2 Коринтяни

12 Налага се да се хваля. Ще говоря за виденията и посланията от Господаря, макар че от това няма полза. 2 Познавам един човек, който е ученик на Христос и който преди 14 години беше отнесен на третото небе. Не знам дали беше отнесен във физическо тяло, или не, Бог знае. 3 Наистина познавам този човек. Не знам дали във физическо тяло, или не, Бог знае, 4 но той беше отнесен в рай и чу думи, които не трябва да се произнасят и които човек няма право да изрича. 5 Ще се хваля с него. Няма да се хваля със себе си освен със слабостите си. 6 Дори да поискам да се хваля, няма да съм неразумен, защото ще кажа истината. Но няма да се хваля, за да не ми припише някой заслугите за нещо, което не ме е видял да правя или не ме е чул да казвам. 7 Никой не трябва да ме превъзнася само защото ми бяха разкрити забележителни послания.

За да не се възгордявам, получих нещо, което ме измъчва като трън в тялото; то е като ангел на Сатана, който ми удря шамари*, за да не се превъзнасям. 8 Три пъти умолявах Господаря да го премахне, 9 но той ми каза: „Достатъчна ти е незаслужената ми доброта. Когато си слаб, получаваш от силата ми в пълна степен“. Затова с радост ще се хваля със слабостите си, за да може силата на Христос да остане върху мен*. 10 Радвам се, когато съм слаб, когато ме обиждат, когато съм в нужда, когато ме преследват и когато имам трудности заради Христос. Защото когато съм слаб, тогава съм силен.

11 Станах неразумен. Принудихте ме. А всъщност вие трябваше да ме хвалите. С нищо не съм по-долу от великите ви апостоли, макар че за вас съм никой. 12 Сами видяхте доказателствата, че съм апостол: голямата ми издръжливост и знаменията, чудесата и могъщите дела, които извърших. 13 С какво бяхте ощетени в сравнение с другите сборове*? Само с това, че не ви бях в тежест. Простете ми тази грешка.

14 Ето, вече за трети път искам да дойда при вас и пак няма да съм ви в тежест. Защото не искам материални неща. Искам да ви видя. Не се очаква децата да спестяват за родителите си, а родителите за децата. 15 С най-голяма радост ще дам всичко, което имам, и напълно ще се раздам за вас. Щом ви обичам толкова много, не заслужавам ли и вие да ме обичате по същия начин? 16 Във всеки случай не ви бях в тежест. И все пак казвате, че съм бил „хитър“ и съм ви „измамил“. 17 Когато изпратих братя при вас, използвах ли ги, за да спечеля нещо от вас? Не, нали? 18 Насърчих Тит да дойде при вас и изпратих с него един брат. Но Тит изобщо не се възползва от вас, нали? Ние не мислехме ли по същия начин? И не постъпвахме ли по същия начин?

19 Да не си мислите, че се защитаваме пред вас? Ние сме последователи на Христос и Бог знае, че казваме истината. Мили мои, всичко, което правим, е, за да ви укрепим. 20 Страхувам се, че когато дойда, може да не сте такива, каквито ми се иска, и че моята реакция няма да е такава, каквато на вас ви се иска. Страхувам се сред вас да няма караници, завист, гняв, спорове, клевети, клюки, високомерие и безредие. 21 Притеснявам се, когато дойда, моят Бог да не допусне да се засрамя пред вас и да не се натъжа, защото много хора не са се разкаяли за миналите си грехове — за своята нечистота, сексуална неморалност* и безсрамно поведение*.