Йов
9 А Йов в отговор рече:
2 Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Той премества планините, и те не усещат, когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото ѝ, тъй щото стълбовете ѝ треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; и туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата, и стъпва на морските вълни.
9 Той прави съзвездията — Мечката, Ориона и Плеадите, и скритите пространства на юг.
10 Той прави велики и неизследими дела, и безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; преминава и не Го съглеждам.
12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по–малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извиках, и ми отговореше, не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка, и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна, но ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните, Ето ме!, би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, презрал бих живота си.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия,
23 ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?
25 А моите дни са по–бързи от бързоходец; бягат без да видят добро;
26 преминаха като леки кораби, като орел, който се спуща върху лова.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си, и ще се утеша,
28 в ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 нечестив ще се считам; защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Ако се умия със снежна вода, и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни, който да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, и ужасът Му да не ме уплашва.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.