Не се отказвай!

1. Каква радост и чест имаме?

САМО каква радост и чест е да сме Свидетели на Йехова! Ние носим Божието име и живеем според него, като проповядваме и правим ученици. Щастливи сме, когато помогнем на някого с „правилна нагласа за вечен живот“ да приеме истината. (Деян. 13:48) Споделяме чувствата на Исус, който „се изпълнил с радост от светия дух“, когато учениците му разказали за успешната си проповедна обиколка. (Лука 10:1, 17, 21)

2. Как показваме, че гледаме сериозно на службата си?

² Ние гледаме сериозно на службата си. Апостол Павел подканил Тимотей: „Обръщай постоянно внимание на себе си и на поучението си.“ И добавил: „Като правиш това, ще спасиш и себе си, и онези, които те слушат.“ (1 Тим. 4:16) Следователно от службата ни зависи животът на хората. Тъй като сме поданици на Божието Царство, обръщаме постоянно внимание на себе си. Винаги искаме да постъпваме по начин, който носи слава на Йехова и е в съгласие с добрата новина, която проповядваме. (Флп. 1:27) Освен това показваме, че обръщаме внимание на поучението си, като преди да отидем на служба, се подготвяме добре и молим Йехова за благословията му.

3. Каква може да е реакцията на хората към посланието за Царството? Дай пример.

³ Въпреки всичките ни усилия може да не срещаме голям отклик в района. Да разгледаме случилото се с брат Георг Линдал, който проповядвал сам в цяла Исландия от 1929 до 1947 г. Той раздал десетки хиляди издания, но без резултат. Георг писал: „Изглежда, че някои са против истината, но повечето са просто безразлични.“ Дори след като мисионери от Гилеад били изпратени там и разширили дейността, изминали 9 години, докато някои исландци се отдадат на Йехова и се покръстят.b

4. Как може да се чувстваме, когато хората не откликват на добрата новина?

⁴ Когато хората не откликват, се разочароваме и може да се чувстваме като Павел, който „изпитвал голяма мъка и непрестанна болка“, защото повечето юдеи не приели Исус като обещания Месия. (Рим. 9:1-3) Например въпреки усилията и молитвите ти твоят изучаващ може да не напредва и да е нужно да прекратите изучаването. Или може никога лично да не си помогнал на някого да се покръсти. Трябва ли да се чувстваш виновен и да мислиш, че Йехова не благославя службата ти? В тази статия ще отговорим на следните два въпроса: 1) Какво определя успеха в службата ни? 2) Какви реалистични очаквания трябва да имаме?

КАКВО ОПРЕДЕЛЯ УСПЕХА В СЛУЖБАТА НИ?

5. Защо службата ни за Йехова невинаги има желания от нас резултат?

⁵ В Библията относно човека, който върши Божията воля, се казва: „Ще има успех във всичко, което прави.“ (Пс. 1:3) Но това не означава, че всичко, което правим за Йехова, ще доведе до желания от нас резултат. Човешкият живот е „изпълнен с безпокойство“ заради нашето собствено и чуждото несъвършенство. (Йов 14:1) Освен това противниците ни може временно да успеят да ни попречат да извършваме службата си по обичайния начин. (1 Кор. 16:9; 1 Сол. 2:18) Как тогава Бог определя дали службата ни е успешна? Да разгледаме някои библейски принципи, които ще ни помогнат да разберем отговора.

6. По какво Йехова измерва успеха ни в службата?

⁶ Йехова обръща внимание на усилията и издръжливостта ни. В неговите очи дейността ни е успешна, ако я извършваме старателно и с любов независимо от реакцията на хората. Павел писал: „Бог не е неправеден, та да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име, като помагахте на светите личности и продължавате да им помагате.“ (Евр. 6:10) Йехова помни усилията и любовта ни, дори да не са дали плод. Така че, независимо дали трудът ти е постигнал желания резултат, можеш да приложиш към себе си думите на Павел към коринтяните: „Вашата усилна работа във връзка с Господаря не е напразна.“ (1 Кор. 15:58)

7. Какво научаваме от това, което апостол Павел казал за службата си?

⁷ Апостол Павел бил забележителен мисионер, който сформирал сборове в много градове. Все пак, когато сметнал за необходимо да се защити като служител на Христос заради някои, които го критикували, той не изтъкнал броя на хората, на които помогнал да станат християни. Вместо това писал: „Много повече се трудех.“ (2 Кор. 11:23) Като Павел помни, че Йехова най-много цени усилията и издръжливостта ти.

8. Какво трябва да помним за службата си?

⁸ Службата ни е угодна на Йехова. Когато Исус изпратил 70-те ученици на проповедна обиколка, те „се върнали радостни“. Каква била причината? Те казали: „Дори и демоните ни се подчиняват, като използваме твоето име.“ Исус обаче поправил мисленето им с думите: „Не се радвайте на това, че духовете ви се подчиняват, а се радвайте, защото имената ви са записани на небесата.“ (Лука 10:17-20) Той бил наясно, че те невинаги ще имат същите забележителни случки. Всъщност не знаем колко от онези, на които проповядвали, станали християни. Радост трябвало да им носят не постиженията, а фактът, че прилежните им усилия са угодни на Йехова.

9. Според Галатяни 6:7-9 какъв ще е резултатът, ако проявяваме издръжливост в службата?

⁹ Ако проявяваме издръжливост в службата, ще получим вечен живот. Докато всеотдайно сеем и поливаме семената на истината за Царството, също „сеем в полза на духа“, защото така позволяваме на Божия свети дух да действа в живота ни. Ако „не се откажем“ и „не се уморим“, Йехова ни гарантира, че ще пожънем вечен живот, без значение дали ще помогнем на някого да се покръсти. (Прочети Галатяни 6:7-9.)

КАКВИ РЕАЛИСТИЧНИ ОЧАКВАНИЯ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ?

10. От какво зависи реакцията на хората?

¹⁰ Реакцията на хората зависи главно от състоянието на сърцето им. Исус обяснил тази истина с притчата за сеяча, който сее семена в различна почва, но само в една от тях семето дава плод. (Лука 8:5-8) Той казал, че различните видове почва представят сърцата на хората, които реагират по различен начин на „словото на Бога“. (Лука 8:11-15) Подобно на сеяча нямаме власт над плодовете от труда ни, тъй като те зависят от състоянието на сърцето на слушателите ни. Нашата отговорност е да сеем доброто семе на посланието за Царството. Както казал Павел, „всеки ще получи наградата си според труда си“, а не според резултатите от него. (1 Кор. 3:8)

11. Защо Ной имал успех като „проповедник на праведността“? (Виж илюстрацията на корицата.)

¹¹ Много служители на Йехова през историята са проповядвали на невъзприемчиви хора. Например Ной бил „проповедник на праведността“ вероятно десетилетия наред. (2 Пет. 2:5) Несъмнено той се надявал, че другите ще откликнат, но Йехова не му бил споменал такова нещо. Когато му давал напътствия за ковчега, Бог казал: „Влез в [него] и заедно с тебе нека влязат и синовете ти, жена ти и жените на синовете ти.“ (Бит. 6:18) И ако съдел по размерите и капацитета на ковчега, Ной може да е осъзнал, че проповядването му няма да има голям резултат. (Бит. 6:15) Както знаем, нито един човек от тогавашния насилнически свят не откликнал. (Бит. 7:7) Дали в очите на Йехова Ной се провалил? В никакъв случай! За него Ной имал успех като проповедник, защото вярно правил това, което му било казано. (Бит. 6:22)

12. Как пророк Йеремия намирал радост в службата си въпреки безразличието и противопоставянето?

¹² Пророк Йеремия също проповядвал десетилетия наред въпреки безразличие и противопоставяне. Той толкова се обезсърчил от присмеха на противниците си, че мислел да се откаже от назначението си. (Йер. 20:8, 9) Но не го направил! Какво му помогнало да преодолее отрицателните чувства и да намери радост в службата си? Той се съсредоточил върху два факта. Първо, Божието послание, което известявал на хората, давало „бъдеще и надежда“. (Йер. 29:11) И второ, Йеремия представял името на Йехова. (Йер. 15:16) Ние също известяваме послание на надежда в мрачен свят и носим името на Йехова като негови Свидетели. Когато се съсредоточаваме върху тези два важни факта, можем да сме радостни независимо от реакцията на хората.

13. Какво научаваме от притчата на Исус в Марко 4:26-29?

¹³ Духовният растеж е постепенен. Исус обяснил това в притчата си за сеяча, който спи. (Прочети Марко 4:26-29.) Резултатът от усилията на сеяча идва постепенно и до голяма степен той няма контрол над него. По подобен начин може известно време да не виждаш резултати от усилията си да правиш ученици, защото растежът става постепенно и на етапи. Точно както земеделецът не може да ускори растежа на посевите, така и ние не можем да накараме изучаващите си да напредват със скоростта, която на нас ни се иска. Затова не се обезсърчавай и не се отказвай, ако напредъкът им отнема повече от очакваното време. Както за сеенето, така и за правенето на ученици се иска търпение. (Як. 5:7, 8)

14. Какъв пример показва, че резултатите от службата ни може да се появят постепенно?

¹⁴ В някои райони може да не се виждат резултати години наред. Да вземем например преживяното от Гладис и Руби Алън, родни сестри, които през 1959 г. били назначени като редовни пионерки в град в канадската провинция Квебек.c Заради обществения натиск и влиянието на католическата църква хората не искали да чуят посланието за Царството. Гладис разказала: „Ходихме от врата на врата осем часа на ден в продължение на две години, без никой да отвори! Хората просто идваха до вратата и пускаха щорите на прозорчето. Но ние не се отказвахме.“ След време нагласата на хората се смекчила и районът станал по-плодороден. Сега в този град има три сбора. (Иса. 60:22)

15. Какво научаваме от 1 Коринтяни 3:6, 7 за правенето на ученици?

¹⁵ Правенето на ученици е колективна работа. Някои казват, че е нужен цял сбор, за да се помогне на някого да се покръсти. (Прочети 1 Коринтяни 3:6, 7.) Например един брат оставя трактат или списание на заинтересуван човек. После осъзнава, че заради графика си няма да може да развие интереса, и моли друг вестител да направи повторното посещение. Този вестител започва изучаване с човека и кани различни братя и сестри на изучаването, като всеки от тях насърчава ученика по някакъв начин. Всички те участват в поливането на семето на истината. Както казал Исус, така сеячът и жетварят се радват заедно на духовната жетва. (Йоан 4:35-38)

16. Защо можеш да имаш радост от службата въпреки ограниченията си?

¹⁶ А ако участието ти в проповедната дейност е ограничено заради влошено здраве или липса на сили? Пак можеш да се радваш на ролята си в жетвата. Да разгледаме случката, когато цар Давид и хората му спасили семействата и притежанията си от амаликитците. Двеста от мъжете били толкова изморени да се бият, че останали да пазят вещите. След извоюваната победа Давид наредил плячката да бъде разпределена по равно между всички. (1 Царе 30:21-25) Същият принцип важи и за задачата ни да правим ученици. Всеки, който дава най-доброто от себе си, може да се радва, когато един човек поеме по пътя към живота.

17. За какво можем да благодарим на Йехова?

¹⁷ Благодарни сме на Йехова за любовта, с която гледа на службата ни! Той знае, че нямаме контрол върху резултата от усилията си, но забелязва усърдието и добрите ни подбуди и ни възнаграждава. Йехова също ни учи как да намираме радост от своето участие в голямата жетва. (Йоан 14:12) Ако не се отказваме, можем да сме сигурни в Божието одобрение!