Въпроси на младите хора

Наистина ли натискът на околните е толкова силен?

„Не мисля, че околните ми оказват някакъв натиск.“ — Памела, ученичка в средното училище.

„Мисля, че околните вече не ми влияят толкова много. В повечето случаи натискът идва от самия мене.“ — Роби, младеж на 20 години.

ДАЛИ и ти някога си се чувствал така? Разбира се, може би знаеш това, което се казва в Библията: „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ (1 Коринтяни 15:33) Въпреки всичко може да се питаш дали родителите ти и другите хора не преувеличават малко опасността от натиска на околните.

Ако отвреме–навреме имаш подобни съмнения, то ти съвсем не си първият, на когото се случва това. Но защо не погледнеш от друга гледна точка? Дали натискът на околните е по–силен, отколкото смяташ? Много младежи са останали изненадани от това колко силен може да бъде натискът на околните. Например Анджи признава, че в действителност сякаш прави повече, отколкото би искала, за да се впише в обществото. Тя отбелязва: „Понякога натискът от страна на околните е толкова силен, че дори не го осъзнаваме. Започваш да мислиш, че тази подбуждаща сила идва от тебе самия.“

Подобно на това Роби, който беше цитиран по–горе, казва, че най–големият натиск за него произлиза от собствените му подбуди. Но освен това той признава, че е трудно да живееш в близост до големия град. Защо? Поради натиска, който материалистичната среда оказва върху нас. Той казва: „Тук най–важно е материалното богатство.“ Ясно е, че натискът на околните е сила, която трябва да се вземе предвид. Тогава защо толкова много млади хора смятат, че натискът на околните не им оказва влияние?

Измамлива сила

Натискът от страна на околните може да бъде измамлив — всъщност може въобще да не го забелязваме. Да онагледим това с пример: Ако се намираме на морското равнище, въздухът над нас упражнява постоянен натиск, или наляганеa, върху нас от около един килограм на квадратен сантиметър. Може всеки ден да живееш при това налягане, но почти да не го забелязваш. Защо? Защото си свикнал с него.

Разбира се, атмосферното налягане не нанася непременно вреда. За разлика от това обаче, хората постепенно могат да ни накарат да се променим, когато упражняват незабележим натиск върху нас. Апостол Павел разбрал колко силен е натискът на околните. Той предупредил християните в Рим: „Не позволявайте на света около вас да ви вкара в калъпа си.“ (Римляни 12:2, „Новият завет на съвременен английски“) Как обаче може да стане това?

Как действа натискът на околните

Дали обичаш да получаваш одобрение и признание от другите хора? Повечето от нас ще признаят, че това е така. Но естественото ни желание да бъдем приети от другите може да бъде нож с две остриета. Докъде бихме стигнали в стремежа си да придобием одобрението на другите, за което толкова копнеем? Дори и да сме уверени в себе си, какво да кажем за тези, които са около нас? Дали те поне се опитват да устоят на натиска на околните, или се оставят той да им влияе?

Например много хора днес смятат библейските морални стандарти за отживелица или за нещо нереалистично в нашето съвремие. Мнозина мислят, че не е толкова важно да се покланяш на Бога по начина, който той посочва в своето Слово. (Йоан 4:24) Защо те смятат така? Отчасти причината може да бъде натискът от страна на околните. В Ефесяни 2:2 Павел казва, че тази система на нещата притежава определен „дух“, или преобладаващо отношение. Този дух упражнява натиск върху хората, така че да мислят по начина, по който мисли светът, непознаващ Йехова. Как това може да ни засегне?

В ежедневните ни дейности в училище, на работа или у дома ни се налага да общуваме с хора, които не споделят всичките ни християнски ценности. Например в училище може да има много младежи, които на всяка цена искат да бъдат популярни сред връстниците си, имат неморални сексуални отношения или дори злоупотребяват с наркотици и алкохол. Какво би станало, ако си изберем за близки приятели хора, които имат такова поведение или го смятат за нещо нормално и дори достойно за похвала? Тогава има голяма вероятност и ние — може би бавно и постепенно — да започнем да възприемаме подобни възгледи. Духът, или атмосферата, на света ще упражнява натиск върху нас, докато най–накрая не ни вкара в калъпа си.

Интересно е, че съвременните социолози са провели опити, които подкрепят тези библейски принципи. Да разгледаме забележителния експеримент на Аш. Един човек е поканен да се присъедини към група от хора. Доктор Аш, който е специалист по социална психология, показва първо голям лист с вертикална черта, а после друг лист с три вертикални черти, които са с различна дължина. След това той пита хората от групата коя от трите линии е дълга колкото първата. Отговорът е лесен. В началото всички са единодушни. Но при третия опит нещо се променя.

Точно както преди и сега е лесно да се каже коя от линиите е дълга колкото първата. Но човекът, върху когото се извършва опита, не знае, че на другите членове от групата е платено да участват в експеримента. Всички те казват един и същ погрешен отговор. Какви са последствията от това? Само 25 процента от изследваните лица непоколебимо се придържат към това, което знаят, че е истина. Всички останали се съгласяват с групата поне веднъж, въпреки че по този начин трябва да отрекат очевидното!

Ясно е, че всички искат да се приобщят към хората около себе си и това желание е толкова силно, че повечето дори ще отрекат това, което знаят, че е истина. Много млади хора лично са изпитали силата на този натиск. Даниел, който е на шестнайсет години, признава: „Натискът на околните може да те накара да се промениш. Колкото повече хора има около тебе, толкова по–голям е и натискът, който ти оказват. Дори може да започнеш да мислиш, че това, което правят, е правилно.“

Анджи, която беше цитирана по–рано, разказва типичен пример за подобен натиск в училище: „Когато си в началните класове на средното училище, за тебе е много важно какви дрехи носиш. Трябва да имаш маркови неща. Не ти се иска да дадеш петдесет долара за една риза — защо въобще някой би искал да направи това?“ Както казва Анджи, може да бъде трудно да осъзнаеш, че натискът на околните ти влияе. Но дали натискът на околните може да ни окаже влияние относно някои по–важни неща?

Защо натискът на околните може да бъде опасен

Представи си, че плуваш в морето. Докато плуваш и се носиш по вълните, върху тебе могат да действат незабележимо и други сили. Вълните те тласкат към брега, но може да има и подводно течение, което да те отнася бавно встрани. Когато най–накрая погледнеш към брега, вече не можеш да видиш семейството и приятелите си. Въобще не си забелязал колко надалече те е отнесло течението! По същия начин в ежедневните ни дейности нашите мисли и чувства са изложени на постоянно влияние. Без да усетим, тези влияния могат да ни тласнат далече от стандартите, които сме смятали, че винаги ще спазваме твърдо.

Например апостол Петър бил смел мъж. Той безстрашно извадил меч срещу една неприятелски настроена тълпа през нощта, в която арестували Исус. (Марко 14:43–47; Йоан 18:10) Въпреки това години по–късно натискът от страна на околните го накарал да прояви явно пристрастие. Той отбягвал християните от езически произход, макар че по–рано бил получил видение от Христос да не смята езичниците за нечисти. (Деяния 10:10–15, 28, 29) За Петър може да е било по–трудно да се изправи срещу презрението от страна на другите, отколкото да се изправи срещу острието на някакъв меч! (Галатяни 2:11, 12) Наистина натискът на околните може да бъде опасен.

Не пренебрегвай силата на натиска на околните

Можем да научим нещо жизненоважно от примера на Петър. Това, че имаме някои силни страни, не означава, че сме силни във всяко едно отношение. Петър, подобно на нас, също имал слабости. Без значение какви сме, трябва да осъзнаем своите уязвими места. Можем честно да се запитаме: „Кои са моите слаби места? Дали се стремя към охолен начин на живот? Дали суетата е завладяла сърцето ми? Докъде бих стигнал, за да си спечеля похвала, обществено положение или популярност?“

Може би никога не бихме си навредили нарочно, като си изберем другари с неморално поведение, които злоупотребяват с наркотици или водят безразборен сексуален живот. Но какво да кажем за по–незабележимите ни слабости? Ако общуваме отблизо с хора, които биха повлияли на някоя наша слабост, ние позволяваме натискът на околните да ни манипулира — а това може да ни погуби.

От друга страна обаче, не всяко влияние от страна на околните е лошо. Възможно ли е да поставим под контрол влиянието на околните и дори да извлечем полза от него? Как можем да се борим срещу отрицателния натиск? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в бъдещи статии от рубриката „Въпроси на младите хора“.

[Бележки под линия]

[Снимка на страници 12, 13]

Една материалистична среда може да окаже силен натиск