Йов
3 След това Йов отвори уста и започна да проклина деня, в който се беше родил.+ 2 Той каза:
3 „Нека изчезне денят, в който съм се родил,+
и нощта, в която казаха: ‘Заченат е човек!’
4 Нека този ден да се превърне в тъмнина
и Бог да не го поглежда от висините!
Нека над него не изгрява светлината на деня!
5 Нека тъмнината и непрогледният мрак го вземат пак във властта си!
Нека над него надвисне дъждовен облак
и нека го преследва онова, което помрачава деня!+
6 Нека мрак обхване същата онази нощ+
и нека тя не намира радост сред дните на годината,
нито бъде броена сред годишните месеци!
9 Нека да помръкнат нейните звезди на разсъмване
и тя да чака светлина, но светлината да не идва!
Нека не види лъчите на зората,
щях да спя и да почивам+
14 заедно със земните царе и съветници,+
които са строили за себе си места, лежащи днес в развалини,+
15 или с князе, които са имали злато
и са пълнили къщите си със сребро.
16 Нямаше да съществувам, подобно на незабелязано пометнат плод,+
като дете, невидяло бял свят.+
18 Там всички затворници намират спокойствие
и не чуват вече гласа на онзи, който ги кара да работят.+
20 Защо Бог позволява на страдащия да види светлината
и защо дава живот на онези, които изпитват горчивина в душата си?+
21 Защо има хора, които чакат смъртта, а тя все не идва,+
макар че я търсят по–усърдно от скрити съкровища,
22 хора, които се радват до забрава,
ликуват, защото са намерили гроб за себе си?
23 Защо Бог дава светлина на човека, чийто път е скрит+
и пред когото той навсякъде поставя прегради?+
24 Преди да дойде храната ми, идват въздишките ми+
и риданията ми бучат като поройни води.+
25 Защото се страхувах от страшни неща, и ето, те ме връхлитат,
и онова, от което се ужасявах, ме застига.+
26 И досега имах грижи, тревоги
и безпокойства, но ето, още беди се прибавят към тях.“