Йоан

10 „Казвам ви истината: който не влиза в кошарата през вратата, но прескача от друго място, е крадец и престъпник. 2 А който влиза през вратата, е пастирът на стадото. 3 Пазачът му отваря и овцете слушат гласа му. Той вика овцете си по име и ги извежда навън. 4 Когато изведе всичките си овце, тръгва пред тях и те вървят след него, защото познават гласа му. 5 Няма да вървят след чужд човек, а ще бягат от него, защото не познават гласа на чуждите хора.“ 6 Исус им даде този пример, но те не разбраха какво иска да им каже.

7 Затова той продължи: „Казвам ви, аз съм вратата за овцете. 8 Всички, които идват и се представят за мен, са крадци и престъпници, и овцете не ги слушат. 9 Аз съм вратата. Който влиза през мен, ще се спаси. Той ще влиза и ще излиза, и ще намери пасище. 10 Крадецът идва само за да краде, да коли и да убива. Аз дойдох, за да получат овцете живот, и то в пълна степен. 11 Аз съм добрият пастир. Добрият пастир дава живота си за овцете. 12 Наемният работник, който не е пастир и собственик на овцете, като види, че идва вълк, оставя овцете и бяга, а вълкът се нахвърля върху тях и ги разпръсва. 13 Такъв човек е само наемен работник и не го е грижа за овцете. 14 Аз съм добрият пастир. Познавам овцете си и овцете ми ме познават, 15 както Бащата познава мен и аз познавам Бащата. И давам живота си за овцете.

16 Имам и други овце, които не са от тази кошара. Тях също трябва да доведа. Те ще слушат гласа ми и всички ще станат едно стадо с един пастир. 17 Бащата ме обича, защото давам живота си, за да го получа отново. 18 Никой не ми го отнема, а сам го давам. Имам правото да го дам, както и правото да го получа отново. Получих тази заповед от Баща ми“.

19 Заради тези негови думи юдеите отново започнаха да спорят. 20 Много от тях казваха: „В него има демон и е луд. Защо го слушате?“. 21 Други казваха: „Това не са думи на обсебен от демон човек. Може ли демонът да направи така, че сляп да прогледне?“.

22 По това време в Йерусалим се провеждаше Празникът на посвещаването. Беше зима 23 и Исус минаваше през Соломоновата колонада в храма. 24 Тогава юдеите го наобиколиха и му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако си Христос, кажи ни направо“. 25 Исус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които върша в името на Баща си, свидетелстват за мен. 26 Но вие не вярвате, защото не сте мои овце. 27 Моите овце слушат гласа ми, аз ги познавам и те вървят след мен. 28 Давам им вечен живот и те изобщо няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръцете ми. 29 Овцете, които ми е дал Баща ми, са по-ценни от всичко останало и никой не може да ги грабне от ръцете на Бащата. 30 Аз и Бащата сме едно*“.

31 Юдеите пак взеха камъни, за да го убият. 32 А Исус им каза: „Направих пред вас много добри дела от името на Баща ми. За кое от тях искате да ме убиете с камъни?“. 33 Юдеите му отговориха: „Искаме да те убием с камъни не заради добро дело, а за богохулство, защото си човек, а се правиш на бог“. 34 Исус им отговори: „Не е ли записано във вашия Закон: „Аз казах „Вие сте богове*“?“. 35 Ако Бог нарича богове тези, които осъжда, а Писанието не може да бъде отменено, 36 тогава защо ме обвинявате, че богохулствам, като казвам, че съм Божи Син, при положение че Бащата ме освети и ме изпрати в света? 37 Ако не правя това, което иска Баща ми, не ми вярвайте. 38 Но ако го правя, дори да не вярвате на мен, вярвайте на делата ми, за да разберете и да знаете, че Бащата е в единство с мен и аз съм в единство с Бащата“. 39 Тогава те отново се опитаха да го хванат, но той им се изплъзна.

40 После пак отиде от другата страна на Йордан, на мястото, където Йоан покръстваше в началото, и остана там. 41 При него дойдоха много хора, които казваха: „Макар че Йоан не направи никакво чудо, всичко, което каза за този човек, е вярно“. 42 И много хора там повярваха в Исус.