Нашата служба — дейност, подтиквана от състрадание
1 Исус виждал, че множествата, които слушали неговото послание, били „измъчени и разпръснати като овце без пастир“. (Мат. 9:36) Нежно и любещо той ги поучавал на пътищата на Йехова, утешавал ги и състрадателно удовлетворявал духовните им потребности. Когато размишляваме за подхода на Исус, ние се учим да мислим като него и да изпитваме подобни чувства. Така качеството състрадание става явно и в нашата служба.
2 Нека за момент помислим как реагирал Исус, когато при него идвали хора, отчаяно търсещи помощ. (Лука 5:12, 13; 8:43–48) Той се съобразявал с онези, които имали специални нужди. (Мар. 7:31–35) Исус разбирал чувствата на другите и проявявал загриженост. Виждал онова, което е зад външния вид на човека. (Лука 7:36–40) Исус наистина съвършено отразявал нежното състрадание на нашия Бог.
3 „Изпита силна жал“: Исус не извършвал службата си единствено от чувство на дълг. Той ‘изпитвал силна жал’ към хората. (Мар. 6:34) Така и днес, ние не просто предаваме послание, но се стремим да спасим ценния живот на хората. Нека се опитваме да разберем защо хората реагират по определен начин. Защо са обезпокоени или разтревожени? Дали са били пренебрегвани и заслепявани от фалшиви религиозни водачи? Искреният ни интерес към другите може да ги подтикне да слушат добрата новина. (2 Кор. 6:4, 6)
4 Състраданието докосва сърцата. Например една жена страдала поради тежката загуба на тримесечната си дъщеря. Когато две Свидетелки позвънили на вратата ѝ, тя ги поканила с намерението да обори техните аргументи относно темата защо Бог допуска страданията. След известно време обаче, жената казала следното: „Те ме изслушаха с голямо съчувствие и когато си тръгваха, се чувствах много по–добре и се съгласих пак да ме посетят.“ Стремиш ли се да проявяваш състрадание към всекиго, когото срещаш в проповедната служба?
5 Развиването на състрадание ще ни помогне да предложим истинска утеха на другите. А като правим това, отдаваме слава на „Бащата на нежното състрадание“, Йехова. (2 Кор. 1:3)