Колонка за въпрос

◼ Кой трябва да казва молитва на събранията на сбора?

Молитвата на сбора е много важна част от нашето поклонение. Да представяш другите пред Йехова е скъпоценна привилегия и тежка отговорност. Имайки предвид значението на молитвата, старейшините трябва да проявяват добра преценка, когато решават кои братя отговарят на изискванията, за да казват молитва на събранията. Покръстените братя, представящи сбора, трябва да бъдат зрели християнски служители, които са известни с добрия си пример и имат уважението на сбора. Техните изпълнени с достойнство и почтителни молитви трябва да разкриват добри взаимоотношения с Йехова Бог. В статията „Да се молим пред други със смирено сърце“ в броя на „Стражева кула“ от 1 януари 1987 г. се посочват важни принципи, които са особено полезни за онези, които се молят публично от името на сбора.

Старейшините няма да възложат молитвата на брат, който е известен със съмнително или несериозно поведение. Брат, който е склонен да бъде недоволен или да използува публичната молитва като средство, за да изтъкне лични недоразумения, няма да бъде избран. (1 Тим. 2:8) Макар и един юноша да е покръстен брат, старейшините ще трябва да решат дали той е израснал духовно, за да се моли от името на сбора. — Деян. 16:1, 2.

Понякога на сбирките преди проповедна служба може да се наложи покръстена сестра да каже молитвата, ако няма квалифициран брат, който да представи групата. Ще бъде необходимо тя да има подходящо покривало на главата си. Ако има вероятност на някои сбирки преди службата да не присъствува квалифициран брат, старейшините трябва да възложат на една способна сестра задачата да води сбирката.

За председателствуващия на Публичното събрание е обичай да казва първата молитва. Но при другите събрания на сбора, когато има повече квалифицирани братя на разположение, някой друг, а не братът, който открива събранието, или който е назначен за последния доклад, може да бъде помолен да каже първата или заключителната молитва. При всеки случай братът, който ще има задължението да се моли по време на събрание на сбора, трябва да бъде информиран предварително, за да може да обмисли какво ще каже. След това ще може да каже логично свързана, искрена молитва, която е подходяща за даденото събрание.

Тези молитви не трябва да бъдат дълги. Когато един брат отправя публична молитва, обикновено ще бъде по⁠–​добре разбран, ако стои прав, изказва се с достатъчно силен глас и говори ясно. Това ще позволи на всички, които са се събрали, да чуят молитвата и накрая да кажат искрено „Амин!“. — 1 Лет. 16:36; 1 Кор. 14:16.