Йов
9 Тогава Йов каза:
2 „Наистина знам, че това е вярно.
Но как може смъртният човек да бъде прав, когато се съди с Бога?+
3 Ако Бог пожелае да спори с него,+
тогава човекът не би могъл да отговори дори на един от хиляда негови въпроса.
7 Казва на слънцето да не свети,
поставя печат върху светлината на звездите,+
и ходи по високите морски вълни.+
9 Той е създал съзвездието Ас*, съзвездието Кесил*,
съзвездието Кима*+ и вътрешните стаи на юга*.
10 Той прави велики и неизследими неща,+
чудеса без брой.+
14 Как тогава да му отговоря аз?
Внимателно ще подбирам думите си към него.+
15 Затова не бих му отговорил, дори и да съм прав.+
Ще търся благоволението на своя противник в съдебния спор.+
16 Ако го повикам, дали ще ми отговори?+
Не вярвам, че ще чуе гласа ми!
17 Той ме напада с буря
и ми нанася много рани без причина.+
19 Ако има някой, притежаващ сила, това е той.+
А ако някой се отличава със справедливост, нека ме призове!
20 Дори и да бях прав, моята уста щеше да ме обяви за виновен.
Дори и да бях безукорен*, той щеше да ме обяви за неправеден.
21 Дори и да бях безукорен, пак нямаше да позная душата си,
животът би ми опротивял.
23 Когато порой причини внезапна смърт,
той би се присмивал на отчаянието на невинните.
24 На земята, която е предадена в ръцете на злия,+
той закрива очите на земните съдии.
Ако не е той, тогава кой го прави?
26 Отплаваха като тръстикови лодки,
преминаха като орел, който се спуска стремглаво към плячката си.+
30 Дори и да се измия със снежна вода,
дори и да очистя ръцете си с луга,+
31 ти ще ме хвърлиш в тинята,
така че дори и дрехата ми ще се отврати от мене.
35 Тогава ще говоря и няма да се плаша от него —
няма защо да се страхувам от него.