Евреи

4 Тъй като обещанието да се присъединим към него в почивката му* все още е в сила, нека да внимаваме* никой от нас да не се окаже недостоен. 2 Защото ние чухме добрата новина, както и предците ни я чуха. Но на тях тя не им донесе полза, понеже нямаха същата вяра като тези, които се вслушаха в нея. 3 Ние, които имаме вяра, се присъединяваме към Бога в почивката му. А за онези, които не бяха послушни, той каза: „Затова в гнева си се заклех: „Няма да се присъединят към мен* в моята почивка“, въпреки че е завършил работата си и си почива от основаването на света насам. 4 На едно място за седмия ден той казва: „На седмия ден Бог започна да си почива от всичките си дела“, 5 а на друго място казва: „Няма да се присъединят към мен* в моята почивка“.

6 Онези, които първи чуха добрата новина, не се присъединиха към Бога в почивката му, защото не му бяха послушни. Но все още има възможност някои да се присъединят. 7 Ето защо той отново определя един ден, като много по-късно в Давидовия псалм казва „днес“, както вече беше споменато: „Чуйте думите му днес: „Не бъдете твърдоглави“. 8 Ако Исус Навиев ги беше завел на място за истинска почивка, Бог нямаше по-късно да говори за друг ден. 9 Следователно за Божия народ все още има почивка като тази в съботния ден. 10 Защото който се присъединява към Бога в почивката му*, си почива от делата си, както и Бог си почива от своите.

11 Затова нека да правим всичко по силите си да се присъединим към него в почивката му, така че никой от нас да не последва същия пример на непослушание. 12 Божиите думи* са живи и действат с голяма сила. Те са по-остри от всеки двуостър меч и проникват толкова дълбоко, че разделят душата* от духа*, костите* от костния мозък и разкриват* мислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да е скрито от погледа на Бога, на когото ще даваме сметка, но всичко е голо и открито пред него.

14 Имаме велик първосвещеник, който влезе в небесата — Исус, Божия Син; затова нека да продължаваме да говорим на всички за вярата си в него. 15 Нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира* слабостите ни, защото беше изпитан във всяко отношение като нас, но остана безгрешен. 16 Затова нека да се приближим към престола на незаслужената доброта и да се молим с увереност* на Бога, за да намерим състрадание и незаслужена доброта, когато се нуждаем от помощ.