Съдии

21 А Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 И людете дойдоха във Ветил, та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

3 И рекоха: Защо, Господи, Израилеви Боже, стана това в Израиля, та липсва днес едно племе от Израиля?

4 И на утрешния ден людете станаха рано, та издигнаха там олтар и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

6 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израиля.

7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

8 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

9 Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

10 Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най–храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

11 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

13 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха оставили живи от Явис, галаадските жени; но пак не им стигнаха.

15 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

16 Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

17 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

18 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

19 Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

20 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

21 и гледайте, и ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята, та си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

22 И когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

23 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.

24 Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.