Римляни

9 Като последовател на Христос, казвам истината, не лъжа. Съвестта ми, която се ръководи от светия дух, потвърждава, 2 че в сърцето си изпитвам голяма мъка и непрестанна болка. 3 Бих искал аз да съм този, който е проклет и разделен от Христос, ако това ще помогне на братята ми, моите сънародници, 4 израилтяните, които Бог осинови. Той ги прослави*, сключи договори с тях и им даде Закона, обещанията и честта да му служат. 5 Те са потомци на прадедите ни, от които произлезе и Христос. Нека Бог, който е над всички, да бъде възхваляван вечно! Амин.

6 Но това не означава, че обещанието на Бога не се е изпълнило. Защото не всички, които са потомци на Израил, наистина са израилтяни. 7 Не всички са истински деца на Авраам само защото са негово потомство. Бог каза на Авраам: „Потомството, което ти е обещано, ще произлезе от Исаак“. 8 Тоест не всички деца на Авраам наистина са деца на Бога. Но за истинско потомство на Авраам са смятани децата, родени заради Божието обещание. 9 А обещанието беше следното: „Ще дойда догодина по същото време и Сара ще има син“. 10 Бог даде обещание и когато Ревека забременя с близнаци от нашия прародител Исаак. 11 Преди те да се родят и преди да са направили нещо добро или зло, Бог каза предварително кого ще избере. Защото той избира когото реши, и това не зависи от действията на човека. 12 Той каза на Ревека: „По-големият ще служи на по-малкия“. 13 Затова е записано: „Обикнах Яков, а Исав отхвърлих*“.

14 Тогава какво да кажем? Несправедлив ли е Бог? В никакъв случай! 15 Защото той казва на Моисей: „Ще съм милостив към когото реша и ще съм състрадателен към когото поискам“. 16 Следователно Божият избор не зависи от желанието или от усилията на човека, а от милостта на Бога. 17 В Писанието Бог казва на фараона: „Оставих те жив, за да покажа силата си чрез теб и името ми да стане известно по цялата земя“. 18 Така че Бог е милостив към когото пожелае, но ако някой иска да е твърдоглав, го оставя да е твърдоглав.

19 Някой може да попита: „Тогава защо намира вина в нас, след като никой не може да се противопостави на решенията му?“. 20 Но кой си ти, че да критикуваш Бога? Изделието ще каже ли на майстора си: „Защо ме направи така“? 21 Грънчарят няма ли право от едно и също парче глина да направи съд за специални поводи* и съд за ежедневна* употреба? 22 Така е и с Бога. Макар че искаше да прояви гнева и силата си, той дълго търпеше тези, които го разгневяваха* и заслужаваха да бъдат унищожени. 23 Той направи това, за да покаже голямата си слава на тези, към които проявява милост* и които ще получат приготвената за тях награда, 24 тоест на нас, които той призова не само от юдеите, но и от другите народи. 25 Това казва и в книгата на Осия: „Ще нарека „мой народ“ тези, които не са мой народ, и ще нарека „обичани“ тези, които не са обичани. 26 И на мястото, където им казах „Не сте мой народ“, ще ги нарека „деца на живия Бог“.

27 А Исая казва за Израил: „Дори ако израилтяните са толкова много, колкото морския пясък, само малко от тях ще се спасят. 28 Защото Йехова* ще съди земята и бързо ще изпълни присъдата“. 29 Исая предсказа също: „Ако Йехова*, Богът на небесните войски, не беше оставил някои от потомците ни живи, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомор“.

30 Тогава какво да кажем? Хората от другите народи не се опитваха да станат праведни, но Бог ги сметна за праведни благодарение на вярата им. 31 А израилтяните се опитваха да станат праведни, като спазват Закона, но не успяха да го спазят напълно. 32 Защо? Защото си мислеха, че могат да станат праведни благодарение на делата си, а не като проявяват вяра. Те се спънаха в „камъка, в който хората се спъват“, 33 както е записано: „Ето, слагам в Сион камък, в който хората ще се спъват, и скала, която ще е препятствие за тях, но който вярва в него, няма да се разочарова“.