Позволих на Йехова да ме направи по-добър човек

Но от многото неща, които видях през този ден, най-силно впечатление ми направиха хората. Имаше много млади братя и сестри, които вършеха монотонна работа, и въпреки че не бяха в светлината на прожекторите, бяха щастливи и доволни. Техният пример ми показа какво означава да служиш скромно на Йехова.

През годините Йехова постепенно ме оформяше. Но нека първо ви разкажа как търсих истината още докато бях будист.

ТЪРСИХ ИСТИНСКИЯ БОГ ОЩЕ КАТО ДЕТЕ

Израснал съм в Чикаго, Илинойс (САЩ). Родителите ми се били преместили там от Япония, за да преследват т.нар. „американска мечта“. Бях най-голямото от четирите им деца. Родителите ми искаха да получим най-доброто образование и да имаме успех в живота.

Те бяха отдадени на будизма. В дома, в който майка ми е израснала, е имало дори будистки храм. Нейният баща и двамата ѝ братя били монаси. Така че будизмът играеше важна роля и в моето детство. Първото нещо, което правех след училище, беше да запаля тамян и да поднеса ориз и вода на идола вкъщи. Неделите отивахме в будисткия храм и се покланяхме на подобен идол — просто беше по-голям и позлатен.

Когато бях на седем, гледах идола вкъщи и се замислих: „Какво ще стане с мен, когато умра?“. Бях учен, че ще продължа да съществувам някъде в духовната област. Изведнъж осъзнах, че животът ми ще има край и че дори да съществувам като дух, няма да се радвам на живота като човек. Стана ми много тежко и се почувствах страшно безпомощен.

Когато бях на около 15, будистките ритуали започнаха да ми се струват все по-безсмислени. Сякаш нещо ми липсваше. (Мат. 5:3) Дълбоко в себе си усещах, че трябва да има Всемогъщ и истински Бог и исках да го опозная. Помислих си, че може би в Библията ще намеря отговорите на въпросите си. Затова си купих една използвана Библия, „Превод на крал Джеймс“. Интересното е, че я намерих на много необичайно място — на будистки фестивал!

Когато бях на 17, един брат на име Уилсън Башу ме заговори на улицата, докато разхождах кучето си. Попита ме дали знам какво е обещал Бог за бъдещето. Този въпрос доведе до задълбочен разговор върху Библията. Уилсън ми прочете Откровение 17:1 и ме попита: „Знаеш ли какво означават „многото води“, върху които седи проститутката?“. Нямах никаква представа. Тогава той ми показа 15 стих, от който става ясно, че водите са хора. Много се впечатлих, че Свидетелите на Йехова остават Библията сама да обяснява себе си. В края на разговора ни Уилсън ми даде книгата „Истината, която води към вечен живот“. Тази малка синя книжка промени живота ми.

Десет дни по-късно за първи път отидох на събрание в Залата на Царството. Никога няма да забравя топлото посрещане. Оттогава не съм спирал да ходя на събранията. Уилсън започна изучаване с мен. Това, което научавах от Библията, толкова ми харесваше, че понякога изучаването продължаваше цели осем часа. Родителите ми бяха притеснени и започнаха да ми се противопоставят. Но колкото повече изучавах, толкова повече се убеждавах, че това е истината. Покръстих се през 1983 г.

НАПУСКАМ УНИВЕРСИТЕТА, ЗА ДА СТАНА ПИОНЕР

Когато се покръстих, все още учех медицина в елитен университет. Родителите ми бяха жертвали много, за да получа такова образование. Можеше да продължа да уча, но исках да давам на Йехова най-доброто и да му служа целодневно.

Баща ми ми беше казал: „Ако напуснеш университета, ще те изритам от къщи!“. Бях тъжен и объркан. Много обичах родителите си и не исках да ги разочаровам. Затова често излизах в двора на университета късно през нощта и се молех под звездното небе: „Йехова, помогни ми да взема правилното решение“. В крайна сметка реших да напусна университета и баща ми наистина изпълни заканата си. Обадих се на Уилсън да му кажа, че вече няма къде да живея. Той беше много мил и ме покани да отида при него. Качих се в автобуса само с една чанта, в която бях събрал целия си багаж. Спомням си, че изпитах неописуемо спокойствие, защото бях взел правилното решение.

Почувствах се като птичка, освободена от клетка! Най-накрая можех изцяло да се фокусирам върху това да служа на Йехова. Започнах пионерска служба през 1984 г.

През годините, в които бях редовен пионер, Йехова ме научи на много ценни качества, като например постоянство. Помня как един ден изглеждаше, че имам много извинения, да не отида на служба. Бях обезсърчен, понеже не можах да си намеря уговорка за следобеда. Но реших все пак да изляза. След около два часа исках да направя едно последно посещение, защото се бях уморил, бях сам и, за капак, изглеждаше, че всеки момент ще завали. Чудех се дали да не се откажа, но докато се качвах към третия етаж, видях млад мъж от Филипините. Казах си, че едва ли ще има интерес. Но всъщност грешах. Започнахме изучаване и в крайна сметка този мъж стана мой духовен брат.

ЙЕХОВА МЕ ОФОРМЯШЕ В БЕТЕЛ В БРУКЛИН

След като живях с Уилсън две години, през 1985 г. ме поканиха в Бетел, в Бруклин. Както споменах в началото, бях назначен в книговезницата. Един ден, докато работех с една машина, без да искам, заради една грешка съсипах стотици корици. Братята ми казаха да кажа на надзорника. Обясних му всички причини за грешката си, но се оказа, че пропусках нещо важно. Надзорникът мило ми напомни: „Никога няма да сбъркаш, ако се извиниш“. Така научих важен урок — че трябва да признавам грешките си и да казвам, че съжалявам.

От възрастните членове на бетеловото семейство разбрах по-добре какво означава да служим на другите. Веднъж брат Милтън Хеншел от Ръководното тяло беше на нашата маса за обяд. През този ден имаше страшно много хора в трапезарията и сервитьорите едвам смогваха. Аз и някои други братя на масата се оплаквахме, че храната се бави. Без да каже и дума, брат Хеншел се изправи и започна да помага на сервитьорите, като носеше вода, хляб и масло. Тази смирена постъпка се запечата в ума ми. Тя ми напомни какво направил Исус за апостолите си. (Йоан 13:3-5)

„ТРЯБВА ДА НАУЧИШ ЯПОНСКИ!“

През 1987 г. отидох в Япония и бях впечатлен от пламенността и смирението на вестителите там. Исках да им помагам в службата, но проблемът беше, че не знаех японски. Една сестра от Бетел на име Мичико Ода ме погледна право в очите и ми каза: „Трябва да научиш японски!“. Това и направих. Но дори не можех да си представя как тези нейни думи щяха да повлияят на живота ми.

Няколко месеца по-късно се преместих в японски сбор в Ню Йорк. Решението да уча японски отвори пред мен много възможности да служа на Йехова. През 1989 г. присъствах на първия си японски конгрес в Лос Анджелис, Калифорния. Една пионерка на име Миуако Онами, която участваше в драмата, ми направи силно впечатление.

Оженихме се през 1992 г. и имахме привилегията да служим в бруклинския Бетел. Миуако е загрижена за другите и винаги е готова да помогне. Всъщност нейният пример помага и на мен да се отнасям по-добре с околните. За мен тя е подарък от Йехова и винаги ме радва и ме утешава.

СЛУЖИМ В КЛОНА В ЯПОНИЯ И СЛЕД ТОВА В РАЙОНА

След време родителите на Миуако, които живееха в Япония, се разболяха сериозно. За да можем да се грижим за тях, през 1999 г. братята любещо ни позволиха да се преместим в клона в Япония.

Бетеловото семейство там бързо ни накара да се почувстваме вкъщи. Исках да подражавам на прекрасните качества на братята и сестрите, като тяхната щедрост и гостоприемство. Харесваше ми и това, че са отговорни и съсредоточени в работата си. Освен това работят добре в екип. В японската култура е важно да си сътрудничиш с другите с обща цел, вместо сам да правиш нещата и да се изтъкваш. Техният хубав пример ме насърчи да работя смирено заедно с другите и да ценя това, че имам малък дял в изпълнението на намерението на Йехова.

Все пак заради различната култура на моменти ми беше трудно да разбера защо нещата се правят по определен начин. Трябваше да се науча на търпение и да не приемам нещата прекалено навътре. Постепенно промених нагласата си и разбрах, че Йехова може да благослови всяко решение, стига да сме послушни на напътствията от организацията му. В крайна сметка успехът зависи от Йехова.

Често сравнявам обучението, което получих в Бетел, с обучението, което получил Моисей. През 40-те години, в които бил пастир, Йехова му помогнал да стане кротък човек. Като Моисей и аз бях получил високо образование, но позволих на това да ме направи горд и да ме накара да разчитам само на себе си. Бетел обаче ме научи на смирение и да разчитам на Йехова. Точно както Йехова търпеливо оформял Моисей, така направи и с мен през всичките тези години.

Преди да починат, се грижихме за родителите на Миуако около 24 години. Често получавахме неочаквани обаждания, трябваше да ходим до болницата и имахме много притеснения. Здравето на тъща ми, Масако, се влоши дотолкова, че вече почти не можеше да ходи. Никак не ѝ беше лесно да присъства на събранията и да участва в службата. В последните си седмици дори беше на инвалидна количка. Но въпреки всичко любовта ѝ към Йехова никога не отслабна. Лицето ѝ сияеше от радост винаги, когато говореше за истината. Примерът на Масако много ме насърчава. Тя служеше на Йехова с радост и винаги беше доволна, без значение от обстоятелствата.

През 2024 г. стана нещо, което изобщо не очаквахме. След повече от 30 години в Бетел, бяхме назначени в района. Сега сме специални пионери на остров Окинава и проповядваме на хората от близката военна база. Доброто обучение, което получихме в Бетел, ни помогна по-лесно да свикнем с новото назначение. Опитваме се да поддържаме добра програма, да използваме по най-добрия начин времето си и да даваме всичко от себе си в службата. Йехова любещо ни благослови с библейски изучавания, които станаха като семейство за нас. Все по-добре разбираме колко е важно да обичаме хората. С Миуако всеки ден благодарим на Йехова за прекрасното ни назначение.

ИСКАМ ЙЕХОВА ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА МЕ ОФОРМЯ

Въпреки че вече не ми се противопоставя, семейството ми все още не служи на Йехова. Но Исус ни е обещал, че тези, които оставят семейството си, за да станат негови ученици, ще получат 100 пъти повече братя, сестри, майки и бащи. (Мар. 10:29, 30) Точно така стана и с мен. Дори не мога да изброя колко много семейства по света ме обичат и се отнасят към мен като част от тяхното семейство.

Все още пазя малката синя книжка, която Уилсън ми даде. Тя ми помага да не забравям как Йехова любещо ми позволи да го намеря. (1 Лет. 28:9) Искам Йехова да продължава да ме оформя и да помагам и на други да научат истината, която води към вечен живот.