Откровение

10 После видях друг силен ангел да слиза от небето. Той беше обгърнат от облак и над главата му имаше дъга. Лицето му сияеше като слънцето, краката му бяха като огнени стълбове, 2 а в ръката си държеше разгънат малък свитък. Той стъпи с десния си крак в морето, а с левия на земята, 3 и извика със силен глас, подобен на лъвски рев. Когато извика, проговориха седем гръмотевици.

4 И когато седемте гръмотевици проговориха, поисках да запиша думите им, но чух как глас от небето ми каза: „Запази в тайна* това, което казаха седемте гръмотевици, и не го записвай!“. 5 Ангелът, който беше стъпил в морето и на земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в този, който живее вечно, който създаде небето и всичко в него, земята и всичко на нея и морето и всичко в него. Той каза: „Бог няма да чака повече! 7 Когато дойде времето седмият ангел да надуе тръбата си, ще се изпълни свещената тайна на Бога — добрата новина, която той извести на своите служители, пророците“.

8 Тогава гласът, който чух от небето, отново се обърна към мен и ми каза: „Отиди и вземи разгънатия свитък от ръката на ангела, който е стъпил в морето и на земята“. 9 Отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми каза: „Вземи го и го изяж. От него ще те заболи коремът*, но в устата ти ще бъде сладък като мед“. 10 Аз взех свитъка от ръката на ангела и го изядох. И в устата ми той беше сладък като мед, но когато го изядох, ме заболя коремът*. 11 И ми казаха: „Трябва още да пророкуваш за раси, народи, езици и много царе“.