Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Матей
ПЪРВИЯТ, който написал вълнуващ разказ за живота и службата на Исус, бил Матей, близък негов съобщник и бивш данъчен служител. Евангелието според Матей първоначално било написано на еврейски език, а след това било преведено на гръцки език. То било завършено през около 41 г. и е прекрасен преход между Еврейските писания и Християнските гръцки писания.
Това въздействащо и изпълнено със смисъл евангелие, очевидно предназначено главно за юдеите, представя Исус като обещания Месия, Божият син. Ако обръщаме сериозно внимание на посланието, което се съдържа в него, нашата вяра в истинския Бог, в обещанията му и в неговия Син ще става все по–силна. (Евр. 4:12)
„НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО НАБЛИЖИ“
Матей набляга на темата за Царството и на поученията на Исус, макар че поради това не винаги успява да представи събитията в строг хронологичен ред. Например Проповедта на планината е представена в началото на книгата, докато Исус я изнесъл, когато вече била изминала около половината от земната му служба.
По време на службата си в Галилея Исус върши много чудеса, дава на дванайсетте си апостоли напътствия относно проповедната служба, изобличава фарисеите и разказва притчи за Царството. След това напуска Галилея и отива „в пределите на Юдея отвъд Йордан“. (Мат. 19:1) По пътя той казва на учениците си: ‘Отиваме към Йерусалим и Човешкият син ще бъде осъден на смърт, но на третия ден ще бъде възкресен.’ (Мат. 20:18, 19)
Отговори на библейски въпроси:
3:16: В какъв смисъл ‘небесата се разтворили’ при покръстването на Исус? Изглежда това означава, че на Исус му бил възвърнат споменът за неговото предчовешко съществуване в небето.
5:21, 22: Дали това да дадем воля на гнева си, е по–сериозно от това да изпитваме продължителен гняв вътре в себе си? Исус предупредил, че онзи, който изпитва продължителен гняв спрямо своя брат, върши сериозен грях. Но ако някой даде воля на гнева си, изричайки презрителни думи, това е по–сериозно и този човек ще отговаря пред съд, по–висш от местния съд.
5:48: Възможно ли е наистина да бъдем „съвършени, както е съвършен и [нашият] небесен Баща“? Да, в относително отношение. В този случай Исус говорел за любовта и казал на слушателите си да подражават на Бога, като проявяват любовта си съвършено, или напълно. (Мат. 5:43–47) Това означавало да обичат и враговете си.
7:16: Какво представляват „плодовете“, по които човек може да разпознае истинската религия? Тези плодове не са свързани единствено с нашето поведение, но включват и вярванията ни, тоест ученията към които се придържаме.
10:34–38: Дали посланието, съдържащо се в Светото писание, причинява разделения в семейството? Съвсем не. Разделенията по–скоро се дължат на решението, което невярващите членове на семейството вземат. Ако те изберат да отхвърлят християнските учения и начин на живот и да им се противопоставят, това ще доведе до разделения в семейството. (Лука 12:51–53)
11:2–6: Защо Йоан попитал дали Исус е „онзи, който трябва да дойде“, след като вече бил чул Божия глас, който одобрявал Исус като Месията? Може би Йоан задал този въпрос, за да получи уверение лично от Исус в това отношение. Освен това Йоан може би искал да знае дали ‘някой друг’ щял да дойде в царска власт, за да изпълни надеждите на юдеите. От отговора на Исус станало ясно, че той няма да има приемник.
19:28: Какво представят „дванайсетте племена на Израил“, които ще бъдат съдени? Това не са дванайсетте племена на духовния Израил. (Гал. 6:16; Откр. 7:4–8) Исус говорел на апостолите, които щели да съставляват духовния Израил, а не да съдят членовете на този народ. Той сключил с тях ‘договор за царство’ и те щели да бъдат ‘царство и свещеници за Бога’. (Лука 22:28–30; Откр. 5:10) Членовете на духовния Израил ще „съдят света“. (1 Кор. 6:2) Следователно „дванайсетте племена на Израил“, които ще бъдат съдени от седналите на престоли в небесата, явно представят хората, които не са част от тази група царе и свещеници и са предизобразени от дванайсетте племена в Деня на изкуплението. (Лев., 16 гл.)
Поуки за нас:
4:1–10. От този разказ разбираме, че Сатана е действителна личност, а не просто злото в света. Той използва „желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща“, за да ни изкушава. Но ние можем да останем верни на Бога, като прилагаме библейските принципи. (1 Йоан 2:16)
5:1 — 7:29. Да съзнаваме, че сме в духовна нужда. Да бъдем миролюбиви. Да отхвърляме неморалните мисли. Да държим на думата си. Когато се молим, да даваме предимство на духовните, а не на материалните неща. Да бъдем богати пред Бога. Да търсим първо Царството и Божията праведност. Да не бъдем критични. Да вършим Божията воля. Колко практични съвети намираме в Проповедта на планината!
9:37, 38. Трябва да действаме в съответствие с молбата ни към Господаря „да изпрати работници за жетвата си“, като пламенно участваме в дейността по правене на ученици. (Мат. 28:19, 20)
10:32, 33. Не бива никога да се страхуваме да говорим за вярата си.
13:51, 52. С разбирането на истините за Царството идва и отговорността да учим другите и да споделяме тези съкровища с тях.
14:12, 13, 23. Важно е да намираме време да бъдем сами, за да можем да размишляваме целенасочено. (Мар. 6:46; Лука 6:12)
17:20. Необходима ни е вяра, за да можем да преодоляваме подобните на планини пречки пред духовния ни растеж, както и за да се справяме с трудностите. Не бива да се отнасяме небрежно към това да изграждаме и укрепваме вярата си в Йехова и в неговите обещания. (Мар. 11:23; Лука 17:6)
18:1–4; 20:20–28. Поради своето несъвършенство и религиозната обстановка, в която били израснали и в която се наблягало на позицията на човек в обществото, учениците на Исус отдавали прекалено голямо значение на величието. Трябва да развиваме смирение, като се пазим от грешните склонности и като имаме правилен възглед за специалните задачи и отговорности в сбора.
„ЧОВЕШКИЯТ СИН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕН“
На 9 нисан 33 г. Исус влиза в Йерусалим, „възседнал магаре“. (Мат. 21:5) На следващия ден той отива в храма и го изчиства. На 11 нисан Исус поучава в храма, изобличава книжниците и фарисеите и след това дава на учениците си „знака за [своето] присъствие и за завършека на тази система“. (Мат. 24:3) На следващия ден той им казва: „Знаете, че остават още два дни до пасхата и Човешкият син ще бъде предаден, за да бъде прикован на стълб.“ (Мат. 26:1, 2)
На 14 нисан, след като установява Възпоменанието на своята смърт, Исус е предаден, арестуван, изправен пред съда и прикован на стълб. На третия ден той е възкресен. Преди да се възнесе на небето, Исус дава на последователите си следната заповед: „Идете и правете ученици сред всички народи.“ (Мат. 28:19)
Отговори на библейски въпроси:
22:3, 4, 9: Кога са отправени трите покани за сватбеното тържество? Първата покана за събирането на класа на невястата била отправена, когато Исус и последователите му започнали да проповядват през 29 г., и продължила до 33 г. Втората покана била отправена от изливането на светия дух на Петдесетница през 33 г. до 36 г. И двете покани били отправени само към юдеи, прозелити и самаряни. Но третата покана била отправена към онези на улиците извън града, тоест, на необрязаните хора от другите народи, като това започнало през 36 г., когато римският офицер Корнилий станал християнин, и продължава чак до наши дни.
23:15: Защо един прозелит, който е станал фарисей, ‘заслужавал два пъти повече от самите фарисеи да отиде в геената’? Сред хората от другите народи, които станали фарисеи, вероятно имало такива, които преди това били големи грешници. Но приемайки крайните възгледи на фарисеите, те станали по–зли, може би защото били по–крайни дори от техните учители. Така ‘заслужавали да отидат в геената’ два пъти повече отколкото онези фарисеи, които били юдеи.
27:3–5: Относно какво Юда изпитал угризения? Няма никакво основание да смятаме, че угризенията на Юда представлявали искрено разкаяние. Вместо да потърси прошка от Бога, той признал греха си на главните свещеници и на старейшините. Тъй като бил извършил ‘грях, който докарва смърт’, Юда с основание изпитал чувство на вина и отчаяние. (1 Йоан 5:16) Угризенията му били резултат от това, че се намирал в окаяно положение.
Поуки за нас:
21:28–31. Онова, което наистина има значение в очите на Йехова, е дали вършим неговата воля. Това означава например пламенно да проповядваме за Царството и да правим ученици. (Мат. 24:14; 28:19, 20)
22:37–39. С колко малко думи двете най–важни заповеди подходящо обобщават онова, което Бог изисква от онези, които му се покланят!
[Снимка на страница 31]
Участваш ли пламенно в жетвата?
[Източник]
© 2003 BiblePlaces.com
[Снимка на страница 31]
Матей набляга на темата за Царството