Еклисиаст

Еклисиаст

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 Каква полза за човека от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?

4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; а земята вечно стои.

5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, и бърза да отива към мястото, гдето трябва да изгрява.

6 Вятърът отива към юг и се връща към север; вятърът постоянно обикаля в отиването си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 Всичките реки се вливат в морето, и пак морето не се напълня; на мястото, гдето отиват реките, там те непрестанно отиват.

8 Всичките неща са досадни, човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

9 Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят послешните, грядущите поколения между ония, които ще идат подир.

12 Аз, проповедникът, бях цар над Израиля в Йерусалим;

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, за да се трудят в него.

14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.