2 Коринтяни

5 Знаем, че земният ни дом, този шатър, ще се разруши и Бог ще ни даде вечен дом в небето, който не е направен от хора. 2 В земния си дом въздишаме и много искаме да получим* този, който ни е приготвен в небето. 3 Когато го получим*, няма да сме бездомни*. 4 В този шатър въздишаме и ни е тежко, но не защото искаме да го оставим. По-скоро искаме да получим другия, за да може животът да замени това, което е смъртно. 5 За този живот ни подготви Бог, който ни даде духа си като гаранция* за това, което ще дойде.

6 Затова сме пълни с увереност и знаем, че докато живеем в това тяло, сме далече от Господаря. 7 Защото това, което ни води, е вярата, а не нещата, които виждаме. 8 Изобщо не се съмняваме и предпочитаме да сме далече от това тяло и да живеем с Господаря. 9 Затова се стараем да имаме одобрението му, независимо дали живеем с него, или далече от него. 10 Защото всички трябва да застанем пред Христос и той да ни съди*, така че всеки да получи това, което заслужава, за нещата, които прави, докато е в тялото си, било то добри, или лоши.

11 И така, понеже знаем какво означава да уважаваме Господаря, убеждаваме другите да ни повярват. Бог ни познава добре и се надявам вие* също да ни познавате добре. 12 Не искаме отново да ви показваме кои сме, а ви даваме възможност да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на тези, които се хвалят с това, което се вижда, а не с това, което е в сърцето. 13 Ако сме направили нещо, с което ви изглеждаме полудели, сме го направили за Бога, но всъщност сме със здрав разум и това е от полза за вас. 14 Любовта на Христос ни мотивира, защото сме разбрали следното: един човек умря за всички, понеже всички са мъртви*. 15 Той умря за всички, така че живите вече да не живеят за себе си, а за този, който умря за тях и възкръсна.

16 Затова от сега нататък на никого не гледаме по човешки*. Дори преди да сме гледали на Христос по този начин, вече не го правим. 17 И така, ако някой е обединен с Христос, е ново създание. Старите неща си отидоха; дойдоха новите. 18 Но всичко е от Бога, който ни помири със себе си чрез Христос и ни даде задачата да помагаме на другите да се помирят с него. 19 Това означава, че Бог използва Христос да помири хората със себе си и повече не им държи сметка за греховете. А на нас възложи да известяваме посланието за това помирение.

20 Така че ние сме посланици, които заместват Христос — сякаш чрез нас Бог отправя молба към хората. Като заместници на Христос, ние ги молим да се помирят с Бога. 21 Бог даде като принос за греховете ни този, който никога не сгреши, за да може чрез него да станем праведни в Божиите очи.