Развивай умението да разсъждаваш с другите
1. Кое библейско повествование ще изследваме, и защо?
1 С речта си в синагогата в писидийска Антиохия, както е записана в Деяния 13:16–41, апостол Павел дал хубав пример за това как да разсъждаваме с другите. Павел взел предвид произхода и начина на мислене на своите слушатели и приспособил според тях своето представяне на добрата новина. Като изследваме това повествование, нека да видим как можем да правим същото, когато проповядваме.
2. Какво научаваме от начина, по който Павел започнал речта си?
2 Търси обща основа: Макар че посланието на Павел се съсредоточавало върху ключовата роля на Исус в осъществяването на Божията цел, Павел не започнал речта си с тази мисъл. Той говорел за това, което признавали той и неговите слушатели, които били предимно юдеи — историята на юдейския народ. (Деян. 13:16–22) По подобен начин ние ще можем по–успешно да достигнем сърцата на другите, ако се стремим да намерим обща основа с тях. Затова може да е необходимо чрез тактични въпроси да ги насърчим да споделят какво мислят и да слушаме внимателно, за да разберем какво е важно за тях.
3. Защо било трудно за слушателите на Павел да приемат, че Исус бил обещаният Месия?
3 Като говорел за историята на юдеите, Павел напомнил на слушателите си за обещанието на Бога да издигне Спасител от родословната линия на Давид. Много юдеи обаче очаквали някакъв воин, който да ги освободи от робството на римляните и да издигне юдейския народ над останалите народи. Несъмнено те знаели, че юдейските религиозни водачи в Йерусалим отхвърлили Исус, предали го на римските власти и го осъдили на смърт. Как Павел можел да ги убеди, че Исус бил обещаният Месия?
4. Как Павел умело разсъждавал със своите юдейски слушатели?
4 Приспособи своя подход: Тъй като знаел как мислят слушателите му, Павел използвал боговдъхновените писания, за да разсъждава с тях въз основа на нещата, които вече били приели. Например той подчертал, че Исус е потомък на Давид и онзи, за когото говорел Йоан Кръстител, който навсякъде бил смятан за пророк на Бога. (Деян. 13:23–25) Павел посочил, че като отхвърлили Исус и като го осъдили на смърт, религиозните водачи ‘изпълнили пророческите думи’. (Деян. 13:26–28) След това той обяснил, че някои видели възкресения Исус, и насочил вниманието на слушателите си към познати откъси от Писанието, които се изпълнили при възкресението на Исус. (Деян. 13:29–37)
5. (а) Как Павел приспособил подхода си, когато говорел пред гърците? (б) Как можем да подражаваме на примера на Павел, когато свидетелстваме в местния район?
5 От друга страна, когато се обърнал към гърците при Ареопага в Атина, Павел използвал друг подход. (Деян. 17:22–31) Но в основата си посланието било същото, като и в двата случая усилията му се увенчали с добър успех. (Деян. 13:42, 43; 17:34) По подобен начин и ние днес ще бъдем по–резултатни в проповедната си служба, ако се стремим да намерим обща основа със своите слушатели и ако приспособяваме подхода си според техния произход и начин на мислене.