Гледната точка на Библията

Дали смирението е признак на слабост, или на сила?

В СВЕТА гордите и самонадеяните често са смятани за образец, на който трябва да се подражава. На смирените и на кротките обикновено се гледа като на слаби, плахи и готови на всичко, за да угодят на другия. Но дали искреното смирение е слабост? Наистина ли гордостта е признак на сила? Какво е мнението на Библията?

Още в началото трябва да отбележим, че Библията говори положително за някои видове гордост. Например християните трябва да се гордеят, че Йехова е техен Бог и ги познава. (Псалм 47:4; Йеремия 9:24; 2 Солунци 1:3, 4) Родителите могат да се гордеят със своите деца, когато те дават добър пример за християнско поведение и заемат твърда позиция на страната на истинското поклонение. (Притчи 27:11) Но гордостта има и отрицателна страна.

Гордостта и смирението отблизо

Едно от определенията за гордост е човек да има прекалено високо мнение за себе си. Такава гордост води до неуместно чувство за собствена значимост и превъзходство над останалите може би поради красив външен вид, раса, обществено положение, способности или материално благосъстояние. (Яков 4:13–16) В Библията се говори за „надути“ хора. (2 Тимотей 3:4) Такива личности имат преувеличено мнение за себе си, което не е обосновано.

Смирените, от друга страна, се опитват да гледат на себе си честно и обективно, като съзнават своите недостатъци и незначителност пред Бога. (1 Петър 5:6) Освен това те признават добрите качества, с които другите ги превъзхождат, и дори се радват за тях. (Филипяни 2:3) Ето защо те не таят завист и не са погълнати от ревност. (Галатяни 5:26) Следователно истинското смирение води до добри взаимоотношения с другите и допринася за емоционална сигурност и стабилност.

Да разгледаме примера на Исус. Преди да дойде на земята, той бил могъщо духовно създание в небесата. Тук, на земята, той бил съвършен, безгрешен човек. (Йоан 17:5; 1 Петър 2:21, 22) Исус бил ненадминат по отношение на своите способности, интелект и познание. Въпреки това никога не се хвалел и винаги бил смирен. (Филипяни 2:6) Веднъж той дори измил краката на апостолите си. Освен това проявявал искрен интерес към малките деца. (Лука 18:15, 16; Йоан 13:4, 5) Всъщност, посочвайки едно дете, Исус казал: „Който се смири като това дете, ще бъде най–великият в небесното царство.“ (Матей 18:2–4) Да, в очите на Исус, а и на неговия Баща, истинското величие произтича от смирението, а не от гордостта. (Яков 4:10)

Смирението е признак на сила

Макар че дал съвършен пример за проява на смирение, Исус съвсем не се държал угоднически или страхливо. Той говорел смело истината и не се страхувал от хората. (Матей 23:1–33; Йоан 8:13, 44–47; 19:10, 11) Така дори спечелил уважението на някои от своите противници. (Марко 12:13, 17; 15:5) Исус обаче никога не се налагал над останалите. Вместо това със своето смирение, доброта, топлота и любов той привличал хората и печелел сърцата им така, както гордите никога не биха могли да ги спечелят. (Матей 11:28–30; Йоан 13:1; 2 Коринтяни 5:14, 15) Дори днес милиони хора лоялно се подчиняват на Христос, защото изпитват истинска любов и дълбоко уважение към него. (Откровение 7:9, 10)

Божието Слово насърчава към смирение, защото хората със смирено сърце охотно приемат съвет и е истинско удоволствие да ги учиш. (Лука 10:21; Колосяни 3:10, 12) Подобно на надарения с красноречие Аполос, който бил сред първите християнски учители, такива хора са готови да поправят възгледите си, когато получат по–точна информация. (Деяния 18:24–26) Те не се страхуват да задават въпроси за разлика от гордите, които се опасяват да не покажат незнанието си.

Да обърнем внимание на примера на един етиопски евнух от първи век, който не разбирал определен откъс от Писанието. Християнският ученик Филип го попитал: „Разбираш ли онова, което четеш?“ Етиопецът отговорил: „Та как мога да разбера, ако не ме насочи някой?“ Какво забележително смирение, особено като се има предвид, че евнухът навярно бил високопоставена личност в родината си! Благодарение на своето смирение той получил дълбоко прозрение върху Писанието. (Деяния 8:26–38)

Действията на етиопеца са в пълна противоположност с отношението на юдейските книжници и фарисеи, които се смятали за религиозния елит на своето време. (Матей 23:5–7) Вместо смирено да слушат Исус и последователите му, те ги презирали и търсели техни недостатъци. Така заради гордостта си те останали в духовна тъмнина. (Йоан 7:32, 47–49; Деяния 5:29–33)

Дали си като мека, или като твърда глина?

Библията сравнява Йехова с грънчар, а хората с глина. (Исаия 64:8) Смирението помага на човек да бъде като мека глина в ръцете на Бога, така че Той да го оформи като хубав съд, докато гордите личности са като суха и твърда глина, която само може да бъде строшена. Показателен пример за това е гордият фараон на древен Египет, чийто отказ да се подчини на Йехова му струвал живота. (Изход 5:2; 9:17; Псалм 136:15) Неговият край добре показва колко верни са думите: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ (Притчи 16:18)

Това не означава, че Божиите служители никога не се борят с гордостта. Апостолите на Исус например често спорели кой от тях е най–велик. (Лука 22:24–27) Но все пак те не били погълнати от гордост, а се вслушвали в думите на Исус и накрая променили нагласата си.

„Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот“ — писал Соломон. (Притчи 22:4) Наистина, имаме основателни причини да развиваме смирение! То е не само силно и привлекателно качество, но и ни помага да придобиваме Божието благоволение и да получим наградата на вечния живот. (2 Царе 22:28; Яков 4:10)

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Всички видове гордост ли са погрешни? (2 Солунци 1:3, 4)

◼ Как смирението допринася за ученето? (Деяния 8:26–38)

◼ Необходимо ли е Божиите служители да развиват смирение? (Лука 22:24–27)

◼ Какво бъдеще очаква смирените хора? (Притчи 22:4)

[Снимка на страници 20, 21]

Децата били привлечени към Исус, защото бил смирен човек