Деяния
9 Савел продължаваше да заплашва учениците на Господаря и искаше да ги убие. Той отиде при първосвещеника 2 и поиска от него да напише писма до синагогите в Дамаск, за да може да арестува и доведе в Йерусалим всички привърженици на Пътя*, които намери, както мъже, така и жени.
3 Когато Савел вече наближаваше Дамаск, изведнъж над него заблестя светлина от небето. 4 Той падна на земята и чу глас: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“. 5 Савел попита: „Кой си ти, господине?“. Той отговори: „Аз съм Исус, когото преследваш. 6 Сега стани, влез в града и един човек ще ти каже какво трябва да направиш!“. 7 А мъжете, които пътуваха с него, бяха толкова изумени, че не можеха да кажат нищо, защото чуваха гласа, но не виждаха никого. 8 Тогава Савел стана от земята и макар че очите му бяха отворени, не виждаше нищо. Затова го хванаха за ръка и го заведоха в Дамаск. 9 Той не виждаше три дни и не яде и не пи нищо.
10 В Дамаск имаше един ученик на име Анания и Господарят му каза във видение: „Анания!“. Той отговори: „Да, Господарю!“. 11 Господарят му каза: „Отиди на улицата, наречена Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел! В този момент той се моли 12 и във видение вижда мъж на име Анания да влиза вътре и да полага ръце върху него, за да прогледне“. 13 Но Анания отговори: „Господарю, чувал съм от много хора колко е навредил този мъж на святите ти служители в Йерусалим. 14 И тук той има власт от главните свещеници да арестува всички, които призовават името ти“. 15 Господарят обаче му каза: „Върви, защото съм избрал този човек* да свидетелства за мен на другите народи, на царете и на израилтяните. 16 Аз ясно ще му покажа колко много трябва да страда заради моето име“.
17 И така, Анания отиде в къщата, положи ръце върху него и каза: „Савле, братко, Господарят Исус, който ти се яви по пътя за насам, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със свети дух“. 18 Веднага от очите му падна нещо като люспи и той прогледна. После се покръсти, 19 яде и му дойдоха сили.
Той остана няколко дни при учениците в Дамаск 20 и започна да проповядва в синагогите, че Исус е Божият Син. 21 Всички, които го слушаха, се удивяваха и казваха: „Това не е ли човекът, който жестоко преследваше учениците на Исус* в Йерусалим? И не дойде ли тук да ги арестува и да ги заведе при главните свещеници?“. 22 Но Савел проповядваше все по-резултатно и учудваше юдеите в Дамаск, като им даваше убедителни доказателства, че Исус е Христос.
23 След известно време юдеите се наговориха да го убият. 24 Но Савел научи за заговора им. Те наблюдаваха внимателно градските порти денем и нощем, за да го убият. 25 Затова през нощта учениците му го спуснаха в кош през един прозорец в стената.
26 Когато пристигна в Йерусалим, той се опита да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че е ученик. 27 Тогава Варнава му помогна и го заведе при апостолите. Разказа им подробно как по пътя Савел видял Господаря и Господарят разговарял с него и как в Дамаск проповядвал смело в името на Исус. 28 И Савел остана с тях, обикаляше Йерусалим и говореше смело в името на Господаря. 29 Той разговаряше и спореше с юдеите, които говореха гръцки, а те искаха да го убият. 30 Като научиха за това, братята го заведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс.
31 Тогава за учениците в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи период на мир, в който ставаха по-силни във вярата. Те служеха на Йехова* със страхопочитание, получаваха сила от светия дух и се увеличаваха.
32 А Петър обикаляше областта и отиде и при учениците* в Лида. 33 Там видя един човек на име Еней, който беше парализиран и от осем години беше на легло. 34 Той му каза: „Еней, Исус Христос те излекува. Стани и си оправи леглото!“. И мъжът веднага стана. 35 Като го видяха, всички, които живееха в Лида и в равнината Сарон, повярваха в Господаря.
36 А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което на гръцки е Дорка*. Тя правеше много добри неща и помагаше на бедните*. 37 Но по това време се разболя и умря. Тогава я изкъпаха и я положиха в една горна стая. 38 Понеже Лида беше близо до Йопия, когато чуха, че Петър е там, учениците изпратиха двама мъже да го помолят бързо да отиде при тях. 39 И Петър тръгна с тях. Когато стигна, го заведоха в горната стая и всички вдовици дойдоха при него. Те плачеха и му показваха много от дрехите, които Дорка беше направила. 40 Тогава Петър каза на всички да излязат, коленичи и се помоли. После се обърна към тялото и каза: „Тавита, стани!“. Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. 41 Той ѝ подаде ръка, вдигна я, извика учениците, включително вдовиците, и те видяха, че е жива. 42 В цяла Йопия чуха за това и много хора повярваха в Господаря. 43 И Петър остана доста време в Йопия при един кожар на име Симон.