Езекиил

2 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си и ще ти говоря.

2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.

4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Йехова.

5 И послушали или непослушали, защото са бунтовен дом, пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

7 И да им говориш думите Ми, или послушали, или непослушали; защото са твърде бунтовни.

8 Ти, обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

9 И като погледнах, ето — ръка простряна към мене, и ето — в нея свитък книга,

10 и Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.