Бъди приятел, когато приятелството е застрашено

ДОБРИТЕ приятели са много ценни и трайното приятелство не е нещо случайно. Ако едно приятелство е в опасност, как да го запазим? Можем да научим много от някои личности, споменати в Библията, които били истински приятели, но чието приятелство в един момент било изложено на риск.

КОГАТО ТВОЙ ПРИЯТЕЛ ДОПУСНЕ ГРЕШКА

Давид, който бил пастир и цар, безспорно имал добри приятели. Може би се сещаш за Йонатан. (1 Царе 18:1) Давид обаче имал и други приятели, като например пророк Натан. Библията не уточнява кога двамата се сприятелили. Веднъж Давид споделил нещо лично с Натан като с приятел. Царят искал да построи дом за Йехова. Той несъмнено ценял мнението на Натан, понеже пророкът му бил приятел и имал духа на Йехова. (2 Царе 7:2, 3)

Случило се обаче нещо, което застрашило приятелството им. Цар Давид извършил прелюбодейство с Витсавее и уредил съпругът ѝ Урия да бъде убит. (2 Царе 11:2–21) Дълги години Давид бил лоялен на Йехова и постъпвал справедливо. Но след това извършил този ужасен грях! Какво било станало с добрия цар? Не осъзнавал ли колко сериозна е постъпката му? Нима си мислел, че може да я скрие от Бога?

Какво щял да направи Натан? Щял ли да остави някой друг да повдигне въпроса пред царя? И други знаели, че Давид уредил убийството на Урия. Защо тогава Натан да се намесва и да рискува да развали дългогодишното си приятелство с царя? Ако проговорел, можело дори да изложи живота си на опасност. Давид вече бил убил невинния Урия.

Натан бил говорител на Бога. Той знаел, че ако запази мълчание, отношенията му с Давид няма да бъдат същите и ще има угризения на съвестта. Приятелят му Давид си бил навлякъл неодобрението на Йехова. Царят отчаяно се нуждаел от помощ да се поправи. Той имал нужда от истински приятел и Натан бил такъв приятел. Пророкът решил първо да му разкаже една история, която щяла да трогне някогашния пастир. Натан предал Божието послание, но по начин, който помогнал на Давид да осъзнае сериозността на грешките си и го подбудил да предприеме действия. (2 Царе 12:1–14)

Какво би направил ти, ако твой приятел допусне сериозна грешка или извърши грях? Може да си мислиш, че ако му посочиш грешката, ще разрушиш приятелството ви. Или може да смяташ, че би било предателство да кажеш за греха му на старейшините, които могат да му окажат духовна помощ. Как би постъпил?

Джани, споменат по–рано, си спомня: „Усетих, че нещо се беше променило. Маурицио вече не беше толкова открит с мене. Реших да говоря с него, въпреки че ми беше изключително трудно. Чудех се какво мога да му кажа, което той още да не знае. Можеше да се ядоса! Но като си спомних всичко, което бяхме изучавали заедно, събрах сили да говоря с него. Маурицио беше направил същото, когато аз се нуждаех от помощ. Не исках да го загубя като приятел, но исках да му помогна, защото бях загрижен за него.“

Маурицио добавя: „Джани беше откровен и беше прав. Знаех, че нито той, нито Йехова са виновни за последствията от лошите ми решения. Затова приех поправянето и след време се възстанових духовно.“

КОГАТО ТВОЙ ПРИЯТЕЛ Е В БЕДА

Давид имал и други приближени, които лоялно го подкрепяли в трудни моменти. Един от тях бил Хусай, когото Библията нарича „приятеля на Давид“. (2 Царе 16:16; 1 Лет. 27:33) Той може да е бил придворен служител, който бил личен приятел на царя и понякога изпълнявал поверителни задачи.

Когато синът на Давид, Авесалом, си присвоил престола, много израилтяни застанали на негова страна, но не и Хусай. Докато Давид бягал, Хусай отишъл при него. Давид бил дълбоко наранен от предателството на собствения си син и на други, на които имал доверие. Хусай обаче останал лоялен и дори бил готов да рискува живота си, като изпълни задача, която щяла да осуети заговора. Той не бил воден просто от чувство за дълг като придворен служител. Хусай доказал, че е лоялен приятел. (2 Царе 15:13–17, 32–37; 16:15 — 17:16)

Трогателно е да се види, че братята и сестрите днес са свързани от нещо повече от чувство за дълг, произтичащо от някаква роля или назначение в сбора. С действията си те всъщност казват: „Аз съм твой приятел не защото трябва, а защото ти си важен за мене.“

Точно това изпитал от личен опит един брат на име Федерико. С помощта на скъпия си приятел Антонио той преодолял труден период в живота си. Федерико разказва: „Малко след като Антонио се премести в нашия сбор, станахме приятели. И двамата бяхме помощник–служители и ни беше приятно да си сътрудничим. Не след дълго назначиха Антонио като старейшина. Освен че ми беше приятел, той ми беше и пример за подражание.“ След време Федерико предприел погрешна стъпка. Той веднага потърсил духовна помощ, но вече не отговарял на изискванията да бъде пионер и помощник–служител. Как реагирал Антонио?

Федерико си спомня: „Виждах, че Антонио усеща болката ми. Той направи всичко възможно, за да ми помогне емоционално. Беше силно загрижен за духовното ми възстановяване и никога не ме изостави. Той ме насърчаваше да възвърна духовните си сили и да не се предавам.“ Антонио обяснява: „Прекарвах повече време с Федерико. Исках да се чувства спокоен да говори с мене за всичко, дори за болката си.“ За щастие след време Федерико се възстановил духовно и по–късно отново бил назначен като пионер и помощник–служител. Антонио споделя: „Въпреки че сега служим в различни сборове, ние сме по–близки от всякога.“

ЩЕ СЕ ЧУВСТВАШ ЛИ ПРЕДАДЕН?

Как би се почувствал, ако близък приятел ти обърне гръб, когато най–много се нуждаеш от него? Това може да е изключително болезнено! Ще можеш ли да му простиш? Дали приятелството ви отново ще бъде толкова силно, колкото преди?

Спомни си какво се случило с Исус през последните му дни на земята. Той бил прекарал много време с верните си апостоли и между тях съществувала специална връзка. Исус с основание ги нарекъл свои приятели. (Йоан 15:15) Но какво станало, когато той бил заловен? Апостолите избягали. Петър открито бил заявил, че никога няма да изостави своя Господар, но още същата нощ отрекъл, че го познава! (Мат. 26:31–33, 56, 69–75)

Исус знаел, че ще посрещне последното си изпитание сам. Все пак имал основания да се чувства разочарован, дори наранен. Но в разговора с неговите ученици няколко дни след възкресението му няма и най–малка следа от разочарование, огорчение или съжаление. Исус не смятал за необходимо да изброява недостатъците им, както и онова, което направили в нощта на залавянето му.

Точно обратното, Исус успокоил Петър и другите апостоли. Той им показал, че им има доверие, като им дал напътствия за най–важната образователна дейност в човешката история. Исус все още гледал на апостолите като на свои приятели. Любовта му оставила траен отпечатък в умовете им. Те щели да правят всичко възможно никога повече да не разочароват Господаря си. Учениците наистина успешно извършили задачата, която той им възложил. (Деян. 1:8; Кол. 1:23)

Една сестра на име Елвира ясно си спомня едно разногласие, което имала с близката си приятелка Джулиана: „Когато тя ми каза, че съм я наранила с постъпката си, се почувствах ужасно. Имаше всички основания да бъде ядосана. Но се изумих, че беше загрижена най–вече за мене и за последствията от поведението ми. Винаги ще съм признателна, че тя не се съсредоточи върху това, което ѝ бях причинила, а върху вредата, която нанасях на себе си. Благодарих на Йехова, че имам приятелка, която поставя моето добруване пред собствените си чувства.“

Следователно как ще постъпи добрият приятел, ако приятелството е застрашено? Ще е готов да говори любезно, но открито, когато е необходимо. Този приятел ще е като Натан и Хусай, които останали лоялни дори в трудни моменти, и като Исус, който простил. Ти такъв приятел ли си?