Поверено ни е съкровище
1 Апостол Павел ценял дадената му от Бога задача да проповядва и я нарекъл „съкровище“. (2 Кор. 4:7) При изпълнението ѝ той издържал на трудности и преследване. Неуморно проповядвал на всекиго, когото срещал. Пропътувал стотици километри, сблъсквайки се с несгоди и опасности по суша и море. Как можем да подражаваме на Павел и да покажем, че ценим службата си? (Рим. 11:13) Какво прави проповедната ни служба несравнимо съкровище?
2 Превъзходно съкровище: Съкровищата в този свят често са свързани с болка и страдание и ползата от тях е ограничена и временна. От друга страна, нашата проповедна служба носи трайни благословии както на нас, така и на другите. (1 Тим. 4:16) Тя помага на искрените хора да опознаят Йехова, да направят необходимите промени в живота си и да изградят истинска надежда за вечен живот. (Рим. 10:13–15) Като ценим високо проповедната си служба, животът ни придобива истински смисъл, чувстваме, че сме постигнали нещо и изграждаме укрепваща надежда за бъдещето. (1 Кор. 15:58)
3 Покажи, че цениш съкровището си: Доколко ценим едно нещо, често личи от това, което сме готови да дадем, за да го придобием. Каква привилегия е да използваме времето и силите си, за да възхваляваме Йехова! (Еф. 5:16, 17) Начинът, по който използваме времето си, трябва да показва, че смятаме духовните неща за по–важни от материалните стремежи. Тъй като имаме да кажем на другите нещо толкова ценно, искаме да проповядваме с ентусиазъм и да бъдем нащрек относно всяка възможност да споделяме добрата новина.
4 Обикновено безценните съкровища не остават скрити, а биват показвани, за да могат другите да им се наслаждават. Ако гледаме на проповедната служба като на съкровище, тя ще заема главно място в живота ни. (Мат. 5:14–16) Със сърца изпълнени с признателност, нека винаги подражаваме на апостол Павел и нека използваме всяка възможност, за да показваме, че истински ценим службата си и гледаме на нея като на съкровище.