Охотният дух на доброволците носи благословии
1. Как Давид и Неемия проявили охотен дух?
1 Когато Голиат се подигравал на израилевите войски, всеки един от воините можел да излезе срещу него. Единственият доброволец обаче бил млад пастир, който нямал военни умения. (1 Царе 17:32) Когато пленените юдеи се върнали в Йерусалим, но не успели да възстановят градските стени, виночерпецът на царя на Персия доброволно се отказал от привилегированата си позиция в двореца и отишъл в Йерусалим, за да организира работата. (Неем. 2:5) Йехова благословил тези двама мъже, Давид и Неемия, за духа, който проявили. (1 Царе 17:45, 50; Неем. 6:15, 16)
2. Защо християните трябва да проявяват охотен дух?
2 Днес в света липсва охотен дух. В тези „последни дни“ хората водят много забързан начин на живот и мнозина „обичат само себе си“. (2 Тим. 3:1, 2) Съвсем лесно човек може да бъде погълнат от собствените си интереси до такава степен, че да започне да пренебрегва възможностите да помага на другите, когато са в нужда. Като християни обаче, ние искаме да подражаваме на Исус, който поемал инициативата да помага на другите. (Йоан 5:5–9; 13:12–15; 1 Пет. 2:21) Как можем да проявяваме охотен дух и какви благословии ще получим?
3. Какъв принос има охотният дух за събранията на сбора?
3 В полза на братята: Можем да даваме на другите „духовни дарове“, като проявяваме охотната нагласа да се изказваме, когато в частите на събранията е предвидено участие на слушателите. (Рим. 1:11) Даването на отговори носи чест на Йехова, затвърждава истината в ума и сърцето ни и увеличава радостта ни от събранията. (Пс. 26:12) Можем също да се предоставим като доброволци за някоя задача от Теократичното училище за проповедна служба, когато има нужда от заместник. Това ще ни помогне да подобрим умението си да поучаваме.
4. По какви други начини можем да проявяваме охотен дух?
4 Братята могат да проявяват охотен дух, като се стремят към отговорности в сбора. (Иса. 32:2; 1 Тим. 3:1) Всички можем да допринесем за гладкото протичане на конгресите, като се предоставим като доброволци в различните отдели. Когато предложим да работим заедно с пътуващия надзорник в проповедната служба или като го поканим на обяд, ‘се насърчаваме взаимно’. (Рим. 1:12) Когато предлагаме практична помощ на сирачетата, на вдовиците, на болните и немощните, на майките с малки деца и на другите в сбора, изпитваме радост и имаме одобрението на Йехова. (Пр. 19:17; Деян. 20:35)
5. Какви неща във връзка със Залата на Царството изискват доброволци с охотен дух?
5 Друг начин да използваме доброволно времето и усилията си, е да помагаме при почистването и поддръжката на Залата на Царството. Освен това, тъй като много хора приемат истината, има все по–голяма нужда от нови Зали на Царството и от доброволци, които да ги построят. Една семейна двойка се предоставила на разположение, за да помага на Регионалния строителен комитет, макар че и съпругът, и съпругата нямали строителни умения. След време те получили обучение и вече помагат като зидари. Съпругата споделя: „Работейки рамо до рамо с другите, успяхме да завържем много близки приятелства. В края на деня сме изморени физически, но се чувстваме духовно освежени.“
6. Защо проповедната служба е най–важната доброволна дейност, в която можем да участваме?
6 Като проповядваме: Най–важната доброволна дейност, в която можем да участваме днес, е проповядването за Царството. Когато хората получат помощ, за да разберат съветите на Библията и да ги приложат, намират цел в живота си и получават силата да преодолеят вредни навици. Те научават и за укрепващата надежда, която Библията дава за бъдещето. Като учим другите за Библията, ние участваме в радостна доброволна служба, която носи трайна полза. (Йоан 17:3; 1 Тим. 4:16) Може би нашите обстоятелства биха ни позволили да участваме по–активно в тази дейност като помощни или редовни пионери, като се преместим там, където нуждата от вестители е по–голяма, или като научим чужд език.
7. Защо доброволната служба е особено важна днес?
7 Цар Давид предсказал, че когато Месията започне да управлява, Божиите служители ще „представят себе си доброволно“. (Пс. 110:3) Тъй като Йехова ускорява окончателната духовна жетва, има много работа, за която са необходими доброволци. (Иса. 60:22) Дали и ти казваш „Ето ме, изпрати мене“? (Иса. 6:8) Наистина, като проявяваме охотен дух, радваме Йехова и жънем богати благословии.