърхност на земята.+ И Ной протегна ръка, взе го и го прибра при себе си в ковчега. 10 После Ной изчака още седем дни и пак изпрати гълъба извън ковчега. 11 И ето, привечер гълъбът се върна при него и в човката му имаше току–що откъснат лист от маслина.+ Така Ной разбра, че водите са се отдръпнали от земята.+ 12 Той изчака още седем дни и пак изпрати гълъба, но гълъбът не се върна вече при него.+

13 През шестстотин и първата година,+ през първия месец*, на първия ден от месеца, водите вече се бяха оттекли от земята. И Ной махна част от покрива на ковчега, погледна навън, и ето, повърхността на земята беше суха.+ 14 А през втория месец, на двайсет и седмия ден от месеца, земята вече беше изсъхнала напълно.+

15 Тогава Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега, ти и жена ти, и синовете ти и жените на синовете ти заедно с тебе.+ 17 Изведи със себе си всяко живо същество, което е при тебе, от всички видове животни+ — летящите създания,+ добитъка+ и всички други движещи се по земята животни,+ — за да загъмжи земята от тях и те да бъдат плодовити и да станат много на земята.“+

18 Тогава Ной излезе заедно със синовете си,+ жена си и жените на синовете си. 19 От ковчега излязоха и всички живи същества, всички движещи се по земята животни и всички летящи създания, всичко, което се движи по земята, според семействата си.+ 20 После Ной построи олтар+ за Йехова, взе от чистите животни+ и от чистите летящи създания+ и ги пожертва върху олтара като приноси за изгаряне.+ 21 И Йехова усети успокоителна миризма.+ Затова Йехова каза в сърцето си:+ „Никога вече няма да проклинам земята+ заради човека, понеже сърцето на човека клони+ към зло още от младостта му.+ Никога вече няма да нанасям унищожение върху всичко живо, както направих сега.+ 22 През всичките дни, докато съществува земята, няма да престанат сеитбата и жетвата, студът и горещината, лятото и зимата, денят и нощта!“+

9 И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Бъдете плодовити, станете много и напълнете земята!+ 2 И нека се плашат и се страхуват от вас всички живи същества по земята, всички летящи създания в небесата, всички животни, движещи се по земята, и всички риби в морето! Ето, предадени са във вашите ръце.+ 3 Всички живи същества, които се движат по земята, могат да ви служат за храна.+ Давам ви всички тях, както ви дадох и зелените растения.+ 4 Само не яжте+ месото на животното заедно с душата*+ му, тоест с кръвта му!+ 5 Освен това ще търся сметка и за вашата кръв, за вашите души. От всяко животно ще я търся. И от всеки човек ще търся сметка за душата на човека, тъй като е бил негов брат.+ 6 И кръвта на този, който пролее човешка кръв, ще бъде пролята от човек,+ защото човекът е направен по Божия образ. 7 Що се отнася до вас, бъдете плодовити и станете много, напълнете земята и станете много на нея!“+

8 Бог каза още на Ной и на синовете му: 9 „Ето, установявам трайно своя договор+ с вас и с вашите потомци след вас,+ 10 и с всяка жива душа, която е с вас — птици, добитък и всички други земни същества, които са с вас, — с всички, които излязоха от ковчега, с всяко живо създание по земята.+ 11 Да, аз установявам трайно своя договор с вас: никога вече води на потоп няма да унищожават всички създания и никога вече няма да има потоп, който да унищожава земята.“+

12 И Бог добави: „Ето знака+ за договора, който установявам трайно между себе си и вас, и всяка жива душа, която е с вас, за всички бъдещи поколения до безпределни времена. 13 Поставям дъгата+ си в облака и тя ще служи като знак за договора между мене и земята. 14 И когато доведа облак над земята, дъгата ще се появи в облака 15 и аз ще си спомня за своя договор,+ който е между мене и вас, и всеки вид жива душа.+ И никога вече водите няма да станат потоп, който да унищожи всяко създание.+ 16 Дъгата ще се появи в облака,+ аз ще я видя и ще си спомня за договора, който е до безпределни времена+ и е между мене и всеки вид жива душа, която е на земята.“+

17 И Бог повтори пред Ной: „Това е знакът за договора, който установявам трайно между себе си и всяко създание, което е на земята.“+

18 А синовете на Ной,+ които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. След време на Хам му се роди Ханаан.+ 19 Това бяха тримата синове на Ной и от тях се насели цялата земя.+

20 И Ной започна да обработва земята+ и насади лозе.+ 21 Веднъж, като пи от виното, той се напи+ и се разголи в своя шатър. 22 После Хам,+ бащата на Ханаан, видя голотата+ на баща си и отиде да каже за това на двамата си братя, които бяха навън.+ 23 Тогава Сим и Яфет взеха една горна дреха+ и като я преметнаха през раменете си, влязоха, ходейки назад. Те покриха голотата на баща си, като лицата им бяха обърнати на другата страна и затова не видяха голотата на баща си.+

24 А когато Ной се събуди, след като се беше напил с вино, и разбра какво беше направил с него най–малкият му син, 25 каза:

„Проклет да бъде Ханаан!+

Да бъде най–нископоставеният роб на своите братя!“+

28 След потопа Ной живя още триста и петдесет години.+ 29 Така Ной живя общо деветстотин и петдесет години и след това умря.+

10 Ето повествованието за живота* на Ноевите синове+ Сим, Хам и Яфет.

След потопа на тях започнаха да им се раждат синове.+ 2 Синовете на Яфет бяха Гомер,+ Магог,+ Мадай,+ Яван,+ Тувал,+ Мосох+ и Тирас.+

3 А синовете на Гомер бяха Аскеназ,+ Рифат+ и Тогарма.+

4 А синовете на Яван бяха Елиса,+ Тарсис,+ Китим+ и Доданим.+

5 От тях произлязоха жителите на островите*, които се разпръснаха по земите си, всеки според езика си, според рода си и според народа си.

6 А синовете на Хам бяха Хус,+ Мицраим,+ Фут+ и Ханаан.+

7 А синовете на Хус бяха Сева,+ Хавила, Савта, Раама+ и Савтека.

А синовете на Раама бяха Сава и Дедан.+

8 А на Хус му се роди Нимрод.+ Той стана първият могъщ човек на земята. 9 Той беше могъщ ловец, противопоставящ се на Йехова. Затова се казва: „Като Нимрод, могъщият ловец, противопоставящ се на Йехова.“+ 10 Най–напред царството му се състоеше от Вавел,+ Ерех,+ Акад и Халне, в земята Сенаар.+ 11 От тази земя той отиде в Асирия+ и започна да строи Ниневия,+ Роовот–ир, Халах 12 и Ресен между Ниневия и Халах — всички те образуват големия град*.

13 На Мицраим+ му се родиха Лудим,+ Анамим, Леавим, Нафтухим,+ 14 Патрусим,+ Каслухим,+ от когото произлязоха филистимците,+ и Кафторим.*+

15 А на Ханаан му се родиха Сидон,+ неговият първороден син, и Хет.+ 16 И от Ханаан произлязоха йевусейците,+ аморейците,+ гергесейците, 17 евейците,+ арукейците, асенейците, 18 арвадците,+ цемарейците и ематците.+ После родовете на ханаанците се разпръснаха. 19 И пределите на ханаанците се простираха от Сидон до Герар,+ близо до Газа,+ и до Содом, Гомор,+ Адма+ и Севоим,+ близо до Лаша. 20 Това бяха синовете на Хам според родовете си, според езиците си, в земите си и според народите си.

21 А на Сим*, прародител на всички синове на Евер+ и брат на Яфет, най–възрастният, също му се роди потомство. 22 Синовете на Сим бяха Елам,+ Асур,+ Арфаксад,+ Луд и Арам.

23 А синовете на Арам бяха Уз, Хул, Гетер и Маш.+

24 А на Арфаксад му се роди Сала,+ на Сала му се роди Евер.

25 А на Евер му се родиха двама синове. Единият се казваше Фалек*,+ защото в неговите дни земята* беше разделена,+ а брат му се казваше Йоктан.+

26 А на Йоктан му се родиха Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах,+ 27 Адорам, Узал, Дикла,+ 28 Овал, Авимаил, Сава,+ 29 Офир,+ Хавила+ и Йовав.+ Всички тези бяха синове на Йоктан.

30 И земите, в които живееха, се простираха от Меша до Сефар, планините в източната област.

31 Това бяха синовете на Сим според родовете си, според езиците си, в земите си и според народите си.+

32 Това бяха потомците на Ноевите синове според родословията си и според народите си, и след потопа от тях се разпространиха народите по земята.+

11 А цялата земя имаше един език и същите думи. 2 И като отиваха на изток, хората откриха една равнина в земята Сенаар+ и се заселиха там. 3 И си казаха един на друг: „Хайде да си направим тухли и да ги изпечем на огън!“ Така че вместо камъни те използваха тухли и вместо с хоросан ги спояваха с черна смола*.+ 4 Те си казаха още: „Хайде да си построим град, а също и кула, чийто връх да стига до небесата,+ за да се прочуят имената ни+ и да не бъдем разпръснати по цялата земя!“+

5 И Йехова слезе, за да види града и кулата, които човешките синове бяха започнали да строят.+ 6 Тогава Йехова каза: „Ето какво започнаха да правят, понеже са един народ и всички имат един език.+ Сега вече каквото и да намислят, няма да е непостижимо за тях.+ 7 Хайде да слезем+ и да объркаме+ езика им, за да не се разбират, когато си говорят!“+ 8 Така Йехова разпръсна хората оттам по цялата земя+ и накрая те престанаха да строят града.+ 9 Ето защо този град беше наречен Вавел*,+ понеже там Йехова обърка езика на цялата земя* и оттам Йехова разпръсна+ хората по цялата земя.

10 Ето повествованието за живота* на Сим.+

Когато Сим беше на сто години, му се роди Арфаксад.+ Това стана две години след потопа. 11 След като му се роди Арфаксад, Сим живя още петстотин години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.+

12 А когато Арфаксад* беше на трийсет и пет години, му се роди Сала.+ 13 След като му се роди Сала, Арфаксад живя още четиристотин и три години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

14 А когато Сала беше на трийсет години, му се роди Евер.+ 15 След като му се роди Евер, Сала живя още четиристотин и три години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

16 А когато Евер беше на трийсет и четири години, му се роди Фалек.+ 17 След като му се роди Фалек, Евер живя още четиристотин и трийсет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

18 А когато Фалек беше на трийсет години, му се роди Рагав.+ 19 След като му се роди Рагав, Фалек живя още двеста и девет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

20 А когато Рагав беше на трийсет и две години, му се роди Серух.+ 21 След като му се роди Серух, Рагав живя още двеста и седем години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

22 А когато Серух беше на трийсет години, му се роди Нахор.+ 23 След като му се роди Нахор, Серух живя още двеста години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

24 А когато Нахор беше на двайсет и девет години, му се роди Тара.+ 25 След като му се роди Тара, Нахор живя още сто и деветнайсет години. През това време му се родиха и други синове и дъщери.

26 След като Тара навърши седемдесет години, му се родиха Аврам,+ Нахор+ и Аран.

27 Ето повествованието за живота* на Тара.

На Тара му се родиха Аврам, Нахор и Аран. А на Аран му се роди Лот.+ 28 След време Аран умря в земята, в която се беше родил, в халдейския+ град Ур,+ докато баща му Тара беше още жив*. 29 И ето, Аврам и Нахор си взеха жени. Жената на Аврам се казваше Сарая,+ а жената на Нахор се казваше Мелха+ и беше дъщеря на Аран. Аран беше баща на Мелха и баща на Есха. 30 А Сарая беше безплодна+ и нямаше деца.

31 После Тара взе сина си Аврам, внука си Лот, който беше син на Аран,+ снаха си Сарая,+ която беше жена на сина му Аврам, и те излязоха заедно от халдейския град Ур, за да отидат в ханаанската земя.+ След известно време стигнаха до Харан+ и се заселиха там. 32 И Тара живя общо двеста и пет години. След това Тара умря в Харан.

12 И Йехова каза на Аврам: „Напусни земята си, роднините си и дома на баща си и отиди в земята, която ще ти покажа!+ 2 И ще направя от тебе голям* народ, ще те благословя и ще направя името ти велико, а ти самият бъди благословия за другите.+ 3 И аз ще благословя онези, които те благославят, а онзи, който призовава зло върху тебе, ще си навлече проклятието ми.+ И чрез тебе ще бъдат благословени* всичките народи на земята.“+

4 Тогава Аврам тръгна на път, точно както му беше казал Йехова, а с него тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато напусна Харан.+ 5 И Аврам взе жена си Сарая,+ също и Лот, който беше син на неговия брат,+ и всички блага, които бяха събрали,+ както и робите*, които бяха придобили в Харан, и тръгнаха към ханаанската земя.+ Накрая те пристигнаха в ханаанската земя. 6 И Аврам прекоси цялата земя, като стигна чак до мястото, наречено Сихем,+ близо до големите дървета на Море.+ По онова време в земята живееха ханаанците. 7 И Йехова се яви на Аврам и каза: „Ще дам тази земя+ на твоето потомство.“+ След това Аврам построи там олтар за Йехова, който му се беше явил. 8 Оттам Аврам отиде в планинската област на изток от Ветил+ и разпъна шатрите си, така че Ветил беше на запад от него, а Гай+ на изток. Тогава той построи там олтар за Йехова+ и призова* името на Йехова.+ 9 После Аврам събра шатрите си и тръгна към Негев*,+ като спираше на стан на различни места по пътя.

10 А когато в земята настъпи глад, Аврам тръгна надолу към Египет, за да поживее там известно време,+ тъй като гладът в земята беше много голям.+ 11 И когато беше близо до Египет, той каза на жена си Сарая: „Моля те, чуй ме сега! Няма съмнение, че понеже си красива жена,+ 12 като те видят, египтяните ще си кажат ‘Това е жена му!’, и ще ме убият, а тебе ще оставят жива. 13 Моля те, кажи, че си моя сестра,+ така че заради тебе да ми бъде добре и благодарение на тебе душата ми да остане жива!“+

14 И ето, веднага щом Аврам влезе в Египет, египтяните видяха, че жената наистина беше много красива. 15 Видяха я също и висшите служители на фараона и започнаха да я хвалят пред него, затова жената беше заведена в дома на фараона. 16 И заради нея фараонът се отнасяше добре към Аврам и той придоби овце, говеда, магарета, слуги, слугини, магарици и камили.+ 17 Но Йехова порази фараона и дома му с тежки болести*+ заради жената на Аврам, Сарая.+ 18 Тогава фараонът извика Аврам при себе си и му каза: „Какво ми направи? Защо не ми каза, че тя ти е жена?+ 19 Защо каза ‘Тя е моя сестра’,+ и аз за малко щях да я взема за своя съпруга? Ето жена ти. Вземи я и си върви!“ 20 И фараонът нареди на своите хора да изпратят Аврам заедно с жена му и с всичко, което имаше.+

13 След това Аврам тръгна от Египет към Негев+ заедно с жена си и с всичко, което имаше, като с него беше и Лот. 2 А Аврам притежаваше много стада, сребро и злато.+ 3 И като излезе от Негев, той спираше на стан на различни места по пътя до Ветил, докато стигна до мястото, където първо беше разпънал шатъра си между Ветил и Гай,+ 4 мястото, където по–рано беше направил олтара.+ Там Аврам призова* името на Йехова.+

5 А Лот, който пътуваше с Аврам, също имаше овце, говеда и шатри. 6 Затова земята не беше достатъчно голяма, за да живеят заедно, понеже имаха много притежания и не можеха да живеят заедно.+ 7 И между Аврамовите пастири и Лотовите пастири избухна разпра. По това време в земята живееха ханаанците и ферезейците.+ 8 Тогава Аврам каза на Лот:+ „Моля те, нека не продължава разпрата между мене и тебе, и между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя.+ 9 Нима цялата земя не е на твое разположение? Моля те, отдели се от мене! Ако ти тръгнеш наляво, аз ще тръгна надясно, но ако ти тръгнеш надясно, аз ще тръгна наляво.“+ 10 Тогава Лот вдигна очи и видя, че цялата Йорданска долина*+ чак до Сигор+ е добре напоявана, че е като градината на Йехова,+ като египетската земя. Това беше преди Йехова да унищожи Содом и Гомор. 11 И Лот си избра цялата Йорданска долина и премести стана си на изток. Така те се отделиха един от друг. 12 Аврам се засели в ханаанската земя, а Лот се засели близо до градовете, които бяха в Йорданската долина.+ Накрая Лот разпъна шатрите си край Содом. 13 А мъжете в Содом бяха неправедни и вършеха големи грехове срещу Йехова.+

14 И след като Лот се беше отделил от Аврам, Йехова каза на Аврам: „Моля те, вдигни очи и от мястото, на което се намираш, погледни на север, на юг, на изток и на запад,+ 15 защото ще дам цялата земя, която виждаш, на тебе и на твоето потомство до безпределни времена.+ 16 И аз ще умножа твоето потомство като земния пясък, така че ако някой може да преброи песъчинките на земния пясък, ще може да преброи и твоето потомство.+ 17 Сега тръгни и обходи тази земя надлъж и нашир, защото ще я дам на тебе!“+ 18 И Аврам продължи да живее в шатри. След време той отиде при големите дървета в Мамре,+ които са в Хеврон,+ и се засели между тях. Там той построи олтар за Йехова.+

14 И стана така, че в дните на Амрафел, царят на Сенаар,+ и на Ариох, царят на Еласар, и на Ходологомор,+ царят на Елам,+ и на Тидал, царят на Гоим,+ 2 тези царе излязоха на война срещу Вера, царят на Содом,+ и срещу Верса, царят на Гомор,+ и срещу Сенав, царят на Адма,+ и срещу Симовор, царят на Севоим,+ и срещу царя на Вала, която е Сигор.+ 3 Всички те* се съюзиха+ и потеглиха към долината Сидим.+ Това е Соленото море.+

4 Те бяха служили на Ходологомор в продължение на дванайсет години, но през тринайсетата година се разбунтуваха. 5 А през четиринайсетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и нанесоха поражение на рефаимците в Астарот–карнаим,+ на зузимците в Хам, на емимците+ в Сави–кириатаим 6 и на хорейците+ в тяхната планинска област Сиир,+ чак до Ел–фаран,+ който е край пустинята*. 7 После се върнаха обратно и стигнаха до Ен–мишнат, който е Кадис,+ като завладяха цялата земя на амаликитците+ и покориха аморейците,+ които живееха в Асасон–тамар.+

8 Тогава царят на Содом тръгна на поход, а също и царят на Гомор, царят на Адма, царят на Севоим и царят на Вала, която е Сигор. И в долината Сидим+ те застанаха в бойни редици срещу тях, 9 срещу Ходологомор, царят на Елам, и Тидал, царят на Гоим, и Амрафел, царят на Сенаар, и Ариох, царят на Еласар+ — четирима царе срещу петима. 10 Но долината Сидим+ беше осеяна с ями с черна смола*+ и когато царете на Содом и Гомор+ побягнаха, паднаха в ямите, а останалите избягаха в планинската област.+ 11 После победителите взеха всички притежания и всички хранителни запаси на Содом и Гомор и си отидоха.+ 12 Те взеха и Лот, синът на Аврамовия брат, а също и неговите притежания, и продължиха пътя си. По това време той живееше в Содом.+

13 А един човек, който беше успял да избяга, дойде и каза за това на евреина+ Аврам, който тогава се беше установил между големите дървета на аморееца Мамре,+ братът на Есхол и Анер.+ Те бяха съюзници на Аврам. 14 Когато Аврам чу, че синът на брат му+ бил отведен в плен, събра своите обучени мъже,+ триста и осемнайсет роби, родени в дома му,+ и тръгна да преследва нашествениците, стигайки чак до Дан.+ 15 И през нощта той раздели своите роби+ срещу тях и така ги победи, и ги преследваше чак до Хова, на север от Дамаск. 16 И върна всичко заграбено,+ върна и Лот, синът на брат му, както и неговите притежания, жените и другите, които бяха с тях.+

17 И когато Аврам се връщаше след победата си над Ходологомор и царете, които бяха с него, царят на Содом излезе да го посрещне в долината Сави, която е Долината на царя.+ 18 И Мелхиседек,+ царят на Салим,+ който беше и свещеник на Всевишния Бог,+ изнесе хляб и вино.+ 19 После го благослови с думите:

Тогава Аврам му даде десятък* от всичко, което имаше.+

21 После царят на Содом каза на Аврам: „Дай ми хората*,+ а притежанията вземи за себе си.“ 22 Но Аврам отговори на царя на Содом: „Вдигам ръката си и се заклевам+ пред Йехова, Всевишният Бог, Създателят на небето и земята, 23 че няма да взема нищо от онова, което е твое+ — нито връв, нито ремък на сандал, — да не би да кажеш ‘Благодарение на мене Аврам забогатя’. 24 Няма да взема нищо за себе си,+ освен онова, което момчетата вече изядоха, а също и дела на мъжете, които излязоха с мене — Анер, Есхол и Мамре.+ Те нека вземат своя дял.“+

15 След тези събития словото на Йехова беше разкрито на Аврам във видение+ със следните думи: „Не се страхувай,+ Авраме! Аз съм щит за тебе.+ Наградата ти ще бъде много голяма.“+ 2 На това Аврам отговори: „Върховни господарю Йехова, какво ще ми дадеш, като виждаш, че нямам деца и Елиезер+ от Дамаск ще притежава дома ми?“ 3 И Аврам добави: „Ето, ти не ми даде потомство+ и затова един от служителите в дома ми ще бъде мой наследник.“+ 4 Но ето думите, с които му отговори Йехова: „Този човек няма да бъде твой наследник, твой наследник ще бъде онзи, който ще произлезе от самия тебе*.“+

5 Тогава той го изведе навън и му каза: „Погледни, моля те, към небесата и преброй звездите, ако можеш да ги преброиш.“+ И добави още: „Толкова многобройно ще бъде твоето потомство.“+ 6 И Аврам повярва* в Йехова+ и заради това Бог го сметна за праведен.+ 7 После той му каза още: „Аз съм Йехова и аз те изведох от халдейския град Ур, за да ти дам да притежаваш тази земя.“+ 8 Тогава Аврам попита: „Върховни господарю Йехова, как ще разбера, че ще я притежавам?“+ 9 А той му каза: „Вземи за мене тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“+ 10 И Аврам взе всички тези животни, разряза ги на две и сложи съответните части една срещу друга в две редици, но птиците не разряза.+ 11 Тогава хищни птици започнаха да се спускат върху разрязаните животни,+ но Аврам ги пъдеше.

12 И ето, на залез слънце Аврам го налегна дълбок сън+ и върху него се спусна страшна, непрогледна тъмнина. 13 Тогава Бог каза на Аврам: „Да знаеш следното — твоите потомци ще бъдат пришелци в чужда земя+ и ще служат на хората там, а те ще ги потискат четиристотин години.+ 14 Но аз ще съдя народа,+ на който ще служат, и след това те ще си тръгнат оттам с много притежания.+ 15 Що се отнася до тебе, ти ще отидеш при прадедите си с мир, ще бъдеш погребан в дълбока старост.+ 16 А те ще се върнат тук+ по времето на четвъртото поколение, понеже прегрешенията на аморейците още не са стигнали до края си.“+

17 Когато слънцето залезе, се спусна непрогледна тъмнина, и ето, появиха се димяща пещ и горящ факел, който премина между разрязаните животни.+ 18 В този ден Йехова сключи договор с Аврам,+ като каза: „На твоето потомство ще дам тази земя,+ от Египетската река* до голямата река, реката Ефрат+ — 19 земите на кенейците,+ кенезейците, кадмонейците, 20 хетите,+ ферезейците,+ рефаимците,+ 21 аморейците, ханаанците, гергесейците и йевусейците.“+

16 А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца.+ И ето, тя имаше една робиня от Египет, която се казваше Агар.+ 2 Така че Сарая каза на Аврам: „Моля те, чуй ме сега! Йехова не ми позволява да раждам деца.+ Затова те моля да легнеш с моята робиня. Може би чрез нея ще имам деца.“+ И Аврам послуша думите на Сарая.+ 3 Тогава Сарая, жената на Аврам, взе своята робиня от Египет, Агар — а това стана десет години след като Аврам се засели в ханаанската земя, — и я даде на мъжа си Аврам, за да му бъде жена.+ 4 И той имаше сексуални отношения с Агар и тя забременя. А когато разбра, че е бременна, тя започна да гледа с презрение на господарката си.+

5 Затова Сарая каза на Аврам: „Нека вината за моето страдание падне върху тебе! Аз самата дадох робинята си в твоите обятия, но когато видя, че е бременна, тя започна да гледа с презрение на мене. Нека Йехова отсъди кой има право — аз или ти!“+ 6 Тогава Аврам каза на Сарая:+ „Ето, робинята ти е в твоите ръце. Прави с нея каквото сметнеш за добре.“+ И Сарая започна да я унижава, така че тя избяга от нея.+

7 Но ангелът на Йехова+ я намери при един воден извор в пустинята, при извора, който беше край пътя за Сур,+ 8 и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сарая, откъде идваш и къде отиваш?“ А тя му отговори: „Бягам от своята господарка Сарая.“ 9 Тогава ангелът на Йехова ѝ каза: „Върни се при господарката си и се смири под нейната ръка!“+ 10 И ангелът на Йехова ѝ каза още: „Аз ще умножа потомството ти толкова много,+ че поради множеството си да не може да бъде преброено.“+ 11 После ангелът на Йехова продължи да говори: „Ето, бременна си и ще родиш син, и ще го наречеш Исмаил*,+ защото Йехова чу жалните ти ридания.+ 12 Що се отнася до сина ти, той ще бъде див като зебра, ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка срещу него.+ И ще разпъва шатрите си встрани от всички свои братя.“+

13  Тогава Агар се обърна към Йехова, който говореше с нея, по следния начин: „Ти си Бог, който вижда всичко*.“+ Тя го нарече така, защото си каза: „Не видях ли тук всъщност онзи, който ме вижда?“ 14 Затова този кладенец беше наречен Вир–лахай–рои*.+ Той се намира между Кадис и Веред. 15 След това Агар роди син на Аврам и Аврам нарече сина, когото Агар му роди, Исмаил.+ 16 И Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Йехова му се яви и му каза:+ „Аз съм Всемогъщият Бог.+ Живей според моята воля* и бъди безгрешен*!+ 2 И аз ще установя трайно договора, който сключих с тебе,+ за да ти дам многобройно потомство.“+

3 Тогава Аврам падна по очи,+ а Бог добави още: 4 „Що се отнася до мене, ето, моят договор е с тебе+ и няма съмнение, че ти ще станеш баща на множество народи.+ 5 Вече няма да се казваш Аврам*, името ти ще бъде Авраам*, защото ще те направя баща на множество народи. 6 Ще те направя много плодовит и ще направя така, че от тебе да станат цели народи и царе да произлязат от тебе.+

7 Като договор до безпределни времена+ аз ще изпълня своя договор с тебе+ и с твоето потомство след тебе във всичките му бъдещи поколения — ще бъда Бог за тебе и за твоето потомство след тебе.+ 8 И ще дам на тебе и на твоето потомство след тебе земята, в която живееш като пришелец,+ ще ти дам цялата ханаанска земя, за да я притежаваш до безпределни времена. И аз ще ви бъда Бог.“+

9 И Бог каза още на Авраам: „Ти, от своя страна, спазвай моя договор, ти и твоето потомство след тебе във всичките му бъдещи поколения!+ 10 Ето това е моят договор, който вие ще спазвате, моят договор с вас, с тебе и с твоето потомство след тебе:+ всеки мъж* измежду вас нека да бъде обрязан.+ 11 Обрязвайте се и нека това бъде знак за моя договор с вас.+ 12 И в бъдещите поколения всеки син, който ви се роди, нека да бъде обрязан, когато стане на осем дни,+ всеки, който е роден в дома ти, както и всеки, който не е от твоето потомство, а е купен от някой чужденец. 13 Всеки един, който е роден в дома ти, и всеки един, когото си купил, нека да бъде обрязан.+ И моят договор, който е върху вашата плът, ще бъде договор до безпределни времена.+ 14 А необрязаният мъж*, който не се подложи на обрязване — нека тази душа бъде унищожена и така да бъде премахната отсред своя народ.+ Той е нарушил моя договор.“

15 И Бог каза още на Авраам: „Не наричай вече своята жена Сарая* с това име, защото името ѝ е Сара*!+ 16 И аз ще я благословя и ще ти дам син от нея.+ Ще я благословя и от нея ще произлязат народи,+ от нея ще произлязат царе на народи.“+ 17 Тогава Авраам падна по очи, засмя се и каза в сърцето си:+ „Дали на стогодишен мъж ще му се роди дете? И дали Сара, дали една жена на деветдесет години ще роди?“+

18 След това Авраам каза на истинския Бог: „Нека Исмаил бъде благословен от тебе!“+ 19 Но Бог му каза: „Сара, твоята жена, наистина ще ти роди син и ще го наречеш Исаак*.+ И аз ще установя трайно своя договор с него и с неговото потомство след него като договор до безпределни времена.+ 20 Що се отнася до Исмаил, чух думите ти. Ето, ще го благословя и ще го направя плодовит, и ще му дам многобройно потомство.+ От него ще произлязат дванайсет предводители и ще направя от него многочислен народ.+ 21 Своя договор обаче ще установя трайно с Исаак,+ когото Сара ще ти роди догодина по това време.“+

22 С тези думи Бог завърши разговора с Авраам и си отиде от него.+ 23 След това Авраам взе сина си Исмаил, всички мъже, които бяха родени в дома му, и всички мъже, които беше купил — всички мъже в дома на Авраам, — и още на същия ден ги обряза, точно както му беше казал Бог.+ 24 А Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязан.+ 25 А синът му Исмаил беше на тринайсет години, когато беше обрязан.+ 26 Още на същия ден Авраам беше обрязан, а също и синът му Исмаил.+ 27 И всички мъже в дома му, всеки, който беше роден в дома му, и всеки, който беше купен от някой чужденец, бяха обрязани заедно с него.+

18 След това Йехова му се яви+ между големите дървета в Мамре,+ докато той седеше пред входа на шатъра си през най–горещото време на деня.+ 2 Като вдигна очи+ да погледне, Авраам видя трима мъже, които стояха на известно разстояние от него. Като ги видя, той се затича от входа на шатъра си, за да ги посрещне, поклони се до земята+ 3 и каза: „Йехова, ако съм придобил благоволение в твоите очи, моля те, не отминавай своя служител!+ 4 Позволете да донесат малко вода, за да измият краката ви,+ и след това си починете под дървото!+ 5 Аз ще донеса малко хляб, за да се подкрепите*+ и после да продължите пътя си, защото именно затова и минахте по този път покрай своя служител!“ А те отговориха: „Добре, направи както казваш!“

6 И Авраам отиде бързо в шатъра при Сара и каза: „Не се бави! Вземи три сати фино смляно брашно, омеси тесто и направи питки.“+ 7 После Авраам се затича към добитъка, избра младо и добро теле и го даде на служителя си, и побърза да го приготви.+ 8 След това взе масло и мляко, заедно с телето, което беше приготвил, и ги сложи пред тях.+ А самият той остана прав под дървото, докато те се хранеха.+

9 И те го попитаха: „Къде е жена ти Сара?“+ А той отговори: „Тук, в шатъра.“+ 10 Тогава единият от тях продължи да говори: „Ще се върна при тебе догодина по същото време и Сара, жена ти, ще има син.“+ И Сара слушаше на входа на шатъра, който се падаше зад гърба на мъжа. 11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст.+ И месечните кръвотечения на Сара вече бяха престанали.+ 12 Затова Сара се засмя в сърцето си,+ като си мислеше: „Дали наистина ще имам тази радост, като вече съм стара, пък и господарят ми е на възраст?“+ 13 Тогава Йехова каза на Авраам: „Защо Сара се засмя и каза: ‘Дали наистина ще родя на стари години?’+ 14 Нима има нещо невъзможно за Йехова?+ В определеното време ще се върна при тебе, догодина по същото време, и Сара ще има син.“ 15 Но Сара започна да отрича: „Не съм се смяла!“ Защото се изплаши. А той каза: „Не е вярно! Засмя се!“+

16 По–късно мъжете станаха оттам и погледнаха надолу към Содом,+ а Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.+ 17 И Йехова каза: „Нима ще скрия от Авраам какво смятам да направя?+ 18 Понеже от Авраам несъмнено ще произлезе голям и могъщ народ и всичките народи на земята ще бъдат благословени* чрез него.+ 19 Защото аз станах близък с него, та да може той да заповяда на синовете си и на всичките си потомци да не се отклоняват от пътя на Йехова, а да постъпват според праведността и справедливостта,+ за да изпълни Йехова онова, което каза за Авраам.“+

20 После Йехова каза: „Оплакванията срещу Содом и Гомор са много големи+ и грехът им е много тежък.+ 21 Затова реших да сляза, за да видя дали наистина правят онова, поради което до мене достигат оплаквания, и ако не е така, да го разбера.“+

22 Тогава мъжете се обърнаха и тръгнаха от това място по пътя към Содом, а Йехова+ продължаваше да стои пред Авраам.+ 23 И Авраам пристъпи по–близо и попита: „Наистина ли ще унищожиш праведния заедно със злия?+ 24 Може би в града има петдесет праведници. Нима ще ги унищожиш и няма да простиш на това място заради петдесетте праведници, които са в него?+ 25 Ти никога не би постъпил така — не би погубил праведния заедно с неправедния, та с праведния да стане същото, което става и с неправедния!+ Ти никога не би постъпил така!+ Нима Съдията на цялата земя ще извърши несправедливост?“+ 26 Тогава Йехова каза: „Ако намеря в Содом, в този град, петдесет праведници, ще простя на цялото това място заради тях.“+ 27 Но Авраам продължи да говори: „Моля те, чуй ме сега! Ето, аз се осмелих да говоря на Йехова, макар че съм прах и пепел.+ 28 Може би на петдесетте праведници няма да им достигнат пет. Нима заради тези пет ще унищожиш целия град?“ А той каза: „Ако намеря там четирийсет и пет, няма да го унищожа.“+

29 Но Авраам продължи да говори: „Може би там има четирийсет.“ Бог отговори: „И заради тези четирийсет няма да го унищожа.“ 30 Но Авраам продължи: „Моля те, Йехова, нека не пламва гневът+ ти срещу мене, позволи ми да кажа още нещо+ — може би там има трийсет.“ А Бог отговори: „Няма да го направя, ако намеря там трийсет.“ 31 Авраам обаче продължаваше: „Моля те, чуй ме сега! Ето, аз се осмелих още веднъж да говоря на Йехова+ — може би там има двайсет.“ А Бог отговори: „Няма да го унищожа заради тези двайсет.“+ 32 Накрая той каза: „Моля те, Йехова, нека не пламва гневът+ ти срещу мене, позволи ми да кажа още само това+ — може би там има десет.“ А Бог отговори: „Няма да го унищожа заради тези десет.“+ 33 Тогава, като свърши да говори с Авраам, Йехова+ си тръгна по пътя, а Авраам се прибра в дома си.

19 И ето, двамата ангели пристигнаха в Содом вечерта, а Лот седеше при портата на Содом.+ Когато ги видя, Лот стана, за да ги посрещне, и се поклони с лице до земята,+ 2 като каза: „Моля ви, господари мои, елате в дома на своя служител, за да пренощувате и да ви бъдат измити краката!+ След това станете рано и тръгнете по пътя си!“+ А те отговориха: „Не, ще пренощуваме на градския площад.“+ 3 Но той настояваше много да дойдат,+ така че те тръгнаха с него и отидоха в дома му. Тогава той приготви богата трапеза за тях,+ изпече безквасни питки+ и те ядоха.

4 Но още не си бяха легнали, когато мъжете от града, жителите на Содом, обградиха къщата,+ от момче до старец, всички заедно като тълпа.+ 5 И завикаха срещу Лот с думите: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази вечер? Изведи ги при нас, за да имаме сексуални отношения с тях!“+

6 Накрая Лот излезе при тях на входа, но затвори вратата зад себе си, 7 и каза: „Моля ви, братя мои, не вършете зло!+ 8 Ето, аз имам две дъщери, които никога не са лягали с мъж.+ Нека ги изведа при вас, а вие правете с тях каквото поискате.+ Само на тези мъже не правете нищо,+ защото затова са дошли под моя покрив*!“+ 9 А те отговориха: „Махни се от пътя ни!“ И добавиха: „Този дойде да живее тук като пришелец,+ а ни се прави на съдия.+ Сега с тебе ще постъпим по–лошо, отколкото с тях.“ И притиснаха мъжа,+ Лот, толкова силно, че щяха да счупят вратата.+ 10 Но мъжете протегнаха ръце, дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата. 11 И поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата,+ от най–малкия до най–големия,+ така че те търсеха вратата, напрягайки се до изтощение.+

12 Тогава мъжете попитаха Лот: „Имаш ли други роднини тук? Изведи от това място зетьовете си, синовете си, дъщерите си и всички свои хора в града!+ 13 Понеже ние ще унищожим това място, защото до ушите на Йехова достигна силен вик срещу жителите му+ и Йехова ни изпрати да унищожим града.“+ 14 И Лот излезе, за да говори със зетьовете си, които щяха да се оженят за дъщерите му, и им каза: „Бързо! Излезте от това място, защото Йехова ще унищожи града!“+ Но на зетьовете му им изглеждаше, че той се шегува.+

15 А когато се зазори, ангелите започнаха да настояват пред Лот: „Побързай! Вземи жена си и двете си дъщери, които са тук,+ за да не бъдеш унищожен поради прегрешението на този град!“+ 16 Но понеже той се бавеше,+ мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, тъй като Йехова го пожали,+ изведоха го и го оставиха извън града.+ 17 И щом ги изведоха в покрайнините на града, единият от мъжете каза: „Бягай, за да спасиш душата си!+ Не поглеждай назад+ и не спирай никъде в цялата Йорданска долина*!+ Бягай към планинската област, за да не бъдеш унищожен!“+

18 Тогава Лот им каза: „Йехова, моля те, само не това! 19 Ето, твоят служител е придобил благоволение в очите ти+ и ти проявяваш голяма милост*+ към мене, като запазваш душата ми жива,+ но въпреки това не мога да избягам в планинската област, защото там може да ме настигне бедствие и да умра.+ 20 Ето, този град е наблизо, нека да избягам там. За тебе това е нещо малко.+ Позволи ми, моля те, да избягам там! Нима това наистина не е нещо малко за тебе? Така душата ми ще остане жива.“+ 21 Тогава Бог му каза: „Ето, ще се съобразя с тебе и за това нещо+ и няма да унищожа града, за който говориш.+ 22 Бързо! Отиди в него, защото не мога да направя нищо, докато не влезеш там!“+ Затова той нарече този град Сигор*.+

23 Слънцето се беше издигнало над земята, когато Лот влезе в Сигор.+ 24 Тогава Йехова изля дъжд от сяра и огън над Содом и Гомор — и това беше от Йехова, от небесата.+ 25 Така той унищожи тези градове и цялата Йорданска долина, всичките жители на градовете и цялата растителност.+ 26 А жената на Лот, която вървеше след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.+

27 Рано сутринта Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Йехова.+ 28 И като погледна надолу към Содом и Гомор и към цялата земя в Йорданската долина, видя поразяваща гледка. Ето, от земята се издигаше гъст дим като гъстия дим на пещ за печене на тухли!+ 29 И когато унищожаваше градовете в Йорданската долина, Бог не забрави за Авраам и изведе Лот от унищожението, когато унищожаваше градовете в областта, където живееше Лот.+

30 По–късно Лот напусна Сигор и отиде да живее в планинската област заедно с двете си дъщери,+ защото се страхуваше да живее в Сигор.+ Така той и двете му дъщери заживяха в една пещера. 31 Тогава първородната дъщеря каза на по–младата: „Баща ни е вече на възраст, а и в областта няма мъж, с когото да имаме сексуални отношения, както се прави по цялата земя.+ 32 Хайде да му дадем да пие вино+ и да легнем с него, и така да запазим рода на своя баща!“+

33 И вечерта те няколко пъти дадоха на баща си да пие вино.+ Тогава първородната дъщеря отиде и легна с баща си, а той не разбра нито кога тя легна, нито кога стана. 34 И ето, на следващия ден първородната дъщеря каза на по–младата: „Ето, снощи легнах с баща си. Хайде да му дадем да пие вино и тази вечер! Тогава ти отиди, легни с него и така нека запазим рода на своя баща.“ 35 И те няколко пъти дадоха на баща си да пие вино и тази вечер. Тогава по–младата отиде и легна с него, а той не разбра нито кога тя легна, нито кога стана. 36 Така и двете дъщери на Лот забременяха от баща си.+ 37 След време първородната дъщеря роди син и го нарече Моав*.+ Той е баща на тези, които днес са известни като моавци.+ 38 И по–младата също роди син и го нарече Бен–ами*. Той е баща на тези, които днес са известни като амонци.+

20 Оттам Авраам премести шатрите си+ в областта Негев и се засели между Кадис+ и Сур,+ а също живя известно време като пришелец и в Герар.+ 2 И Авраам пак каза относно жена си Сара: „Тя е моя сестра.“+ Тогава Авимелех*, царят на Герар, изпрати служителите си да вземат Сара.+ 3 След това Бог отиде при Авимелех в съня му през нощта и му каза: „Сега ще умреш заради жената, която взе,+ понеже тя принадлежи на друг мъж* и е негова съпруга.“+ 4 Но Авимелех още не беше влизал при нея,+ затова каза: „Йехова, нима ще унищожиш един народ, който всъщност е праведен?+ 5 Нима този човек не ми каза ‘Тя е моя сестра’? И нима самата тя не каза също ‘Той е мой брат’? Направих това с чисто сърце и невинни ръце!“+ 6 Тогава истинският Бог му каза в съня: „Знам, че направи това с чисто сърце,+ и затова те възпрях да не извършиш грях срещу мене.+ Затова не ти позволих да я докоснеш.+ 7 Сега обаче върни жената на този човек, защото той е пророк+ и ще се моли усърдно за тебе!+ Така ще останеш жив. Но ако не я върнеш, знай, че ще умреш — ти и всички, които ти принадлежат.“+

8 И Авимелех стана рано сутринта, извика всичките си служители и им каза всичко това. И мъжете се изплашиха много. 9 Тогава Авимелех извика Авраам и му каза: „Какво ни направи ти? С какво съгреших спрямо тебе, та навлече върху мене и царството ми такъв голям грях?+ Ти ми направи неща, които не биваше да се правят.“+ 10 И Авимелех попита още Авраам: „Какво си имал наум, като направи това?“+ 11 А Авраам отговори: „Казах си ‘Няма съмнение, че на това място няма страх от Бога+ и ще ме убият заради жена ми’.+ 12 Освен това тя наистина е моя сестра, дъщеря е на баща ми, но не е дъщеря на майка ми. И стана моя жена.+ 13 И когато Бог ми нареди да тръгна от дома на баща си и да се скитам,+ аз ѝ казах: ‘Направи ми тази добрина*+ и навсякъде, където отидем, казвай за мене „Той е мой брат“.’“+

14 След това Авимелех взе овце, говеда, слуги и слугини, даде ги на Авраам и му върна Сара, неговата жена.+ 15 И Авимелех каза: „Ето, цялата ми земя е на твое разположение. Засели се, където пожелаеш.“+ 16 А на Сара каза: „Ето, давам на твоя брат+ хиляда сикъла сребро. Нека това послужи като знак*+ за всички, които са с тебе, и за всички останали, че не си била посрамена.“ 17 И Авраам отправи усърдни молитви към истинския Бог.+ И Бог излекува Авимелех и жена му, и робините му, така че те започнаха да раждат деца. 18 Защото заради Сара, жената на Авраам, Йехова беше затворил всяка утроба в дома на Авимелех.+

21 И Йехова насочи вниманието си към Сара, както беше казал, и Йехова направи със Сара това, което беше казал.+ 2 И Сара забременя+ и роди син на възрастния вече Авраам, и това стана в определеното време, за което Бог беше говорил на Авраам.+ 3 И Авраам нарече сина, който му се роди, сина, когото Сара му роди, Исаак.+ 4 И Авраам обряза сина си Исаак, когато той беше на осем дни, точно както Бог му беше заповядал.+ 5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак. 6 Тогава Сара каза: „Бог направи така, че да се смея, и всеки, който чуе за това, да се смее заедно с мене.“+ 7 И добави още: „Та кой би казал на Авраам ‘Сара ще кърми деца’? Но ето, аз му родих син, когато вече е стар!“

8 А детето растеше и дойде време да бъде отбито.+ Тогава Авраам приготви голямо угощение за деня, когато Исаак щеше да бъде отбит. 9 Но Сара забеляза, че синът, когото египтянката Агар+ беше родила на Авраам, се присмива на Исаак.+ 10 И каза на Авраам: „Изгони тази робиня и сина ѝ, защото синът на тази робиня няма да бъде наследник заедно с моя син, с Исаак!“+ 11 Това обаче никак не се хареса на Авраам, защото ставаше дума за неговия син.+ 12 Тогава Бог каза на Авраам: „Не се натъжавай заради онова, което Сара ти казва за момчето и за робинята ти! Послушай думите ѝ, защото чрез Исаак ще дойде онова, което ще се нарече твое потомство!+ 13 Що се отнася до сина на робинята,+ ще направя така, че и от него да произлезе народ, защото е твой потомък.“+

14 И така, Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар,+ като ѝ ги сложи на рамото. Даде ѝ още и момчето+ и я отпрати. И тя тръгна по пътя си и се скиташе из пустинята край Вирсавее.+ 15 Накрая водата в меха свърши+ и Агар остави+ момчето под един храст. 16 После се отдалечи на разстояние колкото един хвърлей на стрела и седна самичка, казвайки: „За да не гледам как детето умира!“+ И като седна надалече, заплака с глас.+

17 Тогава Бог чу гласа на момчето+ и Божи ангел повика Агар от небесата и ѝ каза:+ „Защо плачеш, Агар? Не се страхувай, защото Бог чу гласа на момчето, идващ от мястото, където лежи то! 18 Стани, вдигни момчето и го подкрепи с ръката си, защото ще направя така, че от него да произлезе многоброен народ!“+ 19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец, в който имаше вода.+ И отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 И Бог продължи да бъде с момчето+ — то растеше, живеейки в пустинята, и стана стрелец с лък.+ 21 И се засели в пустинята Фаран,+ и неговата майка му взе жена от Египет.

22 И ето, по онова време Авимелех, заедно с военачалника на своята войска Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, което правиш.+ 23 Затова закълни ми се тук в Бога,+ че няма да измамиш нито мене, нито потомството ми, нито бъдещите ми поколения,+ но както аз проявих милост* към тебе,+ така и ти ще я проявиш към мене и към земята, в която живееш като пришелец.“+ 24 И Авраам каза: „Заклевам се.“+

25 А когато Авраам упрекна доста остро Авимелех относно кладенеца, който служителите на Авимелех си бяха присвоили със сила,+ 26 Авимелех каза: „Не знам кой е направил това, пък и ти не ми каза нищо досега, и аз не съм чувал нищо, освен днешните ти думи.“+ 27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех,+ и двамата сключиха договор.+ 28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех попита Авраам: „Какво означават тези седем женски агнета, които си отделил?“ 30 А той каза: „Приеми тези седем женски агнета от ръката ми, за да послужат като свидетелство,+ че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова той нарече това място Вирсавее*,+ понеже там и двамата изрекоха клетва. 32 Така те сключиха договор+ във Вирсавее, след което Авимелех и военачалникът на войската му Фихол тръгнаха на път и се върнаха в земята на филистимците.+ 33 После Авраам посади едно тамарисково дърво във Вирсавее и там призова* името на Йехова,+ вечният Бог.+ 34 И Авраам продължи да живее още много дни като пришелец в земята на филистимците.+

22 И ето, след тези събития истинският Бог подложи Авраам на изпитание.+ Той каза на Авраам: „Аврааме!“ Авраам отговори: „Ето ме!“+ 2 И Бог каза: „Моля те, вземи сина си, твоят единствен син, когото обичаш толкова много,+ Исаак,+ и отиди в земята Мория.+ Там, на една от планините, която ще ти посоча, го принеси като принос за изгаряне!“+

3 На сутринта Авраам стана рано, оседла магарето си и взе със себе си двама от своите служители и сина си Исаак.+ И нацепи дървата за приноса за изгаряне. После тръгна на път към мястото, което истинският Бог му беше посочил. 4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалече мястото. 5 Тогава той каза на служителите си:+ „Останете тук с магарето, а ние с момчето ще отидем там, за да се поклоним на Бога,+ и ще се върнем при вас!“

6 След това Авраам взе дървата за приноса за изгаряне, натовари ги върху сина си Исаак,+ взе огъня и ножа и двамата с Исаак тръгнаха заедно.+ 7 И Исаак каза на баща си Авраам: „Татко!“+ А той отговори: „Ето ме, сине!“+ Исаак продължи: „Ето, има огън и дърва, но къде е овцата за приноса за изгаряне?“+ 8 Тогава Авраам каза: „Бог ще си осигури овца за приноса за изгаряне,+ сине.“ И двамата продължиха да вървят нататък заедно.

9 Накрая стигнаха до мястото, което истинският Бог беше посочил на Авраам, и там Авраам построи олтар,+ подреди дървата, върза ръцете и краката на сина си Исаак и го сложи на олтара, върху дървата.+ 10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да убие сина си.+ 11 Но ангелът на Йехова го повика от небесата с думите:+ „Аврааме, Аврааме!“ Авраам отговори: „Ето ме!“ 12 А той продължи: „Не посягай на момчето и не му прави нищо,+ защото сега, след като не се поколеба да ми дадеш сина си, твоят единствен син, наистина знам, че се боиш от Бога!“+ 13 Тогава Авраам вдигна очи и видя на известно разстояние от себе си един овен, който се беше заплел с рогата си в гъсталака. Авраам отиде, взе овена и го принесе като принос за изгаряне вместо сина си.+ 14 И Авраам нарече това място Йехова–ире*. Затова днес се казва: „На своята планина Йехова ще осигури необходимото.“+

15 И ангелът на Йехова още веднъж извика Авраам от небесата 16 и каза: „‘Заклевам се в самия себе си — казва Йехова,+ — че понеже направи това и не се поколеба да ми дадеш сина си, твоят единствен син,+ 17 непременно ще те благословя и непременно ще направя потомството ти многобройно като звездите на небето и като песъчинките на морския бряг.+ Потомството ти ще завладее портите* на враговете си.+ 18 И чрез твоето потомство+ ще бъдат благословени* всичките народи на земята, защото ти послуша гласа ми.’“+

19 След това Авраам се върна при служителите си и всички заедно тръгнаха по пътя към Вирсавее.+ И Авраам продължи да живее във Вирсавее.

20 И ето, след тези събития до Авраам достигна известие: „Мелха+ роди синове на брат ти Нахор:+ 21 първородният Уз, неговият брат Вуз,+ Камуил, бащата на Арам, 22 Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“+ 23 А на Ватуил му се роди Ревека.+ Тези осем синове Мелха роди на Нахор, Авраамовият брат. 24 Той имаше и наложница*, която се казваше Ревма. След време тя роди Тевах, Гаам, Тахас и Мааха.+

23 И Сара живя сто двайсет и седем години. Толкова продължи животът на Сара.+ 2 И Сара умря в Кириат–арва,+ който е Хеврон,+ в ханаанската земя,+ и Авраам влезе в шатъра да оплаква Сара и да жалее за нея. 3 После Авраам остави мъртвото тяло на жена си и каза на синовете на Хет:+ 4 „Аз съм пришелец и заселник между вас.+ Продайте ми от вашите земи имот за погребално място, за да погреба жена си!“+ 5 А синовете на Хет отговориха на Авраам с думите: 6 „Чуй ни, господарю+ наш! Ти си сред нас като предводител, избран от Бога.+ Погреби жена си в най–хубавото от нашите погребални места!+ Никой няма да откаже да ти даде мястото си, никой няма да ти попречи да погребеш жена си!“+

7 Тогава Авраам стана и се поклони на хората от тази земя,+ на синовете на Хет,+ 8 и им каза така: „Ако вие* сте съгласни да погреба жена си, послушайте ме и се застъпете за мене пред Ефрон, синът на Сохар,+ 9 за да ми продаде пещерата Махпелах,+ която е негова и която е на края на имота му. Нека да ми я продаде пред вас за толкова сребро, колкото струва, за да имам погребално място.“+

10 А Ефрон седеше сред синовете на Хет. И хетът Ефрон+ отговори на Авраам пред синовете на Хет и пред всички, които влизаха през портата на града му, с думите:+ 11 „Не, господарю мой! Послушай ме! Аз ти давам този имот, давам ти и пещерата, която е в него. Давам ти я пред очите на синовете на моя народ.+ Погреби жена си!“ 12 Тогава Авраам се поклони пред хората на тази земя 13 и каза на Ефрон пред тях: „Моля те да ме чуеш! Не! Настоявам да ме чуеш! Ще ти дам толкова сребро, колкото струва имотът. Вземи го от мене,+ за да погреба жена си там.“

14 А Ефрон отвърна на Авраам: 15 „Господарю мой, послушай ме! Нима може един имот за четиристотин сикъла сребро да застане между мене и тебе? Ето, погреби жена си!“+ 16 И Авраам послуша Ефрон и му претегли толкова сребро, колкото той беше казал пред синовете на Хет — четиристотин сикъла сребро според мярката на търговците.+ 17 Така имотът на Ефрон, който беше в Махпелах срещу Мамре, имотът и пещерата в него, и всичките дървета в него,+ които бяха в границите му, станаха+ 18 собственост на Авраам, която той купи пред очите на синовете на Хет, пред всички, които влизаха през портата на града.+ 19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата в имота Махпелах срещу Мамре, или в Хеврон, в ханаанската земя.+ 20 Така синовете на Хет потвърдиха, че имотът и пещерата, която беше в него, станаха собственост на Авраам като погребално място.+

24 Авраам вече беше стар, в напреднала възраст. И Йехова беше благословил Авраам във всичко.+ 2 И ето, Авраам каза на най–възрастния служител в дома си, който управляваше всичките му притежания:+ „Моля те, сложи ръката си под бедрото ми+ 3 и ми се закълни в Йехова,+ Богът на небесата и Богът на земята, че няма да вземеш за моя син жена от дъщерите на ханаанците, сред които живея,+ 4 а ще отидеш в моята страна, при моите роднини,+ за да вземеш жена за моя син, за Исаак.“

5 Но служителят му го попита: „Ами ако жената не иска да дойде с мене в тази земя? Трябва ли тогава да върна сина ти в земята, която ти напусна?“+ 6 Тогава Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там!+ 7 Йехова, Богът на небесата, който ме изведе от дома на баща ми и от земята на моите роднини+ и който говори с мене и се закле пред мене,+ като каза ‘На твоето потомство+ ще дам тази земя’,+ ще изпрати своя ангел пред тебе+ и ти непременно ще вземеш жена за моя син оттам.+ 8 Но ако жената не поиска да дойде с тебе, тогава ще бъдеш освободен от своята клетва.+ Само не бива да връщаш сина ми там!“ 9 Тогава служителят сложи ръката си под бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него, че ще направи така.+

10 И служителят взе десет камили от камилите на своя господар и приготви за своето пътуване всякакви отбрани дарове от притежанията на своя господар.+ После тръгна на път към Месопотамия, към града на Нахор. 11 Като пристигна там, той накара камилите да легнат край един кладенец извън града.+ Беше привечер, времето, когато жените обикновено излизаха да си наливат вода.+ 12 И той каза: „Йехова, Боже на моя господар Авраам,+ моля те, направи така, че да имам успех днес, и прояви милост*+ към моя господар Авраам!+ 13 Ето, аз се намирам край кладенец с вода и дъщерите на жителите на този град излизат навън, за да си налеят вода.+ 14 Нека младата жена, на която кажа ‘Моля те, свали стомната си, за да мога да пия’, и която отговори ‘Пий, и ще дам вода и на камилите ти да пият’, да бъде тази, която си определил за служителя си+ Исаак. И по това ми позволи да разбера, че проявяваш милост към моя господар!“+

15 И ето, още докато той говореше,+ от града със стомна на рамо+ излезе Ревека, дъщерята на Ватуил,+ синът на Мелха,+ съпругата на Нахор,+ Авраамовият брат. 16 И младата жена беше много хубава,+ беше девица и никой мъж още не беше имал сексуални отношения с нея.+ Тя слезе до кладенеца, напълни стомната си и после се върна горе. 17 Без да се бави, служителят изтича насреща ѝ и каза: „Моля те, дай ми глътка вода от стомната си!“+ 18 А тя му каза: „Пий, господарю!“ И като свали бързо стомната от рамото си и я държеше в ръка, му даде да пие.+ 19 Когато той пи достатъчно, тя каза: „И за камилите ти ще извадя вода, докато се напият.“+ 20 И като изпразни бързо водата от стомната си в поилото, изтича до кладенеца да извади още вода, после още веднъж и още веднъж,+ и не престана да вади вода, докато не напои всичките му камили. 21 През цялото това време смаяният мъж я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да разбере дали Йехова е благословил пътуването му с успех, или не.+

22 И когато камилите бяха напоени, мъжът извади една златна халка за нос,+ тежка половин сикъл, и две гривни+ за нейните ръце, тежки десет сикъла злато, 23 и попита: „Моля те, кажи ми чия дъщеря си! Има ли в дома на баща ти място да пренощуваме?“+ 24 А тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил,+ синът на Мелха, когото тя роди на Нахор.“+ 25 И добави: „Имаме и слама, и много храна за камилите, имаме и място за пренощуване.“+ 26 Тогава мъжът се поклони, падайки по очи пред Йехова,+ 27 и каза: „Да бъде благословен Йехова,+ Богът на моя господар Авраам, който не оттегли от господаря ми своята милост и вярност! Йехова ме водеше по пътя ми към дома на братята на моя господар!“+

28 И младата жена изтича в дома на майка си, за да разкаже за случилото се. 29 А Ревека имаше брат, който се казваше Лаван.+ И Лаван изтича при мъжа, който седеше до кладенеца извън града. 30 Като видя халката за нос и гривните+ на ръцете на сестра си и като чу думите на сестра си Ревека, която казваше „Този мъж ми каза това и това“, Лаван отиде при мъжа, и ето, той стоеше при камилите край кладенеца. 31 И без да се бави, той му каза: „Ела ти, когото Йехова е благословил!+ Защо стоиш тук, след като аз вече приготвих къщата и направих място за камилите?“ 32 Тогава мъжът дойде и влезе в къщата, а той разтовари камилите, даде им слама и храна и донесе вода, за да бъдат измити краката на мъжа и на онези, които бяха с него.+ 33 После донесоха на мъжа да яде, но той каза: „Няма да ям, докато не кажа каквото имам да казвам.“ Затова Лаван каза: „Говори!“+

34 И той започна да говори: „Аз съм служител на Авраам.+ 35 И Йехова благослови господаря ми изобилно и го направи богат, даде му овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.+ 36 Освен това на стари години Сара, жената на моя господар, роди на моя господар син,+ на когото той ще даде всичко, което има.+ 37 Затова господарят ми ме закле, като каза: ‘Не бива да вземаш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея!+ 38 Не бива! Но ще отидеш в дома на баща ми и при моя род,+ за да вземеш жена за сина ми.’+ 39 Но аз казах на господаря си: ‘Ами ако жената не иска да дойде с мене?’+ 40 Тогава той ми каза: ‘Йехова, на когото служа*,+ ще изпрати своя ангел+ с тебе и непременно ще благослови пътя ти с успех.+ Ти трябва да вземеш за моя син жена от моя род и от дома на баща ми.+ 41 Ще бъдеш освободен от клетвата си спрямо мене, когато отидеш при моя род, и ако те не ти дадат девойката, ще бъдеш освободен от клетвата си спрямо мене.’+

42 Днес, когато стигнах до кладенеца, казах: ‘Йехова, Боже на моя господар Авраам, ако наистина благославяш с успех пътя, по който вървя,+ 43 ето, аз стоя край кладенец. Нека тогава девойката,+ която дойде да вади вода от кладенеца и на която кажа „Моля те, дай ми да пия малко вода от твоята стомна“, 44 и която ми отговори „Ето, пий, и ще извадя вода и за камилите ти“, да бъде жената, която Йехова е определил за сина на моя господар.’+

45 Още докато говорех+ това в сърцето си,+ ето, Ревека излезе от града със стомна на рамо. Тя слезе до кладенеца и извади вода.+ Тогава ѝ казах: ‘Моля те, дай ми да пия!’+ 46 Без да се бави, тя свали стомната от рамото си и каза: ‘Пий,+ а аз ще напоя и камилите ти!’ И аз пих, а тя напои и камилите. 47 После я попитах: ‘Чия дъщеря си?’+ А тя отговори: ‘Дъщеря съм на Ватуил, синът на Нахор, когото Мелха му роди.’ Тогава сложих на ноздрата ѝ халката за нос, а гривните сложих на ръцете ѝ.+ 48 И се поклоних, падайки по очи пред Йехова, и благослових Йехова, Богът на моя господар Авраам,+ който ме водеше по правилния път,+ за да взема дъщерята на брата на моя господар за жена на сина му. 49 И ако искате да проявите милост и вярност спрямо моя господар,+ кажете ми! Но ако не искате, пак ми кажете, за да реша дали да тръгна наляво или надясно.“+

50 Тогава Лаван и Ватуил отговориха с думите: „Всичко това е от Йехова.+ Ние не можем да ти кажем нито ‘да’, нито ‘не’.+ 51 Ето, Ревека е пред тебе. Вземи я и върви, и нека тя стане жена на сина на твоя господар, точно както е казал Йехова!“+ 52 И когато чу думите им, служителят на Авраам веднага падна по очи пред Йехова.+ 53 И служителят извади сребърни и златни предмети и дрехи и ги даде на Ревека, даде също хубави дарове на брат ѝ и на майка ѝ.+ 54 След това те ядоха и пиха, той и мъжете, които бяха с него, и пренощуваха там, а на сутринта станаха.

И той каза: „Позволете ми да се върна при господаря си!“+ 55 Тогава братът на Ревека и майка ѝ казаха: „Нека младата жена остане с нас поне десет дни! След това може да върви.“ 56 Но той им каза: „Недейте да ме задържате! Нали виждате, че Йехова благославя пътя ми с успех.+ Позволете ми да отида при господаря си!“+ 57 А те казаха: „Нека извикаме младата жена и нека чуем какво ще каже тя!“+ 58 И те извикаха Ревека и я попитаха: „Искаш ли да тръгнеш с този човек?“ Тя каза: „Искам.“+

59 Тогава те позволиха на сестра си Ревека+ и на жената, която я беше кърмила като малка,+ както и на служителя на Авраам и мъжете, които бяха с него, да тръгнат на път. 60 И благословиха Ревека с думите: „О, сестро наша, нека от тебе произлязат хиляди пъти по десет хиляди и нека твоето потомство завладее портите* на онези, които го мразят!“+ 61 После Ревека и нейните прислужници+ се приготвиха, качиха се на камилите+ и тръгнаха след мъжа. Така служителят на Авраам взе Ревека и си отиде.

62 И ето, Исаак се връщаше по пътя, който водеше към Вир–лахай–рои,+ защото живееше в областта Негев.+ 63 Исаак беше излязъл в полето надвечер, за да размишлява.+ И като вдигна очи, видя, че идват камили. 64 Когато Ревека вдигна очи, видя Исаак и слезе бързо от камилата. 65 И попита служителя: „Кой е този мъж, който идва насам през полето?“ Служителят отговори: „Това е господарят ми.“ Тогава тя взе покривало и се покри с него.+ 66 И служителят разказа на Исаак всичко, което беше свършил. 67 След това Исаак заведе Ревека в шатъра на майка си Сара.+ Така той взе Ревека и тя му стана жена.+ И Исаак я обикна силно+ и така намери утеха след смъртта на майка си.+

25 А Авраам се ожени отново и жена му се казваше Хетура.+ 2 След време тя му роди Земран, Йоксан, Мадан, Мадиам,+ Есвок и Шуах.+

3 И на Йоксан му се родиха Сава+ и Дедан.+

А от Дедан произлязоха Асур, Латус и Лаом*.

4 Синовете на Мадиам бяха Гефа,+ Ефер, Ханох, Авида и Елдага.+

Всички тези бяха синове на Хетура.

5 И Авраам даде на Исаак всичко, което имаше,+ 6 но на синовете, които имаше от наложниците*, Авраам даде дарове.+ И още преди смъртта си ги изпрати на изток, далече от Исаак,+ в източната земя.+ 7 И Авраам живя общо сто седемдесет и пет години. 8 И Авраам издъхна и умря в дълбока старост, стар и удовлетворен от живота, и отиде при прадедите си.+ 9 Исаак и Исмаил, неговите синове, го погребаха в пещерата Махпелах, в имота на Ефрон, синът на хета Сохар, която е срещу Мамре,+ 10 в имота, който Авраам купи от синовете на Хет. Там беше погребан Авраам, а също и жена му Сара.+ 11 След смъртта на Авраам Бог продължи да благославя неговия син Исаак,+ а Исаак живееше близо до Вир–лахай–рои.+

12 Ето повествованието за живота* на Исмаил,+ синът на Авраам, когото египтянката Агар, робинята на Сара, роди на Авраам.+

13 Ето имената на синовете на Исмаил, изброени по име и според родовете им: Наваиот,+ първородният син на Исмаил, след него Кидар,+ Адвеил, Мавсам,+ 14 Масма, Дума, Маса, 15 Адад,+ Тема,+ Йетур, Нафис и Кедма.+ 16 Това са синовете на Исмаил и техните имена според селищата им и според оградените им станове:+ дванайсет предводители според родовете им.+ 17 А Исмаил живя общо сто трийсет и седем години. След това той издъхна и умря, и отиде при прадедите си.+ 18 А неговите потомци разпъваха шатрите си в областта, която се простираше от Хавила,+ близо до Сур,+ който е пред Египет, чак до Асирия. Те се установиха до всички свои братя.+

19 Ето повествованието за живота* на Исаак, синът на Авраам.+

На Авраам му се роди Исаак. 20 И Исаак беше на четирийсет години, когато се ожени за Ревека, дъщерята на сириеца+ Ватуил+ от Падан–арам, сестрата на сириеца Лаван. 21 И Исаак настоятелно се молеше на Йехова, особено за жена си,+ защото беше безплодна.+ И Йехова послуша неговите настоятелни молби,+ и жена му Ревека забременя. 22 Но синовете в нея започнаха да се борят един с друг,+ така че тя каза: „Ако така ще бъде и занапред, защо да живея?“ Затова тя отиде да потърси съвет от Йехова.+ 23 И Йехова ѝ каза: „Два народа са в утробата ти+ и два народа ще се отделят от утробата ти,+ и единият народ ще бъде по–силен от другия,+ и по–старият ще служи на по–младия.“+

24 И когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.+ 25 И първият излезе червен и цялото му тяло беше като дреха от козина,+ затова го нарекоха Исав*.+ 26 След това излезе и брат му и ръката му държеше петата на Исав,+ затова Исаак го нарече Яков*.+ А Исаак беше на шейсет години, когато Ревека ги роди.

27 И момчетата пораснаха — Исав стана умел ловец+ и постоянно беше някъде по полето*, а Яков беше безукорен*+ човек и живееше в шатри.+ 28 Исаак обичаше Исав, защото той му носеше дивеч за ядене, докато Ревека обичаше Яков.+ 29 Веднъж Яков готвеше някакво ядене, когато Исав се прибра от полето уморен. 30 Исав каза на Яков: „Бързо, дай ми малко от червеното, от това червеното там, защото съм уморен!“ Поради това той беше наречен Едом*.+ 31 Тогава Яков каза: „Първо ми продай своето право на първороден син!“+ 32 А Исав отговори: „Виж, аз съм на умиране! За какво ми е някакво си първородство?!“ 33 Яков продължи: „Първо се закълни пред мене!“+ И той се закле пред Яков и му продаде правото си на първороден син.+ 34 Тогава Яков даде на Исав хляб и ядене от леща и той яде и пи.+ После стана и си отиде. Така Исав презря първородството.+

26 И в земята настъпи глад, след предишния глад, който беше по времето на Авраам,+ така че Исаак тръгна към Герар, за да отиде при Авимелех, царят на филистимците.+ 2 Тогава Йехова му се яви и му каза:+ „Не отивай в Египет! Разпъни шатрите си в земята, която ти показвам!+ 3 Живей като пришелец в тази земя+ и аз винаги ще бъда с тебе и ще те благославям, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тези земи+ и ще изпълня клетвата, която дадох на твоя баща Авраам+ — 4 ‘Ще направя потомството ти многобройно като звездите на небето и ще дам на потомството ти всички тези земи.+ И чрез твоето потомство ще бъдат благословени* всички народи на земята’,+ — 5 защото Авраам послуша гласа ми и постъпваше според моите изисквания, като спазваше моите заповеди, постановления и закони.“+ 6 Така Исаак остана да живее в Герар.+

7 Но когато местните мъже го разпитваха за жена му, той винаги казваше „Тя е моя сестра“+ и се страхуваше да каже „Моя жена е“, защото си мислеше „Да не би местните мъже да ме убият заради Ревека“, тъй като тя беше красива жена.+ 8 И понеже той остана там повече време, веднъж когато Авимелех, царят на филистимците, гледаше през прозореца, видя как Исаак се забавлява с жена си Ревека.+ 9 Авимелех незабавно извика Исаак и каза: „Та тя е твоя жена! Защо каза ‘Тя е моя сестра’?“ Тогава Исаак му отговори: „Казах това, за да не бъда убит заради нея.“+ 10 Но Авимелех продължи: „Какво ни направи?+ Още малко и някой от мъжете сигурно щеше да легне с твоята жена и ти щеше да навлечеш вина върху нас!“+ 11 Тогава Авимелех заповяда на всички хора следното: „Който посегне на този човек и на жена му, ще бъде наказан със смърт!“

12 После Исаак зася ниви в тези земи+ и през тази година събра стократно повече от посятото,+ понеже Йехова го благославяше.+ 13 Така Исаак забогатя, и продължаваше да събира богатство, докато стана много богат.+ 14 И имаше много стада овце и говеда, и много служители,+ така че филистимците започнаха да му завиждат.+

15 И филистимците засипаха всички кладенци, които служителите на баща му Авраам бяха изкопали по времето на баща му,+ и ги напълниха с пръст.+ 16 Накрая Авимелех каза на Исаак: „Премести се оттук, защото стана много по–силен от нас!“+ 17 Така че Исаак се премести оттам и разпъна шатрите си в речната долина* Герар,+ като се установи там. 18 И Исаак изкопа отново кладенците за вода, които бяха изкопани по времето на баща му Авраам и които филистимците бяха засипали с пръст след смъртта на Авраам.+ И Исаак започна да ги нарича отново със същите имена, с които ги беше наричал баща му.+

19 И когато започнаха да копаят в речната долина, служителите на Исаак намериха кладенец с прясна вода. 20 А пастирите от Герар започнаха да се карат с пастирите на Исаак,+ като казваха: „Водата е наша!“ Затова Исаак нарече този кладенец Есек*, защото те се караха с него. 21 И те изкопаха друг кладенец, но и за него избухна разпра. Затова той го нарече Ситна*. 22 По–късно той се премести оттам и изкопа друг кладенец,+ но вече нямаше кавга заради него, така че го нарече Роовот* и каза: „Защото сега Йехова ни даде достатъчно място+ и ни направи плодовити в тази земя.“+

23 После оттам той отиде във Вирсавее.+ 24 И Йехова му се яви същата нощ и му каза: „Аз съм Богът на твоя баща Авраам.+ Не се страхувай,+ защото съм с тебе, и заради служителя си Авраам ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство!“+ 25 Затова Исаак построи там олтар и призова* името на Йехова.+ И шатъра си разпъна там,+ а служителите му изкопаха там кладенец.

26 След време при него от Герар дойде Авимелех, заедно с доверения си приятел Ахузат и с военачалника си Фихол.+ 27 И Исаак ги попита: „Защо дойдохте при мене, щом ме мразехте и ме изгонихте от вашето място?“+ 28 А те отговориха: „Виждаме ясно, че Йехова е с тебе.+ Затова решихме да те помолим така: ‘Нека да се обвържем с клетва,+ клетва между нас и тебе, и нека да сключим договор с тебе,+ 29 та да не ни направиш нищо лошо, както и ние не те докоснахме, а постъпихме добре с тебе, като те оставихме да си отидеш с мир.+ Ти си онзи, когото Йехова благославя!’“+ 30 Тогава Исаак направи угощение за тях и те ядоха и пиха.+ 31 На следващата сутрин станаха рано и си дадоха клетва един на друг.+ След това Исаак ги изпрати и те си тръгнаха с мир.+

32 И ето, на същия ден служителите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който бяха изкопали,+ като му казаха: „Намерихме вода!“ 33 И той го нарече Савее*. Затова името на града и до днес е Вирсавее*.+

34 А когато Исав стана на четирийсет години, се ожени за Юдита, дъщерята на хета Веири, и за Васемата, дъщерята на хета Елон.+ 35 И те вгорчаваха живота* на Исаак и Ревека.+

27 И ето, когато остаря и очите му отслабнаха толкова много, че вече не можеше да вижда,+ Исаак повика по–възрастния си син Исав и му каза:+ „Сине!“ А той отговори: „Ето ме!“ 2 Исаак продължи: „Ето, вече съм стар+ и не знам в кой ден ще умра.+ 3 Затова още сега вземи своите принадлежности, колчанът и лъкът, и излез на полето да уловиш дивеч за мене!+ 4 После ми приготви вкусно ястие, каквото обичам, и ми го донеси, за да ям и да те благослови душата ми, преди да умра!“+

5 Но Ревека слушаше, докато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.+ 6 И Ревека каза на сина си Яков:+ „Ей сега чух как баща ти говореше с брат ти Исав и му каза: 7 ‘Донеси ми дивеч и ми приготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Йехова, преди да умра!’+ 8 И сега, сине, послушай думите ми и направи както ти казвам!+ 9 Отиди, моля те, при стадото и ми донеси две хубави ярета, за да приготвя от тях вкусно ястие за баща ти, каквото той обича! 10 След това го занеси на баща си, за да яде и да те благослови, преди да умре.“

11 Но Яков каза на майка си Ревека: „Само че моят брат Исав е космат човек, а аз не съм такъв.+ 12 Ами ако баща ми ме опипа с ръка?+ Тогава ще си помисли, че му се подигравам,+ и ще си докарам проклятие, а не благословия!“+ 13 А майка му отговори: „Сине, нека проклятието дойде върху мене вместо върху тебе!+ Само послушай думите ми и отиди, донеси ми ги!“+ 14 Така той отиде, взе ги и ги донесе на майка си, а тя приготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 След това Ревека взе от дрехите на по–възрастния си син Исав,+ взе най–хубавите дрехи, които имаше при себе си вкъщи,+ и облече с тях по–младия си син Яков.+ 16 А с кожите на яретата уви ръцете му и голата част на шията му.+ 17 После даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, които беше приготвила.+

18 И той отиде при баща си и каза: „Татко!“ А баща му отговори: „Ето ме! Кой си ти, сине?“ 19 И Яков каза на баща си: „Аз съм Исав, първородният ти син.+ Направих каквото ми поръча. Моля те, надигни се и седни да хапнеш от моя дивеч, за да ме благослови душата ти!“+ 20 Тогава Исаак попита сина си: „Сине, как успя да го намериш толкова бързо?“ А той отговори: „Понеже Йехова, твоят Бог, направи така, че животното да излезе пред мене.“ 21 Тогава Исаак каза на Яков: „Моля те, сине, ела по–близо, за да те опипам с ръка и да разбера наистина ли си моят син Исав, или не си!“+ 22 Така че Яков се приближи до баща си Исаак и той го опипа с ръка, после каза: „Гласът е гласът на Яков, но ръцете са ръцете на Исав.“+ 23 И не го разпозна, понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. Така че Исаак го благослови.+

24 После попита: „Наистина ли си моят син Исав?“ А той отговори: „Да, аз съм Исав.“+ 25 Тогава Исаак каза: „Дай ми да ям от онова, което си уловил, сине мой, за да те благослови душата ми!“+ Тогава Яков му даде ястието и той яде, даде му и вино и той пи от него. 26 Тогава баща му Исаак му каза: „Сине, моля те, ела по–близо и ме целуни!+ 27 И той се приближи и го целуна, така че Исаак усети мириса на дрехите му.+ И го благослови, като каза:

„Ето, мирисът на сина ми е като мириса на полето, което Йехова е благословил. 28 Нека истинският Бог ти дава роса от небесата+ и плодородна земя,+ изобилие от зърно и от младо вино!+ 29 Нека ти служат народи и нека ти се покланят племена!+ Бъди господар на братята си и нека синовете на майка ти се покланят пред тебе!+ Нека бъде постигнат от проклятие всеки, който те проклина, и нека бъде благословен всеки, който те благославя!“+

30 Но ето, веднага щом Исаак благослови Яков и веднага щом Яков си тръгна от баща си Исаак, брат му Исав се върна от лова си.+ 31 Той също приготви вкусно ястие. После го донесе на баща си и му каза: „Стани, татко, и яж от дивеча, който синът ти улови, за да ме благослови душата ти!“+ 32 Но баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ А той отговори: „Аз съм твоят син, първородният ти син, Исав.“+ 33 И Исаак се развълнува много и силно разтреперан, каза: „Тогава кой беше онзи, който улови дивеч и ми го донесе, та ядох от всичко приготвено, преди ти да дойдеш, и го благослових? Върху него ще остане благословията ми!“+

34 Когато чу думите на баща си, Исав заплака горчиво със силен глас и каза на баща си:+ „И мене ме благослови, татко!“+ 35 Но той отвърна: „Брат ти дойде с хитрост, за да получи благословията, предназначена за тебе!“+ 36 А Исав каза: „Нима не е това причината да е наречен Яков*? Та той наистина ме измества вече два пъти:+ взе ми първородството,+ а сега ми взе и благословията!“+ После добави: „Не си ли запазил благословия и за мене?“ 37 Но Исаак отговори на Исав с думите: „Ето, аз го поставих да бъде твой господар+ и определих да му служат всички негови братя,+ и му дадох зърно и младо вино.+ Какво друго бих могъл да направя за тебе, сине?“

38 Тогава Исав каза на баща си: „Само една благословия ли имаш, татко? Благослови ме, благослови и мене, татко!“+ И облян в сълзи, Исав заплака с глас.+ 39 А Исаак му отговори с думите:

„Ето, ще живееш далече от плодородната земя, далече от небесната роса.+ 40 Ще живееш от своя меч+ и ще служиш на брат си.+ Но ще стане така, че ще се възпротивиш и ще хвърлиш ярема му от врата си.“+

41 Но Исав намрази Яков заради благословията, с която баща му го беше благословил,+ и Исав казваше в сърцето си:+ „Наближават дните, когато ще жалеем за баща ми.+ След това ще убия брат си Яков.“+ 42 Когато казаха на Ревека думите на по–възрастния ѝ син Исав, тя веднага изпрати хора да извикат по–младия ѝ син Яков и му каза: „Виж сега! Брат ти Исав се утешава с мисълта, че ще те убие.+ 43 Затова, сине, послушай думите ми и се приготви,+ и бягай в Харан при моя брат Лаван!+ 44 И остани да живееш при него известно време, докато не утихне яростта на брат ти,+ 45 докато гневът му не се отвърне от тебе и той не забрави как постъпи с него!+ Тогава ще изпратя хора да те повикат да си дойдеш оттам. Защо да ви изгубя и двамата в един ден?“

46 След това Ревека каза на Исаак: „Животът ми опротивя заради дъщерите на Хет!+ Ако Яков също се ожени за някоя от дъщерите на Хет като тези, за някоя от дъщерите на тази земя, тогава за какво ми е да живея?“+

28 Тогава Исаак повика Яков, благослови го и му нареди следното: „Недей да си вземаш жена от дъщерите на Ханаан!+ 2 Тръгни на път и отиди в Падан–арам, в дома на Ватуил, бащата на твоята майка, и оттам си вземи жена от дъщерите на Лаван, братът на твоята майка!+ 3 И Всемогъщият Бог ще те благослови и ще те направи плодовит, ще ти даде многобройно потомство, така че от тебе ще произлязат множество народи.+ 4 И Бог ще даде на тебе благословията на Авраам,+ на тебе и на твоето потомство заедно с тебе,+ за да завладееш земята, в която живееш като пришелец+ и която Бог е дал на Авраам.“+

5 Така Исаак изпрати Яков на път и той тръгна за Падан–арам, при сина на сириеца Ватуил,+ при Лаван, който беше брат на Ревека,+ майката на Яков и Исав.+

6 Когато Исав видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан–арам, за да си вземе жена оттам, и че когато го благослови, му нареди „Недей да си вземаш жена от дъщерите на Ханаан“,+ 7 и че Яков послуша баща си и майка си и тръгна за Падан–арам,+ 8 тогава Исав разбра, че дъщерите на Ханаан не са по волята на баща му Исаак.+ 9 Затова Исав отиде при Исмаил* и освен жените, които вече имаше,+ си взе за жена Маелет, дъщерята на Авраамовия син Исмаил, сестрата на Наваиот.

10 А Яков продължи по пътя си от Вирсавее към Харан.+ 11 След време стигна до едно подходящо за пренощуване място и реши да остане там, защото слънцето вече беше залязло. И той взе един от камъните на това място, за да си го подложи под главата, и легна да спи там.+ 12 И започна да сънува:+ Ето, на земята стоеше стълба, чийто връх стигаше до небесата, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.+ 13 И ето, над нея стоеше Йехова, който каза:+

„Аз съм Йехова, Богът на твоя баща Авраам и Богът на Исаак.+ Ще дам на тебе и на твоето потомство тази земя и мястото, върху което лежиш.+ 14 Твоето потомство ще стане многобройно като песъчинките на земния пясък+ и потомците ти ще се разширят на запад и на изток, на север и на юг.+ Чрез тебе и чрез твоето потомство ще бъдат благословени* всичките народи на земята.+ 15 И аз ще бъда с тебе и ще те пазя по целия път, по който вървиш, и ще те върна в тази земя,+ защото няма да те оставя, докато не направя всичко, което ти казах.“+

16 Тогава Яков се събуди от съня си и каза: „Наистина, Йехова е на това място, а аз не знаех!“ 17 Много изплашен, той добави:+ „Какъв страх вдъхва това място!+ Няма съмнение, че това е домът на Бога+ и небесната порта!“ 18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който беше подложил под главата си, изправи го като паметен стълб и изля маслиново масло върху горната му част.+ 19 После нарече това място Ветил*,+ а преди това градът се наричаше Луз.+

20 И Яков даде обет,+ като каза: „Ако Бог продължава да бъде с мене и ме пази по пътя, по който вървя, и ми даде хляб, за да ям, и дрехи, за да се обличам,+ 21 и аз наистина се върна благополучно в дома на своя баща, тогава Йехова ще покаже, че е мой Бог.+ 22 Този камък, който изправих като паметен стълб, ще стане дом на Бога.+ Що се отнася до всичко, което ще ми дадеш, от него аз ще ти дам десятък.“+

29 След това Яков тръгна и продължи по пътя си към жителите на източната земя.+ 2 И като погледна, ето, на полето имаше кладенец и три стада овце лежаха около него, тъй като обикновено от този кладенец бяха напоявани стадата.+ И върху отвора на кладенеца+ имаше голям камък. 3 Щом там се съберяха всички стада, хората отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата, после пак връщаха камъка на мястото му върху отвора на кладенеца.

4 И Яков ги попита: „Откъде сте, братя мои?“ А те отговориха: „От Харан.“+ 5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Лаван,+ внукът на Нахор?“+ И те казаха: „Познаваме го.“ 6 А той ги попита: „Добре ли е той?“+ И те отвърнаха: „Добре е. Ето, дъщеря му Рахил+ идва с овцете!“+ 7 А той каза: „Денят още не е превалил. Не е време за прибиране на стадата. Дайте на овцете вода да пият и ги заведете на паша!“+ 8 Но те казаха: „Не ни е позволено да правим това, докато не се съберат всички стада — чак тогава отместват камъка от отвора на кладенеца. Тогава можем да напоим овцете.“

9 Още докато той говореше с тях, дойде Рахил+ с овцете, които принадлежаха на баща ѝ, защото тя ги пасеше.+ 10 И когато видя Рахил, дъщерята на Лаван, братът на майка му, и овцете на Лаван, братът на майка му, Яков веднага се приближи, отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на Лаван, братът на майка му.+ 11 Тогава Яков целуна+ Рахил и заплака с глас.+ 12 И Яков каза на Рахил, че е роднина*+ на баща ѝ и е син на Ревека. А тя изтича и каза на баща си.+

13 И стана така, че щом чу вестта за Яков, синът на сестра му, Лаван изтича да го посрещне.+ И като го прегърна и го целуна, го заведе в къщата си.+ И Яков разказа всичко на Лаван. 14 След това Лаван му каза: „Ние наистина сме една кръв с тебе.“*+ И Яков остана при него цял месец.

15 След това Лаван каза на Яков: „Трябва ли, понеже си ми роднина,+ да ми работиш без заплащане?+ Кажи ми каква да бъде заплатата ти?“+ 16 А Лаван имаше две дъщери. По–възрастната се казваше Лия,+ а по–младата Рахил. 17 И очите на Лия нямаха блясък, докато Рахил+ беше стройна и красива.+ 18 И Яков беше обикнал Рахил. Затова той каза: „Готов съм да ти работя седем години за твоята по–млада дъщеря, Рахил.“+ 19 А Лаван отговори: „За мене е по–добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на другиго.+ Остани при мене.“ 20 И Яков работи седем години за Рахил,+ но заради любовта, която изпитваше към нея, те му се сториха като няколко дни.+

21 След това Яков каза на Лаван: „Времето на моята работа свърши, дай ми сега жена ми, за да имам отношения с нея!“+ 22 Тогава Лаван събра всичките жители на това място и направи угощение.+ 23 Но вечерта той взе дъщеря си Лия и я заведе при Яков, за да има сексуални отношения с нея. 24 Освен това Лаван даде на дъщеря си Лия своята робиня Зелфа,+ за да бъде нейна робиня. 25 И ето, на сутринта Яков видя, че това беше Лия! И каза на Лаван: „Какво направи ти? Не ти ли работих за Рахил? Защо тогава ме измами?“+ 26 Лаван отвърна: „В нашето място няма обичай да се прави така — да се дава по–младата преди първородната. 27 Сега отпразнувай+ докрай седмицата с тази жена. След това ще ти дам и другата за работата, която ще ми работиш още седем години.“+ 28 И Яков направи така и отпразнува докрай седмицата с тази жена, след което Лаван му даде за жена и дъщеря си Рахил. 29 Освен това Лаван даде и своята робиня Вала+ на дъщеря си Рахил, за да бъде нейна робиня.

30 Тогава Яков имаше сексуални отношения и с Рахил. И неговата любов към Рахил беше по–голяма, отколкото любовта му към Лия.+ И Яков работи при Лаван още седем години.+ 31 Когато видя, че Лия не беше обичана*, Йехова позволи тя да има деца*,+ но Рахил беше безплодна.+ 32 И Лия забременя, роди син и го нарече Рувим*,+ като каза: „Понеже Йехова видя злочестината+ ми и сега моят съпруг ще ме обикне.“ 33 И тя отново забременя и роди син, и каза: „Понеже Йехова чу,+ че не съм обичана, ми даде и този син.“ Затова тя го нарече Симеон*.+ 34 И тя пак забременя и роди син, и каза: „Този път моят съпруг ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова той беше наречен Леви*.+ 35 И тя забременя още веднъж и роди син, и каза: „Този път ще отдам възхвала на Йехова.“ Затова тя го нарече Юда*.+ След това Лия спря да ражда за известно време.

30 Като видя, че не ражда деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков:+ „Дай ми деца, иначе ще умра!“+ 2 Тогава Яков се разгневи на Рахил и каза:+ „Да не би аз да съм на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?“+ 3 А тя каза: „Ето робинята ми Вала.+ Легни с нея, за да роди тя на моите колене, та чрез нея и аз да имам деца.“+ 4 И тя даде своята робиня Вала на Яков, за да му бъде жена, и Яков имаше сексуални отношения с нея.+ 5 И Вала забременя и след време роди син на Яков.+ 6 Тогава Рахил каза: „Бог е моят съдия+ — той чу гласа ми и ми даде син.“ Затова тя го нарече Дан*.+ 7 И Вала, робинята на Рахил, забременя още веднъж и след време роди втори син на Яков. 8 Тогава Рахил каза: „Голяма борба водих със сестра си. И победих!“ Затова тя го нарече Нефталим*.+

9 Като видя, че вече не ражда деца, Лия взе своята робиня Зелфа и я даде за жена на Яков.+ 10 След време Зелфа, робинята на Лия, роди син на Яков. 11 Тогава Лия каза: „Каква сполука!“ Затова тя го нарече Гад*.+ 12 После Зелфа, робинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава Лия каза: „Колко съм щастлива! Жените ще ме смятат за щастлива.“+ Затова тя го нарече Асир*.+

14 А в дните на жетвата на пшеницата+ Рувим+ излезе на полето и като намери плодове на мандрагора, ги занесе на майка си Лия. Тогава Рахил каза на Лия: „Моля те, дай ми от мандрагоровите плодове+ на своя син!“ 15 А тя ѝ отговори: „Малко ли ти е, че ми взе мъжа,+ та сега искаш да вземеш и мандрагоровите плодове на сина ми?“ Тогава Рахил каза: „Нека той легне с тебе днес, в замяна на мандрагоровите плодове на твоя син!“

16 Когато вечерта Яков се прибираше от полето,+ Лия излезе да го посрещне и му каза: „С мене ще бъдеш тази нощ, защото те наех в замяна на мандрагоровите плодове на сина си!“ Така че тази нощ той легна с нея.+ 17 И Бог чу Лия и ѝ отговори, и тя забременя и след време роди на Яков пети син.+ 18 Тогава Лия каза: „Бог ми плати възнаграждение на наемник, защото дадох робинята си на своя мъж.“ Затова тя го нарече Исахар*.+ 19 После Лия забременя още веднъж и след време роди шести син на Яков.+ 20 Тогава Лия каза: „Бог ми даде много хубав дар. Най–после мъжът ми ще ме приеме*,+ защото му родих шестима синове.“+ Затова тя го нарече Завулон*.+ 21 След това тя роди дъщеря и я нарече Дина.+

22 Накрая Бог си спомни за Рахил и Бог я чу и ѝ отговори, като позволи тя да има деца*.+ 23 И тя забременя и роди син. И каза: „Бог премахна срама ми!“+ 24 Затова тя го нарече Йосиф*,+ като каза: „Йехова ми даде още един син.“

25 И веднага след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да си отида в моето място и в моята страна!+ 26 Дай ми жените и децата ми, за които ти работих, за да мога да си вървя. Защото знаеш колко ти работих!“+ 27 Тогава Лаван му каза: „Ако съм придобил благоволение в твоите очи, остани при мене — по поличбите разбрах, че Йехова ме благославя заради тебе!“+ 28 И добави: „Сам си определи заплатата и аз ще ти давам толкова!“+ 29 А той му каза: „Знаеш добре колко много работих за тебе и как се грижих за добитъка ти,+ 30 и че малкото, което имаше, преди да дойда аз, се увеличи многократно, защото Йехова те благослови, откакто дойдох аз.+ Но кога най–после ще направя нещо и за своя дом?“+

31 Тогава той попита: „Какво да ти дам?“ А Яков му отговори: „Не ми давай нищо!+ Направи за мене това, което ще ти кажа, и пак ще паса стадата ти.+ Ще продължа да ги пазя.+ 32 Днес ще мина през цялото ти стадо. Отдели от него всяка овца, която е шарена или на петна, и всеки тъмнокафяв овен от младите овни, и всяка коза, която е шарена или на петна. Нека те бъдат заплатата ми отсега нататък.+ 33 И моята честност ще свидетелства за мене, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми+ — всяка коза, която не е шарена или на петна, и всеки измежду младите овни, който не е тъмнокафяв, и е при мене, е нещо откраднато.“+

34 А Лаван каза: „Добре! Нека бъде както ти каза!“+ 35 Още на същия ден той отдели ивичестите и шарените козли и петнистите и шарените кози, всяка, по която имаше бяло, а също и всеки тъмнокафяв измежду младите овни, и ги предаде в ръцете на синовете си. 36 След това се отдалечи на разстояние колкото три дни път от Яков, а Яков пасеше останалите Лаванови стада.

37 Тогава Яков взе зелени пръчки от дървото сторакс,+ от бадем+ и от чинар+ и ги нашари с бели ивици, като обели кората им на места, така че отдолу се виждаше бялото на пръчките.+ 38 Накрая той сложи пръчките, които беше обелил, пред стадото в коритата, в поилата,+ където животните идваха на водопой, та времето им за разплод да настъпи пред тях, когато дойдат да пият вода.

39 Така, когато беше времето им за разплод, животните бяха пред пръчките и стадата раждаха ивичести, шарени и петнисти животни.+ 40 И Яков отдели младите овни, след това завъртя стадата така, че да гледат само към ивичестите и тъмнокафявите животни в стадата на Лаван. После отдели своите стада и не ги смесваше със стадата на Лаван. 41 И винаги ставаше така, че когато на силните+ животни им беше времето за разплод, Яков слагаше пръчките в коритата+ пред очите на стадата, за да виждат пръчките, когато им дойде времето за разплод. 42 Но когато животните бяха слаби, той не ги слагаше там. Така слабите животни винаги бяха на Лаван, а силните на Яков.+

43 И Яков ставаше все по–богат и по–богат, и притежаваше големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.+

31 След време той чу синовете на Лаван да говорят: „Яков заграби всичко, което принадлежеше на баща ни. Той е натрупал цялото си богатство от онова, което принадлежи на баща ни.“+ 2 И по лицето на Лаван Яков виждаше, че той вече не е така добре настроен към него, както беше преди.+ 3 Накрая Йехова каза на Яков: „Върни се в земята на бащите си и на роднините си,+ и аз ще продължа да бъда с тебе!“+ 4 Тогава Яков изпрати хора да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му 5 и им каза:

„По лицето на баща ви виждам, че вече не е така добре настроен към мене, както беше преди,+ но Богът на моя баща е с мене.+ 6 Вие знаете, че работих на баща ви с цялата си сила.+ 7 А баща ви си играеше с мене и промени заплащането ми десет пъти, но Бог не му позволи да ми навреди.+ 8 Щом той казваше ‘Петнистите ще ти бъдат заплатата’, цялото стадо раждаше петнисти животни. Ако обаче кажеше ‘Ивичестите ще ти бъдат заплатата’, цялото стадо раждаше ивичести животни.+ 9 Така Бог отне цялото стадо от баща ви и го даде на мене.+ 10 И ето, веднъж, когато беше времето за разплод, в съня+ си аз вдигнах очи и видях, че козлите, които заплодяваха козите, бяха ивичести, петнисти и шарени.+ 11 Тогава ангелът на истинския Бог ми каза в съня ‘Якове!’, а аз отговорих ‘Ето ме!’.+ 12 И той продължи: ‘Моля те, вдигни очи и виж, че всички козли, които заплодяват стадото, са ивичести, петнисти и шарени, защото видях всичко, което ти причинява Лаван!+ 13 Аз съм истинският Бог, който ти се яви във Ветил,+ мястото, на което помаза с маслиново масло един паметен стълб+ и даде обет пред мене.+ Сега тръгни на път, напусни тази земя и се върни в земята, в която си се родил!’“+

14 А Рахил и Лия откликнаха на тези думи, като казаха: „Нима все още имаме някакъв дял от наследството в дома на баща ни?+ 15 Нима той не ни смята за чужденки, понеже ни продаде и продължава да живее от парите, които получи за нас?+ 16 Защото цялото това богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца.+ Затова сега направи всичко, което ти е казал Бог!“+

17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камилите+ 18 и подкара цялото си стадо и всичко, каквото беше събрал,+ стадото, което беше придобил, което беше станало негово притежание в Падан–арам, за да отиде при баща си Исаак в ханаанската земя.+

19 По това време Лаван беше отишъл да стриже овцете си. А Рахил открадна терафимите*,+ които принадлежаха на баща ѝ. 20 Така Яков надхитри сириеца Лаван, като избяга, без да му каже нито дума. 21 Той избяга и премина през Реката*+ заедно с всичко, каквото притежаваше. След това тръгна* към галаадската планинска област.+ 22 По–късно, на третия ден, казаха на Лаван, че Яков е избягал. 23 Тогава Лаван взе със себе си своите хора и тръгна след него,+ като измина разстояние от седем дни път, преди да го настигне в галаадската планинска област. 24 И ето, Бог се яви на сириеца Лаван+ в сън през нощта+ и му каза: „Внимавай да не кажеш на Яков нито добро, нито лошо!“+

25 И ето, Лаван настигна Яков, когато Яков беше разпънал шатъра си в галаадската планинска област, и Лаван направи стан за хората си недалече от него. 26 Тогава Лаван каза на Яков: „Какво направи ти? Защо прибягна до хитрост и избяга с дъщерите ми, сякаш са пленници, взети с меч?+ 27 Защо трябваше да бягаш тайно, да ме измамиш и да не ми кажеш нищо, и заради това аз не можах да те изпратя на път с песни и радостни възгласи,+ с дайрета и арфи?+ 28 Нито ми даде възможност да целуна внуците си и дъщерите си.+ Наистина постъпи глупаво! 29 Ръката ми е достатъчно силна, за да ви навредя,+ но Богът на баща ти ми се яви тази нощ и ми каза: ‘Внимавай да не попречиш на Яков в пътя му!’+ 30 И ако си тръгна, понеже изпитваше силна тъга по бащиния си дом, тогава защо открадна моите богове?“+

31 Яков отговори на Лаван с думите: „Постъпих така, защото се страхувах+ и мислех, че може да ме разделиш от дъщерите си със сила. 32 Нека онзи, при когото намериш боговете си, умре!+ Пред всички претърси каквото нося със себе си и си ги вземи.“+ Но Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.+ 33 А Лаван влезе в шатъра на Яков, в шатъра на Лия и в шатъра на двете робини,+ но не ги намери. Накрая излезе от шатъра на Лия и отиде в шатъра на Рахил. 34 Но понеже беше взела терафимите, Рахил ги беше скрила в коша на женското седло, с което оседлаваха камилите, и седеше върху тях. И Лаван претърси целия шатър, но не ги намери. 35 Тогава тя каза на баща си: „Нека в очите на господаря ми+ не пламва гняв, но не мога да стана пред тебе, защото имам онова, което е обичайно при жените!“+ И той продължи да търси най–внимателно, но не намери терафимите.+

36 Тогава Яков се разгневи+ и започна да се кара с Лаван. И Яков каза на Лаван следните думи: „Какво престъпление съм извършил,+ какъв е моят грях, та ме преследваш толкова яростно?+ 37 Дали намери нещо, което принадлежи на твоя дом, след като претърси всичко, каквото е мое?+ Сложи го тук пред моите хора и пред твоите хора+ и нека те решат кой от нас двамата има право — аз или ти!+ 38 Двайсет години бях с тебе. Овцете и козите ти не помятаха+ и аз нито веднъж не ядох от овните на стадото ти. 39 Не ти носех разкъсано от дивите зверове животно,+ аз самият възстановявах загубата. Независимо дали някое животно беше откраднато през деня, или през нощта, ти го изискваше от моята ръка.+ 40 През деня ме измъчваше горещината, през нощта студът, и сънят бягаше от очите ми.+ 41 Двайсет години бях в къщата ти. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, а ти промени заплатата ми десет пъти.+ 42 Ако Богът на баща ми,+ Богът на Авраам, Онзи, от когото се боеше Исаак,+ не беше на моя страна, сега щеше да ме изпратиш с празни ръце! Бог видя злочестието ми и труда на ръцете ми, затова те порица през нощта.“+

43 На това Лаван отговори с думите: „Тези жени са мои дъщери и децата им са мои деца, и стадото е мое, всичко, което виждаш, е мое и на дъщерите ми. Мога ли да направя днес нещо срещу тях или срещу децата, които те ти родиха? 44 Хайде сега да сключим договор+ — аз и ти, и нека той бъде свидетел за споразумението между мене и тебе.“+ 45 Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметен стълб.+ 46 И каза на хората, които бяха с него: „Съберете камъни!“ И те събраха камъни и ги натрупаха на грамада.+ След това ядоха там, върху грамадата. 47 И Лаван я нарече Йегар–сахадута*, а Яков я нарече Галед*.

48 И Лаван каза: „Тази грамада е свидетел за споразумението между мене и тебе днес.“ Затова тя беше наречена Галед+ 49 и Стражева кула*, защото Лаван каза: „Нека Йехова бди като страж над споразумението между мене и тебе, когато вече няма да се виждаме един другиго!+ 50 Ако ти постъпваш зле с дъщерите ми+ и ако си вземеш други жени освен дъщерите ми, дори и това да остане скрито от очите на друг човек, ще го види Бог, който е свидетел на споразумението между мене и тебе.“+ 51 И Лаван продължи да говори на Яков: „Ето я грамадата и ето го паметния стълб, които издигнах като свидетел на споразумението между мене и тебе. 52 Тази грамада е свидетел и паметният стълб е свидетелство,+ че аз няма да премина отвъд тази грамада на поход срещу тебе и че ти няма да преминеш отвъд тази грамада и този паметен стълб на поход срещу мене, с лоши намерения.+ 53 Нека богът* на Авраам+ и богът на Нахор,+ богът* на баща им, да съди* кой от нас двамата има право.“ Но Яков се закле в Онзи, от когото се боеше баща му Исаак.+

54 След това Яков принесе жертва на планината и покани хората, които бяха с него, да ядат хляб.+ И те ядоха хляб и прекараха нощта на планината. 55 На другата сутрин Лаван стана рано и целуна+ внуците си и дъщерите си и ги благослови,+ после тръгна по пътя си, за да се върне в своето място.+

32 Що се отнася до Яков, той продължи по пътя си и го срещнаха Божии ангели.+ 2 Веднага щом ги видя, Яков каза: „Това е станът на Бога!“+ Затова той нарече това място Маханаим*.+

3 Тогава Яков изпрати пратеници+ пред себе си при своя брат Исав в сиирската земя,+ областта на едомците,+ 4 като им заповяда така: „Това ще кажете на моя господар,+ на Исав: ‘Това казва твоят служител Яков: „Живях при Лаван като пришелец и останах там дълго, досега.+ 5 Придобих бикове, магарета, овце, слуги и слугини,+ и сега искам да съобщя за това на моя господар, за да придобия благоволение в твоите очи.“’“+

6 След време пратениците се върнаха при Яков и казаха: „Бяхме при брат ти Исав и сега той, заедно с четиристотин мъже, идва насреща ти.“+ 7 И Яков много се изплаши и обезпокои,+ затова раздели на два стана хората, които бяха с него, овцете, козите, говедата и камилите,+ 8 като каза: „Ако Исав дойде при единия стан и го нападне, поне ще има един стан, който ще успее да избяга.“+

9 След това Яков каза: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак,+ о, Йехова, ти, който ми казваш ‘Върни се в своята земя и при своите роднини и аз ще направя добри неща за тебе’,+ 10 не съм достоен за всички тези прояви на милост* и вярност, които показваш към своя служител,+ защото когато прекосих тази река, Йордан, носех само тоягата си, а сега нараснах на два стана.+ 11 Моля те, избави ме+ от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се страхувам, че ще дойде и ще нападне и мене,+ и майките с децата им! 12 А ти ми каза: ‘Наистина ще бъда добър към тебе и ще направя потомството ти като песъчинките на морския пясък, които са толкова много, че не могат да бъдат преброени.’“+

13 И той остана там тази нощ. И от онова, което имаше, отдели дарове за брат си Исав:+ 14 двеста кози и двайсет козела, двеста овце и двайсет овена, 15 трийсет женски камили с техните малки, четирийсет крави и десет бика, двайсет магарици и десет магарета.+

16 След това той започна да предава на служителите си стадата едно по едно, като им казваше: „Преминете реката пред мене и оставете разстояние между стадата!“+ 17 После той заповяда на първия: „В случай че брат ми Исав те срещне и те попита ‘Ти на кого си, къде отиваш и на кого принадлежат тези животни пред тебе?’, 18 ти му кажи ‘На твоя служител Яков. Това са дарове,+ изпратени на тебе, господарю,+ на Исав. И ето, Яков също идва след нас’.“ 19 И Яков заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, следното: „Тези думи кажете на Исав, когато го срещнете!+ 20 И му кажете още: ‘Ето, служителят ти Яков идва след нас.’“+ Защото Яков си мислеше: „Ще го успокоя с даровете, които вървят пред мене,+ и след това ще видя лицето му. Може би той ще ме приеме любезно.“+ 21 Така служителите му преминаха реката пред него с даровете, но той остана тази нощ в стана.+

22 По–късно през тази нощ той стана и взе двете си жени,+ двете си робини+ и единайсетте си синове,+ и прекоси брода на Явок.+ 23 Той ги взе и ги преведе през реката*,+ и пренесе всичко, каквото имаше.

24 После Яков остана сам. И ето, един мъж дойде и започна да се бори с него. И това продължи чак до зазоряване.+ 25 Когато видя, че не може да го надвие,+ мъжът докосна вдлъбнатината на бедрената му става, така че ставата на Яков се измести, докато той се бореше с него.+ 26 Тогава мъжът каза: „Позволи ми да си вървя, защото се зазори!“ Но Яков отговори: „Няма да ти позволя да си вървиш, докато първо не ме благословиш.“+ 27 А той го попита: „Как се казваш?“ Яков отговори: „Яков.“ 28 Тогава той каза: „Вече няма да се казваш Яков, а Израил*,+ защото се бореше+ с Бога и с хората и надви.“ 29 А Яков го попита: „Моля те, кажи ми името си!“ Но той отвърна: „Защо питаш за името ми?“+ И там го благослови. 30 И Яков нарече това място Фануил*,+ като каза: „Срещнах се с Бога лице в лице, но въпреки това душата ми беше пощадена.“+

31 И точно когато Яков отмина Фануил, слънцето го огря. А той куцаше заради бедрото си.+ 32 Затова и до днес израилтяните избягват да ядат сухожилието на бедрената става*, защото онзи мъж докосна бедрената става на Яков при сухожилието.+

33 След време Яков вдигна очи и погледна, и ето, Исав идваше заедно с четиристотин мъже.+ Затова той повери децата в ръцете на Лия, на Рахил и на двете робини,+ 2 и постави робините и техните деца най–отпред,+ Лия и нейните деца след тях+ и Рахил и Йосиф най–отзад.+ 3 А той самият отиде най–отпред и покланяйки се до земята седем пъти, се приближи до своя брат.+

4 И Исав се затича да го посрещне+ и го прегърна,+ хвърли се на шията му и го целуна, и двамата се обляха в сълзи. 5 Тогава той вдигна очи и видя жените и децата, и каза „Кои са тези с тебе?“, на което Яков отговори „Децата, с които Бог благослови твоя служител“.+ 6 Тогава робините пристъпиха напред заедно със своите деца и се поклониха. 7 Лия също излезе напред със своите деца и се поклони, а след това се приближиха Йосиф и Рахил и също се поклониха.+

8 И той каза: „Какво означава целият този керван, който срещнах?“+ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение в очите на моя господар.“+ 9 Тогава Исав каза: „Аз имам много, брате мой.+ Нека твоето си остане твое!“ 10 Но Яков каза: „Недей така, моля те! Ако съм придобил благоволение в твоите очи,+ тогава приеми моите дарове от ръката ми, защото ти ме прие благосклонно и когато видях твоето лице, сякаш видях Божието лице.+ 11 Приеми, моля те, този дар, с който искам да те благословя,+ защото Бог ме е благословил и защото имам всичко!“+ И той продължи да настоява, така че Исав ги прие.+

12 По–късно той каза: „Нека да станем и да тръгнем на път, и аз ще вървя пред тебе!“ 13 Но Яков каза: „Господарят ми знае, че децата са нежни и че имам овце и крави с малките им,+ и ако бъдат карани да вървят прекалено бързо дори само един ден, тогава цялото стадо ще умре.+ 14 Моля те, нека моят господар тръгне пред своя служител, а аз ще продължа пътуването, както ми е удобно, според хода на добитъка,+ който е пред мене, и според вървежа на децата,+ докато пристигна при своя господар в Сиир.“+ 15 Тогава Исав каза: „Моля те, нека да оставя на твое разположение няколко от мъжете, които са с мене!“ А той каза: „Няма нужда от това. Достатъчно ми е да придобия благоволение в очите на моя господар.“+ 16 И на същия този ден Исав си тръгна към Сиир.

17 А Яков отиде в Сокхот+ и построи за себе си къща, а за стадото си направи покрити кошари.+ Затова нарече това място Сокхот*.

18 Известно време след тръгването си от Падан–арам,+ Яков стигна благополучно до града, наречен Сихем,+ в ханаанската земя,+ и разпъна шатрите си пред града. 19 И от ръката на синовете на Емор, бащата на Сихем, Яков купи за сто кесити* земята, където беше разпънал шатрите си.+ 20 След това построи там олтар и го нарече „Бог е Богът на Израил“.+

34 А Дина, дъщерята, която Лия+ роди на Яков, излизаше+ при дъщерите на тази земя.+ 2 И Сихем, синът на евееца Емор,+ който беше предводител в земята, я видя там, взе я, за да легне с нея, и я изнасили.+ 3 И душата му се привърза към Дина, дъщерята на Яков, и той обикна младата жена и с настоятелни и убедителни думи се опитваше да спечели сърцето ѝ. 4 Накрая Сихем каза на баща си Емор:+ „Вземи ми това момиче за жена!“+

5 И Яков чу, че той опозорил дъщеря му Дина. Но понеже синовете му бяха на полето със стадото му,+ Яков мълча за случилото се, докато те не се върнаха.+ 6 По–късно Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.+ 7 А като чуха за станалото, синовете на Яков веднага се прибраха от полето. И те бяха много оскърбени и се разгневиха силно,+ понеже той извърши голяма глупост и нанесе позор на Израил, като изнасили дъщерята на Яков,+ а такова нещо не биваше да се прави.+

8 И Емор им каза: „Душата на моя син Сихем се привърза към вашата дъщеря.+ Моля ви, дайте му я за жена+ 9 и започнете да сключвате брачни съюзи с нас!+ Давайте ни дъщерите си за жени и вземайте нашите дъщери за себе си.+ 10 Живейте заедно с нас и земята ще бъде на ваше разположение! Останете тук, търгувайте и се заселете в нея!“+ 11 А Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: „Ще дам каквото и да поискате, стига да намеря благоволение във вашите очи! 12 Искайте много пари за невястата и голям дар,+ и аз съм готов да ви дам всичко, каквото поискате. Само ми дайте момичето за жена!“

13 Тогава синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с измамни думи и направиха това, защото той беше опозорил сестра им Дина.+ 14 И им казаха: „Не можем да направим такова нещо — да дадем сестра си на мъж, който не е обрязан,+ защото това е позор за нас. 15 Можем да се съгласим само при едно условие — ако вие станете като нас и обрежете всички, които са от мъжки пол сред вас.+ 16 Тогава ще ви даваме своите дъщери за жени и ще вземаме за себе си вашите дъщери, и ще живеем заедно с вас и ще станем един народ.+ 17 Но ако не ни послушате и не се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си вървим.“

18 И думите им се харесаха на Емор и на сина на Емор Сихем,+ 19 и младият мъж побърза да изпълни условието,+ защото дъщерята на Яков беше много желана за него, освен това той беше най–почтеният човек+ в целия дом на баща си.+

20 Затова Емор и синът му Сихем отидоха при портата на града си и се обърнаха към мъжете от града си,+ като им казаха: 21 „Тези мъже имат мирни намерения спрямо нас.+ Затова нека да останат в земята и да търгуват в нея, защото земята е достатъчно голяма и за тях.+ Ние ще можем да вземаме техните дъщери за жени и да им даваме своите дъщери за жени.+ 22 Но те са съгласни да живеят с нас и да станем един народ само при едно условие — ако всеки един от нашите мъже бъде обрязан, както те са обрязани.+ 23 Няма ли тогава техните притежания и тяхното богатство, заедно с всичкия им добитък, да станат наши?+ Само нека се съгласим с тяхното условие, за да живеят с нас!“+ 24 Тогава всички онези, които се събираха при портата на града, послушаха Емор и сина му Сихем и всички мъже от града му бяха обрязани.

25 Но ето че на третия ден, когато те лежаха в болки,+ двамата синове на Яков, Симеон и Леви,+ братята на Дина,+ взеха мечовете си и без никой да подозира нищо, отидоха в града и започнаха да избиват всички мъже.+ 26 Те убиха с острието на меча+ и Емор, и сина му Сихем. После взеха Дина от дома на Сихем и излязоха от града.+ 27 Останалите синове на Яков нападнаха тежко ранените мъже и разграбиха града, защото там тяхната сестра беше опозорена.+ 28 Те взеха стадата овце и стадата говеда, магаретата и всичко, каквото беше в града и каквото беше на полето.+ 29 Взеха цялото им богатство и отведоха в плен децата им и жените им, и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите им.+

30 Тогава Яков каза на Симеон и Леви:+ „Навлякохте ми беда*, защото заради вас ще ме намразят* всички жители на тази земя,+ и ханаанците, и ферезейците. И понеже имам малко хора,+ те ще се обединят срещу мене и ще ме нападнат, и аз и домът ми ще бъдем унищожени.“ 31 А те отговориха: „А редно ли е да постъпват със сестра ни като с блудница?“+

35 След това Бог каза на Яков: „Тръгни оттук, отиди във Ветил и се засели там,+ и издигни там олтар за истинския Бог, който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав!“+

2 Тогава Яков каза на семейството си и на всички онези, които бяха с него: „Махнете чуждите богове, които са сред вас,+ очистете се и сменете дрехите си,+ 3 и нека да тръгнем на път и да отидем във Ветил! Там ще построя олтар за истинския Бог, който ме чу в деня, когато бях в беда,+ и беше с мене по пътя, по който вървях.“+ 4 Тогава те дадоха на Яков чуждите богове,+ които бяха при тях, и обиците, които носеха на ушите си, и Яков ги скри+ под голямото дърво, което беше близо до Сихем.

5 След това те тръгнаха на път и жителите на околните градове бяха обзети от силен страх от Бога,+ така че не преследваха синовете на Яков. 6 Накрая, заедно с всички, които бяха с него, Яков стигна до Луз,+ който е в ханаанската земя и е Ветил. 7 Там той построи олтар и нарече мястото Ел–ветил*, защото там истинският Бог се беше разкрил пред него, когато той бягаше от своя брат.+ 8 После Девора,+ жената, която беше кърмила Ревека като малка, умря и беше погребана близо до Ветил, под едно огромно дърво. Затова той го нарече Алон–вакут*.

9 И ето, по време на обратния път от Падан–арам+ Бог още веднъж се яви на Яков и го благослови.+ 10 И Бог му каза: „Името ти е Яков,+ но вече няма да се казваш така, а ще се казваш Израил.“ Така той го нарече Израил.+ 11 И Бог му каза още: „Аз съм Всемогъщият Бог!+ Бъди плодовит и нека потомството ти бъде многобройно. От тебе ще произлязат народи, множество народи, а също и царе ще произлязат от тебе*.+ 12 А земята, която дадох на Авраам и на Исаак, ще дам на тебе, ще дам тази земя+ и на потомството+ ти след тебе.“ 13 След това Бог си отиде, издигайки се от мястото, на което говореше с него.+

14 После Яков постави паметен стълб, стълб от камък, на мястото, където Бог беше говорил с него,+ и изля върху него принос за изливане и маслиново масло.+ 15 И Яков продължи и по–нататък да нарича мястото, където Бог беше говорил с него, Ветил.+

16 После те тръгнаха от Ветил. И им оставаше още доста път, докато стигнат до Ефрата,+ когато Рахил започна да ражда и раждането протичаше много тежко.+ 17 И докато тя се мъчеше да роди, жената, която ѝ помагаше при раждането, ѝ каза: „Не се страхувай, защото ще родиш и този син!“+ 18 А Рахил умираше.+ И докато животът ѝ я напускаше*,+ тя нарече сина си Венони*. Но баща му го нарече Вениамин*.+ 19 Така Рахил умря и беше погребана по пътя към Ефрата, или Витлеем.+ 20 А Яков постави стълб над гроба ѝ. Този стълб стои на гроба на Рахил и до днес.+

21 След това Израил тръгна на път и разпъна шатрите си зад кулата Едер,+ на известно разстояние от нея. 22 И стана така, че докато Израил беше разположил шатрите си+ в тази земя, един ден Рувим отиде и легна с Вала, наложницата* на баща му. И Израил узна за това.+

А Яков имаше дванайсет синове. 23 Синовете от Лия бяха Рувим, първородният син+ на Яков, Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон. 24 Синовете от Рахил бяха Йосиф и Вениамин. 25 А синовете от Вала, робинята на Рахил, бяха Дан и Нефталим. 26 А синовете от Зелфа, робинята на Лия, бяха Гад и Асир. Това бяха синовете, които се родиха на Яков в Падан–арам.

27 Накрая Яков дойде при баща си Исаак в Мамре,+ в Кириат–арва,+ който е Хеврон, където и Авраам, и Исаак живяха като пришелци.+ 28 А Исаак живя общо сто и осемдесет години.+ 29 След това Исаак издъхна и умря, и отиде при прадедите си, стар и удовлетворен от живота,+ и синовете му Исав и Яков го погребаха.+

36 Ето повествованието за живота* на Исав, който е Едом.+

2 Исав си взе жени от дъщерите на Ханаан:+ Ада,+ която беше дъщеря на хета Елон,+ Оливема,+ която беше дъщеря на Ана и внучка на евееца Севегон, 3 и Васемата,+ която беше дъщеря на Исмаил и сестра на Наваиот.+

4 И Ада роди на Исав Елифаз, а Васемата роди Рагуил,

5 и Оливема роди Йеус, Йеглом и Корей.+

Това са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя. 6 След това Исав взе своите жени, синове, дъщери и всичките хора* от своя дом, стадото си и всичките си други животни, и цялото си богатство,+ което беше събрал в ханаанската земя, и отиде в друга земя, далече от своя брат Яков,+ 7 защото техните притежания бяха станали толкова много, че те не можеха да живеят заедно и заради стадата им земята, в която живееха като пришелци, не можеше да ги изхранва.+ 8 Така Исав се засели в планинската област Сиир.+ Исав е Едом.+

9 Ето повествованието за живота на Исав, бащата на едомците, в планинската област Сиир.+

10 Ето имената на синовете на Исав: Елифаз, синът на Ада, жената на Исав, и Рагуил, синът на Васемата, жената на Исав.+

11 А синовете на Елифаз бяха Теман,+ Омар, Сефо, Готом и Кенез.+ 12 И Тамна+ стана наложница* на Елифаз, синът на Исав. След време тя роди на Елифаз Амалик.+ Това са синовете* на Ада, жената на Исав.

13 Синовете на Рагуил са Нахат, Зара, Сама и Миза.+ Това са синовете* на Васемата,+ жената на Исав.

14 Синовете на Оливема, която беше дъщеря на Ана, внучка на Севегон и жена на Исав, синовете, които тя роди на Исав, бяха Йеус, Йеглом и Корей.+

15 Ето шейховете*,+ произлезли от Исав — синовете на Елифаз, първородният син на Исав: шейх Теман,+ шейх Омар, шейх Сефо, шейх Кенез, 16 шейх Корей, шейх Готом, шейх Амалик. Това са шейховете в едомската земя, които са произлезли от Елифаз.+ Това са синовете* от Ада.

17 Синовете на Рагуил, синът на Исав, бяха шейх Нахат, шейх Зара, шейх Сама, шейх Миза. Това са шейховете в едомската земя,+ които са произлезли от Рагуил. Това са синовете* от Васемата, жената на Исав.

18 И накрая, ето синовете на Оливема, жената на Исав: шейх Йеус, шейх Йеглом, шейх Корей. Това са шейховете, произлезли от Оливема, която е дъщеря на Ана и жена на Исав.

19 Това са потомците на Исав и техните шейхове. Той е Едом.+

20 Синовете на хорееца Сиир, жителите на тази земя,+ са Лотан, Совал, Севегон, Ана,+ 21 Дисон, Езер и Дисан.+ Това са хорейските шейхове в едомската земя, синовете на Сиир.

22 А синовете на Лотан бяха Хори и Емам. Сестра на Лотан беше Тамна.+

23 А синовете на Совал бяха Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

24 А синовете на Севегон бяха Аия и Ана. Ана е този, който намери горещите извори в пустинята, докато пасеше магаретата на своя баща Севегон.+

25 А децата на Ана бяха Дисон и Оливема, дъщерята на Ана.

26 А синовете на Дисон бяха Амадан, Асван, Итран и Херан.+

27 Синовете на Езер бяха Валаан, Заван и Акан.

28 Синовете на Дисан бяха Уз и Аран.+

29 Ето шейховете, произлезли от хорееца: шейх Лотан, шейх Совал, шейх Севегон, шейх Ана, 30 шейх Дисон, шейх Езер, шейх Дисан.+ Това са шейховете, произлезли от хорееца, изброени шейх по шейх, в сиирската земя.

31 Ето царете, които царуваха в едомската земя,+ преди да има цар над израилтяните.+ 32 Вела, синът на Веор, започна да царува в Едом+ и името на неговия град беше Денава. 33 Когато Вела умря, Йовав, синът на Зара от Восора,+ започна да царува вместо него.+ 34 Когато Йовав умря, Хусам, от земята на теманците,+ започна да царува вместо него.+ 35 Когато Хусам умря, Адад, синът на Вадад, който победи мадиамците+ в моавската земя,+ започна да царува вместо него и името на неговия град беше Авит.+ 36 Когато Адад умря, Самла от Масрека започна да царува вместо него.+ 37 Когато Самла умря, Шаул от Роовот, който е при Реката, започна да царува вместо него.+ 38 Когато Шаул умря, Ваал–анан, синът на Аховор, започна да царува вместо него.+ 39 Когато Ваал–анан, синът на Аховор, умря, Адар започна да царува вместо него и името на неговия град беше Пау, а името на жена му беше Метавеил и тя беше дъщеря на Метред, дъщерята на Мезаав.+

40 Ето имената на шейховете, произлезли от Исав според родовете им, според местата им, според имената им: шейх Тамна, шейх Алва, шейх Йетет,+ 41 шейх Оливема, шейх Ила, шейх Финон,+ 42 шейх Кенез, шейх Теман, шейх Мивсар,+ 43 шейх Магедиил, шейх Ирам. Това са шейховете на Едом+ според местоживеенето им в земята, която притежаваха.+ Това е Исав, бащата на едомците.+

37 И Яков заживя в земята, в която баща му живееше като пришелец,+ в ханаанската земя.+

2 Ето повествованието за живота* на Яков.

Когато беше на седемнайсет години, заедно с братята си Йосиф+ се грижеше за овцете+ и понеже още беше момче, беше със синовете на Вала+ и със синовете на Зелфа,+ жените на баща му. И Йосиф носеше на баща си лоши сведения за тях.+ 3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си останали синове,+ защото му се беше родил на стари години, и беше дал да направят за него дълга пъстра дреха с ръкави.+ 4 Когато видяха, че баща им го обича повече от всички тях, останалите братя започнаха да мразят+ Йосиф и не можеха да говорят спокойно с него.+

5 След време Йосиф сънува един сън и го разказа на братята си,+ но те го намразиха още повече заради съня. 6 А той им разказа следното: „Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах!+ 7 Ето, ние връзвахме снопи насред нивата, когато моят сноп се надигна и застана прав, а вашите снопи го наобиколиха и му се поклониха.“+ 8 А неговите братя му казаха: „Да не искаш да бъдеш цар над нас?+ Или може би искаш да господаруваш над нас?“+ Така те намериха нова причина да го мразят заради сънищата му и заради думите му.

9 После той сънува още един сън и го разказа на своите братя с думите: „Сънувах още един сън и в него слънцето, луната и единайсет звезди ми се покланяха.“+ 10 И той го разказа на баща си, както и на братята си. И баща му го смъмри с думите:+ „Какво означава сънят, който си сънувал? Да не би аз и майка ти, и братята ти да дойдем и да ти се поклоним до земята?“ 11 И братята му започнаха да му завиждат+ още повече, но баща му запомни казаното.+

12 И ето, братята му отидоха да пасат стадото на баща си близо до Сихем.+ 13 След известно време Израил каза на Йосиф: „Братята ти пасат овцете близо до Сихем, нали? Хайде да те изпратя при тях.“ А той му отвърна: „Готов съм да отида!“+ 14 Тогава той му каза: „Моля те, върви! Виж дали братята ти са добре и дали всичко е наред със стадото. И ела да ми съобщиш.“+ И той го изпрати от хевронската долина+ и момчето отиде към Сихем. 15 По–късно един мъж го видя да се лута из полето и го попита: „Какво търсиш?“ 16 А той отговори: „Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат овцете?“ 17 И мъжът му каза: „Тръгнаха си оттук, защото ги чух да си говорят: ‘Хайде да отидем в Дотан!’“ И Йосиф продължи да върви след братята си и ги намери край Дотан.

18 Но когато го видяха отдалече, още преди той да се приближи до тях, те започнаха да кроят коварен заговор срещу него, за да го убият.+ 19 Те си казаха един на друг: „Я вижте кой идва — онзи със сънищата!+ 20 Хайде да го убием и да го хвърлим в една от ямите за вода!+ Ще кажем, че го е изял опасен див звяр.+ Да видим тогава какво ще излезе от сънищата му!“ 21 Когато чу това, Рувим се опита да го спаси от ръцете им,+ като каза: „Нека не посягаме на живота му*!“+ 22 И Рувим продължи да им говори: „Не проливайте кръв!+ Хвърлете го в онази яма за вода в пустинята и не вдигайте ръка срещу него!“+ Така той искаше да го избави от ръцете им, за да го върне на баща си.

23 И ето, когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха дългата дреха, дългата пъстра дреха, с която беше облечен.+ 24 След това го хвърлиха в ямата за вода.+ По това време ямата беше празна, в нея нямаше вода.

25 После седнаха да ядат хляб.+ Когато вдигнаха очи и погледнаха, ето, откъм Галаад идваше керван исмаилтяни+ и камилите им бяха натоварени с ароматна смола*, балсам и кора от смолисто дърво.+ Те носеха товара си в Египет. 26 Тогава Юда каза на братята си: „Каква полза ще имаме, ако убием брат си и скрием кръвта му?+ 27 Хайде да го продадем на исмаилтяните!+ Нека не вдигаме ръка срещу него!+ Та нали ни е брат, една кръв сме.“ И те послушаха брат си.+ 28 И ето, мъжете, мадиамските търговци,+ минаха оттам. И братята извадиха Йосиф от ямата+ и го продадоха на исмаилтяните за двайсет сикъла сребро.+ И търговците заведоха Йосиф в Египет.

29 След време Рувим се върна при ямата, и ето, Йосиф вече не беше там. Затова той раздра дрехите си.+ 30 И като отиде при останалите си братя, извика: „Детето го няма! Какво да правя сега?“+

31 А те взеха дългата дреха на Йосиф и като заклаха един козел, потопиха няколко пъти дрехата в кръвта му.+ 32 След това изпратиха на своя баща дългата пъстра дреха с думите: „Ето какво намерихме. Молим те, виж+ дали това не е дрехата на твоя син!“+ 33 А той, след като я разгледа добре, възкликна: „Това е дрехата на моя син! Опасен див звяр го е изял!+ Няма съмнение, че Йосиф е разкъсан на парчета!“+ 34 Тогава Яков раздра горната си дреха, препаса хълбоците си с вретище и много дни скърбеше за своя син.+ 35 И всичките му синове и дъщери идваха да го утешават,+ но той не искаше да се утеши, като казваше:+ „Скърбейки, ще отида при сина си в гроба*!“ И баща му продължи да го оплаква много време.

36 Но мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, който беше придворен служител на фараона,+ главен телохранител.+

38 Междувременно Юда се отдели от братята си и разпъна шатъра си близо до един одоламец+ на име Хира. 2 Там Юда видя дъщерята на един ханаанец,+ който се казваше Шуа, взе я за жена и имаше сексуални отношения с нея. 3 И тя забременя и по–късно роди син, и Юда го нарече Ир.+ 4 После тя забременя отново и след време роди син и го нарече Онан. 5 Роди и още един син и го нарече Шела. И това стана, когато бяха в Ахзив.+

6 След време Юда взе жена за своя първороден син Ир, която се казваше Тамар.+ 7 Но Ир, първородният син на Юда, беше лош човек в очите на Йехова,+ така че Йехова го погуби.+ 8 Затова Юда каза на Онан: „Ожени се за вдовицата на своя брат* и нека тя да роди син от тебе, за да създадеш потомство за своя брат!“+ 9 Но Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово,+ и затова когато имаше сексуални отношения с вдовицата на брат си, той оставяше семето си да падне на земята, за да не даде потомство на своя брат.+ 10 Но това, което вършеше, беше лошо в очите на Йехова,+ така че Бог погуби и него.+ 11 Тогава Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в дома на баща си, докато моят син Шела порасне!“+ Понеже си каза: „И той може да умре като братята си.“+ И Тамар се върна да живее в дома на своя баща.+

12 Така изминаха много дни и жената на Юда, която беше дъщеря на Шуа,+ умря. И след като спази дните за жалеене,+ Юда тръгна за Тамна+ заедно със своя приятел одоламеца Хира,+ за да отиде при мъжете, които стрижеха овцете му. 13 Тогава казаха на Тамар: „Ето, твоят свекър отива в Тамна да стриже овцете си.“+ 14 А тя съблече дрехите си на вдовица, уви се с наметка, покри лицето си и седна до входа на Енаим, който е край пътя за Тамна, защото видя, че Шела порасна, но тя все още не му беше дадена за жена.+

15 Когато я видя, Юда помисли, че е блудница,+ защото беше покрила лицето си.+ 16 И се отби от пътя при нея и ѝ каза „Позволи ми да имам отношения с тебе“,+ защото не знаеше, че това е снаха му.+ Но тя каза: „Какво ще ми дадеш, за да имаш отношения с мене?“+ 17 Той отговори: „Ще ти изпратя яре от стадото.“ Но тя каза: „Ще ми дадеш ли залог, докато го изпратиш?“+ 18 А той продължи: „Какъв залог да ти дам?“ На което тя отговори: „Твоя пръстен–печат,+ връвта му и тоягата, която е в ръката ти.“ Тогава той ѝ ги даде и имаше сексуални отношения с нея, и тя забременя от него. 19 След това тя си тръгна оттам и като си отиде, свали наметката и се облече с дрехите си на вдовица.+

20 А Юда изпрати ярето посредством своя приятел, който беше от Одолам,+ за да си вземе залога от ръката на жената. Но той не я намери. 21 И разпитваше мъжете от онова място с думите: „Къде е онази храмова блудница, която беше край пътя в Енаим?“ А те му отговаряха: „Никога не е имало храмова блудница+ на това място.“ 22 Накрая той се върна при Юда и каза: „Не я намерих и освен това мъжете от онова място казаха: ‘Никога не е имало храмова блудница на това място.’“ 23 А Юда каза: „Нека да ги задържи за себе си, за да не се посрамим.+ Така или иначе аз ѝ изпратих ярето, но ето, ти не я намери.“

24 Но около три месеца по–късно казаха на Юда: „Снаха ти Тамар е постъпила като блудница+ и дори е бременна+ от своето блудство.“ Тогава Юда каза: „Изведете я, за да бъде изгорена*!“+ 25 И когато се готвеха да я изведат, тя изпрати следното известие на своя свекър: „Забременях от мъжа, на когото принадлежат тези неща.“+ И добави: „Моля те, виж+ на кого принадлежат тези неща — пръстенът–печат, плетената връв и тоягата!“+ 26 Тогава Юда ги разгледа внимателно и каза:+ „Тя е по–праведна от мене,+ защото аз не я дадох на сина си Шела.“+ И след това вече нямаше сексуални отношения с нея.+

27 А когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци. 28 И когато тя раждаше, единият протегна ръката си, а жената, която ѝ помагаше да роди, бързо взе червен конец и го завърза на ръката му, казвайки: „Този излезе първи.“ 29 Той обаче дръпна ръката си обратно, и ето, в следващия миг брат му вече беше навън — излезе толкова бързо, че жената извика: „Защо причини такова разкъсване на майка си?“ И той беше наречен Фарес*.+ 30 След това излезе и брат му — онзи, на чиято ръка беше червеният конец. И той беше наречен Зара*.+

39 А Йосиф беше отведен в Египет+ и египтянинът Петефрий,+ който беше придворен служител на фараона, главен телохранител, го купи от исмаилтяните,+ които го бяха довели там. 2 Но Йехова беше с Йосиф, така че той имаше успех+ във всичко и беше поставен да се грижи за дома на своя господар, египтянинът. 3 И господарят му видя, че Йехова е с него и че Йехова благославя с успех всичко, което върши неговата ръка.

4 И Йосиф придоби благоволение в неговите очи и му служеше постоянно, така че той го назначи да управлява целия му дом+ и даде в ръцете му всичко, каквото притежаваше. 5 И от деня, в който той го назначи да управлява дома му и всичките му притежания, Йехова благославяше дома на египтянина заради Йосиф и благословията на Йехова дойде върху всичко, каквото този човек имаше в дома си и на полето.+ 6 Накрая той остави в ръцете на Йосиф всичко, каквото притежаваше,+ и не се грижеше за нищо, освен за хляба, който ядеше. А Йосиф възмъжа и стана строен и красив млад мъж.

7 И след време жената на господаря му започна да заглежда+ Йосиф и да му говори: „Легни с мене!“+ 8 Но той отказваше,+ като отвръщаше на жената на господаря си: „Виж, с мене в дома си господарят ми не се тревожи за нищо и всичко, каквото притежава, е поверил в ръцете ми.+ 9 В дома му няма никой по–виден от мене, нито е задържал от мене нещо друго освен тебе, защото си му жена.+ Тогава как бих могъл да извърша такова голямо зло и да съгреша против Бога?“+

10 И въпреки че тя всеки ден говореше на Йосиф за това, той не се съгласяваше да легне с нея и да бъде с нея.+ 11 Но ето, един ден Йосиф както обикновено влезе в къщата, за да си върши работата, а в къщата нямаше никого от мъжете.+ 12 Тогава тя го хвана за дрехата+ и му каза: „Легни с мене!“+ Но той остави дрехата си в ръката ѝ и избяга навън.+ 13 И като видя, че той избяга навън, оставяйки дрехата си в ръката ѝ, 14 тя започна да вика и като извика домашните си служители, им каза: „Вижте! Доведе ни тук този мъж, този евреин, за да ни се присмива. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз започнах да викам с всичка сила.+ 15 И като чу, че викам, той остави дрехата си при мене и избяга навън!“ 16 След това тя остави дрехата му да лежи до нея, докато господарят му не се прибра в дома си.+

17 Тогава и на него тя каза следното: „Онзи служител, евреинът, когото ти доведе при нас, дойде при мене, за да ме направи за смях. 18 Но веднага щом започнах да викам с всичка сила, той остави дрехата си при мене и избяга навън.“+ 19 Като чу думите на своята жена, която казваше „Ето така и така постъпи служителят ти с мене“, господарят му пламна от гняв,+ 20 хвана Йосиф и го отведе в затвора, където бяха държани под стража царските затворници. И той остана затворен там.+

21 Но Йехова продължаваше да бъде с Йосиф, продължаваше да проявява милост* спрямо него и му позволи да придобие благоволение в очите на управителя на затвора.+ 22 Така че управителят на затвора повери в ръцете на Йосиф всички затворници, които бяха в затвора, и Йосиф надзираваше всичко, каквото се вършеше в затвора.+ 23 Управителят на затвора не трябваше да надзирава вече нищо, което беше в ръцете на Йосиф, защото Йехова беше с Йосиф и Йехова благославяше с успех всичко, каквото Йосиф вършеше.+

40 И ето, след време стана така, че виночерпецът+ и пекарят, които служеха при царя на Египет, съгрешиха срещу господаря си, царят на Египет.+ 2 И фараонът се разгневи на двамата си служители,+ на главния виночерпец и на главния пекар.+ 3 И ги хвърли в затвора в дома на главния телохранител,+ в затвора,+ където беше затворен и Йосиф. 4 Тогава главният телохранител назначи Йосиф да бъде с тях, за да им прислужва.+ И те останаха известно време в затвора.

5 И в една и съща нощ+ и двамата — виночерпецът и пекарят, които служеха при царя на Египет, но бяха хвърлени в затвора,+ сънуваха сън,+ всеки сънува различен сън с различно значение.+ 6 Когато на сутринта Йосиф дойде при тях и ги видя, ето, те бяха унили.+ 7 Затова той попита придворните служители на фараона, които бяха с него в затвора в дома на господаря му: „Защо лицата ви са мрачни днес?“+ 8 А те му отговориха: „Сънувахме сън, но няма кой да ни го разтълкува.“ Тогава Йосиф им каза: „Нима някой друг освен Бога може да тълкува?+ Моля ви, разкажете ми всеки своя сън!“

9 И главният виночерпец разказа съня си на Йосиф с думите: „Ето, в съня ми пред мене имаше лоза. 10 А на лозата имаше три пръчки.+ Тя пусна филизи, после се показаха цветовете ѝ и накрая гроздовете ѝ узряха. 11 И чашата на фараона беше в ръката ми, тогава откъснах гроздето и го изстисках в чашата на фараона.+ След това дадох чашата в ръката на фараона.“+ 12 Тогава Йосиф му каза: „Ето какво е значението на съня+ — трите пръчки са три дни. 13 След три дни фараонът ще те изведе от затвора* и ще те върне на служба.+ И пак ще даваш чашата на фараона в ръката му, както правеше преди, когато служеше като негов виночерпец.+ 14 Но не ме забравяй, когато положението ти се оправи!+ Моля те, бъди така добър* да кажеш на фараона за мене,+ за да ме избавиш от това място! 15 Защото всъщност бях отвлечен от земята на евреите,+ пък и тук не съм направил нищо, заради което да ме хвърлят в затвора*.“+

16 Когато видя, че Йосиф разтълкува съня по благоприятен начин, главният пекар също се обърна към него с думите: „И аз сънувах, и ето, върху главата ми имаше три панера с бял хляб. 17 В най–горния панер имаше най–различни печива, приготвени за фараона,+ и птиците+ ги кълвяха от панера, който беше върху главата ми.“ 18 Тогава Йосиф му отговори: „Ето значението на съня+ — трите панера са три дни. 19 След три дни фараонът ще те изведе оттук, но ще ти отсече главата и ще те провеси на стълб,+ и птиците ще изкълват плътта ти.“+

20 А на третия ден беше рожденият ден+ на фараона и той направи угощение за всички свои служители, и изведе от затвора* главния виночерпец и главния пекар сред своите служители.+ 21 Главния виночерпец върна на служба като виночерпец+ и той продължи да дава чашата на фараона в ръката му. 22 А главния пекар провеси на стълб,+ точно както Йосиф беше изтълкувал сънищата им.+ 23 Но главният виночерпец не си спомни за Йосиф, а го забрави.+

41 И ето, изминаха две години и една нощ фараонът сънуваше сън+ и в съня си стоеше край река Нил. 2 И от Нил излязоха седем крави, хубави и охранени, и започнаха да пасат трева край реката.+ 3 След тях обаче от река Нил излязоха седем други крави, грозни и мършави,+ и застанаха до кравите на брега на Нил. 4 И грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и охранени крави.+ Тогава фараонът се събуди.+

5 После обаче той заспа отново и сънува още един сън. И в него видя как на едно стъбло израснаха седем класа, налети и хубави.+ 6 И ето, след тях израснаха още седем класа, които бяха хилави и изгорени от горещия източен вятър.+ 7 И хилавите класове погълнаха седемте едри и налети класа.+ Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.

8 И ето, на сутринта фараонът* изпитваше голямо смущение.+ Затова той изпрати да повикат всички египетски жреци, които се занимават с магия,+ и всички египетски мъдреци+ и им разказа сънищата си.+ Но никой измежду тях не можеше да разтълкува значението им пред фараона.

9 Тогава главният виночерпец се обърна към фараона+ с думите: „Налага се да припомня своите грехове днес.+ 10 Фараонът се беше разгневил на своите служители,+ затова ме хвърли в затвора, който е в дома на главния телохранител,+ а заедно с мене и главния пекар. 11 После една нощ и двамата с него сънувахме сън, всеки сънува различен сън с различно значение.+ 12 А там с нас беше един младеж, евреин,+ служител на главния телохранител.+ Когато му разказахме сънищата си,+ той ни ги разтълкува. На всекиго каза значението на неговия сън. 13 И после всичко стана точно както той ни беше разтълкувал значението, стана точно така. Мене фараонът ме върна на служба,+ а другият беше провесен на стълб.“+

14 Тогава фараонът изпрати хора да повикат Йосиф+ и бързо да го доведат от затвора.+ Затова той се обръсна*,+ смени дрехата си+ и отиде при фараона. 15 Тогава фараонът каза на Йосиф: „Сънувах сън, а няма кой да ми разтълкува значението му. Но чух да се говори за тебе, че ти можеш да разтълкуваш значението на съня, когато го чуеш.“+ 16 Тогава Йосиф отговори на фараона с думите: „Не аз съм този, който тълкува — Бог ще извести добри неща на фараона!“+

17 И фараонът разказа на Йосиф следното: „В съня си стоях на брега на река Нил. 18 И от река Нил излязоха седем крави, хубави и охранени, и започнаха да пасат трева край реката.+ 19 След тях обаче излязоха седем други крави, изпити, неугледни и мършави.+ Толкова неугледни крави не съм виждал в цялата египетска земя! 20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем крави, охранените.+ 21 Но не им личеше по нищо, че са ги изяли, защото изглеждаха точно толкова зле, колкото и в началото.+ Тогава се събудих.

22 След това сънувах още, и ето, седем класа израснаха от едно стъбло и бяха налети и хубави.+ 23 И след тях израснаха още седем класа, съсухрени, хилави и изгорени от горещия източен вятър.+ 24 И хилавите класове погълнаха седемте хубави класа.+ Разказах това на жреците, които се занимават с магия,+ но нямаше кой да ми каже значението на това.“+

25 Тогава Йосиф каза на фараона: „Двата съня на фараона означават едно и също нещо. Истинският Бог изявява на фараона какво ще направи.+ 26 Седемте хубави крави са седем години. И седемте хубави класа са седем години. Двата съня означават едно и също нещо. 27 Седемте мършави и неугледни крави, които дойдоха след тях, са седем години. А седемте празни класа, изгорени от горещия източен вятър,+ ще бъдат седем гладни години.+ 28 Вече казах на фараона — истинският Бог показва на фараона какво ще направи.+

29 Ще дойдат седем години на голямо изобилие в цялата египетска земя. 30 Но след тях ще настъпят седем гладни години и цялото изобилие в Египет ще бъде забравено и гладът ще погълне цялата египетска земя.+ 31 И предишното изобилие изобщо няма да се помни поради глада, който ще настъпи, защото ще бъде много жесток. 32 А това, че сънят беше повторен два пъти пред фараона, означава, че казаното е неотменимо решение на истинския Бог+ и че истинският Бог ще побърза да го изпълни.+

33 Затова нека фараонът потърси разумен и мъдър мъж, когото да назначи за управител на Египет!+ 34 Нека фараонът постъпи така — нека назначи надзорници над земята+ и нека по време на седемте години на изобилие прибира по една пета от реколтата в египетската земя!+ 35 Нека те съберат запас от храна през идващите добри години и нека в градовете събраното за храна зърно бъде в ръката на фараона,+ и нека го пазят добре! 36 Този запас трябва да храни земята през седемте гладни години, които ще настъпят в Египет,+ за да не бъде унищожена египетската земя от глада.“+

37 Фараонът и всичките му служители харесаха казаното.+ 38 Затова фараонът каза на служителите си: „Нима може да се намери друг такъв мъж, в когото да е Божият дух?“+ 39 След това фараонът каза на Йосиф: „Понеже Бог ти позволи да узнаеш всичко това,+ никой не е толкова разумен и мъдър като тебе.+ 40 Ти лично ще управляваш дома ми+ и всички мои служители ще ти се подчиняват безпрекословно.+ Само по отношение на престола ще имам повече власт от тебе.“+ 41 И фараонът каза още на Йосиф: „Ето, назначавам те за управител над цялата египетска земя!“+ 42 Като каза това, фараонът свали своя пръстен–печат+ от ръката си, сложи го на ръката на Йосиф, облече Йосиф с дреха от фин лен и постави на шията му златна огърлица.+ 43 Освен това той нареди да го возят на втората от фараоновите почетни колесници+ и да викат по пътя пред него „Аврѐк!“*. Така той го назначи за управител над цялата египетска земя.

44 И фараонът каза още на Йосиф: „Аз съм фараонът, но без твоето разрешение никой няма да смее да предприеме каквото и да било* в цялата египетска земя.“+ 45 След това фараонът нарече Йосиф Цафнат–панеах* и му даде за жена Асенета,+ дъщерята на Потифера, който беше жрец в Он*.+ И Йосиф започна да обикаля египетската земя.+ 46 А когато застана пред фараона, царят на Египет, Йосиф беше на трийсет години.+

И Йосиф излезе от присъствието на фараона и обиколи цялата египетска земя. 47 И през седемте години на изобилие земята раждаше богата реколта.+ 48 И той събираше цялата храна, която се роди през седемте години в Египет, и я съхраняваше в градовете.+ Храната, родена в земите, които бяха край всеки град, той събираше в средата на града.+ 49 И Йосиф продължаваше да трупа зърно в огромни количества,+ като морския пясък, докато накрая престанаха да го мерят, защото то не можеше да се измери.+

50 И преди да дойде първата година на глада, на Йосиф му се родиха двама синове,+ роди му ги Асенета, дъщерята на Потифера, който беше жрец в Он. 51 И Йосиф нарече първородния Манасия*,+ защото, както каза той, „Бог ми позволи да забравя за цялата си мъка и за целия дом на баща си“.+ 52 А втория син той нарече Ефрем*,+ защото, както каза сам, „Бог ме направи плодовит* в земята на моето злочестие“.+

53 Накрая седемте години на изобилие в Египет свършиха+ 54 и започнаха седем години на глад, точно както беше казал Йосиф.+ И гладът обхвана всички земи, само в Египет имаше хляб.+ 55 Накрая в цялата египетска земя настъпи глад и хората започнаха да молят фараона за хляб.+ Тогава фараонът каза на всички египтяни: „Вървете при Йосиф! Каквото ви каже той, това направете!“+ 56 И гладът обхвана цялата земя.+ Тогава Йосиф отвори всички житници, които бяха сред тях, и продаваше на египтяните зърно,+ понеже цялата египетска земя беше обхваната от този жесток глад. 57 Освен това в Египет идваха хора от всички земи, за да купуват храна от Йосиф, понеже цялата земя беше обхваната от този жесток глад.+

42 И Яков видя, че в Египет има зърно,+ и каза на синовете си: „Защо стоите и гледате?“ 2 После добави: „Чух, че в Египет има зърно.+ Отидете и ни купете зърно оттам, за да преживеем и да не умрем от глад!“ 3 Така че десетте братя+ на Йосиф отидоха в Египет, за да купят зърно. 4 Но Яков не изпрати Йосифовия брат Вениамин+ с другите братя, защото каза: „Да не би да му се случи нещастие и да умре.“+

5 И синовете на Израил пристигнаха в Египет заедно с другите хора, които идваха да купят храна, понеже в ханаанската земя цареше глад.+ 6 А Йосиф беше управител на Египет+ и продаваше зърно на хората от всичките земи.+ Така че братята на Йосиф дойдоха при него и му се поклониха с лице до земята.+ 7 Като видя братята си, Йосиф веднага ги позна, но не се разкри пред тях+ и ги попита строго: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“+

8 Така Йосиф позна братята си, но те не го познаха. 9 И Йосиф веднага си спомни за сънищата, които беше сънувал относно тях,+ и продължи с думите: „Вие сте съгледвачи! Дошли сте да видите къде са слабите места на тази земя!“+ 10 Тогава те му казаха: „Не сме такива, господарю!+ Дойдохме като твои роби,+ за да купим храна. 11 Ние сме братя, всички сме синове на един човек. Честни хора сме. Не сме съгледвачи!“+ 12 Но той им каза: „Не е вярно! Защото дойдохте да видите къде са слабите места на тази земя!“+ 13 Тогава те казаха: „Ние сме дванайсет братя,+ господарю, синове на един човек,+ който живее в ханаанската земя. Най–младият е при баща ни,+ а единия от синовете вече го няма.“+

14 Но Йосиф им отговори: „Като ви казах ‘Съгледвачи сте’, казах истината! 15 Ето как ще ви изпитам сега: както е сигурно, че фараонът е жив, така е сигурно, че няма да излезете оттук, докато не дойде най–младият ви брат.+ 16 Изпратете един от вас да отиде и да доведе брат ви, докато другите стоят вързани тук. Така ще се види дали казвате истината.+ Но ако не направите това, тогава както е сигурно, че фараонът е жив, така ще бъде сигурно, че сте съгледвачи!“ 17 След тези думи той ги хвърли в затвора за три дни.

18 На третия ден Йосиф им каза: „Направете следното и ще запазите живота си, защото аз се боя+ от истинския Бог! 19 Ако сте честни хора, нека един от вашите братя остане вързан в този затвор,+ а вие, останалите, отидете и вземете зърно за своите близки, които гладуват!+ 20 После доведете най–младия си брат при мене, за да докажете, че думите ви са истинни! И няма да умрете.“+ Те се съгласиха да постъпят така.

21 И започнаха да говорят помежду си: „Няма съмнение, че това става заради вината ни спрямо нашия брат,+ защото видяхме мъката, която изпитваше душата му, когато той ни молеше да проявим състрадание, но не го послушахме. Затова ни сполетя тази беда.“+ 22 Тогава Рувим им отговори с думите: „Не ви ли казвах ‘Не съгрешавайте срещу детето’? Вие обаче не ме послушахте.+ И сега ни се търси сметка за неговата кръв.“+ 23 Но те не знаеха, че Йосиф ги разбира, защото когато разговаряше с тях, му превеждаше друг човек. 24 И той се отдалечи от тях и заплака.+ После се върна при тях и разговаряше с тях, и като отдели Симеон+ от тях, го върза пред очите им.+ 25 След това Йосиф заповяда да им напълнят торбите със зърно и в торбата на всекиго да върнат парите, с които беше платил,+ а също и да им дадат храна за из път.+ И казаното беше изпълнено точно.

26 Така че те натовариха зърното на магаретата си и си тръгнаха оттам. 27 А когато спряха да пренощуват, единият от тях бръкна в торбата си, за да даде храна на магарето си,+ и видя, че парите му бяха сложени най–отгоре в торбата.+ 28 Тогава той каза на братята си: „Върнали са ми парите, сложили са ги най–отгоре в торбата!“ Тогава сърцата им се изпълниха със страх и те разтреперани, се обърнаха един към друг+ и си казаха: „Какво направи Бог с нас?“+

29 Като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, те му разказаха всичко, което им се беше случило, с думите: 30 „Мъжът, който е господар на страната, разговаря много строго с нас,+ понеже ни взе за хора, дошли като съгледвачи в страната.+ 31 Но ние му казахме: ‘Честни хора сме.+ Не сме съгледвачи. 32 Ние сме дванайсет братя,+ синове на един баща.+ Единия го няма вече,+ а най–младият е при баща ни в ханаанската земя.’+ 33 Но мъжът, който е господар на страната, ни каза:+ ‘По това ще разбера, че сте честни+ хора: един от вашите братя нека остане при мене.+ А вие вземете храна за своите гладуващи близки и вървете!+ 34 Доведете най–младия си брат при мене, за да съм сигурен, че не сте съгледвачи, но сте честни хора! Тогава ще освободя брат ви и вие ще можете да купите зърно в тази земя.’“+

35 И ето, когато те изпразваха торбите си, в торбата на всеки един беше кесията с парите, с които беше платил за зърното. И те, и баща им видяха кесиите с парите, и ги обзе страх. 36 Тогава баща им Яков извика: „Заради вас оставам без деца!+ Йосиф го няма, Симеон го няма,+ а и Вениамин искате да отведете! Всичко това се стовари върху мене!“ 37 Но Рувим каза на баща си: „Вземи живота на моите двама синове, ако не го доведа обратно при тебе!+ Повери го в ръцете ми и аз ще ти го върна.“+ 38 Но той каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му е мъртъв и само той ми остана.+ Ако му се случи нещастие и умре по пътя, по който отивате, тогава ще свалите белите ми коси със скръб в гроба*!“+

43 А гладът в земята беше много жесток.+ 2 И ето, веднага щом изядоха зърното, което бяха донесли от Египет,+ баща им каза: „Отидете пак и купете малко храна за нас!“+ 3 Тогава Юда+ му каза: „Онзи човек ясно ни предупреди: ‘Не идвайте отново пред мене, ако брат ви не е с вас!’+ 4 Ако пуснеш брат ни да дойде с нас,+ ще отидем там и ще купим храна за тебе. 5 Но ако не го пуснеш, няма да отидем, защото онзи човек ни каза: ‘Не идвайте отново пред мене, ако брат ви не е с вас!’“+ 6 Тогава Израил извика:+ „Защо ми причинихте такова зло, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ 7 А те отговориха: „Онзи човек ни разпитваше подробно за нас и за семейството ни, като казваше: ‘Баща ви жив ли е още?+ Имате ли и друг брат?’ И ние му разказахме всичко както си е.+ Откъде да знаем, че той ще каже ‘Доведете брат си тук’?“+

8 Накрая Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене,+ за да можем да се приготвим и да тръгнем на път, за да запазим живота си и да не умрем от глад,+ както ние, така и ти, и нашите малки деца.+ 9 Аз отговарям за него,+ мене можеш да накажеш заради него.+ Ако не го доведа обратно и той не застане пред тебе, ще бъда вечно виновен пред тебе. 10 Ако не се бяхме колебали толкова дълго, можехме вече два пъти да отидем и да се върнем.“+

11 Тогава баща им Израил каза: „Щом е така,+ направете следното — вземете в своите торби най–доброто от онова, което ражда тази земя, и занесете подарък на онзи човек:+ малко балсам,+ малко мед,+ ароматна смола* и кора от смолисто дърво,+ шам–фъстък и бадеми!+ 12 Освен това вземете в ръцете си два пъти повече пари! А също вземете със себе си и парите, които ви бяха върнати и бяха най–отгоре в торбите ви!+ Може би е станала грешка.+ 13 Вземете и брат си и вървете, върнете се при онзи човек! 14 И нека Всемогъщият Бог подбуди онзи човек да ви пожали+ и да освободи както другия ви брат, така и Вениамин! Но ако трябва да остана без деца, нека бъде така!“+

15 И мъжете взеха подаръка, а също и двойно повече пари, взеха и Вениамин със себе си. И като се приготвиха, тръгнаха за Египет и накрая застанаха пред Йосиф.+ 16 Веднага щом видя Вениамин, когото те водеха със себе си, Йосиф нареди на мъжа, който управляваше дома му: „Заведи тези хора в дома ми, заколи животни и ги приготви,+ защото тези мъже ще ядат с мене на обяд!“ 17 Мъжът незабавно изпълни всичко, което Йосиф каза.+ Той заведе мъжете в дома на Йосиф. 18 Но мъжете се изплашиха от това, че бяха отведени в дома на Йосиф,+ и започнаха да говорят помежду си: „Доведоха ни тук заради парите, които бяха върнати в торбите ни предишния път, и сега ще ни нападнат и ще се нахвърлят върху нас, ще ни поробят и ще ни вземат магаретата!“+

19 Затова пред портата на къщата те се обърнаха към управителя на Йосифовия дом и му казаха 20 следното: „Прощавай, господарю! Ние и по–рано идвахме тук да купуваме храна.+ 21 Но когато спряхме да пренощуваме+ и започнахме да отваряме торбите си, ето, парите на всеки един от нас бяха върнати и бяха най–отгоре в торбата му, нашите сребърни пари, точно колкото ги бяхме претеглили. Затова сега искаме да ги върнем със собствените си ръце.+ 22 Донесохме и още пари, за да купим храна. Наистина не знаем кой е сложил парите ни в нашите торби.“+ 23 Тогава той им каза: „Не се бойте, всичко е наред.+ Парите ви дойдоха най–напред при мене. Вашият Бог и Богът на баща ви сложи богатството в торбите ви!“+ Тогава той изведе Симеон при тях.+

24 После мъжът ги въведе в дома на Йосиф и даде вода, за да бъдат измити краката им,+ даде и храна за магаретата им.+ 25 И те приготвиха подаръка+ за Йосиф, за да му го дадат, когато си дойде по пладне, защото бяха чули, че ще ядат при него.+ 26 Когато Йосиф влезе в къщата, те извадиха подаръка, който бяха донесли за него в къщата, и паднаха по очи пред него.+ 27 След това той попита дали са добре и каза:+ „Дали баща ви, възрастният мъж, за когото говорехте, е добре? Жив ли е?“+ 28 Тогава те казаха: „Господарю, твоят служител, баща ни, е добре. Жив е.“ После се поклониха, падайки по очи.+

29 Когато вдигна очи и видя брат си Вениамин, синът на майка му,+ той попита: „Това ли е брат ви, най–младият, за когото ми говорехте?“+ И добави: „Нека Бог ти окаже благоволение,+ сине!“ 30 И Йосиф побърза да излезе, защото беше много развълнуван заради брат си.+ Затова потърси място, където можеше да плаче, и като намери една стая, в която можеше да бъде сам, заплака.+ 31 После изми лицето си и излезе, и като владееше чувствата си, каза:+ „Поднесете храната!“+ 32 И храната беше поднесена отделно пред него и отделно пред неговите братя, а също и отделно пред египтяните, които се хранеха с него. Защото египтяните не можеха да се хранят заедно с евреите, това беше отвратително нещо за тях.+

33 И ги сложиха да седнат пред него — от първородния според първородството+ му до най–младия според младостта му. И мъжете се гледаха смаяно. 34 И той заповядваше да им носят от храната, която беше пред него, а на Вениамин даваше пет пъти повече, отколкото на другите.+ И те пиха и ядоха с него, докато не се наситиха.+

44 След това той заповяда на мъжа, който управляваше дома му:+ „Напълни торбите на тези мъже с толкова храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго най–отгоре в торбата му!+ 2 Но сложи моята чаша, онази сребърната, най–отгоре в торбата на най–младия, заедно с парите за неговото зърно!“ И мъжът направи всичко точно така, както Йосиф му беше наредил.+

3 На разсъмване изпратиха мъжете на път,+ заедно с магаретата им. 4 И те излязоха от града. Но не бяха отишли много далече, когато Йосиф каза на мъжа, който управляваше дома му: „Бързо! Тръгни след онези хора и когато ги настигнеш, им кажи: ‘Защо връщате зло за добро?+ 5 Нима това не е чашата, от която господарят ми пие и с която безпогрешно предсказва по поличби?+ Лошо дело извършихте!’“

6 И когато ги настигна, мъжът повтори тези думи пред тях. 7 Но те му казаха: „Защо господарят ни говори така? Твоите служители никога не биха направили такова нещо! 8 Дори парите, които намерихме най–отгоре в торбите си, донесохме пак при тебе от ханаанската земя.+ Тогава как бихме могли да откраднем сребро или злато от дома на господаря ти?+ 9 Нека онзи от робите ти, при когото се намери откраднатото, умре, а ние самите нека станем роби на господаря си!“+ 10 И той каза: „Нека бъде точно според вашите думи!+ Онзи, у когото се намери чашата, ще стане мой роб,+ но вие ще сте без вина.“ 11 И всеки бързо свали своята торба на земята и я отвори. 12 И мъжът започна да търси внимателно, започна от най–възрастния и свърши при най–младия. Накрая чашата беше намерена в торбата на Вениамин.+

13 Тогава те раздраха горните си дрехи+ и като натовариха пак магаретата си, тръгнаха обратно към града. 14 И Юда+ и братята му влязоха в къщата на Йосиф, а Йосиф беше още там. Тогава те паднаха на земята пред него.+ 15 А Йосиф им каза: „Какво е това, което направихте? Не знаехте ли, че човек като мене може да предсказва по поличби?“+ 16 Тогава Юда извика: „Какво можем да кажем на господаря си? Какво да отговорим? Как да докажем праведността си?+ Истинският Бог откри прегрешението на твоите роби.+ Ето, сега сме твои роби, господарю,+ както ние, така и онзи, в чиито ръце беше намерена чашата!“ 17 Но той каза: „Никога не бих направил такова нещо!+ Ще ми стане роб само онзи, в чиито ръце беше намерена чашата.+ А вие, останалите, вървете с мир при баща си.“+

18 Тогава Юда се приближи до него и каза: „Моля те, господарю мой, позволи на роба си да каже още нещо на своя господар+ и нека гневът+ ти не пламва срещу роба ти, защото ти си като самия фараон!+ 19 Господарю мой, ти попита робите си: ‘Имате ли си баща или други братя?’ 20 И ние отговорихме на господаря си: ‘Имаме стар баща и още един брат, най–младият.+ Този син се роди на баща ни на стари години, но брат му е мъртъв и само той остана от майка си,+ и баща му го обича много.’ 21 След това ти каза на робите си: ‘Доведете го тук при мене, за да го видя с очите си!’+ 22 Но ние отговорихме на своя господар: ‘Момчето не може да остави баща си. Ако го остави, няма съмнение, че баща му ще умре!’+ 23 Тогава ти каза на робите си: ‘Не идвайте отново пред мене, ако най–младият ви брат не е с вас!’+

24 И ето, ние се върнахме при твоя роб, баща ни, и му казахме думите ти, господарю. 25 По–късно баща ни каза: ‘Отидете пак и купете малко храна за нас!’+ 26 Но ние казахме: ‘Не можем да отидем там. Ще отидем само ако най–младият ни брат е с нас, защото не можем да отидем отново пред онзи човек, ако най–младият ни брат не е с нас.’+ 27 Тогава твоят роб, нашият баща, ни каза: ‘Знаете много добре, че жена ми роди само двама синове.+ 28 След време единият не беше вече с мене и аз извиках: „Ах, няма съмнение, че е разкъсан на парчета!“+ И оттогава вече не го видях. 29 Ако сега отведете и този син от мене и с него стане някакво нещастие, несъмнено вие ще сте причината в своята старост да сляза нажален долу, в гроба*!’+

30 И ето, сега ако се върна при твоя роб, баща ми, без да е с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,+ 31 той несъмнено ще умре, щом види, че момчето го няма, и твоите роби ще свалят белите коси на твоя роб, баща ни, със скръб в гроба*. 32 Защото аз, господарю, поех отговорността+ за момчето, докато е далече от баща си, като казах: ‘Ако не го доведа обратно при тебе, тогава ще бъда вечно виновен спрямо тебе, спрямо своя баща!’+ 33 Затова, моля те, господарю, нека аз остана вместо момчето като твой роб, така че момчето да може да се върне с братята си!+ 34 Защото как мога да отида при баща си, ако момчето не е с мене, и как ще мога да гледам мъката, която ще сполети баща ми?“+

45 Като чу това, Йосиф вече не беше в състояние да се владее пред всички, които стояха около него.+ Затова извика: „Излезте всички!“ И когато никой друг не остана при него, Йосиф се разкри пред братята си.+

2 И той заплака с глас,+ така че египтяните го чуха. И в дома на фараона научиха за това. 3 Накрая Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е?“ Но братята му не можеха да му отговорят, защото се уплашиха.+ 4 А Йосиф каза на братята си: „Моля ви, елате по–близо!“ И те се приближиха до него.

Тогава той каза: „Аз съм Йосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет.+ 5 Но не тъгувайте за това+ и не се ядосвайте на себе си, че ме продадохте тук! Защото Бог ме изпрати преди вас тук, за да запази живота ви.+ 6 Понеже тече втората година, откакто по земята владее глад,+ и още пет години няма да има нито оран, нито жетва.+ 7 Затова Бог ме изпрати преди вас, за да запази рода ви*+ на земята и да спаси живота ви, като ви избави по забележителен начин. 8 Така че не вие ме изпратихте тук,+ а истинският Бог, за да ме издигне като баща+ на фараона, като господар над целия му дом и като владетел над цялата египетска земя.

9 А сега отидете бързо при баща ми и му кажете: ‘Ето какво каза синът ти Йосиф: „Бог ме издигна за господар на целия Египет.+ Ела при мене! Не се бави! 10 Ще живееш в гесенската земя+ и ще бъдеш близо до мене, ти и синовете ти, и синовете на синовете ти, а също и стадата ти едър и дребен рогат добитък, и всичко, каквото притежаваш. 11 И ще те снабдявам с храна там, понеже ще има още пет години глад,+ така че да не обеднеете и ти, и домът ти, и всичко, каквото имаш, да пропадне.“’ 12 Ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моята уста ви казва това.+ 13 Затова кажете на моя баща за цялата слава, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте! Само побързайте и доведете баща ми тук!“

14 И той се хвърли на шията на брат си Вениамин и заплака, и Вениамин плака на шията му.+ 15 И плачейки, Йосиф целуна всичките си братя.+ След това братята му разговаряха с него.

16 И в дома на фараона чуха вестта: „Братята на Йосиф са дошли!“ И това се хареса на фараона и на неговите служители.+ 17 Затова фараонът каза на Йосиф: „Кажи на братята си: ‘Направете следното — натоварете животните си и отидете в ханаанската земя,+ 18 вземете баща си и семействата си и елате тук при мене, за да ви дам благата на Египет. И яжте от изобилието на тази земя!’+ 19 Предай им и тази заповед:+ ‘Направете следното — вземете със себе си товарни коли+ от Египет, за децата ви и жените ви, качете и баща си на една от тях и елате тук!+ 20 И нека очите ви не жалеят за притежанията ви,+ защото благата на цялата египетска земя ще бъдат ваши!’“+

21 И синовете на Израил направиха това. Йосиф им даде товарни коли според заповедите на фараона, даде им и храна+ за из път. 22 На всекиго от тях той даде по една нова горна дреха,+ но на Вениамин даде триста сикъла сребро и пет нови горни дрехи.+ 23 А на баща си той изпрати следното: десет магарета, натоварени с хубави неща от Египет, и десет магарици, натоварени със зърно, хляб и храна за пътуването на баща му. 24 Така той изпрати братята си и те тръгнаха. И той им каза още: „По пътя недейте да се ядосвате един на друг!“+

25 И те излязоха от Египет и се върнаха в ханаанската земя при баща си Яков. 26 И му казаха: „Йосиф е жив и управлява цялата египетска земя!“+ Но сърцето му не се трогна, защото той не им повярва.+ 27 И когато казаха на баща си Яков всичките думи, които Йосиф им беше казал, и когато Яков видя товарните коли, които Йосиф беше изпратил за него, духът му се съживи.+ 28 Тогава Израил извика: „Достатъчно! Синът ми Йосиф е жив! Непременно трябва да отида и да го видя, преди да умра!“+

46 Така Израил тръгна на път с всички, които му принадлежаха, и дойде във Вирсавее.+ Там той принесе жертви на Бога на баща си Исаак.+ 2 Тогава Бог говори на Израил чрез нощни видения,+ като каза: „Якове, Якове!“ И той отговори: „Ето ме!“+ 3 А Бог продължи: „Аз съм истинският Бог,+ Богът на твоя баща.+ Не се страхувай да отидеш в Египет, защото там ще направя от тебе голям* народ!+ 4 Аз ще отида с тебе в Египет и аз ще те върна обратно,+ а Йосиф ще бъде този, който ще затвори очите ти със своята ръка.“+

5 След това Яков тръгна от Вирсавее и синовете на Израил продължиха по пътя, качили баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът беше изпратил за него.+ 6 Освен това с тях бяха и стадата и притежанията, които бяха придобили в ханаанската земя.+ Най–накрая стигнаха в Египет — Яков и цялото му потомство с него. 7 Той заведе със себе си в Египет своите синове и синовете на своите синове, своите дъщери и дъщерите на своите синове, заведе със себе си цялото си потомство.+

8 Това са имената на синовете на Израил — синовете на Яков, — които отидоха в Египет:+ първородният син на Яков беше Рувим.+

9 А синовете на Рувим бяха Ханох, Фалу, Есрон и Хармий.+

10 А синовете на Симеон+ бяха Йемуил, Ямин, Охад, Яхин,+ Сохар и Шаул,+ син на една ханаанка.

11 А синовете на Леви+ бяха Гирсон,+ Каат+ и Мерарий.+

12 А синовете на Юда+ бяха Ир,+ Онан,+ Шела,+ Фарес+ и Зара.+ Но Ир и Онан умряха в ханаанската земя.+

А синовете на Фарес бяха Есрон+ и Амул.+

13 А синовете на Исахар+ бяха Тола,+ Фува,+ Иов и Симрон.+

14 А синовете на Завулон+ бяха Серед, Елон и Ялеил.+

15 Това са синовете на Лия,+ които тя роди на Яков в Падан–арам, както и дъщеря му Дина.+ Потомците на Яков бяха общо трийсет и трима души.

16 А синовете на Гад+ бяха Сифион, Агий, Суний, Есвон, Ери, Ародий и Арилий.+

17 А синовете на Асир+ бяха Емна, Есуа, Есуй и Верия,+ и Сарах беше тяхна сестра.

А синовете на Верия бяха Хевер и Малхиил.+

18 Това са синовете на Зелфа,+ която Лаван даде на дъщеря си Лия. Тя роди на Яков общо шестнайсет души.

19 Синовете на Рахил,+ жената на Яков, бяха Йосиф+ и Вениамин.+

20 В Египет на Йосиф му се родиха Манасия+ и Ефрем*,+ които Асенета,+ дъщерята на Потифера, жрецът от Он, му роди.

21 А синовете на Вениамин бяха Вела,+ Вехер,+ Асвил, Гера,+ Нееман,+ Ехи, Рос, Мупим,+ Упим+ и Аред.

22 Това са синовете на Рахил, които се родиха на Яков — общо четиринайсет души.

23 А синът* на Дан+ беше Усим.+

24 А синовете на Нефталим+ бяха Ясеил, Гуний,+ Йесер и Силим.+

25 Това са синовете на Вала,+ която Лаван даде на дъщеря си Рахил. Тя роди на Яков общо седем души.

26 Всички, които дойдоха с Яков в Египет, произлязоха от него*,+ освен жените на синовете на Яков. Общо бяха шейсет и шест души. 27 И още двама — синовете на Йосиф, които му се родиха в Египет. Така че онези от дома на Яков, които отидоха в Египет, бяха общо седемдесет* души.+

28 Той изпрати пред себе си Юда,+ за да съобщи на Йосиф за идването му в Гесен. След това те влязоха в гесенската земя.+ 29 Тогава Йосиф нареди да приготвят колесницата му и отиде да посрещне баща си Израил в Гесен.+ Веднага щом се появи пред него, той се хвърли на шията му и плака дълго.+ 30 Накрая Израил каза на Йосиф: „Сега вече съм готов да умра,+ щом видях твоето лице и знам, че си жив!“

31 Тогава Йосиф каза на братята си и на семейството на баща си: „Нека да отида да съобщя на фараона и да му кажа:+ ‘Моите братя и семейството на баща ми, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене.+ 32 Те са пастири+ и гледат животни.+ Доведоха своите стада едър и дребен рогат добитък, и всичко, каквото имат.’+ 33 И когато фараонът ви повика и ви попита ‘С какво се занимавате?’, 34 вие му кажете ‘Господарю, ние, твоите служители, гледаме животни от младите си години досега — и ние, и нашите прадеди’,+ за да може да се заселите в гесенската земя,+ защото всеки, който гледа овце, е отвратително нещо за Египет.“+

47 След това Йосиф отиде и съобщи на фараона:+ „Баща ми и братята ми дойдоха от ханаанската земя със своите стада едър и дребен рогат добитък и с всичко, каквото имат, и сега са в гесенската земя.“+ 2 И Йосиф избра петима от своите братя, за да ги представи пред фараона.+

3 Тогава фараонът попита братята му: „С какво се занимавате?“+ А те отговориха на фараона: „Гледаме овце,+ господарю, и ние, и прадедите ни.“+ 4 И казаха още на фараона: „Дойдохме да живеем като пришелци в тази земя,+ защото няма паша за стадата ни,+ понеже гладът е много жесток в ханаанската земя.+ Молим те, господарю, позволи ни да живеем в гесенската земя!“+ 5 Тогава фараонът каза на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха тук при тебе. 6 Египетската земя е на твое разположение.+ Настани баща си и братята си в най–добрата част на земята.+ Нека живеят в гесенската земя.+ И ако знаеш, че сред тях има безстрашни мъже,+ ги назначи да надзирават моя добитък.“+

7 Тогава Йосиф въведе Яков и го представи пред фараона. И Яков благослови фараона.+ 8 А фараонът попита Яков: „Колко са на брой годините на живота ти?“ 9 И Яков отговори на фараона: „Годините на живота ми, които живях като пришелец на различни места, са сто и трийсет.+ Малко на брой и изпълнени с мъка са годините на моя живот,+ и не достигнаха броя на годините на живота на моите бащи, които също живяха като пришелци на различни места.“+ 10 След това Яков благослови фараона и излезе от неговото присъствие.+

11 Така Йосиф настани баща си и братята си в Египет и им даде земя в най–добрата му част, в земята Рамзес,+ точно както беше заповядал фараонът. 12 И Йосиф продължаваше да снабдява баща си и братята си и целия дом на баща си с хляб+ според броя на децата.+

13 А в цялата земя нямаше хляб, защото гладът беше много жесток.+ И както египетската земя, така и ханаанската земя бяха изтощени от глада.+ 14 И Йосиф продължи да събира парите, които хората в Египет и в Ханаан имаха, срещу зърното, което те купуваха.+ Тези пари Йосиф носеше в дома на фараона. 15 Така след време парите в Египет и в Ханаан свършиха и египтяните започнаха да идват при Йосиф и да молят: „Дай ни хляб!+ Защо да умрем пред тебе, понеже парите ни свършиха?“+ 16 Тогава Йосиф каза: „Ако нямате повече пари, дайте своя добитък и в замяна ще ви дам хляб!“ 17 И започнаха да довеждат добитъка си при Йосиф. И Йосиф им даваше хляб в замяна на техните коне, стада овце и кози, говеда и магарета.+ Той им даваше хляб в замяна на всичкия им добитък през цялата тази година.

18 Накрая годината изтече и хората пак идваха при него през следващата година и казваха: „Няма да крием от тебе, господарю, но и парите, и добитъка си вече дадохме на тебе.+ Нищо не остана, господарю, освен телата ни и земята ни.+ 19 Защо да умрем пред очите ти+ и земята ни да запустее? Купи ни заедно със земята ни в замяна на хляб+ и ние заедно със земята си ще станем роби на фараона! И ни дай семе, за да останем живи, вместо да умрем и земята ни да запустее!“+ 20 Така Йосиф купи цялата земя на египтяните за фараона,+ защото всеки египтянин продаде нивата си, понеже гладът ги беше притиснал жестоко. И земята стана собственост на фараона.

21 А хората от единия край на Египет до другия той пресели в градовете.+ 22 Само земята на жреците не купи,+ защото фараонът им даваше определени дялове и те се хранеха с дяловете, които фараонът им даваше.+ Затова не продадоха земята си.+ 23 Тогава Йосиф каза на хората: „Днес купувам и вас, и вашата земя за фараона. Ето ви семе, за да засеете земята.+ 24 Когато даде плод,+ ще дадете една пета от събраното на фараона,+ а четири части ще бъдат за вас за семе за нивите и за храна за вас и за онези, които живеят в къщите ви, и за децата ви.“+ 25 А те отговориха: „Ти ни спаси живота.+ Стига да намерим благоволение в очите ти, господарю, ще станем роби на фараона!“+ 26 И Йосиф издаде указ, според който и до днес от обработваемите земи на Египет на фараона му се полага една пета част от реколтата. Само земята на жреците, като отделна група, не стана собственост на фараона.+

27 И израилтяните живееха в Египет, в гесенската земя.+ Те се заселиха там, имаха голямо потомство и станаха много на брой.+ 28 А Яков живя в египетската земя седемнайсет години, така че годините на живота на Яков бяха общо сто четирийсет и седем.+

29 И времето Израил да умре наближи.+ Затова той извика сина си Йосиф и му каза: „Ако съм намерил благоволение в твоите очи, моля те, сложи ръката си под бедрото ми+ и прояви милост* и вярност към мене!+ Моля те, не ме погребвай в Египет!+ 30 Ето, аз отивам при бащите си.+ А ти ме изнеси от Египет и ме погреби в гроба им!“+ Йосиф отговори: „Ще направя както каза.“ 31 И Яков му каза: „Закълни ми се!“ И той му се закле.+ Тогава Израил се поклони над горния край на леглото.+

48 И след тези неща казаха на Йосиф: „Виж, силите на баща ти отслабват.“ Тогава той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем.+ 2 И съобщиха на Яков: „Ето, синът ти Йосиф е дошъл при тебе.“ А Израил напрегна всичките си сили и седна на леглото си. 3 И Яков каза на Йосиф:

„Всемогъщият Бог ми се яви в Луз+ в ханаанската земя, за да ме благослови.+ 4 И ми каза: ‘Ето, ще те направя плодовит+ и ще ти дам многобройно потомство и ще направя така, че от тебе да произлязат множество народи,+ и на твоето потомство след тебе ще дам тази земя, за да я притежава до безпределни времена.’+ 5 И сега, твоите двама синове, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои.+ Ефрем и Манасия ще бъдат мои, както са мои Рувим и Симеон.+ 6 Но синовете, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои и в наследството си ще бъдат наричани с името на своите двама братя.+ 7 А що се отнася до мене, докато идвах от Падан,+ Рахил умря+ до мене по пътя в ханаанската земя, но ни оставаше още доста път, докато стигнем до Ефрата,+ и аз я погребах там, по пътя за Ефрата, или Витлеем.“+

8 Тогава Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“+ 9 А Йосиф отговори на баща си: „Това са моите синове, които Бог ми даде на това място.“+ А той каза: „Моля те, доведи ги при мене, за да ги благословя!“+ 10 А очите на Израил бяха отслабнали поради напредналата възраст+ и той не можеше да вижда. Затова Йосиф ги доведе при него, а той ги целуна и ги прегърна.+ 11 И Израил каза на Йосиф: „Не мислех, че ще видя лицето ти,+ а ето, Бог ми позволи да видя и потомството ти.“ 12 След това Йосиф ги отведе от коленете му и се поклони с лице до земята.+

13 После Йосиф взе и двамата — Ефрем с дясната си ръка, като го постави отляво на Израил,+ и Манасия с лявата си ръка, като го постави отдясно на Израил+ — и така ги приближи до него. 14 Но Израил протегна дясната си ръка и я сложи на главата на Ефрем,+ въпреки че той беше по–младият,+ а лявата си ръка сложи на главата на Манасия.+ Той постави ръцете си така нарочно, въпреки че Манасия беше първородният.+ 15 И Израил започна да благославя Йосиф с думите:+

17 Когато Йосиф видя, че баща му държеше дясната си ръка върху главата на Ефрем, това не му хареса+ и той се опита да хване ръката на баща си и да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия.+ 18 И Йосиф каза на баща си: „Не бива така, татко, защото този е първородният!+ Сложи дясната си ръка на неговата глава!“ 19 Но баща му отказваше с думите: „Знам, сине мой, знам. От него също ще произлезе народ и той също ще стане голям*.+ Но въпреки това по–младият му брат ще стане по–велик от него+ и потомството му ще бъде многобройно, ще бъде колкото големи народи.“+ 20 И той продължи благословията си в този ден,+ казвайки:

Така той отново постави Ефрем пред Манасия.+

21 След това Израил каза на Йосиф: „Ето, аз умирам,+ но Бог ще продължи да бъде с вас и ще ви върне в земята на вашите бащи.+ 22 А на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти,+ дял, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.“

49 После Яков извика синовете си и каза: „Съберете се заедно, за да ви кажа какво ще стане с вас накрая*! 2 Съберете се и слушайте, синове на Яков, слушайте баща си Израил!+

3 Рувиме, ти си моят първороден син,+ моята сила и началото на мъжката ми мощ,+ ти притежаваше превъзходно достойнство и превъзходна сила. 4 Но не се възвеличавай с тази своя дръзка невъздържаност, подобна на буйни води,+ защото се качи на леглото на баща си.+ Ти оскверни постелята ми!+ Той се качи на леглото ми!

5 Симеон и Леви са братя.+ Мечовете им са оръжия на насилието.+ 6 Недей да бъдеш сред техните приятели,+ душо моя! Не се присъединявай към сбора им,+ сърце мое, защото в яростта си те убиха хора+ и в своеволието си осакатиха* бикове! 7 Проклет да бъде гневът им,+ защото е свиреп,+ и яростта им, защото постъпва жестоко!+ Ще ги разделя сред Яков и ще ги разпръсна сред Израил.+

8 А тебе, Юда,+ твоите братя ще те хвалят!+ Ръката ти ще бъде върху врата на врага ти.+ Синовете на баща ти ще падат по очи пред тебе.+ 9 Юда е младо лъвче.+ Сине мой, от плячката си ще станеш. Той се сниши, изтегна се като лъв, да, като лъв. Кой ще посмее да го предизвика?+ 10 Жезълът няма да се отдели от Юда,+ нито тоягата на предводител отсред краката му, докато не дойде Сило*+ — на него ще принадлежи послушанието на народите.+ 11 Като върже магарето си за лоза и малкото на своята магарица за избрана лоза, той ще пере ризата си във вино и дрехата си в кръвта на гроздето.+ 12 Очите му са тъмночервени от вино, а зъбите му бели от мляко.

13 Завулон ще живее край морския бряг,+ край брега, където са закотвени корабите,+ и земите му ще се простират чак до Сидон.+

14 Исахар+ е магаре с яки кости, легнало да почива между дисагите. 15 Той ще види, че мястото за живеене е добро и че земята е хубава, ще наведе гърба си, за да поеме товарите, и ще бъде подложен на робски труд.

16 Като едно от Израилевите племена, Дан ще съди своя народ.+ 17 Дан ще бъде като змия край пътя, като рогата пепелянка покрай пътя, която хапе коня по глезените, така че ездачът му пада по гръб.+ 18 О, Йехова, ще чакам спасението, идващо от тебе!+

19 Гад ще го нападат разбойници, но той ще ги отблъсква, гонейки ги по петите.+

20 От Асир ще идва изобилие от хляб,+ той ще дава вкусни царски ястия.+

21 Нефталим+ е стройна кошута. Той изговаря изящни слова.+

22 Издънка от плодовито дърво,+ Йосиф е издънка от плодовито дърво край извор,+ което простира клоните си над зида.+ 23 Но стрелците го нападаха постоянно, пускаха стрели срещу него и трупаха вражда против него.+ 24 Лъкът му обаче остана непоколебим+ и ръцете му бяха силни и гъвкави.+ От ръцете на Силния Бог на Яков,+ оттам идва Пастирът, Камъкът, на който се опира Израил.+ 25 Той идва от Бога на баща ти+ и Бог ще ти помогне.+ Той е с Всемогъщия+ и Бог ще те благослови с благословиите на небесата отгоре,+ с благословиите на водната бездна, която лежи отдолу,+ с благословиите на гърдите и на утробата.+ 26 Благословиите на баща ти ще превъзхождат благословиите на вечните планини,+ както и красотата на вековните планински възвишения.+ Те ще останат върху главата на Йосиф, върху главата на онзи, който е избран измежду братята си.+

27 Вениамин ще разкъсва плячка като вълк.+ Сутрин ще яде уловеното животно, вечер ще дели плячката.“+

28 Всички тези съставят дванайсетте племена на Израил и техният баща им каза тези думи, когато ги благославяше. Той благослови всеки един с благословията, предназначена именно за него.+

29 След това той им заповяда следното: „Аз отивам при прадедите си,+ затова ме погребете с бащите ми в пещерата, която е в имота на хета Ефрон,+ 30 в пещерата Махпелах, която е срещу Мамре в ханаанската земя, в имота, който Авраам купи от хета Ефрон за погребално място.+ 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара.+ Там погребаха Исаак и жена му Ревека.+ Там аз погребах Лия. 32 Имотът и пещерата, която е в него, са купени от синовете на Хет.“+

33 След като нареди всичко това на синовете си, Яков вдигна краката си на леглото и издъхна, и отиде при прадедите си.+

50 Тогава Йосиф се наведе над лицето на баща си,+ плака над него и го целува.+ 2 После Йосиф заповяда на служителите си, на лекарите, да балсамират+ баща му. И лекарите балсамираха Израил. 3 За това им бяха необходими цели четирийсет дни, защото толкова дни им бяха необходими за балсамирането според обичая им. И египтяните плакаха за него седемдесет дни.+

4 А когато минаха дните за оплакването му, Йосиф говори пред хората от дома на фараона, като каза: „Ако съм намерил благоволение в очите ви,+ говорете на фараона и му кажете следното: 5 ‘Баща ми ме закле,+ като ми каза: „Виж, аз умирам.+ Погреби ме+ в моето погребално място, което си изкопах в ханаанската земя!“+ Затова, моля те, пусни ме да отида и да погреба баща си, след което ще се върна тук!’“ 6 А фараонът каза: „Отиди и погреби баща си, както си се заклел пред него!“+

7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си и го придружаваха всички служители на фараона, старейшините+ на неговия дом и всички старейшини на египетската земя, 8 а също и всички хора от дома на Йосиф, както и братята му и хората от дома на баща му.+ Само малките им деца, както и стадата им едър и дребен рогат добитък останаха в гесенската земя. 9 С него тръгнаха и колесници+ и конници, така че шествието беше много голямо. 10 И те стигнаха до хармана+ Атад, който беше в областта на Йордан,+ и там направиха много голямо и тъжно оплакване, и седем дни Йосиф извършваше обичаите, свързани с жалеенето за баща му.+ 11 Като видяха жалейните обичаи, извършени на хармана Атад, жителите на тази земя, ханаанците, възкликнаха: „Какво голямо оплакване правят египтяните!“ Така това място в областта на Йордан беше наречено Авел–мицраим*.+

12 И синовете му направиха точно както той им беше заповядал.+ 13 Така че синовете му го занесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата в имота Махпелах, имотът, който Авраам купи за погребално място от хета Ефрон срещу Мамре.+ 14 След това, след като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които тръгнаха с него, за да погребе баща си.

15 Като видяха, че баща им умря, братята на Йосиф казаха: „Възможно е Йосиф да таи омраза спрямо нас+ и да си върне за цялото онова зло, което му причинихме.“+ 16 Затова те предадоха на Йосиф една заповед, казвайки: „Преди смъртта си баща ти ни заповяда следното: 17 ‘Кажете това на Йосиф: „Моля те, прости+ престъплението и греха на своите братя, които ти причиниха зло!“’+ Затова сега те молим, прости престъплението на служителите на бащиния си Бог!“+ А Йосиф заплака с глас, когато му казаха това. 18 После и братята му дойдоха, паднаха на земята пред него и казаха: „Ето, ние сме твои роби!“+ 19 Но Йосиф им каза: „Не се страхувайте! Да не би аз да съм на мястото на Бога?+ 20 Вие бяхте замислили зло против мене, но Бог го промени в добро, за да направи онова, което става днес, и да спаси живота на много хора.+ 21 Затова не се страхувайте! Аз ще продължавам да снабдявам с храна и вас, и децата ви.“+ С тези думи той ги успокои и им вдъхна увереност.

22 И Йосиф продължи да живее в Египет, той и семейството на баща му. И живя общо сто и десет години. 23 И доживя да види синовете на Ефрем до третото поколение,+ а също и синовете на Махир,+ синът на Манасия. Те се родиха на коленете+ на Йосиф. 24 Накрая Йосиф каза на братята си: „Умирам, но няма съмнение, че Бог ще насочи вниманието си към вас+ и ще ви изведе от тази земя, и ще ви заведе в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков чрез клетва.“+ 25 И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: „Няма съмнение, че Бог ще насочи вниманието си към вас. И като стане това, отнесете моите кости оттук!“+ 26 След това Йосиф умря на сто и десет години, и тялото му беше балсамирано+ и сложено в ковчег в Египет.

[Бележки под линия]