Никога не сме в почивка
1. Колко пламенни в службата били проповедниците през първи век?
1 Пламенните проповедници през първи век известявали добрата новина навсякъде, където имало хора. (Деян. 5:42) Не можем да си представим, че когато ходели от къща на къща, подминавали хората на улицата, без да им проповядват. Освен това навярно не изпускали възможност да свидетелстват неофициално, когато пазарували след службата. Подобно на Исус те никога не смятали, че са в почивка. (Мар. 6:31–34)
2. Как ще оправдаем името, което носим?
2 Винаги готови: Нашето име, Свидетели на Йехова, описва не само какво правим, но и кои сме. (Иса. 43:10–12) Затова ние сме винаги готови да защитим надеждата си — дори когато не проповядваме от къща на къща. (1 Пет. 3:15) Предвиждаш ли в какви ситуации би могъл да свидетелстваш неофициално? Обмисляш ли какво да кажеш в такива случаи? Носиш ли литература, която да оставиш на хората, проявяващи интерес? (Пр. 21:5) Само от къща на къща ли проповядваш, или известяваш добрата новина и в други ситуации, ако обстоятелствата позволяват?
3. Как ще наричаме проповядването по улиците, паркингите, търговските райони, парковете и т.н., и защо не бива да пренебрегваме този вид служба?
3 Свидетелстване на обществени места: Апостол Павел проповядвал не само от къща на къща, но и „пред всички“. (Деян. 20:20) Как е подходящо да наричаме проповядването по улиците, паркингите, търговските райони, парковете и т.н.? Подходящ термин за този вид служба е „свидетелстване на обществени места“. Вярно е, че службата от къща на къща е основният и най–резултатен начин да стигнем до хората с посланието за Царството. Но християните през първи век се съсредоточавали не върху къщите, а върху хората. Те се възползвали от всяка възможност да говорят за истината — на обществени места, неофициално и от къща на къща. Нека имаме същата нагласа, за да изпълним докрай службата си. (2 Тим. 4:5)