Плачът на Йеремия
א [алеф]
4 О, как потъмня сияйното злато, чистото злато!+
Как се разпиляха светите камъни+ по ъглите на всички улици!+
ב [бет]
2 А скъпоценните синове на Сион,+ които някога бяха равностойни на пречистено злато,
сега са смятани за глинени съдове, дело на грънчарски ръце!+
ג [гимел]
3 Дори чакалите подават виме, дават на малките си да сучат.
Дъщерята на моя народ стана жестока+ като щраусите в пустинята.+
ד [далет]
ה [хе]
5 Онези, които някога ядяха избрани ястия, изпадат в ужас по улиците.+
Онези, които са отгледани в аленочервени дрехи,+ сега прегръщат купища пепел.+
ו [вав]
6 Наказанието за прегрешението на дъщерята на моя народ е по–голямо от наказанието за греха на Содом,+
който беше унищожен в един миг и на когото никой не подаде ръка за помощ.+
ז [зайн]
ח [хет]
8 Сега изглеждат по–черни от сажди. Не се разпознават по улиците.+
Кожата им се съсухри по костите им,+ изсъхна като дърво.
ט [тет]
9 По–добре бяха убитите с меч+ от умрелите от глад,+
защото те чезнат, пронизани, понеже няма плод от нивата.
י [йод]
10 Състрадателни жени варяха със собствените си ръце своите деца.+
Те станаха хляб на скърбящи, когато загиваше дъщерята на моя народ.+
כ [каф]
11 Йехова изсипа яростта си,+ изля пламтящия си гняв,+
запали огън в Сион, който погълна основите му.+
ל [ламед]
12 Земните царе и всички земни жители не повярваха,+
че противникът и врагът ще влязат през портите на Йерусалим.+
מ [мем]
13 Това стана поради греховете на пророците му и прегрешенията на свещениците му,+
които проливаха сред него кръвта на праведните.+
נ [нун]
14 Те се скитаха като слепци+ по улиците.+ Омърсиха се с кръв,+
та никой не можеше да се допира до дрехите им.+
ס [самех]
15 Казваха им: „Отдръпнете се! Нечисти!+ Отдръпнете се! Отдръпнете се! Не се докосвайте до нас!“+
Защото станаха бездомници+ и се скитаха наоколо.+ Сред народите се говореше: „За тях вече няма място тук.+
פ [пе]
16 Лицето на Йехова ги разпръсна.+ Той вече няма да ги погледне.+
Хората няма да почитат свещениците,+ нито ще проявяват благоволение към старците.“+
ע [айн]
17 Докато още сме живи, очите ни чезнат в напразно очакване на помощ.+
Гледайки наоколо, очаквахме народ, който не може да донесе спасение.+
צ [цаде]
18 Дебнат стъпките ни,+ та не можем да ходим по градските си площади.
Краят ни наближи. Дните ни изтекоха, настъпи краят ни.+
ק [коф]
19 Преследвачите ни бяха по–бързи от орлите в небесата.+
Преследваха+ ни яростно по планините, причакваха ни в пустинята.+
ר [реш]
20 Дъхът от ноздрите ни,+ помазаникът на Йехова,+ беше уловен в голямата им яма,+
онзи, за когото казвахме: „Под неговата сянка+ ще живеем между народите.“+
ש [син]
21 Радвай се и ликувай,+ едомска дъще,+ която живееш в земята Уз!+
И до тебе ще стигне чашата.+ Ще се опиеш и ще разкриеш голотата си.+
ת [тав]