Плачът на Йеремия

4 Как почерня златото! Измени се най–чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3 Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; а дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

4 защото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5 Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по–голямо от наказанието за греха на Содом, който биде съсипан в един миг, без да са го пипали човешки ръце.

7 Благородните ѝ бяха по–чисти от сняг, по–бели от мляко, снагата им по–червена от рубини, блестяха като сапфир.

8 А сега лицето им е по–черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9 По–щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми.

11 Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните всред него.

14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.

16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17 И досега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19 Ония, които ни гонеха, станаха по–леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 Радвай се и весели се, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; но ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.