Откровение

1 Откровение* от Исус Христос, което Бог му даде, за да покаже на служителите си какво ще стане скоро. Исус изпрати ангела си и чрез него представи със символи това откровение на Божия* служител Йоан. 2 А Йоан свидетелства за думите на Бога и за посланието*, което Исус Христос предаде — разказа всичко, което видя. 3 Щастлив е този, който чете на глас думите на това пророчество, и щастливи са тези, които чуват и спазват записаното в него, защото е близо времето да се изпълни*.

4 От Йоан до седемте сбора* в Азия*:

Моля се да получите незаслужена доброта и мир от „този, който е, който беше и който идва“, от седемте духа, които са пред престола му, 5 и от Исус Христос, „Верния Свидетел“, „първия, който е възкръснал от мъртвите*“, и „Владетеля на земните царе“!

На този, който ни обича, освободи ни от греховете с кръвта си 6 и ни направи царе и свещеници на своя Бог и Баща — на него да принадлежат славата и мощта завинаги! Амин.

7 Той идва с облаците и всички ще го видят, дори тези, които го прободоха. И заради него всички народи* ще се удрят в гърдите от мъка. Това наистина ще стане. Амин.

8 „Аз съм Алфа и Омега* — казва Йехова* Бог — този, който е, който беше и който идва, Всемогъщият.“

9 Аз, Йоан, ваш брат и последовател на Исус, издържам преследване заедно с вас и ще царувам с вас. Бях на остров Патмос, защото говорех за Бога и свидетелствах за Исус. 10 Под влиянието на духа се озовах в деня на Господаря и чух зад себе си силен глас като звука на тръба, 11 който каза: „Запиши в свитък това, което видиш, и го изпрати до седемте сбора: в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия“.

12 Обърнах се да видя кой ми говори и видях седем златни светилника, 13 а между светилниците стоеше някой, който приличаше на човешки син. Той беше облечен с дълга дреха и имаше златен пояс около гърдите си. 14 Главата и косата му бяха бели като бяла вълна, като сняг, а очите му бяха като огнен пламък. 15 Краката му блестяха като чиста мед в нажежена пещ и гласът му беше като грохота на голям водопад. 16 В дясната си ръка държеше седем звезди, от устата му излизаше дълъг и наточен двуостър меч, а лицето му беше като слънцето, когато свети най-ярко. 17 Когато го видях, паднах като мъртъв в краката му.

Тогава той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният, 18 както и живият. Бях мъртъв, но сега съм жив и ще живея вечно. Имам ключовете за смъртта и гроба*. 19 Затова запиши каквото видя, каквото става сега и каквото ще стане после. 20 Това е свещената тайна на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте сбора, а седемте светилника са седемте сбора.