1 Коринтяни

2 Затова, братя, когато дойдох да ви известя Божията свещена тайна, не се опитах да ви впечатлявам с думи или с мъдрост. 2 Реших да ви говоря само за Исус Христос и за това, че той беше екзекутиран на стълб. 3 Дойдох при вас слаб, уплашен и много притеснен. 4 Не проповядвах с убедителни и мъдри думи, а с думи, които показваха силата на Божия дух, 5 за да може да имате вяра в Божията сила, а не в човешката мъдрост.

6 Говорим за мъдрост сред духовно зрели хора. Не става дума за мъдростта на този свят* или на управниците му, които ще бъдат премахнати. 7 Става дума за Божията мъдрост, скрита в една свещена тайна. Много отдавна* Бог реши да действа според тази мъдрост за наша слава. 8 Никой от управниците на този свят* не разбра тази мъдрост, иначе нямаше да убият* славния ни Господар. 9 Както е записано: „Никой не е виждал, нито е чувал, нито си е представял това, което Бог е приготвил за тези, които го обичат“. 10 Но Бог го разкри на нас чрез духа си, защото духът разкрива всичко, дори дълбоките мисли на Бога.

11 Кой човек знае какво мисли друг човек освен самият човек*? Така и никой не знае какво мисли Бог освен духът на Бога. 12 Ние не получихме духа на света, а духа от Бога, за да можем да разберем това, което Бог ни е подарил. 13 Също и говорим за това, но не с думи, които сме научили от някой мъдър човек, а с думи, на които ни учи духът. Така обясняваме духовни въпроси с духовни думи.

14 Този, който мисли по човешки, не приема това, което идва от Божия дух, защото за него то е глупост; той не може да го разбере, защото то трябва да се изследва от духовна гледна точка. 15 Но духовният човек разбира всичко и никой не може да го съди. 16 Понеже е записано: „Кой е разбрал как мисли Йехова*, че да може да го учи?“. Ние обаче мислим като Христос.