Защо Свидетелите на Йехова не празнуват определени празници?

• Как Свидетелите на Йехова определят дали да празнуват даден празник?

• Това, че Свидетелите на Йехова не празнуват определени празници, означава ли, че не обичат семейството си?

• Свидетелите на Йехова забраняват ли на другите да празнуват определени празници?

Как Свидетелите на Йехова определят дали да празнуват даден празник?

Преди да решат дали да празнуват даден празник, Свидетелите на Йехова гледат какво казва Библията. Някои празници и чествания отявлено нарушават библейските принципи. В такъв случай Свидетелите на Йехова не участват в тях. За други празници всеки Свидетел взема собствено решение, като полага усилия „да има чиста съвест“ пред Бога и пред хората. (Деяния 24:16)

По-долу са посочени някои въпроси, които помагат на Свидетелите на Йехова да решат дали да празнуват даден празник.a

• Празникът основан ли е на учение, което противоречи на Библията?

  Библейски принцип: „Излезте измежду тях и се отделете — казва Йехова — и повече не докосвайте онова, което е нечисто.“ (2 Коринтяни 6:15-17)

  За да нямат нищо общо с учения, които са духовно нечисти, тоест противоречат на записаното в Библията, Свидетелите на Йехова не празнуват празници със следните характеристики:

  Празници, основани на вярата в други богове и почитането им. Исус казал: „На своя Бог, Йехова, трябва да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.“ (Матей 4:10) В съгласие с тези думи Свидетелите на Йехова не празнуват Коледа, Великден и Първи майb, тъй като тези празници произлизат от поклонението на богове, различни от Йехова. Освен това не участват в празници като следните:

  • Кванза. Името Кванза „идва от суахилския израз матунда я куанза, който означава „първи плодове“ и сочи към корените на празника в първите чествания на реколтата, споменати в историята на Африка“. (Encyclopedia of Black Studies) Макар че според някои Кванза не е религиозно празненство, една енциклопедия на африканските религии го сравнява с определен африкански празник, по време на който първите плодове „се принасят на божествата и на предците в знак на благодарност“, и добавя: „Същият дух на благодарност и признателност за благата на живота, дарени от предците, стои в основата на афроамериканския празник Кванза.“ (Encyclopedia of African Religion)

    

  • Празник в средата на есента (Лунен фестивал). Това е „фестивал в чест на богинята на луната“. (Holidays, Festivals, and Celebrations of the World Dictionary) Той включва ритуал, при който „жените в къщата се покланят на тази богиня“. (Religions of the World—A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices)

  • Норуз (Невруз, Новруз). „Празникът произлиза от зороастризма като един от най-свещените дни в древния зороастрийски календар. ... По пладне в деня на Норуз с празненства бил приветстван обратно Духът на пладнето, познат като Рапитвин, за който се смятало, че през студените месеци е бил прогонен под земята от Духа на зимата.“ (ЮНЕСКО)

  • Ялда (Шаб-е Ялда). Както се отбелязва в един справочник, този празник в чест на зимното слънцестоене „определено е свързан с поклонението към Митра“, бога на светлината. (Sufism in the Secret History of Persia) Предполага се също, че празникът има връзка с култа към римските и гръцките богове на слънцето.c

  • Ден на благодарността. Като Кванза този празник се корени в древните празненства на реколтата в чест на различни божества. С времето „тези древни фолклорни традиции били възприети от Църквата“. (A Great and Godly Adventure—The Pilgrims and the Myth of the First Thanksgiving)

  Празници основани на суеверия или вяра в късмета. В Библията се казва, че тези, които приготвят „трапеза за бога на късмета“, „изоставят Йехова“. (Исаия 65:11) Затова Свидетелите на Йехова не участват в празници като следните:

  • Еньовден (Иван Купала). „Вярва се, че на [Еньовден] природата освобождава магическите си сили, които могат да се уловят с храброст и късмет.“ (The A to Z of Belarus) Първоначално това бил езически празник, посветен на лятното слънцестоене. Както се посочва в Голяма енциклопедия „България“, „в основата на народното честване стои култът към Слънцето и обредността на този ден съхранява езическия си характер“. Но „след приемането на християнството празникът се слял с чествания от Църквата празник на Св. Йоан Кръстител“. (Encyclopedia of Contemporary Russian Culture)

  • Лунна нова година (Китайска нова година и Корейска нова година). Относно Китайската нова година в една книга за фестивалите в Китай се казва: „По това време на годината най-важно за семействата, приятелите и роднините е да си осигурят благополучие, да почетат боговете и духовете и да си пожелаят късмет през идната година.“ (Mooncakes and Hungry Ghosts—Festivals of China) Подобно на това Корейската нова година „се състои от поклонение към предците, ритуали за късмет и за прогонване на злите духове и гадаене какво ще донесе новата година“. (Encyclopedia of New Year’s Holidays Worldwide)

    

  Празници, основани на идеята, че душата е безсмъртна. Библията ясно казва, че душата умира. (Езекиил 18:4) Затова Свидетелите на Йехова не празнуват празници, които подкрепят вярването в безсмъртието на душата. Някои от тях са следните:

  • Задушница (Възпоменание на покойните, Ден на мъртвите). Според Енциклопедия „България“ задушница е „ден за помен на всички мъртви“, който „води начало от нар[одното] вярване за съществуването на душата независимо от тялото“. Вярва се, че тогава „мъртвите души ... чакат да бъдат „поменати“, т.е. нахранени и напоени“.

  • Цинмин (Чинмин) и Празник на гладните духове. Тези два празника са в чест на предците. Както се казва в една книга за обичаите по света, на Цинмин „се горят храна, напитки и книжни пари, за да може мъртвите да не са гладни, жадни и без пари“. В същия източник се допълва, че според поверията „в Месеца на гладните духове, и по-точно в нощта на пълнолунието, има по-силна връзка между мъртвите и живите отколкото през всяка друга нощ, затова е важно да се вземат мерки да се умилостивят мъртвите и да се почетат предците“. (Celebrating Life Customs Around the World—From Baby Showers to Funerals)

  • Чусок. На този корейски празник „се поднася храна и вино на душите на умрелите“. Това е свързано с „вярата, че душата продължава да съществува след смъртта на тялото“. (The Korean Tradition of Religion, Society, and Ethics)

  Празници, свързани с окултното. Библията казва: „Нека при тебе не се намира никой, ... който си служи с гадателство, който се занимава с магия или който предсказва по поличби, никой магьосник, никой, който прави заклинания или който се допитва до хора, които викат духове, никой, чийто занаят е да предсказва бъдещето, както и никой, който търси съвет от мъртвите. Защото всеки, който прави това, е отвратителен за Йехова.“ (Второзаконие 18:10-12) За да се пазят от всякакъв окултизъм, включително от астрология (вид гадателство), Свидетелите на Йехова не празнуват Хелоуин и следните празници:

  • Баба Марта (Първи март). На този празник се закичват мартеници, „които според народното схващане предпазват човека от уроки, зли очи и демонични същества. ... Широката употреба на [матрениците] се обяснява с магическата сила на червения цвят, който има способността да пропъжда злите духове и болестите“. („Българска митология. Енциклопедичен речник“)

  • Сонгкран. Името на този азиатски фестивал „произлиза от санскритската дума за „движение“ или „преход“ и празникът отбелязва придвижването на слънцето в зодиакалното съзвездие Овен“. (Food, Feasts, and Faith—An Encyclopedia of Food Culture in World Religions)

  Чествания от Моисеевия закон, който приключил с жертвата на Исус Христос. В Библията пише: „Христос е краят на Закона.“ (Римляни 10:4) Християните все още извличат полза от принципите в Моисеевия закон, даден на древния Израил. Но те не празнуват неговите празници — особено тези, които сочат към Месията, — понеже вярват, че той вече е дошъл. „Тези неща са сянка на онова, което ще дойде — казва Библията, — но самата действителност е Христос.“ (Колосяни 2:17) Поради тази причина, а също и понеже някои чествания включват небиблейски обичаи, Свидетелите на Йехова не празнуват празници като следните:

  • Ханука. Този празник чества повторното освещаване на юдейския храм в Йерусалим. Но според Библията Исус станал Първосвещеник на „по-великия и по-съвършен шатър“, или храм, който не е „направен с човешки ръце и не е от това създание“. (Евреи 9:11) За християните този духовен храм заменил физическия храм в Йерусалим.

  • Рош Ашана. Това е първият ден на юдейската година. В древността този празник включвал специални жертви, принасяни на Бога. (Числа 29:1-6) Но Месията Исус Христос прекратил „жертвите и приносите“, поради което те вече нямат стойност в Божиите очи. (Даниил 9:26, 27)

• Празникът поощрява ли междуверското сътрудничество?

  Библейски принцип: „Какво общо има между вярващия и невярващия? И нима има съгласие между Божия храм и идолите?“ (2 Коринтяни 6:15-17)

  Свидетелите на Йехова се стремят да живеят в мир с другите хора и уважават правото на всеки да избира в какво да вярва, но не празнуват празници, които поощряват междуверското сътрудничество по следните начини:

  Празници в чест на религиозни дейци или събития, които насърчават привържениците на различни религии да се покланят заедно. Когато въвел древния си народ в нова земя, чиито жители имали други религии, Бог казал: „Недей да сключваш договор с тях, нито с техните богове. ... Ако служиш на боговете им, това ще стане примка за тебе.“ (Изход 23:32, 33) Затова Свидетелите на Йехова не участват в празници като следните:

  • Лой Кратонг. По време на този тайски фестивал „хората правят купички от листа, добавят свещи или ароматни пръчици и ги пускат по вода. Вярва се, че тези малки лодчици отнасят нещастието. Фестивалът всъщност отбелязва свещената следа на Буда“. (Encyclopedia of Buddhism)

  • Ден за покаяние. Според един държавен служител, цитиран във вестник The National от Папуа-Нова Гвинея, участниците в този празник „се съгласяват с основите на християнската вяра“. Уточнява се също, че празникът „популяризира християнските принципи в страната“.

  • Весак. „Това е най-светият от будистките празници. Той чества раждането на Буда, неговото просветление и смъртта му, или постигането на нирвана“. (Holidays, Festivals, and Celebrations of the World Dictionary)

    

  Празници, свързани с религиозни традиции, които не са основани на Библията. Исус казал на религиозните водачи: „Заради вашите обичаи отменихте казаното от Бога.“ Той посочил също, че поклонението им е напразно, „защото ученията, които поучават, са просто човешки заповеди.“ (Матей 15:6, 9) Тъй като приемат присърце това предупреждение, Свидетелите на Йехова не отбелязват редица религиозни празници.

  • Богоявление (Йордановден, Ден на тримата царе, Тимкат). Чества се или покръстването на Исус, или посещението на тримата астролози при Исус. Празникът „християнизира някои езически пролетни празненства в чест на боговете на течащата вода, реките и изворите“. (The Christmas Encyclopedia) Сродният празник Тимкат „се корени в древните традиции“. (Encyclopedia of Society and Culture in the Ancient World)

  • Успение Богородично (Възнесение Богородично). В основата на празника стои вярването, че майката на Исус се е възнесла на небето с физическото си тяло. „Това вярване не е познато на ранната църква — отбелязва една енциклопедия — и не може да бъде намерено в Свещеното писание.“ (Religion and Society—Encyclopedia of Fundamentalism)

  • Непорочно зачатие на Дева Мария. „Непорочното зачатие не се споменава пряко в Писанието ... Това е догма, установена от Църквата.“ („Нова католическа енциклопедия“)

  • Велик пост. Според „Нова католическа енциклопедия“ този период на покаяние и пост бил установен „през четвърти век“, над 200 години след завършването на Библията. За първия ден на поста на Запад същата енциклопедия допълва: „Традицията благоверните да получават пепел в деня на Пепеляна сряда, е въведена през 1091 г. на събора в Беневенто.“

  • Въздвижение на кръста Господен (Кръстовден, Мескел). На тези празници „църквата ... извършва поклонение пред кръста“. („Български светци и празници“) Етиопският празник Мескел отбелязва „намирането на Истинския кръст (кръста, на който е разпънат Христос) с палене на огньове и танцуване около тях“. (Encyclopedia of Society and Culture in the Medieval World) Но Свидетелите на Йехова не използват кръста в поклонението си.

• Празникът възвеличава ли някакъв човек, организация или национален символ?

  Библейски принцип: „Това казва Йехова: ‘Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек и разчита на човешка ръка, а сърцето му се отвръща от Йехова.’“ (Йеремия 17:5)

  Макар че изразяват признателността си към другите хора и дори се молят за тях, Свидетелите на Йехова не участват в чествания и мероприятия като следните:

  Празници в чест на владетели или други видни личности. Библията казва: „Не се надявайте на човека, направен от пръст, чийто дъх е в ноздрите му! Защото какво е той, че някой да разчита на него?“ (Исаия 2:22) Затова Свидетелите на Йехова не празнуват например рождения ден на държавния глава.

  Празници в чест на националното знаме. Свидетелите на Йехова не празнуват чествания в някои страни Ден на знамето. Защо? Защото в Библията се казва: „Пазете се от идоли!“ (1 Йоан 5:21) Някои хора днес не приемат знамето за идол, тоест за обект на поклонение, но както пише историкът Карлтън Хейс: „За национализма главният символ на вярата и основният обект на поклонение е знамето.“

  Празници в чест на светци. Какво станало, когато един богобоязлив човек се поклонил на апостол Петър? В Библията четем: „Петър го вдигна и каза: ‘Стани, и аз съм само човек.’“ (Деяния 10:25, 26) Тъй като нито Петър, нито другите апостоли приемали специални почести и поклонение, Свидетелите на Йехова не участват в чествания, посветени на хора, които са смятани за светци. Някои от тях са:

  • Вси светии. „Празник в чест на всички светци ... Произходът на този празник е неясен.“ („Нова католическа енциклопедия“)

  • Ден на Девата от Гуадалупе. Този празник почита „светицата покровителка на Мексико“, която според някои е Мария, майката на Исус. Смята се, че тя се явила чудодейно на местен селянин през 1531 г. (The Greenwood Encyclopedia of Latino Literature)

    

  • Имен ден. Според „Речник на българския език“ (БАН) това е „ден, в който някой чества името си, обикн[овено] свързано с името на някой светец или с църковен празник“. В един справочник се уточнява, че „празникът има силен религиозен характер“. (Celebrating Life Customs Around the World—From Baby Showers to Funerals)

  Празници, свързани с политически или социални движения. „По-добре е да направиш Йехова свое убежище — казва Библията, — отколкото да се надяваш на човека.“ (Псалм 118:8, 9) Свидетелите на Йехова не искат да създадат впечатлението, че разчитат на хората, а не на Бога за решаването на световните проблеми. Затова те не честват Деня на жената или Деня на младежта, понеже тези празници са свързани с политически и социални движения. Поради същата причина не участват в празненства, отбелязващи отмяната на робството в някои страни. Вместо това очакват с нетърпение Божието Царство, което ще разреши проблема с расизма и дискриминацията. (Римляни 2:11; 8:21)

• Празникът издига ли една нация или етническа група над друга?

  Библейски принцип: „Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:34, 35)

  Макар че обичат родината си, Свидетелите на Йехова не участват в празници, които издигат дадена нация или етническа група над друга. Ето някои примери:

  Тържества в чест на въоръжените сили. Исус не подкрепял войните, а казал на последователите си: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:44) Затова Свидетелите на Йехова не участват в тържества в чест на войниците. Някои от тях са следните:

  • Ден на Анзак. „Анзак е обозначение за войските на Австралия и Нова Зеландия — посочва един речник. — Денят на Анзак постепенно е станал ден в памет на загиналите във войните.“ (Historical Dictionary of Australia)

  • Ден на ветераните (Ден в памет на загиналите във войните). Тези празници почитат „ветераните от въоръжените сили и убитите във войните на държавата“. („Британска енциклопедия“)

  Празници, свързани с независимостта на държавата или други исторически събития. Исус казал за последователите си: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:16) Макар че се радват да учат за историята на страната си, Свидетелите на Йехова не участват в мероприятия като следните:

  • Ден на Австралия. Както се обяснява в една енциклопедия, този празник ознаменува „деня през 1788 г., когато английски войници издигнали знамето си и обявили Австралия за нова колония“. (Worldmark Encyclopedia of Cultures and Daily Life)

  • Ден на Гай Фокс. Това е „национален празник, който отбелязва неуспешния опит на Гай Фокс и негови симпатизанти католици да взривят крал Джемс І и английския парламент през 1605 г.”. (A Dictionary of English Folklore)

  • Ден на независимостта (Ден на освобождението). В различни страни „това е специален ден, на който се празнува годишнината от независимостта на държавата“. (Merriam-Webster’s Unabridged Dictionary)

• Празникът познат ли е с разпуснато или неприлично поведение?

  Библейски принцип: „Достатъчно [е] изминалото време, през което вършехте волята на народите, като живеехте в разпуснато поведение, похотливи желания, пиянство, гуляи, надпивания и забранено идолопоклонство.“ (1 Петър 4:3)

  В съгласие с този принцип Свидетелите на Йехова не участват в празненства, които се отличават с напивания и разюздани веселби. Те обичат да се събират с приятелите си и ако на такива събирания изобщо пият алкохол, го правят в умерени количества. Стараят се да следват библейския съвет: „Когато ядете, когато пиете или когато вършите нещо друго, вършете всичко, за да прославяте Бога.“ (1 Коринтяни 10:31)

  Затова Свидетелите на Йехова не участват в карнавали или подобни фестивали, които се характеризират с неприлично поведение, осъдено от Библията. Това включва еврейския празник Пурим. С този празник евреите открай време отбелязват спасението си през V в. пр.н.е., но както се посочва в една книга, днес „той може да се нарече еврейската версия на карнавала Марди Гра“. (Essential Judaism) За празника е характерно „носене на костюми (често мъже се маскират в женски дрехи), необузданост, прекомерно пиене и шумни веселби“.

Това, че Свидетелите на Йехова не празнуват определени празници, означава ли, че не обичат семейството си?

Не. Библията учи хората да обичат и уважават всичките си близки независимо от вярата им. (1 Петър 3:1, 2, 7) Разбира се, когато Свидетел на Йехова спре да празнува определени празници, някои от роднините му може да се обидят, огорчат и дори да се почувстват предадени. Затова много Свидетели на Йехова се стараят да уверяват близките си, че ги обичат, да обясняват тактично причините за решението си и да посещават роднините си по други поводи.

Свидетелите на Йехова забраняват ли на другите да празнуват определени празници?

Не. Те смятат, че всеки сам решава как да постъпи. (Исус Навиев 24:15) Свидетелите на Йехова „почитат всякакви хора“ независимо от религиозните им убеждения. (1 Петър 2:17)