Римляни
4 Щом е така, какво да кажем за нашия прародител Авраам? Какво получи той? 2 Ако Авраам беше сметнат за праведен заради делата си, щеше да има основания да се хвали, но не и пред Бога. 3 Защото какво казва Писанието? „Авраам повярва на Йехова* и затова той го сметна за праведен.“ 4 Когато работникът получава заплата, тя не е подарък*, а нещо, което му се полага*. 5 Но когато човек вярва на Бога и не разчита на делата си, Бог го смята за праведен заради вярата му. Защото Бог може да сметне грешника за праведен. 6 Давид също казва, че този, когото Бог смята за праведен независимо от делата му, е щастлив: 7 „Щастливи са тези, чиито лоши постъпки са простени и чиито грехове са забравени*; 8 щастлив е човекът, чийто грях Йехова* няма да помни“.
9 Тогава това щастие само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Вече казахме, че заради вярата си Авраам беше сметнат за праведен. 10 Но кога беше сметнат за праведен? Когато беше обрязан или когато беше необрязан? Още когато беше необрязан. 11 По-късно Бог му каза да се обреже. Обрязването беше знак, който потвърждаваше*, че е сметнат за праведен заради вярата, която прояви, докато беше необрязан. Така той стана баща на всички необрязани, които имат вяра, и Бог ги смята за праведни. 12 Стана баща и на обрязаните — на тези, които не само се обрязват, но и проявяват такава вяра, каквато имаше баща ни Авраам още докато беше необрязан.
13 Обещанието, че Авраам ще наследи новия свят, не беше дадено на него и на потомците му заради спазването на закон, а заради праведност, идваща от вяра. 14 Ако обещанието беше дадено само на тези, които спазват Закона, тогава вярата е безполезна и обещанието се обезсмисля. 15 Всъщност нарушаването на Закона предизвиква Божия гняв, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.
16 Ето защо обещанието е дадено въз основа на вяра и е проява на Божията незаслужена доброта. Затова то непременно ще се изпълни за всичките потомци на Авраам — не само за тези, които спазват Закона, но и за тези, които имат вяра като Авраам, който е баща на всички нас. 17 (Точно както е записано: „Направих те баща на много народи“.) Авраам прояви тази вяра пред Бога, който съживява мъртвите и говори за нещата, които още не са се изпълнили, сякаш вече са се изпълнили*. 18 Той се надяваше и вярваше, че ще стане баща на много народи, въпреки че изглеждаше невъзможно. Авраам повярва на това, което Бог му каза: „Толкова много ще бъдат потомците ти“. 19 Вярата му не отслабна, макар да знаеше, че тялото му е като мъртво (защото беше около 100-годишен) и че Сара е твърде стара да има деца. 20 Но заради Божието обещание той имаше вяра и изобщо не се усъмни. Тази вяра му даде сили: той прослави Бога 21 и беше напълно убеден, че Бог може да изпълни обещанието си. 22 И заради вярата си „беше сметнат за праведен“.
23 Но думите „беше сметнат“ не бяха написани само за него, 24 а и за нас. Ние също ще бъдем сметнати за праведни, защото вярваме в този, който възкреси Господаря ни Исус. 25 Той беше предаден на смърт за греховете ни и беше възкресен, за да бъдем сметнати за праведни.