Галатяни

2 След 14 години отново отидох в Йерусалим с Варнава и взех със себе си и Тит. 2 Отидох там, защото така ми разкри Господарят, и представих пред уважаваните братя добрата новина, която проповядвам сред народите. Но говорих с тях насаме, защото исках да се уверя, че службата ми не е напразна*. 3 И въпреки че Тит, който ме придружаваше, беше грък, никой не го накара да се обреже. 4 Този въпрос възникна заради фалшивите братя, които се промъкнаха в сбора*, за да ни шпионират. Те искаха да ни отнемат свободата, която имаме като последователи на Христос Исус, и пак да ни направят роби на Закона. 5 Но ние не се поддадохме дори за миг, за да може да запазите истината, която добрата новина ви е дала.

6 А относно братята, които са смятани за важни — те не ми дадоха нови насоки. (Всъщност за мен няма значение какви са били преди тези уважавани мъже, защото Бог не съди за човека по външни фактори.) 7 Те видяха, че ми е възложено да проповядвам добрата новина на необрязаните, както на Петър му е възложено да проповядва на обрязаните. 8 Бог, който направи Петър апостол на обрязаните, направи и мен апостол, но на другите народи. 9 И когато разбраха, че Бог прояви към мен незаслужена доброта, Яков, Кифа* и Йоан, които са смятани за опора* на сбора, си стиснаха ръцете с мен и Варнава, за да покажат, че са съгласни ние да отидем при другите народи, а те — при обрязаните. 10 Само ни помолиха да не забравяме бедните братя и се постарах да го направя.

11 Но когато Кифа* дойде в Антиохия, постъпи погрешно и му казах в очите, че не е прав*. 12 Понеже, преди да пристигнат мъжете, които Яков беше изпратил, той ядеше с хората от другите народи, но когато пристигнаха, спря да го прави и започна да ги избягва, защото се страхуваше от обрязаните. 13 Останалите юдеи също постъпиха лицемерно като него и дори Варнава се подведе и последва лошия им пример. 14 Но когато видях, че не постъпват според истинските учения, които ни е дала добрата новина, казах на Кифа* пред всички: „Ти си юдей, но живееш като хората от другите народи, а не като юдеите. Тогава защо караш хората от другите народи да спазват юдейските традиции?“.

15 Ние, които сме юдеи по рождение, а не „грешници“ от другите народи, 16 знаем, че човек е сметнат за праведен не защото спазва Закона, а защото вярва в Исус Христос. Затова повярвахме в Христос Исус, за да бъдем сметнати за праведни въз основа на вярата си в него, а не защото спазваме Закона. Бог няма да сметне никой човек за праведен заради това, че спазва Закона. 17 Но ако и на нас гледат като на грешници, понеже се стремим да сме праведни в Божиите очи чрез вярата си в Христос, това означава ли, че Христос ни подтиква към грях? В никакъв случай! 18 Ако отново градя това, което вече съм разрушил, пак ставам престъпник. 19 С помощта на Закона се освободих от* Закона, за да мога да живея* за Бога. 20 Прикован съм на стълб с Христос и вече не живея за себе си, а живея в единство с Христос*. Сега живея според вярата си в Божия Син, който ме обикна и пожертва живота си за мен. 21 Не отхвърлям Божията незаслужена доброта, защото, ако праведността зависи от спазването на Закона, тогава Христос е умрял напразно.