Глава десета
Когато член на семейството е болен
1, 2. Как Сатан използувал трагедията и болестта, за да се опита да пречупи безкомпромисността на Йов?
ЧОВЕКЪТ Йов безспорно трябва да бъде причислен към онези, които се радвали на щастлив семеен живот. Библията го нарича „най–големият от всичките жители на изток“. Той имал седем сина и три дъщери, общо десет деца. Освен това разполагал с достатъчно средства, за да осигури добре семейството си. И най–важното — той бил начело на духовните дейности и бил загрижен за позицията на своите деца в очите на Йехова. Всичко това водело до близки и щастливи семейни връзки. — Йов 1:1–5.
2 Положението на Йов не убягнало от вниманието на Сатан, главния противник на Йехова Бог. Сатан, който непрекъснато търси начини да унищожи безкомпромисността на служителите на Бога, атакувал Йов, като съсипал щастливото му семейство. След това той поразил Йов „с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му“. Така Сатан се надявал да използува трагедията и болестта, за да пречупи безкомпромисността на Йов. — Йов 2:6, 7.
3. Какви били симптомите на болестта на Йов?
3 Библията не описва с медицински термини страданието на Йов. Но тя ни казва симптомите. Плътта му била покрита с червеи, а кожата му образувала струпеи и гниела. Дъхът на Йов бил отблъскващ, а тялото му миришело на гнило. Той бил измъчван от болки. (Йов 7:5; 19:17; 30:17, 30) В мъки Йов седял в пепелта и се чешел с чирепка. (Йов 2:8) Наистина жалка гледка!
4. Какво преживява всяко семейство отвреме–навреме?
4 Как би реагирал ти, ако те връхлети такава сериозна болест? Днес Сатан не поразява божиите служители с болести, както направил с Йов. Но като се има предвид човешкото несъвършенство, стресът на ежедневния живот и западащата околна среда, в която живеем, може да се очаква, че понякога членовете на нашето семейство ще се разболяват. Въпреки профилактичните мерки, които може да вземем, всички ние сме уязвими от болести, макар че малцина страдат в степента, в която страдал Йов. Когато нашият дом бъде нападнат от болест, това наистина може да се окаже предизвикателство. Затова нека да видим как Библията ни помага да се справяме с този постоянен враг на човечеството. — Еклисиаст 9:11; 2 Тимотей 3:16.
КАКВО ИЗПИТВАШ ТОГАВА?
5. Как реагират обикновено членовете на семейството в случай на краткотрайна болест?
5 Нарушаването на нормалната житейска рутина, независимо от причината, винаги причинява трудности, и това е особено вярно, ако нарушаването е причинено от продължителна болест. Дори и една кратка болест изисква промени, отстъпки и жертви. Здравите членове на семейството може би ще трябва да пазят тишина, за да дадат възможност на болния да си почине. Те може би ще трябва да се откажат от определени дейности. Но в повечето семейства дори и малките деца изпитват състрадание към болното братче или сестриче, или родител, макар че понякога може да е необходимо напомняне да се съобразяват. (Колосяни 3:12) В случай на краткотрайно заболяване семейството обикновено е готово да направи каквото е необходимо. Освен това всеки член на семейството ще се надява на подобно разбиране, ако той (или тя) се разболее. — Матей 7:12.
6. Какви реакции са наблюдавани понякога, когато член на семейството бъде връхлетян от сериозна, продължителна болест?
6 А ако болестта е много сериозна и промените в установения ред са огромни и продължителни? Например, ако член на семейството бъде парализиран от удар, инвалидизиран от болестта на Алцхаймер или отслабен от някаква друга болест? Или ако член на семейството бъде връхлетян от психическо заболяване, като например шизофрения? Разпространената първоначална реакция е съжаление — мъка за това, че близкият ти човек трябва да страда толкова много. Но след съжалението могат да настъпят други реакции. Когато се окаже, че членовете на семейството са много засегнати и свободата им е ограничена от болестта на един човек, те могат да започнат да се ядосват. Могат да си мислят: „Защо трябваше това да се случи точно на мен?“
7. Как съпругата на Йов реагирала на неговата болест и какво очевидно била забравила тя?
7 Нещо подобно изглежда е минало през ума на жената на Йов. Да не забравяме, че тя вече била сполетяна от загубата на своите деца. При развитието на тези трагични събития несъмнено нейната мъка се увеличавала все повече. Накрая, когато видяла своя някога деен и енергичен съпруг да страда от мъчителна, отблъскваща болест, изглежда тя забравила за жизненоважния фактор, който надхвърлял всички трагедии — взаимоотношенията, които тя и нейният съпруг имали с Бога. Библията казва: „Накрая неговата жена му каза: ‘Още ли продължаваш да държиш на безкомпромисността си? Прокълни Бога и умри!’“ — Йов 2:9, NW.
8. Когато един член на семейството е много болен, кой библейски стих ще помогне на останалите членове на семейството да запазят правилната нагласа?
8 Много хора изпитват безизходица, дори гняв, когато животът им бъде променен изоснови поради нечие заболяване. Но един християнин, който разсъждава върху ситуацията, трябва да осъзнае в крайна сметка, че тя му дава възможност да прояви истинността на своята любов. Истинската любов „дълго търпи и е милостива . . . [и] не търси своето, . . . всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“. (1 Коринтяни 13:4–7) Затова вместо да позволяваме на отрицателните чувства да преобладават, ние ще положим максимални усилия да ги поставим под контрол. — Притчи 3:21.
9. Какво уверение може да помогне на семейството в духовно и емоционално отношение, когато негов член е сериозно болен?
9 Какво може да се направи, за да се запази духовното и емоционалното благополучие на едно семейство, когато един от неговите членове е сериозно болен? Разбира се, всяка болест изисква съответните грижи и лечение, и не е уместно в това издание да се препоръчват медицински или домашни процедури. Въпреки това в духовен смисъл Йехова „изправя всичките сгърбени“. (Псалм 145:14) Цар Давид писал: „Блажен оня, който прегледва немощния; в зъл ден ще го избави Господ. Господ ще го пази и ще продължи живота му; . . . Господ ще го подкрепява на болното легло.“ (Псалм 41:1–3) Йехова запазва живота на своите служители в духовен смисъл, макар и те да имат емоционални изпитания, надхвърлящи силата им. (2 Коринтяни 4:7) Много хора в семейства, в които има сериозна болест, са повтаряли думите на псалмиста: „Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.“ — Псалм 119:107.
ИЗЦЕЛЯВАЩ ДУХ
10, 11. (а) Какво е необходимо, за да се справи семейството успешно с болестта? (б) Как една съпруга се справила с болестта на своя съпруг?
10 „Духът на човека ще го подпира в немощта му — казва една библейска притча, — [но] кой може да подига унилия дух?“ (Притчи 18:14) Една травма може да засегне духа на семейството, както и ‘духа на човека’. Но „тихо сърце е живот на тялото“. (Притчи 14:30) Дали дадено семейство ще се справи успешно със сериозно заболяване, или не, зависи до голяма степен от нагласата, или духа на неговите членове. — Сравни Притчи 17:22.
11 Една християнка трябвало да понесе това да види съпруга си поразен от удар само шест години, след като се оженили. „Говорът на моя съпруг беше силно засегнат и стана почти невъзможно да се разговаря с него — спомня си тя. — Психическото напрежение от опитите да разбера какво се мъчеше да каже той, беше много силно.“ Представи си също болката и мъката, които е изпитвал този съпруг. Какво направили двамата? Макар че живеели далеч от християнския сбор, сестрата положила максимални усилия да остане духовно силна, като била в крак с най–последната информация, публикувана от организацията, както и чрез постоянното снабдяване с духовна храна от списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Това ѝ дало духовна сила да се грижи за своя скъп съпруг до смъртта му, настъпила четири години след това.
12. Как болният понякога помага, както личи от случая на Йов?
12 В случая на Йов, той, страдащият, бил този, който останал силен. „Доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото?“ — попитал той жена си. (Йов 2:10) Нищо чудно, че по–късно ученикът Яков посочил Йов като забележителен пример на търпение и издръжливост! В Яков 5:11 четем: „Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.“ Подобно на това днес в много случаи смелата нагласа на болния член на семейството е помогнала на другите в дома да запазят положителна нагласа.
13. Какво сравнение не бива да се прави, ако в семейството има сериозна болест?
13 Повечето от онези, които е трябвало да се справят с болест в семейството, са съгласни, че в началото не е необичайно членовете на семейството да срещат трудности при приемането на действителността такава, каквато е. Те посочват също, че начинът, по който човек гледа на ситуацията, е изключително важен. Промените и приспособяванията в рутината на дома могат да бъдат трудни в началото. Но ако човек наистина положи усилия, той може да се приспособи към една нова ситуация. При това е важно да не сравняваме своите обстоятелства с обстоятелствата на хора, които нямат болен в семейството, и да мислим, че техният живот е по–лек и че просто „не е честно“! Всъщност никой не знае наистина какво бреме трябва да носят другите. Всички християни намират утеха в думите на Исус: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа.“ — Матей 11:28, NW.
СТЕПЕНУВАНЕ НА НЕЩАТА ПО ВАЖНОСТ
14. Как могат нещата да се степенуват правилно по важност?
14 При сблъсък със сериозна болест ще е добре семейството да си припомни вдъхновените думи: „В множеството на съветниците [плановете] се утвърждават.“ (Притчи 15:22) Дали членовете на семейството могат да се съберат и да обсъдят положението, причинено от болестта? Безспорно би било уместно това да се направи молитвено и да се потърси ръководството на божието Слово. (Псалм 25:4) Какво трябва да се има предвид при такова обсъждане? Трябва да се вземат решения относно лечението, относно финансите и относно семейството. Кой ще осигурява основните грижи за болния? Как семейството може да съдействува, за да подкрепя тези грижи? Как тези уредби ще засегнат всеки член на семейството? Как ще бъдат задоволявани духовните и други потребности на човека, осигуряващ основните грижи?
15. Каква подкрепа осигурява Йехова за семействата, преживяващи сериозна болест?
15 Искрените молитви за ръководството на Йехова, размисълът върху неговото Слово и смелото следване на пътя, посочен чрез Библията, често донасят благословии, които не сме очаквали. Може би не във всички случаи състоянието на болния член на семейството ще се подобри. Но уповаването на Йехова винаги води до най–добрия резултат във всяка ситуация. (Псалм 55:22) Псалмистът писал: „Господи, Твоята милост ме подпря. Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.“ — Псалм 94:18, 19; виж също Псалм 63:6–8.
ПОМОЩ ЗА ДЕЦАТА
16, 17. На какво може да се наблегне, когато се обсъжда с малки деца заболяването на тяхно братче или сестриче?
16 Едно сериозно заболяване може да причини проблеми за децата в семейството. Важно е родителите да помогнат на децата да разберат потребностите, които са възникнали, и какво могат да направят те, за да помогнат. Ако болният е дете, на останалите деца може да се помогне да разберат, че допълнителното внимание или грижи, които получава болното, не означават, че другите деца са обичани по–малко. Вместо да позволяват да се развиват неприязън или съперничество, родителите могат да помогнат на другите деца да се сближат повече помежду си и да изпитват истинска обич, като съдействуват при справянето с положението, причинено от болестта.
17 Малките деца обикновено откликват с по–голяма готовност, ако родителите се насочат към техните чувства, а не изпадат в дълги или сложни обяснения на медицинските проблеми. Затова на децата може да се обясни донякъде какво изпитва болният. Ако здравите деца разберат как болестта пречи на болното дете да прави много от нещата, които за тях самите са нещо естествено, те вероятно ще бъдат ‘по–братолюбиви’ и „милостиви“. — 1 Петър 3:8.
18. Как могат по–големите деца да бъдат подпомогнати да разберат проблемите, причинени от болестта, и как това може да бъде от полза за тях?
18 По–големите деца трябва да бъдат подпомогнати да разберат, че е налице една трудна ситуация, която изисква жертви от всеки един в семейството. Тъй като ще трябва да се плаща на лекари и на болници, може би няма да е възможно родителите да осигуряват финансово своите останали деца така, както биха искали. Дали децата ще се ядосват за това и ще смятат, че са лишавани от нещо? Или ще разберат положението и ще са готови да направят необходимите жертви? Много зависи от начина, по който се обсъждат нещата, и от духа, който е създаден в семейството. Да, в много семейства болестта на член на семейството е помогнала децата да бъдат възпитавани да следват съвета на Павел: „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по–горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.“ — Филипяни 2:3, 4.
КАК ДА СЕ ГЛЕДА НА МЕДИЦИНСКОТО ЛЕЧЕНИЕ
19, 20. (а) Какви задължения има главата на едно семейство, когато член от това семейство е болен? (б) В какво отношение Библията осигурява ръководство за справяне с болестите, макар че не е медицински учебник?
19 Уравновесените християни не възразяват срещу медицинското лечение, стига то да не противоречи на божия закон. Когато член на тяхното семейство се разболее, те бързо търсят помощ, за да облекчат страданията на болния. Но е възможно да съществуват противоречащи си лекарски мнения, които трябва да се обмислят. Освен това в последните години изведнъж се появиха нови болести и здравословни проблеми, и за много от тях няма общоприети методи на лечение. Дори понякога е трудно да се получи точна диагноза. Тогава какво трябва да направи един християнин?
20 Макар че един от библейските писатели бил лекар, а и апостол Павел дал полезен медицински съвет на своя приятел Тимотей, Писанията са морално и духовно ръководство, а не медицински учебник. (Колосяни 4:14; 1 Тимотей 5:23) Затова за въпроси, свързани с медицинско лечение, главите на семействата трябва да вземат свои собствени уравновесени решения. Може би те ще сметнат, че е необходимо да получат повече мнения от специалисти. (Сравни Притчи 18:17.) Те безспорно искат най–добрата налична помощ за болния член на своето семейство и повечето я търсят сред традиционните лекари. Някои хора се чувствуват по–добре, като търсят помощ от алтернативните методи на лечение. Това също е лично решение. Но когато се решават проблеми със здравето, християните не престават да дават възможност на ‘Божието слово да бъде светилник на нозете им’. (Псалм 119:105) Те продължават да следват ръководството, установено в Библията. (Исаия 55:8, 9) Затова те отхвърлят методи на диагностициране, които се доближават до спиритизма и избягват лечения, които нарушават библейските принципи. — Псалм 36:9; Деяния 15:28, 29; Откровение 21:8.
21, 22. Как една азиатка разсъждавала върху библейски принцип, и как решението, което тя взела, се оказало правилното за нейния случай?
21 Да разгледаме случая на една млада азиатка. Малко след като започнала да научава неща от Библията в резултат на изучаването си със Свидетелите на Йехова, тя родила преждевременно момиченце, което тежало само 1470 грама. Жената била съкрушена, когато лекарят ѝ казал, че бебето ще бъде със силно забавено развитие и че никога няма да може да ходи. Той я посъветвал да го остави в един институт. Съпругът ѝ нямал ясно мнение по въпроса. Към кого можела да се обърне тя?
22 Тя казва: ‘Спомням си, че научих от Библията, че „наследство от Господа са чадата, и награда от него е плодът на утробата“.’ (Псалм 127:3) Тя решила да вземе това „наследство“ в къщи и да се грижи за него. В началото било трудно, но с помощта на християнските приятели от местния сбор на Свидетелите на Йехова жената успяла да се справи с положението и да осигури на детето специалните грижи, от които то имало нужда. Дванадесет години по–късно детето ходело на събрания в Залата на Царството и се радвало на общуването с другите деца там. Майката казва: „Толкова съм благодарна, че библейските принципи ме подтикнаха да постъпя по правилния начин. Библията ми помогна да запазя чиста съвест пред Йехова Бог и да нямам причина да съжалявам за решението си до края на живота си.“
23. Каква утеха дава Библията за болните и за онези, които се грижат за тях?
23 Болестите няма да бъдат с нас вечно. Пророк Исаия посочил времето, когато никой жител „няма да рече: Болен съм“. (Исаия 33:24) Това обещание ще бъде изпълнено в бързо идващия нов свят. Дотогава обаче ние ще трябва да живеем с болестите и смъртта. За щастие божието Слово ни дава ръководство и помощ. Основните правила на поведение, които Библията ни осигурява, са вечни и те надвишават постоянно сменящите се мнения на хората. Затова един мъдър човек ще се съгласи с псалмиста, който писал: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; . . . съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи, . . . в опазването им има голяма награда.“ — Псалм 19:7, 9, 11.
КАК ТЕЗИ БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИПИ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ . . . НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО ДА СЕ СПРАВИ СЪС СЕРИОЗНА БОЛЕСТ И С НАРУШЕНИЯТА, КОИТО ТЯ ПРИЧИНЯВА?
Любовта е дълготърпелива и издържа всичко. — 1 Коринтяни 13:4–7.
Важно е да се култивира добър дух. — Притчи 18:14.
Добре е да се търси съвет, преди да се вземат важни решения. — Притчи 15:22.
Йехова ни предлага подкрепа, когато животът е тежък. — Псалм 55:22.
Словото на Йехова е водач във всички ситуации. — Псалм 119:105.
[Снимка на страница 118]
Когато брачните им партньори се разболеят, християните проявяват дълбочината на своята любов
[Снимка на страница 125]
Когато семейството работи заедно, то може да се справи с проблемите