Езекиил

3 И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък и иди, говори на Израилевия дом.

2 И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

4 И рече ми: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом и говори им с Моите думи.

5 Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом,

6 не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

9 Като адамант по–твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш, кажи: Така говори Господ Йехова — или послушали, или непослушали.

12 Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господната слава от мястото Му!

13 И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях — шум на голямо спускане.

14 И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

15 Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там, гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

16 А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устатата Ми и предупреди ги от Моя страна.

18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш, а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

22 И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето и там ще ти говоря.

23 Тогава станах, та излязох на полето; и ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми и като ми говорѝ, рече: Иди, затвори се в къщата си.

25 И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между людете.

26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 Но когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Йехова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.