Въпроси на читатели

В Неемия 8:10 на юдеите било казано ‘да ядат тлъсто’, въпреки че Законът забранявал ‘да се яде тлъстина’, както е записано в Левит 3:17. Дали има противоречие между тези два стиха?

На езика на оригинала думата, преведена като „тлъсто“ в Неемия 8:10, е различна от използваната в Левит 3:17 дума за „тлъстина“. Еврейската дума „хѐлев“, предадена в Левит 3:17 като „тлъстина“, се отнася за тлъстината на човек или на животно. (Лев. 3:3; Съд. 3:22) От контекста на 17 стих разбираме, че израилтяните не бивало да ядат тлъстината, която била около червата и бъбреците на жертваното животно, нито тлъстината върху слабините, защото „всичката тлъстина принадлежи на Господа“. (Лев. 3:14–16) Следователно тлъстината на животното, което се принасяло на Йехова, не бивало да се използва за храна.

От друга страна, думата, преведена като „тлъсто“ в Неемия 8:10, е „машманѝм“ и това е единственото място в Еврейските писания, където е употребена тази дума. Тя произлиза от глагола „шамѐн“, който означава „да съм пълен“ или „напълнявам“. Изглежда, че като цяло думите, които са свързани с този глагол, предават идеята за добруване и благоденствие. (Сравни Исаия 25:6.) Една от най–често използваните думи от тази група е съществителното „шѐмен“, което в повечето случаи бива превеждано като „масло“ и е част от израза „дървено масло“, или зехтин. (Втор. 8:8; Лев. 24:2) Използваната в Неемия 8:10 дума „машманѝм“ изглежда се отнася за храна, която е приготвена с голямо количество мазнина и може да включва месо с малко тлъстина, но не и с прекалено много чиста животинска тлъстина.

Въпреки че им било забранено да ядат животинска тлъстина, израилтяните можели да ядат питателна и вкусна храна. Някои неща за ядене, като например пшеничените хлябове, били приготвяни не с животинска, а с растителна мазнина, най–често зехтин. (Лев. 2:7) В енциклопедията „Прозрение върху Писанието“ (англ.) се обяснява, че в Неемия 8:10 думата „‘тлъсто’ се отнася за богати порции, за сочни, а не сухи и жилави неща за ядене и за вкусни ястия, приготвени с растително масло“.

Разбира се, християните знаят, че заповедта да не се яде тлъстина била част от Закона. Те не са подчинени на този Закон, включително и на изискванията, свързани с животинските жертви. (Рим. 3:20; 7:4, 6; 10:4; Кол. 2:16, 17)