Матей

14 По това време областният управител* Ирод* чу какво се говори за Исус 2 и каза на служителите си: „Това е Йоан Кръстител. Възкръснал е от мъртвите и затова върши тези чудеса“. 3 Преди това Ирод беше арестувал Йоан, беше го вързал с вериги и го беше хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат му Филип, 4 тъй като Йоан му казваше: „Според закона тя не може да ти е жена“. 5 И макар че искаше да го убие, Ирод се страхуваше от хората, защото смятаха Йоан за пророк. 6 Но на празненството по случай рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцува пред гостите и той беше толкова доволен, 7 че се закле да ѝ даде каквото поиска. 8 Тогава майка ѝ я накара да му каже: „Дай ми на поднос главата на Йоан Кръстител“. 9 Царят се натъжи, но заради клетвата и гостите си заповяда да ѝ я дадат. 10 Затова изпрати хора да отсекат главата на Йоан в затвора. 11 Те донесоха главата на поднос и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си. 12 После учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото, погребаха го и отидоха да кажат на Исус. 13 Когато научи, Исус се качи на една лодка и отиде на отдалечено място, за да бъде сам. Хората обаче разбраха и тръгнаха пеша след него от градовете си.

14 Като слезе на брега, той видя, че са се събрали много хора, съжали ги и излекува болните. 15 Привечер учениците му дойдоха при него и казаха: „Наоколо няма нищо и вече е късно. Пусни хората да отидат в селата и да си купят храна“. 16 Но Исус им каза: „Няма нужда да си ходят, вие им дайте нещо за ядене“. 17 Те му отговориха: „Нямаме нищо друго освен пет хляба и две риби“. 18 Той каза: „Донесете ми ги“. 19 После нареди на хората да седнат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и се помоли*. Тогава разчупи хлябовете и ги даде на учениците си, а те ги раздадоха на хората. 20 Всички ядоха и се нахраниха. Накрая събраха каквото остана и напълниха 12 кошници. 21 Тези, които ядоха, бяха около 5000 мъже, без да броим жените и децата. 22 Веднага след това той каза на учениците си да се качат на лодката и да тръгнат към другия бряг, а той остана да изпрати хората.

23 След като ги изпрати, Исус се качи на планината да се моли. Когато се стъмни, той още беше там сам. 24 А лодката вече беше много далече* от брега и вълните я блъскаха силно, защото духаше насрещен вятър. 25 Но малко преди разсъмване* той тръгна към учениците си по водата. 26 Щом го видяха да ходи по водата, те се уплашиха и казаха: „Това е привидение!“. И започнаха да викат от страх. 27 Но Исус бързо им каза: „Не се страхувайте, аз съм! Не се плашете!“. 28 Петър му отговори: „Господарю, щом си ти, заповядай ми да дойда при теб по водата“. 29 Той каза: „Ела!“. Тогава Петър излезе от лодката и тръгна към Исус по водата. 30 Но като видя силната буря, се уплаши, започна да потъва и извика: „Господарю, спаси ме!“. 31 Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: „Защо се усъмни? Къде ти е вярата?“. 32 Като се качиха в лодката, бурята утихна. 33 Тогава учениците в лодката му се поклониха и казаха: „Ти наистина си Божи Син“. 34 После стигнаха до отсрещния бряг и слязоха в Генисарет.

35 Жителите на областта го познаха и разнесоха новината из цялата околност. Тогава хората доведоха при него всички болни. 36 Те го молеха само да докоснат края на дрехата му и всички, които го докоснаха, оздравяха напълно.