1 Царе

5 Що се отнася до филистимците, те взеха ковчега+ на истинския Бог и го занесоха от Евен–езер в Азот.+ 2 И филистимците взеха ковчега на истинския Бог, внесоха го в храма на Дагон и го поставиха до Дагон.+ 3 И когато на следващия ден жителите на Азот станаха рано, ето, Дагон беше паднал по очи на земята пред ковчега на Йехова.+ И те взеха Дагон и го поставиха на мястото му.+ 4 А на следващия ден, когато станаха рано, ето, Дагон пак беше паднал по очи на земята пред ковчега на Йехова, а главата на Дагон и дланите на двете му ръце бяха отрязани и лежаха на прага.+ От него беше останала само подобната на риба половина*. 5 Поради това и до днес жреците на Дагон и всички, които влизат в храма на Дагон, не стъпват върху прага на храма на Дагон в Азот.

6 И ръката на Йехова+ натежа върху жителите на Азот — той направи така, че да ги обземе ужас, и ги порази с хемороиди,+ порази Азот и областта му. 7 Когато видяха какво става, жителите на Азот казаха: „Не бива ковчегът на Бога на Израил да остава сред нас, защото неговата ръка е вдигната срещу нас и срещу нашия бог* Дагон!“+ 8 Затова те изпратиха хора да повикат всички съюзени филистимски владетели и като ги събраха при себе си, ги попитаха: „Какво да правим с ковчега на Бога на Израил?“ А те отговориха: „Нека ковчегът на Бога на Израил бъде пренесен в Гет!“+ И те пренесоха там ковчега на Бога на Израил.

9 Но когато го пренесоха там, ръката на Йехова+ се насочи срещу града, причинявайки много голям смут, и той порази жителите на града, от малък до голям, така че започнаха да им излизат хемороиди.+ 10 Затова те изпратиха ковчега на истинския Бог в Акарон.+ Но щом ковчегът на истинския Бог пристигна в Акарон, жителите на Акарон извикаха: „Донесоха ковчега на Бога на Израил, за да унищожат и нас, и нашия народ!“+ 11 Затова те изпратиха хора до всички съюзени филистимски владетели и като ги събраха, им казаха: „Изпратете обратно ковчега на Бога на Израил и нека се върне на своето място, за да не унищожи и нас, и народа ни!“ Защото целият град беше обхванат от смъртен страх.+ Ръката на истинския Бог натежа много върху него+ 12 и онези, които не умряха, бяха поразени с хемороиди.+ И викът+ за помощ, който се чуваше от жителите на града, се издигаше до небесата.