2 Коринтяни

7 Затова, мили мои, тъй като Бог ни е дал тези обещания, нека да се очистим от всичко, което омърсява тялото и ума*, и с дълбоко уважение към Бога да се стараем да ставаме по-святи.

2 Направете място за нас в сърцето си. Не сме навредили на никого, не сме повлияли лошо* на никого и не сме се възползвали от никого. 3 Не го казвам, за да ви съдя. Все пак вече казах, че сте в сърцето ни, независимо дали живеем, или умираме. 4 Мога да ви говоря напълно открито. Много се гордея с вас. Утеших се и изпитвам голяма радост във всичките ни страдания.

5 Всъщност, когато дойдохме в Македония*, нямахме* спокойствие. Продължихме да страдаме по всякакъв начин — отвън имаше противопоставяне, а отвътре страхове. 6 Но Бог, който утешава обезсърчените, ни утеши с посещението на Тит. 7 И не само с посещението му, но и с това, че се върна насърчен заради вас. Той ни каза, че много искате да ме видите, че ви е много тежко и че сте искрено загрижени за мен. И това още повече ме зарадва.

8 Затова, ако съм ви натъжил с писмото си, не съжалявам. В началото съжалявах, но знам, че се натъжихте само за малко, 9 и сега се радвам. Но не защото се натъжихте, а защото това ви подтикна да се разкаете. Тъгата ви беше по Божията воля, затова думите ни не ви навредиха. 10 Защото тъгата, която е по Божията воля, води до разкаяние и спасение и за това няма да съжаляваме. Но тъгата, типична за хората в света, води до смърт. 11 Само какъв ефект имаше върху вас това, че се натъжихте така, както Бог иска! Това ви накара да изчистите името си, да се възмутите от погрешните действия, да изпитате дълбоко уважение към Бога, да искате да се разкаете, да служите на Бога от сърце и да поправите погрешното. Всичко, което направихте, за да решите този въпрос, показа, че вече сте чисти*. 12 Не ви писах заради съгрешилия, нито заради този, който пострада, а за да покажете пред Бога, че искрено искате да ни послушате. 13 Затова се утешихме.

Но още повече се зарадвахме заради радостта на Тит, защото вие го насърчихте*. 14 Похвалих ви на него и не се разочаровах. Похвалите ни се оказаха толкова верни, колкото и всичко, което сме ви казвали. 15 Тит изпитва още по-топли чувства към вас, като си спомня колко послушни сте били и с какво дълбоко уважение сте го приели. 16 Радвам се, че мога да ви имам пълно доверие*.