Нашата служба — проява на истинска любов
1 Чрез своята проповедна служба ние показваме, че сме послушни на двете най–големи заповеди. (Мат. 22:37–39) Нашата любов към Йехова ни подтиква да говорим положително за него. Любовта ни към нашите ближни ни подбужда да ги насърчаваме да търсят познание относно волята на Бога и неговите цели, така че като нас и те да могат да обикнат Йехова и да получат наградата на вечния живот. Следователно чрез своята служба ние отдаваме почит на името на Йехова и споделяме безценната надежда за Царството с ближните си. Да, нашата служба е проява на истинска любов към Бога и към ближния.
2 Нашата любов ни подтиква да говорим на всякакви хора при всякакви обстоятелства. (1 Кор. 9:21–23) Разгледай следния пример: Когато пътувал със самолет, един християнски старейшина седнал до католически свещеник. Старейшината предразположил свещеника към разговор, като му задал няколко тактични въпроса и след това насочил обсъждането към Царството. Когато свещеникът слязъл от самолета, вече бил приел две от нашите книги. Какъв хубав резултат от това, че старейшината проявил истинска любов към своя ближен!
3 Истинската любов ни подтиква да проповядваме: Хората, които служат като помощни пионери и целодневни пионери, несъмнено проявяват истинска любов към Бога и към ближния. Пионерите постоянно жертвуват от своето време и енергия, за да помагат на другите хора в духовно отношение. Какво ги подтиква да правят това? Една пионерка каза: „Знам, че любовта е плод на божия дух. Така че без нея едва ли щях да бъда в истината, а какво остава да бъда успешна пионерка. Любовта ме подтиква да се интересувам от хората, да се запознавам с техните нужди и аз осъзнавам, че хората откликват на проявите на любов.“ Исус проявявал такава любов към хората. Веднъж когато той и неговите изморени ученици отивали на едно място, за да ‘си починат малко’, множествата ги изпреварили и ги очаквали там. Какво направил Исус? „Подтикнат от милост към тях“, той пренебрегнал личните си нужди, за да „ги учи на много неща“. — Мар. 6:30–34, NW.
4 Дори когато хората отхвърлят добрата новина, която предлагаме, ние изпитваме вътрешна радост, знаейки, че като сме подтикнати от любов, даваме най–доброто от себе си, за да им помогнем да получат спасение. Когато всички ние накрая бъдем съдени от Христос, ще бъдем много щастливи, че проявихме истинска любов, като ‘изпълнихме докрай службата си’. — 2 Тим. 4:5, NW.