Разказите на преживелите клинична смърт: какво не означават те?

Отговорът на Библията

Много хора, които са били на границата на смъртта, разказват, че са се отделили от тялото си или са видели ярка светлина или някакво много красиво място. Както се посочва в една книга, „някои смятат, че това преживяване им е дало привилегията да надникнат в друга сфера на съществуване“. (Sabom, Michael B. Recollections of Death: A Medical Investigation. New York, 1982) Макар че Библията не споменава такива преживявания, тя съдържа основна истина, която показва, че те не са видения на задгробния живот.

Мъртвите не съзнават нищо.

Библията казва, че мъртвите „не съзнават нищо“. (Еклисиаст 9:5) При смъртта ние не преминаваме в друго ниво на съществуване или мислене, а просто преставаме да съществуваме. Учението, че имаме безсмъртна душа, която преживява смъртта на тялото, не идва от Библията. (Езекиил 18:4) Следователно виденията в състояние на клинична смърт не могат да бъдат спомени от рая, ада или отвъдното.

Какво казал Лазар за задгробния живот?

В Библията четем за Лазар, който не само бил на границата на смъртта, но в действителност умрял и след четири дни бил възкресен от Исус. (Йоан 11:38–44) Ако Лазар по някакъв начин продължавал да живее след смъртта, би било жестоко Исус да го върне към живот на земята. Но в Библията не се посочва Лазар да е говорил за задгробния живот. Несъмнено той щял да разкаже, ако е имал такова преживяване. Трябва да се отбележи, че Исус описал смъртта на приятеля си като сън, с което показал, че докато бил мъртъв, Лазар не съзнавал нищо. (Йоан 11:11–14)