1 Царе
5 А филистимците като хванаха Божия ковчег, занесоха го от Евен–езер в Азот.
2 И филистимците взеха Божия ковчег, та го внесоха в капището на Дагона, и поставиха го до Дагона.
3 И на следния ден, когато азотяните станаха рано, ето — Дагон паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагона, та го поставиха на мястото му.
4 И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето — Дагон пак паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег, и главата на Дагона, и двете длани на ръцете му — отсечени върху прага; само трупът на Дагона беше останал.
5 Затова нито Дагоновите жреци, нито някои от ония, които влизат в Дагоновото капище, не стъпват на прага му в Азот до днес.
6 Но ръката на Господа натегна над азотяните и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях и Азот, и околностите му.
7 И като видяха азотските мъже, че такава е работата, рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагона.
8 Затова пратиха, та събраха при себе си всичките филистимски началници и рекоха: Що да сторим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй, пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог.
9 Но като го пренесоха, ръката на Господа беше против града с много голямо поражение; и Той удари градските мъже от малък до голям, та избухнаха по тях хемороиди.
10 Затова пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха, казвайки: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и людете ни.
11 И тъй, пратиха да съберат всичките филистимски началници, и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и людете ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка тежеше там твърде много.
12 И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.