Деяния

13 В сбора* в Антиохия имаше пророци и учители. Те бяха Варнава, Симеон, наречен още Нигер, Луций от Киринея, Манаин, който беше учил с областния управител* Ирод*, и Савел. 2 Докато служеха на Йехова* и постеха, светият дух каза: „Назначете Варнава и Савел за работата, за която съм ги избрал!“. 3 Тогава те пак постиха и се молиха. После положиха ръце върху тях и ги изпратиха.

4 Двамата мъже, които светият дух изпрати, отидоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър. 5 Когато пристигнаха в Саламин, започнаха да проповядват Божието послание в юдейските синагоги. Йоан също беше с тях и им помагаше.

6 Те минаха през целия остров и стигнаха до Пафос. Там срещнаха един юдей на име Варисус, който беше магьосник и фалшив пророк. 7 Той работеше за управителя* Сергий Павел, който беше умен човек. И Сергий Павел извика при себе си Варнава и Савел, защото много искаше да чуе Божието послание. 8 Но магьосникът, наречен също Елима (което означава магьосник), започна да им се противопоставя, като се опитваше да попречи на управителя да повярва в Божието послание. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със свети дух, погледна го внимателно 10 и каза: „Сине на Дявола, ти си пълен с измама и зло и си враг на всичко праведно! Няма ли да спреш да изопачаваш истинските учения на Йехова*? 11 Затова Йехова* ще те накаже — ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънчевата светлина“. В този момент погледът му се замъгли и всичко стана тъмно. Той започна да обикаля наоколо и да търси някого да го води. 12 Като видя какво се случи, управителят повярва, защото беше изумен от ученията на Йехова*.

13 После Павел и тези, които пътуваха с него, отплаваха от Пафос и отидоха в Перга, която се намираше в Памфилия. Но Йоан ги остави и се върна в Йерусалим. 14 А те тръгнаха от Перга и стигнаха в Антиохия, която е в Писидия. В събота влязоха в синагогата и седнаха. 15 След публичното четене на Закона и книгите на пророците председателите на синагогата им казаха: „Братя, ако имате с какво да насърчите хората, кажете го!“. 16 Тогава Павел стана, направи знак с ръка и каза:

„Чуйте, израилтяни и вие, които дълбоко уважавате Бога! 17 Богът на народа на Израил избра прадедите ни, направи ги силен народ, докато живяха в чужда земя, в Египет, и ги изведе оттам с голяма сила. 18 Около 40 години ги търпеше в пустинята. 19 Унищожи седем народа в Ханаан и даде земята им като наследство на прадедите ни. 20 Всичко това продължи около 450 години.

След това назначи съдии да ги водят до времето на пророк Самуил. 21 После обаче те поискаха цар и Бог назначи Саул, сина на Кис, от племето на Вениамин. Той управлява 40 години. 22 След като го свали от престола, той избра за техен цар Давид и каза за него: „Намерих Давид, сина на Йесей. Той е човек, когото одобрявам и който ще направи всичко, което поискам“. 23 Според обещанието си Бог даде от потомците му спасител на Израил — Исус. 24 Преди той да дойде, Йоан проповядваше на целия израилски народ да се покръсти в знак на разкаяние. 25 Но към края на службата си казваше: „Не съм този, за когото ме мислите. Но след мен идва някой, на когото не съм достоен да развържа и сандалите“.

26 Братя, потомци на Авраам и вие, които дълбоко уважавате Бога, това послание за спасение беше изпратено на нас. 27 Жителите на Йерусалим и водачите им не приеха спасителя, но когато го съдиха, изпълниха думите на пророците, които се четат на глас всяка събота. 28 Макар че не намериха основание да го осъдят на смърт, поискаха от Пилат да го екзекутира. 29 Когато се изпълни всичко, което беше записано за него, го свалиха от стълба* и го погребаха в гробница. 30 Но Бог го възкреси 31 и той доста време се явяваше на учениците, които бяха отишли с него от Галилея в Йерусалим. Сега те свидетелстват за него на хората.

32 Така че ние ви проповядваме добрата новина за обещанието, което Бог даде на прадедите ни. 33 Бог го изпълни докрай за нас, потомците им, като възкреси Исус; точно както е записано във втория псалм: „Ти си мой син, днес станах твой баща“. 34 А това, че го възкреси и той повече няма да има тяло, което да изгние, Бог предсказа така: „Ще проявя към вас лоялната любов, която обещах на Давид. Това обещание е надеждно“. 35 Затова в един друг псалм се казва също: „Няма да позволиш тялото на лоялния ти служител да изгние“. 36 От една страна, Давид вършеше Божията воля през целия си живот и когато умря*, го погребаха при прадедите му и тялото му изгни. 37 От друга страна, тялото на този, когото Бог възкреси, не изгни.

38 Затова ви казваме, братя, че чрез него Бог ще ви прости греховете 39 и чрез него всеки, който вярва, е оправдан; докато Законът на Моисей не може да ви оправдае. 40 Така че внимавайте да не ви сполети това, което пише в книгите на пророците: 41 „Гледайте, надменни хора, чудете се и умрете! Защото във ваше време правя нещо, за което няма да повярвате, дори някой да ви разкаже подробно“.

42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да им говорят за тези неща и следващата събота. 43 Така че след събранието в синагогата много юдеи и хора, които бяха приели юдаизма*, тръгнаха след тях, а те им говореха и ги насърчаваха да останат достойни за незаслужената доброта на Бога.

44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Йехова*. 45 Като видяха толкова хора, юдеите се изпълниха със завист; те започнаха да противоречат на Павел и така богохулстваха. 46 А Павел и Варнава смело им отговориха: „Посланието на Бога трябваше да бъде казано първо на вас. Но понеже го отхвърляте и така показвате, че не сте достойни за вечен живот, ще отидем при другите народи. 47 Защото Йехова* ни е дал следната заповед: „Назначих те за светлина на народите, за да проповядваш за спасението до най-далечните места на земята“.

48 Когато чуха това, хората от другите народи се зарадваха и започнаха да възхваляват посланието на Йехова*. И всички, които имаха правилна нагласа да получат вечен живот, повярваха. 49 А посланието на Йехова* се разпространяваше из цялата област. 50 Но юдеите настроиха срещу Павел и Варнава уважаваните вярващи жени и влиятелните мъже в града; те започнаха да ги преследват и ги изгониха от областта си. 51 Тогава Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си, за да покажат, че са ги предупредили*, и отидоха в Икония. 52 А учениците бяха изпълнени със свети дух и бяха много радостни.