Йов
3 След това Йов отвори устата си, та прокле деня си.
2 Йов, проговаряйки, рече:
3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, и да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, що помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; да се не брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква видело, и да го няма, и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба, и не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането, и не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;
16 или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, и там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.
20 Защо се дава видело на злощастния, и живот на огорчения в душата,
21 които копнеят за смъртта, и няма я, ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 които се много радват и веселят, когато намерят гроба?
23 Защо се дава видело на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, и онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.