„Нека бъде благословена твоята разумност!“

С ТЕЗИ думи Давид в древния Израил похвалил една жена, която срещнал. Името ѝ било Авигея. Защо Давид я похвалил и какво можем да научим от примера ѝ?

Давид срещнал тази жена в периода, когато бягал от цар Саул. Авигея била женена за Навал — богат мъж, който пасял големите си стада в планинската област в южната част на Юда. Давид и хората му били „като стена“ около пастирите и стадата на Навал. Давид изпратил мъже при Навал, които да го помолят да им даде „каквото има подръка“ като провизии. (1 Царе 25:8, 15, 16) Това в никакъв случай не било нахално, тъй като Давид и мъжете му защитавали притежанията на Навал.

Навал обаче, чието име означава „безразсъден“, оправдал значението на името си. Той отвърнал по груб и обиден начин, отказвайки да уважи молбата на Давид. Затова Давид се подготвил да накаже Навал за оскърбителния му отговор. Навал и семейството му щели да платят за глупостта му. (1 Царе 25:2–13, 21, 22)

Авигея предвидила трагичните последствия от тези прибързани действия и смело се намесила. Тя с уважение помолила Давид да преосмисли намеренията си, като напомнила за отношенията му с Йехова. Също така тя донесла изобилие от храна за бъдещия цар Давид и мъжете му. Той, от своя страна, признал, че Йехова я използвал да го възпре да извърши нещо, с което щял да си навлече вина пред Бога. Давид казал на Авигея: „Нека бъде благословена твоята разумност и благословена да бъдеш ти, която ме възпря днес, за да не си навлека кръвна вина.“ (1 Царе 25:18, 19, 23–35)

Несъмнено не бихме желали да сме като Навал — неблагодарни за добрите неща, извършени за нас. Освен това, ако виждаме, че една ситуация ще се развие зле, е важно да направим каквото можем, за да предотвратим проблема. И ние като псалмиста можем да умоляваме Бога: „Научи ме на доброта и на разум.“ (Пс. 119:66)

Другите може да забележат, че постъпваме разумно, и независимо дали ще го изразят с думи, или не, те може да се чувстват като Давид, който казал: „Нека бъде благословена твоята разумност!“