Съдии

20 Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

2 И людете от всичките краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божиите люде.

3 И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

4 И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

5 А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата, в която бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

6 Затова взех наложницата си, та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

7 Гледайте, вие, израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

8 Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

9 но ето сега какво ще направим на Гавая, ще отидем против нея по жребий;

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на людете, та като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

11 И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

12 Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

13 Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са по Гавая, за да ги избием и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

14 и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

15 И в оня ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

16 Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

17 А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

18 Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бога, казвайки: Кой от нас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

19 И тъй, на утринта израилтяните станаха, та разположиха стан против Гавая.

20 И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

21 А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

22 Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

23 Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

25 А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях, та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

26 Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха, та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

27 После израилтяните се допитаха до Господа, защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

28 и Финеес, син на Елеазара, Аароновия син, служеше пред него през ония дни, и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? Или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

29 Тогава Израил постави засада около Гавая.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

31 А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая, и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

32 Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по–напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

33 Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал–тамар, и засадата на Израиля изскочи от мястото си, от Гавайската ливада.

34 И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застигаше.

35 Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

36 И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

37 Тогава засадата побърза, та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

39 И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

40 Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и ето, целият град се издигаше в дим към небето.

41 Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

42 Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония, които излизаха из тях.

43 Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

44 И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже — всички храбри мъже.

45 Прочее, те се обърнаха, та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а израилтяните набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже.

46 Така всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч, — всички храбри мъже.

47 А шестстотин мъже се обърнаха, та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

48 А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та ги поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.