Колонка за въпрос

◼ Дали е уместно да даваме средства за транспорта, който ни осигуряват други хора?

При някои от нас обстоятелствата са такива, че ни принуждават да зависим от помощта на другите, за да посещаваме редовно събранията и да участвуваме в проповедната служба. Много братя и сестри милостиво полагат специални усилия и любещо използуват своето време, коли и други средства, за да ни осигурят транспорт. Макар че може би трябва да се приготвят по–рано, отколкото биха го правили иначе, и че се забавят повече при прибирането си в къщи, те осигуряват транспорт с охотна нагласа.

Както във всеки друг аспект на нашата християнска служба, и тук важи принципът, който се намира в Галатяни 6:5: „Всеки има да носи своя си товар.“ Следователно, ако някой редовно ни осигурява транспорт, трябва да проявим своята признателност не само на думи, но също, ако можем, чрез разумно дарение, за да подпомогнем братята за изразходваните средства. — Мат. 7:12; 1 Кор. 10:24.

Дори ако човекът, който използува своята кола, да не търси финансова помощ и да не изглежда, че се нуждае от такава, искреното предложение за дарение е винаги ценено. Шофьорът може да откаже да приеме каквото и да било; и, разбира се, това трябва да бъде негово решение. Но е уместно да направиш предложението. Ако не можеш да дадеш нещо в момента, можеш да го имаш предвид; може би ще можеш да предложиш нещо допълнително следващия път, когато приемеш да пътуваш с него. — Лука 6:38.

Проява на голяма любов е онези, които имат коли, да осигурят транспорт за други, които може иначе да не могат да посещават събранията или да участвуват в проповедната служба. (Пр. 3:27) Същевременно е проява на любов и от страна на онези, които извличат полза от такава любезност, да изразят своята благодарност, като дават известни средства според обстоятелствата си. — Кол. 3:15.